№ 6656
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100500198 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „Хелт енд Спа Холидейс“
ЕООД, ответник в първоинстанционното производство срещу решение №
14168/21.08.2023 г. на СРС, 81 състав, постановено по гр.д. 39 856/2022 г., с
което е осъден на основание чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 98а
ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД да заплати на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“
ЕАД сумата от 2 828, 19 лв. – представляваща доставена електрическа енергия
за периода 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. за обекти с ИТН 2735303 и обект с
ИТН 2735305, находящи се в гр. Свети Влас, хотел „Зорница Сендс“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.22 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 49, 50 лв. – мораторна
лихва за забава за периода 20.05.2022 г. -21.07.2022 г., както и сумата от 508
лв. – съдебни разноски
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Заявени са твърдения, че същото е постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и при игнориране на
своевременно изложените обстоятелства и аргументи в депозирания писмен
1
отговор. Заявени са твърдения, че всички дължими суми към ищеца са
изплатени включително такса за включване на два броя електромера. Твърди
се, че за процесната претенция научили от исковата молба. Твърди се, че СРС
не изследвал най-съществения въпрос – осъществени ли са услугите от страна
на ищеца през периода, за който търси плащане. Бил пренебрегнат факта, че
електрозахранването в обектите било спряно, което наложило заплащане на
такса по възобновяване подаване на ел. захранване. Било игнорирано и
заключението на ССчЕ, съгласно което процесното дебитно известие не е
осчетоводено при ответника и не е ползван данъчен кредит. Поради което се
иска отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД,
чрез процесуален представител юрк. А., в който са наведени съображения
относно правилността на обжалваното съдебно решение и искане за неговото
потвърждаване.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 98а ал.1 от ЗЕ, съединен с
обективно кумулативно съединен акцесорен иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Фактическата обстановка е правилно установена от СРС. В жалбата
липсват наведени възражения по отношение на нея, поради което настоящият
съдебен състав не намира причина да преповтаря или ревизира същата.
Доказателствената тежест, относно обстоятелствата, подлежащи на
установяване, предвид правилата на чл. 154 от ГПК е правилно разпределена
от първоинстанционния съд в определение 10023/15.03.2023 г., постановено
по реда на чл. 140 от ГПК.
Страните не са формирали спор, че са били в договорни отношения по
повод сключен срочен договор за продажба на електрическа енергия от
2
02.09.2021 г. с краен срок 30.09.2022 г. /т.2.2 от договора/.
Предмет на претенцията е незаплатена доставена електрическа енергия
като въведения процесен период попада в срока на действие на договора. За
същата е издадено дебитно известие за сумата от 2 828, 19 лв. със сочен
отчетен период 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г.
Спорът между страните е концентриран относно обстоятелството
дължи ли се сумата, предмет на дебитното известие.
Във въззивната жалба са изложени възражения, че всички дължими
суми към ищеца били заплатени като за това обстоятелство получили от
ищцовото дружество справки за дължимите суми. При ангажираните от
ответника – въззивник доказателства, настоящият съдебен състав не може да
сподели това твърдение. Представените справки и извлечения, касаещи
партидата на ответника касаят периода до 08.04.2022 г., който значително
предхожда края на процесния такъв. Представената фактура №
**********/03.04.2022, видно от нейното съдържание, касае само етапно
плащане и без данни същото да е окончателно. Предвид клаузата на т.5.2.2 от
договора между страните не може и да се обоснове извод, че същото е
окончателно чрез индиции или по тълкувателен път.
Твърденията за недължимост на процесната сума, обосновани с
наличието на сключен наемен договор между въззивника – ответник и трето
за спора лице, чието сключване съвпада с процесния по делото период касае
вътрешни отношения между страните по договора за наем, които не могат да
се противопоставят на ищеца, доколкото същият не е страна по него. Като
вътрешни такива, същите подлежат на уреждане, съобразно т. 9.2 от договора
за наем, но не освобождават ответника от задълженията му по договора,
сключен с въззиваемата страна.
Възражението за заплатена такса включване на два броя електромери
също е неоснователно. Видно от представеното платежно нареждане /стр. 24 в
делото на СРС/ таксата е заплатена на 08.04.2022 г. т.е. значително преди края
на процесния период, което обстоятелство, преценено в съвкупност с клаузата
на т. 5.4.4 от договора между страните не може да обоснове извод у настоящия
съдебен състав в желания от страната смисъл.
Възражението, заявено във въззивната жалба, че не са ангажирани
доказателства за осъществяване на услугата е заявено за първи път пред
3
въззивната инстанция и като такова е преклудирано. Подобно възражение,
ответникът – въззивник не е релевирал в срока по чл. 131 от ГПК. За пълнота
на мотивите само следва да се отбележи, че дори и да не е преклудирано,
възражението би било неоснователно, предвид отразените доставени
количества ел.енергия в процесното дебитно известие, снети от записванията
на електромерите /стр.13 гръб в делото на СРС/, което обстоятелство не е
оспорено от ответника.
Преклудирано е и следващото възражение за липса на уведомяване за
дебитното известие като заявено за първи път пред въззивния съд, доколкото
поддържаното възражение от въззивника – ответник в отговора по реда на чл.
131 от ГПК касае възражение за ненадлежно уведомяване, предвид
непредставяне на оригинал от дебитното известие. Съобразно т.5.2.2 изр.
последно от договора страните са постигнали съгласие фактурите да се
изпращат в електронен вид на посочен електронен адрес на купувача, посочен
и в дебитното известие като адрес за кореспонденция и доколкото в
преклузивния срок ответникът не е оспорвал получаване на същото по
възприетия от страните начин, настоящият съдебен състав приема, че същият
е бил уведомен за дебитното известие.
Обстоятелството, че дебитното известие не е осчетоводено при
ответника касае вътрешната организация на същия по повод счетоводното
отразяване на документи, но не освобождава същия от задължение за плащане
при ангажираните по делото доказателства, установяващи трайни търговски
отношения между страните, доставена електрическа енергия в количествата,
отразени от записванията на електромерите и извършено етапно плащане за
процесния период.
Вещото лице по ССчЕ е обективирало извод, че цената на доставената
електрическа енергия е правилно изчислена и същата като аритметично
изражение е идентична с цената на заявения главен иск.
Развитите съображения в жалбата, касаещи заявен иск по чл. 92 от ЗЗД
са без правно значение за крайния изход на спора доколкото подобен иск не е
заявяван, нито разглеждан по делото. Дадената квалификация от ищеца по
отношение на обезщетението за забава не обвързва съда, а същият следва да
посочи релевантното правно основание с оглед изложените в исковата молба
твърдения, което СРС е и сторил с определението си по реда на чл. 140 от ГПК
4
респ. не са заявени и възражения по доклада по делото.
Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане на крайните
изводи на настоящата инстанция с тези на СРС, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14168/21.08.2023 г. на СРС, 81 състав,
постановено по гр.д. 39 856/2022 г.,в частта, в която „Хелт енд Спа Холидейс“
ЕООД е осъден на основание чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 98а
ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД да заплати на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“
ЕАД сумата от 2 828, 19 лв. – представляваща доставена електрическа енергия
за периода 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. за обекти с ИТН 2735303 и обект с
ИТН 2735305, находящи се в гр. Свети Влас, хотел „Зорница Сендс“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.22 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 49, 50 лв. – мораторна
лихва за забава за периода 20.05.2022 г. -21.07.2022 г., както и в частта за
разноските.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
ОСЪЖДА „Хелт енд Спа Холидейс“ ЕООД, ЕИК 175279325да заплати
на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 150 лв. –
разноски пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6