РЕШЕНИЕ
№ 2295
гр. Бургас, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
в присъствието на прокурора В. Н. Д.
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20252120103977 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Г. М. М. с
ЕГН *** с адрес: гр. Б. ул. ***, против Прокуратурата на Република
България, с която се иска осъждането й да заплати на ищеца сумата от 15
000.00 (петнадесет хиляди) лева, представляващи справедливо обезщетение
за неимуществените вреди – болки и страдания, и сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение, причинени от наказателното производство по ДП № 3292
ЗМ-14/2021 г. по описа на Четвърто РУ на МВР Бургас, НОХД № 3233 по
описа за 2021 г. на БРС и ВНОХД № 65 по писа за 2023 г. на БОС с
повдигнато обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК,
ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми, считано от
21.04.2021 год. до датата на исковата молба в размер на 7864,60 лв. и ведно
с лихвата за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е понесъл неимуществени
вреди в следствие на неоснователно повдигнато обвинение от
Прокуратурата на Република България за тежко умишлено престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по което впоследствие е
оправдан с влязла в сила присъда и за което липсвали доказателства.
Общата продължителност на периода, през който ищецът е бил обвиняем и
подсъдим по посоченото обвинение е 2 години 11 месена и 12 дни. По
1
отношение на Г. М. била взета мярка за процесуална принуда „подписка“,
като била наложена на 13.04.2021 г. и към настоящия момент същата не
била отменена. Първата проверка срещу ищеца започнала по повод
постъпил сигнал на тел. 112, подаден от Б. Н.. На 08.01.2021 год. ищецът дал
сведение и бил задържан, за 24 часа от органите на Четвърто РУ на МВР —
Бургас. На същата дата ищеца бил подложен на процедура по разпознаване
на лице, след което отново на същата дата ищеца бил подложен на
унизителна за него процедура по освидетелстване. На 22.01.2021 г., М. бил
разпитан в качеството му на свидетел. На 13.04.2021 г. Г. М. бил привлечен,
като обвиняем и била взета посочената по-горе мярка за неотклонение,
както и бил подложен на разпит. На 20.05.2021 г. на ищеца били предявени
материалите по разследването, като след искане било упражнено правото му
на искания, бележки и възражения, които обаче били отхвърлени. На
10.07.2021 г. в Районен съд — Бургас бил депозиран обвинителния акт. В
производството по НОХД № 3233 бил предявен граждански иск с цена 15
000,00 (петнадесет хиляди) лева, заедно със законната лихва, считано от
датата на увреждането (07.01.2021 год.) до окончателното изплащане на
сумата. Ищецът ангажирал адвокат, на който заплатил 2000 лв. която сума
не му била възстановена. В съдебната фаза пред първоинстанционния съд се
провели осем съдебни заседания, а пред въззивния едно. Ищецът бил
окончателно оправдан по повдигнатите обвинения с Решение № 82 от
01.04.2024 г. по описа на ОС -Бургас. Видно било че от проведеното съдебно
заседание на 17.03.2023 г., до произнасянето на въззивния съд с решение
изминал доста дълъг период от 1 година и 14 дни, който срок многократно
надвишил законовия срок уреден в НПК. Твърди се, че преживеният стрес,
притеснения, психологически травми, негативния отзвук в личен, социален
и професионален план се оценяват на 15 000 лв. Сочи се, че бил упражнен в
хода на разследването психически тормоз върху ищеца, проявена била от
разследващите органи тенденциозност и недобросъвестност. Опитите за
връчване на призовки, и действията на органите на досъдебното
производство притеснявали близки, приятели и съседи на ищеца. Ищецът
преживявал сериозен стрес от привличането му като обвиняем и бил
особено притеснен от перспективата да бъде лишен от възможността да
упражнява професията си, с която да издържа и се грижи за семейството си.
Изпитвал още непрекъснат стрес и притеснения, които обсебвали
съзнанието му и водели до невъзможност за нормално и пълноценно
общуване с членовете на семейството и приятелите. Ищецът се затворил в
себе си и се изолирал се от семейството си. Приятелите му започнали да го
отбягват, появили се слухове по негов адрес сред приятели, познати и
колеги. Засегнато било както достойнството и доброто му име в обществото,
така и личната му самооценка. С тези съображения се моли за уважаване на
исковете, претендират се разноски и са направени доказателствени искания.
Ответната страна – Прокуратурата на Република България е
депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с
който исковете се оспорват по основание и по размер, като се заявяват
подробни доводи в тази връзка. Твърди се, че делото не е било медийно или
2
оповестено публично по друг начин, следователно процесуалната принуда е
с нисък интензитет. Също така спрямо ищецът била взета мярка за
неотклонение „Подписка“, която не засяга в значителна степен
възможността на ищеца активно да участва в социалния живот. Възразява се
срещу искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар над
минимално предвидения в настоящото производство, което не се отличава с
фактическа и правна сложност. С тези съображения се иска отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответната прокуратура оспорва исковете в цялост и
възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Правната квалификация на предявените искове е чл.2 ал.1 т.3 предл.
второ ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД. Длъжник по заявената материалноправна
претенция е държавата, а юридическото лице на прокуратурата участва по
делото като процесуален субституент.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и се установява от приложените писмени
доказателствени средства, че срещу ищеца е постъпил сигнал на тел. 112,
подаден от Б. Н.. На 08.01.2021 год. ищецът е задържан, за 24 часа от органите
на Четвърто РУ на МВР — Бургас. На същата дата е извършено процесуално
следствено действие по разпознаване на лице с участието на ищеца, за което е
съставен и протокол с приложени фотоснимки. След това е извършено
освидетелстване, за което е съставен и протокол с приложен фотоалбум. На
13.04.2021 г. Г. М. е привлечен, като обвиняем за това, че на 08.01.2021г. в гр.
Бургас, ж. к. *** в съучастие като извършител със С. К., чрез нанасяне на
удари с ръце в областта на лицето на Б. Н., причинил на същия средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на долна челюст в дясно, довела до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от повече от 30 дни –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и спрямо него е
взета мярка за неотклонение „Подписка”. На същата дата ищеца е разпитан от
органите на досъдебното производство. По досъдебното производство са
извършени множество други процесуални действия. На 20.05.2021 г. на ищеца
са предявени материалите по разследването. На 10.07.2021 г. в Районен съд —
Бургас е депозиран обвинителен акт от страна на РП — Бургас за извършено
от ищеца престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Видно
от документите в производството по НОХД № 3233 е предявен граждански
иск с цена 15 000 лв. Пред първоинстанционния съд са проведени осем
открити съдебни заседания, след което е постановено оправдателна присъда,
която е протестирана пред въззивния съд. Пред него е проведено едно съдебно
заседание и първоинстанционната присъда е потвърдена. От проведеното
съдебно заседание на въззивния съд до произнасянето му с решение е изминал
период от 1 година и 14 дни. Видно от представените в кориците на
3
наказателното производство документи ищеца е заплатила възнаграждение на
адвокат в размер на 1000 лв. по договор за правна помощ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. Х. Х. – приятел и
бизнес партньор на ищеца и Т. И. Т. – приятел на ищеца, се установява, че
ищеца е споделял с близки проблемите си във връзка с образуваното срещу
него наказателно дело. Споделял че вдига кръвно и много се притеснява за
развитието на делото, тъй като хората около него му се подигравали че е
престъпник, като научавали това от уведомлението и призовките залепяни до
неговия вход, където има квартален магазин и се събирали хора. Ищецът се
затворил в себе си и не излизал, притеснявал се, че няма да може да се грижи
за детето си. Ищецът се занимава със събиране и продажба на диворастящи
гъби.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
логични непротиворечиви и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на свидетелят Х., в
частта в която се заявява, че някои от клиентите на ищеца спрели да работят с
него след като научили, че е обвинен в извършване на престъпление, тъй тези
факти не се потвърждават от свидетелят Т., а също и не са налице други
доказателства от които може да се напри извод за достоверност на този факт.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва
причинени на гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на
незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които лицето срещу което е
било повдигнато обвинението е било оправдано от съда, тъй като чл. 4 ЗОДОВ
не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното
длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното
обвинение.
Осъществен е предвиденият от закона фактически състав на
отговорността на държавата за дейността на прокуратурата, установен в
нормата, на която е основан искът – ищецът е бил обвинен в извършване на
престъпление, като впоследствие е бил оправдан от БОС. Ето защо искът е
доказан по основание. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ отговорността на държавата е
обективна и обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Пасивно легитимирано е
юридическото лице –Прокуратурата на Република България - процесуален
субституент.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ цели репариране на вредите
настъпили в следствие на самото образуване на досъдебното производство и
от подозренията, които имат органите на досъдебното производство дори и без
те да имат някакъв формален израз. Размерът на търсеното от увреденото лице
справедливо обезщетение за неимуществени вреди се обуславя от претърпени
4
от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в
обществото и от настъпилите негативни последици. Тези вреди се изразяват и
в психически страдания, стрес и притеснения във връзка със самото
наказателно производство и страха от осъждане. Касае се за вреди, които
всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи, и които
съществуват и когато не са налице формалните актове на органите. Освен
това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото
наказателно производство е имало и видима промяна в поведението на ищеца,
като се установи, че през цялото време докато наказателното производство е
било висящо той е изпитвал душевни болки и страдания.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год.,
обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост.
В конкретния случай при определяне на причинната връзка и на
справедливия размер на обезщетението съдът отчита следните относими
обстоятелства, а именно това че обвиняемият е бил задържан за 24 часа, както
и че след това му е била взета мярка за неотклонение – подписка. Следва да се
отчете още, че наказателното производство е продължили повече от три
години, като ищецът е започнал да търпи вреди веднага след образуването му,
а не едва с привличането му като обвиняем. Също така следва да се има
предвид, че факта на водено срещу ищеца наказателно дело е станало
достояние на живущите в близост до адреса на ищеца. Използваният от
разследващите способ на доказване – разпознаване на лица и освидетелстване
винаги предизвикват негативни емоции у заподозряното лице участвало в тях,
като придават на разследването по-накърняващ психиката и емоциите ефект.
Следва да се има предвид обаче, че разследването е приключило в разумен
срок, съобразно извършените процесуални действия. Същия извод следва да
се направи и за цялото наказателно производство, включително и в неговата
съдебна фаза, но следва да бъде отчетен фактът на забавянето на
произнасянето на въззивния съд с повече от една година, което увеличава
интензитета на чувството на несигурност което изпитва ищецът. По
наказателното производство са извършени множество процесуални действия и
действия по разследването, като е внесен в съда с обвинителен акт.
Последното значително засилва безпокойствата и притесненията на ищеца,
доколкото вероятността да му бъде наложено наказания се увеличава, както и
публичността, която придобива делото. Въпреки това, притесненията на
ищеца са били ограничени обективно и времево от обстоятелството, че още
първоинстанционния съд постановява оправдателна присъда, а след това и
втората инстанция възприема този краен резултат.
Престъплението за което е повдигнато обвинение е тежко, а също и
ищеца няма предишно съприкосновение с наказателното правосъдие и е
неосъждан, поради което е нормално негативните емоции свързани с
наказателното преследване да бъдат по-осезаеми.
Като прецени всички изложени по - горе обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът определя, че справедливият размер на дължимото
5
от ответника обезщетение е в размер от 6500 лева, до който размер искът
следва да бъде уважен, а за разликата над този размер отхвърлен.
По отношение на имуществените вреди, съдът намира, че претенцията е
основателно в цялост, тъй като по делото са представени доказателствени
средства, с които се установява заплащане на сумата от 1000 лв. в полза на
адвокат, като е указано че сумата представлява адвокатски хонорар за
процесуално представителство и защита по процесното наказателно дело.
Сумата е платена в хода на наказателното производство.
Съдът намира лихвата за забава следва да се присъди от датата на която
е влязла в сила оправдателната присъда по накзателното дело. Поради това
иска за лихва за забава следва да бъде уважен върху посочените по-горе суми
за периода от 01.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумите. Този
въпросът е разрешен по задължителен за съдилищата начин с т. 4 на ТР на
ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2004 г., където е прието, че отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда и от този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за
присъждането им и представените доказателства за тяхното реализиране, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е
съответно на фактическата и правна сложност по делото. Доколкото
възнаграждението е уговорено глобално за всички разгледани искове, общия
размер следва да се съобрази с общия размер на уважената част от тях.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Г. М.
М. с ЕГН *** с адрес: гр. Б. ул. ***, сумата от 6500 лв. (шест хиляди и
петстотин лева), представляващи справедливо обезщетение за
неимуществените вреди – болки и страдания, и сумата от 1000 лв. (хиляда
лева) , представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение, причинени от наказателното производство по ДП
№ 3292ЗМ14/2021 г. по описа на Четвърто РУ на МВР Бургас, НОХД № 3233
по описа за 2021 г. на БРС и ВНОХД № 65 по писа за 2023 г. на БОС с
повдигнато обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, ведно
със законната лихва върху посочените по-горе суми, считано от 01.04.2024
год. до датата на предявяване на исковата молба- 29.05.2025 г. в размер на
1207,02 лв. (хиляда двеста и седем лева и две стотнки), ведно с лихвата за
забава върху двете главници считано от 30.05.2025 г. до окончателното
6
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди за разликата
над 6500 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева и за лихва за
забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за
разликата над 1207,02 лв. до пълния претендиран размер от 7864,60 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 2 да заплати на Г. М. М. с ЕГН *** с адрес: гр. Б. ул. ***,
сумата от 569,17 лв. (петстотин шейсет и девет лева и седемнайсет стотинки)
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7