№ 6645
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Цветомир М. Минчев
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100503182 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 314/06.01.2024 г., постановено по гр. дело № 59462/2022 г. по описа на
СРС, 32 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу
Административен съд – София град осъдитЕ. иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ,
вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в жесток психически
тормоз, безнадеждност, отчаяние, безпомощност, унижение, вследствие на нарушаване на
правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 12469/2018 г. по
описа на АССГ, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 6438/19.01.2024 г. от ищеца Е. Д. М. с изложени
оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени
процесуални нарушения, както и при превратно тълкуване на доказателствата по делото.
Поддържа се, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ и
чл. 47 от ХОПЕС, поради което неправилно исковата претенция е отхвърлена като
неоснователна. За необоснован се счита възприетият от страна на първоинстанционния съд
извод, че причината за забавяне на делото се дължи на разпространението на Ковид-19, тъй
като същото е образувано през 2018 г., оспорвайки съдилищата да са преустановили
1
работата си през този период. Посочва се, че в нарушение на процесуалния закон делото е
гледано без да му бъде осигурена възможност да присъства в открито съдебно заседание. По
изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и искът да се
уважи изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Административен съд – София град не е
подал отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание на 03.10.2025 г. въззивникът М. лично и чрез назначения
му процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК – адв. Я. завява, че поддържа въззивната
жалба и моли изложените в нея съображения да бъдат съобразени, като обжалваното
решение се отмени и исковата му претенция да се уважи.
Насрещната страна – Административен съд – София град не изпраща представител в
откритото съдебно заседание и не изразява становище по въззивната жалба.
Контролираща страна в процеса – Прокуратурата на Република България чрез
представителя от СГП – прокурор Стоев оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В тази връзка следва да се
отбележи, че към момента на подаване на исковата молба – 02.11.2022 г. производството, по
което се твърди да е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, а именно: адм. дело
№ 12469/2018 г. по описа на АССГ, е било висящо, без да има данни относно последващото
му приключване с влязло в сила решение (видно от служебно извършена справка в
електронния сайт на АССГ по делото е постановено решение от 18.03.2024 г., срещу което е
подадена касационна жалба, която все още се администрира), поради което направеното с
отговора на исковата молба възражение във връзка с допустимостта на настоящото такова,
респективно допустимостта на постановеното по него решение от 06.01.2024 г., обосновано
с твърдението, че исковата претенция е преждевременно заявена, е неоснователно, в какъвто
2
смисъл е и констатацията на първоинстанционния съд. Нещо повече, дори и при последващо
приключване на производството по посоченото дело с влязъл в сила съдебен акт след
предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, отново не би възникнала процесуална пречка за
упражняване на правото на иск и това обстоятелство не би било основание за прекратяване
на гражданското дело, тъй като тълкуване в обратния смисъл ще противоречи на
установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за
разглеждане дело, което вече се разглежда от съда - арг. чл. 14, ал. 3 ГПК - в този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК (преди отмяната на чл. 291 ГПК) Решение №
153/13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. В случая, аргумент в тази
насока е разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която предявяването на иск за вреди
от забавяне на все още висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след
приключването му. Възможността за завеждане на второ по ред дело за забавянето на едно и
също производство – веднъж, докато то е висящо, и веднъж след приключването му,
означава, че преценката на съда относно продължителността на делото, когато то е все още
висящо, се извършва към момента на сезирането (предявяване на иска за обезщетение), а
настъпилите след това факти, свързани с водене и приключване на делото, биха били
съобразими в нов процес, вече след изчерпване на възможността за постигане на
споразумение по ЗСВ. Ето защо, сам по себе си фактът, че към момента на подаване на
исковата молба по настоящото дело – 02.11.2022 г. производството по адм. дело №
12469/2018 г. по описа на АССГ не е било приключило, не представлява процесуална пречка
за предявяване и разглеждане на иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, поради което
постановеното по него решение от 06.01.2024 г. не е недопустимо. Същото обаче е частично
неправилно, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ,
вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на
ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 12469/2018 г. по описа на
Административен съд – София град.
Отговорността по реда на ЗОДОВ е на държавата, която по предявен иск се
представлява от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е
разглеждано делото. Тази отговорност е обективна, като на обезщетяване по реда на чл. 2б
ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени и неимуществени, причинени от неразумната
продължителност на съдебното производство. Държавата отговаря за забавянето на
разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на
решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на
отделните съдопроизводствени действия е без значение. Неизчерпателно критериите за
извършване на преценка дали продължителността на делото надхвърля разумния срок за
разглеждането и решаването му са уредени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ – общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
3
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора, като са приложими стандартите, установени в практиката
на ЕСПЧ. Съдът следва да установи осъществяването на отделните забавяния и причината,
която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на
поведението на претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали
забавяния, в т. ч. за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по
делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани
последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на
задължения. Съгласно установената съдебна практика (Решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д.
№ 5813/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г. на ВКС,
III г. о. и др.), разумността на срока за разглеждане и решаване на делото се оценява с оглед
обстоятелствата по него, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-
бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Както се посочи по-горе, при преценката си за
разумността на релевантния период съдът прилага три критерия: сложност на делото,
поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. Сложността на делото
се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на
страните и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на
делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни
обстоятелства. Наред с това, при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди,
причинени от забавено разглеждане на съдебни производства от значение е общата
продължителност на съдебното производство. Възможно е отделни етапи на производството
да са забавени, но няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, когато общата
продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото, броя инстанции.
В случая, в съответствие с доводите във въззивната жалба настоящият съдебен състав
приема, че формално по делото е доказан фактическият състав на чл. 2б ЗОДОВ за
присъждане на претендираното обезщетение на посоченото основание, тъй като анализът на
събраните в хода на процеса доказателства навежда на категоричен извод за допусната
забава в разглеждане на претенцията на ищеца по адм. дело № 12469/2018 г. по описа на
АССГ. Установява се от представените в заверен препис материали по посоченото дело, че
същото е образувано на 28.11.2018 г. по подадена от Е. Д. М. искова молба („жалба“) срещу
Главна дирекция „Охрана“, с която се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., изразяващи се в това, че на 22.05.2018 г.,
когато има ден за запознаване с материалите по дело пред АСнС, насрочено за 28.08.2018 г.,
вместо да го закарат в този съд, го водят в СГС в 09:00 часа на 22.05.2018 г., което го лишава
от време и възможност да се запознае с делото и да подготви защитата си, като в исковата
молба се съдържа искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне
на правна помощ. Първото процесуално действие по делото е извършено едва на 13.10.2022
г., когато производството е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания в
едноседмичен срок от съобщението да уточни вредите, които твърди да е претърпял във
връзка с посочените в исковата молба факти и обстоятелства, както и исковия период.
4
Указанията са му връчени на 20.10.2022 г., като с молба от 25.10.2022 г. от страна на ищеца
се отправя искане за определяне на нов срок за изпълнението им, посочвайки конкретен
адвокат, който да му бъде назначен като процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК. В
продължение на почти 3 месеца по делото няма движение, като със заповед № А3-
15/27.01.2023 г. на и. ф. председателя на Административен съд – София град съдията –
докладчик е бил изключен от системата за случайно разпредЕ.ие на делата в съда в периода
от 22.02.2023 г. до 02.06.2023 г. и е разпоредено делата с постановени съдебни актове и
закритите съдебни заседания в рамките на посочения период от време да се докладват на
други съдии, посочени поименно. След смяна на съдията – докладчик следващото
процесуално действие по делото е извършено на 23.03.2023 г., когато съдът се е произнесъл
по исканията на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на
правна помощ, както и по исканията му за събиране на доказателства, разпредЕ.а е
доказателствена тежест по делото и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 03.07.2023 г. Последното е проведено в присъствието на ищеца Е. Д. М. и
назначения му процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК – адв. И.Ю., като с цел
събиране на доказателства – повторно изискване от САС на копие от разпореждане от
09.05.2018 г. по ВНОХД № 102/2018 г., делото е отложено за следващо открито съдебно
заседание на 30.10.2023 г. Съгласно служебно извършена справка в електронния сайт на
АССГ по делото проведено още едно открито съдебно заседание на 14.12.2023 г., в което е
обявено за решаване и е поставено решение от 18.03.2024 г., без да има данни относно
последващото му влизане в сила.
В случая, при съобразяване на така описаната хронология на извършените
процесуални действия по адм. дело № 12469/2018 г., може да се направи извод, че
повдигнатият от ищеца пред Административен съд – София град правен спор все още не е
разрешен с влязъл в сила съдебен акт, като от момента на образуване на делото - 28.11.2018
г. до извършване на първото процесуално действие по него – 13.10.2022 г., когато на ищеца
са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, е отминал
значитЕ. период от време, в рамките не който не са извършвани никакви процесуални
действия по него. Именно така очертаният период от време съществено се е отразил на
общата продължителност на производството, което не е приключило не само към момента
на подаване на исковата молба пред първоинстанционния съд – 02.11.2022 г., но също така и
към момента на приключване на съдебното дирене и постановяване на решението по него от
06.01.2024 г. Действително една част от така очертания период от време – от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. съвпада с усложнената епидемична обстановка в страната във връзка с
разпространението на Ковид-19, когато е действало извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г., но този интервал от време е незначитЕ. в сравнение с общата продължителност
на периода, през който делото е било висящо, без по него да са извършвани никакви
процесуални действия – почти 4 години. Нещо повече, периодът на обявеното извънредно
5
положение би имал отношение по-скоро към евентуално провеждане на откритите съдебни
заседания с участието на страните, а не към възможността за администриране на делото,
като видно е, че в рамките на периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. то все още не е било
насрочено, поради което извънредната епидемична обстановка в страната във връзка с
разпространението на Ковид-19 не е ставала повод за отлагане на открити съдебни
заседания. Както се изясни по-горе, при преценка относно наличието на допуснато
нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за разглеждане на делото в разумен срок, от значение
е не само общата продължителност на делото, но и обстоятелства като неговия предмет,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи. В настоящия случай,
предмет на делото е една осъдителна претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на
парично обезщетение за вреди вследствие на лишаване от възможност за запознаване с
материалите по дело пред АСнС, насочена срещу един ответник - Главна дирекция
„Охрана“, поради което същото не се характеризира с фактическа и/или правна сложност,
като няма данни за настъпване и на последващи процесуални усложнения, свързани с
изменение на страните и предмета му – замяна на страна, изменение на иска, съединяване с
други дела и т. н. Точно обратното, от очертания с разпореждането от 13.10.2022 г. предмет
на делото става ясно, че изложените с исковата молба фактически твърдения са били
достатъчни за съда, за да извлече вида и характера на исковата претенция, с която е бил
сезиран. Наред с това, прави впечатление, че разпореждането за оставяне на производството
без движение е връчено на ищеца на 20.10.2022 г., който в срока за изпълнение на
указанията е подал уточнителна молба от 25.10.2022 г., като предвид последващите
процесуалния действия от 23.03.2023 г., свързани с изготвянето на доклад по делото и
насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, очевидно е, че съдът е счел, че
нередовностите на исковата молба са били отстранени. Следователно, с поведението си
страната също е проявила активност пред съда, съдействайки му за движението на делото,
без да може да се направи извод за проявена от нейна страна недобросъвестност.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че производството по адм.
дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ е продължило в рамките на значитЕ. период от
време, който надвишава разумния срок за разглеждане и решаване на дела от сходен тип.
Допуснатата забава е в противоречие с чл. 6, § 1 от Конвенцията за разглеждане на делото в
разумен срок, поради което е осъществен специалният деликтен състав по чл. 2б ЗОДОВ, а
това от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника.
Съгласно чл. 4, ал. 1, вр. чл. 2б ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички установени
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането и конкретно от неразумната продължителност на досъдебното производство.
По отношение на неимуществените вреди в практиката на ЕСПЧ и ВКС се приема, че
съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично
обичайните и типичните неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато
6
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и
безпокойство от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото – в този смисъл
са Решение № 306/22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. IV г. о. на ВКС, Решение №
6/11.02.2022 г. по гр. дело № 1555/2021 г. IV г. о. ВКС и др. Ето защо, като страна – ищец по
адм. дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ ищецът Е. Д. М. е претърпял неимуществени
вреди в резултат от констатираното забавяне на производството, изразяващи се в стрес,
потиснатост, безпокойство, чувство за липса на справедливост, притеснение за развитието на
процеса, засягане на доверието му в компетентните институции поради забавяне на делото.
Нещо повече, по делото ответникът не е ангажирал доказателства, оборващи презумпцията
за действително настъпили вредни последици именно от допуснатото нарушение на чл. 6 от
Конвенцията. Същевременно с цел установяване на конкретно претърпените от него вреди
вследствие от нерешаване в разумен срок на адм. дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ в
твърдения интензитет, в рамките на въззивното производство е допуснато събирането на
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. И., който познава ищеца М. от 2018 г., тъй
като двамата са били в обша група в затвора – гр. София. И. разказва, че знае за водени от
него дела срещу Административен съд – София град, описвайки го с посочване на
местоположението му – до халите в гр. София, като пред него М. е споделял за дело, което
се е забавило, че се е ядосвал, нервирал се е, чувствал се е подтиснат, отказвал е да се храни.
В случая, от показанията на свидетеля не става ясно, че впечатленията му са формирани във
връзка с конкретното дело, доколкото ищецът не оспорва, че по същото време е бил страна и
по множество други дела по описа на същия съд, но според настоящия съдебен състав
разказаното от него макар и косвено е в подкрепа на вече възприетия по-горе правен извод
относно проявлението на обичайните и типичните неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния
срок. Събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля М. П. действително не служа за изясняване на релевантни за спора
факти, предвид заявеното от него, че не знае за какво дело става въпрос, поради което
въззивният съд не ги съобразява при формиране на фактическите и правните си изводи. Ето
защо, макар да не е доказано настъпването на различни от описаните по-горе обичайни
вреди върху психическото и емоционално състояние на ищеца, които да са вследствие на
конкретното дело, следва да се приеме, че такива са налице, но същите не надхвърлят
обичайното преживяване.
Що се отнася до техния размер, настоящият съдебен състав намира, че предвид
продължителността на забавянето, характера на производството пред АССГ, както и
икономическите критерии за живот в страната, определянето на претендираното
обезщетение в размер на 1 500 лв. би било съответно на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД и би бил съобразен с предназначението на обезщетението да поправи
претърпените лични страдания от неоправданото забавяне на съдебното производство. В
тази връзка следва да се отбележи, че по делото не са събрани доказателства М. да е
претърпял конкретни психически и емоционални страдания, надвишаващи значително по
7
интензитет обичайните такива. Не без значение в случая е и обстоятелството, че след
смяната на съдията – докладчик процесуалните действия по делото са извършвани
ритмично, както и че производството по адм. дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ не
касае иск, уважаването на който пряко да е свързан с охрана на трудовите му права или
опазване на неговото здраве и живот и не касае гражданския му статус. В този смисъл, не
става въпрос за производство, което да е свързано с охрана на права, които да обосновават
исканото завишение над счетения за дължим размер от 1 500 лв., който напълно съответства
на установените по делото обстоятелства, касаещи процесното увреждане, както и на
принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Предвид различните правни изводи, до които достигна въззивната инстанция,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която предявеният иск е отхвърлен до
размера от 1 500 лв., като същият се уважи за посочената сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното плащане, а в останала
отхвърлителна част до пълния предявен размер от 20 000 лв. решението следва да се
потвърди.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора – частична основателност на въззивната жалба и на основание
чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ поначало право на разноски в двете съдебни инстанции има всяка
от страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от предявения иск. В случая,
въззивникът - ищец Д. М. не претендира и не ангажира доказателства по делото за
конкретно направени от него разноски в рамките на двете съдебни инстанции (той е
освободен от внасянето на държавна такса, като същият се представлява от процесуален
представител след допусната правна помощ по реда на чл. 95 ГПК, поради което не е
направил и разноски за адвокат), поради което и такива не следва да му се присъждат с
настоящия съдебен акт, съразмерно с уважената част от иска. Разноски обаче се следват на
ответника за юрисконсултско възнаграждение в рамките на първоинстанционното
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, които възлизат на 92,50 лв., т. е.
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да му
заплати разликата над тази сума до присъдената такава от 100 лв., или за размера от 7,50 лв.
В рамките на въззивното производство ответникът АССГ не претендира и не доказва
извършването на разноски, поради което такива не му се следват и не следва да му се
присъждат с настоящия съдебен акт.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 314/06.01.2024 г., постановено по гр. дело № 59462/2022 г. по
8
описа на СРС, 32 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу
Административен съд – София град иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, §
1 от ЕКПЧОС до размера на сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в жесток психически тормоз, безнадеждност, отчаяние,
безпомощност, унижение, вследствие на нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и
решаване в разумен срок на адм. дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ, както и в частта, с
която Е. Д. М. е осъден да заплати на Административен съд – София град, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски над сумата от 92,50 лв. до пълния присъден размер от 100 лв., или за
размера от 7,50 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Административен съд – София град с адрес: гр. София, ул. „Георг
Вашингтон“ № 17 да заплати на Е. Д. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж. к. ****, на
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в жесток
психически тормоз, безнадеждност, отчаяние, безпомощност, унижение, вследствие на
нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело №
12469/2018 г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 314/06.01.2024 г., постановено по гр. дело № 59462/2022
г. по описа на СРС, 32 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу
Административен съд – София град иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, §
1 от ЕКПЧОС за разликата над уважения размер от 1 500 лв. до пълния предявен размер
20 000 лв., или за размера от 18 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в жесток психически тормоз, безнадеждност, отчаяние,
безпомощност, унижение, вследствие на нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и
решаване в разумен срок на адм. дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на контролираща страна – Прокуратура на
Република България, на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9