Решение по дело №388/2019 на Районен съд - Ловеч

                                    

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 

                      

                              гр. Ловеч, 04.07.2019 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.....Петя Маринова.............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 388 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

     Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК.

    

Постъпила е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД - гр. Плевен, чрез пълномощник юрисконсулт Велислава Величкова, против Г.А.А. и И.К.А., по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на следните вземания при условията на солидарна отговорност: 173.41 лева – главница, представляваща стойност на консумирана топлинна енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2018 г., и 26.27 лева – лихва за забава за периода 02.12.2015 г. – 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 7669/2018 г. по описа на РС-Плевен до окончателното изплащане.

Производството по делото първоначално е било образувано пред Районен съд – гр. Плевен, но в срока за отговор на исковата молба ответникът Г.А. е направил възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като постоянният му адрес е в с. Голец, общ. Угърчин, обл. Ловеч, поради което с влязло в сила определение № 359/23.01.2019 г. по гр.дело № 8774/2018 г. на Плевенски районен съд, производството пред него е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Ловеч.

В исковата молба се посочва, че дружеството - ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г.А.А. и И.К.А., като по образуваното ч.гр.дело № 7669/2018 г. по описа на Плевенски районен съд /ПлРС/ е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът предявява иск за установяване съществуването на вземането му от ответниците Г.А.А. и И.К.А., двамата с адрес: ***, за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неин топлоснабден имот – апартамент, аб.№ 27842.

Ищецът посочва, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането му, са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Ищецът счита, че затова за ответника важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Позовава се и на разпоредбата на чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Ищецът посочва, че Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки", бр. 239/13.12.2007 г., като уточнява, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл ищецът посочва, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца, ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. От приложеното по ч.гр.д № 7669/2018 г. по описа на ПлРС извлечение от сметка за абонатен № 27842, било видно, че ответникът е използвал доставяната от дружеството - ищец топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Ищецът твърди също, че до завеждане на исковата молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими суми.

Предвид гореизложеното, е отправено искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Г.А.А. и И.К.А., че солидарно дължат на „Топлофикация - Плевен" ЕАД сума за консумирана топлинна енергия на имота, в общ размер на главница - 173,41 лв. за периода 01.10.2015 г. - 30.04.2018 г. и 26,27 лв. - лихва за периода 02.12.2015 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 7669/2018 г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00 лв., на основание чл. 78 от ГПК, както и разноските в заповедното производство.

Преди изпращането на делото на РС-Ловеч, ищецът е депозирал молба вх.№ 2680/29.01.2019 г. по гр.д.№ 8774/2018 г. на РС-Плевен, с която е уточнил, че отговорността на ответниците е разделна, с оглед представено съдебно решение за развод. Наред с това, на основание чл. 232 от ГПК, е направил оттегляне на исковата молба срещу И.К.А., тъй като е изплатила своята една втора от процесната сума още по време на заповедното производство.             

В подадения в срок писмен отговор от ответника Г.А.А., чрез пълномощник адв. А.М., е изразено становище за недопустимост на предявения иск за част от периода – 01.10.2015 г.-31.10.2016 г., като се позовава на наличие на влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 792/2017 г. на РС-Ловеч между същите страни за същия спор, обхващащо този период. Изложени са и съображения за неоснователност на иска, включително, че вземането е погасено по давност. Изтъква се, че към исковата молба няма представен договор или друг документ, от който да е видно, че между ищеца и Г.А.А. има облигационно отношение или че той е клиент на топлинна енергия за битови нужди.

С влязло в сила Определение от 20.03.2019 г. по настоящото гр.дело № 388/2019 г., съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответника И.К.А., на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на предявения иск срещу нея, и обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4864/26.10.2018 г., издадена по ч.гр.дело № 7669/2018 г. по описа на Районен съд-Плевен, в полза на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, ЕИК *********, представлявано от Йордан Василев, в ЧАСТТА срещу длъжника И.К.А., ЕГН **********,***, за част от присъденото вземане, а именно: 173.41 лева – главница за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2018 г. и 26.27 лева – лихва върху главницата за периода 02.12.2015 г. до 16.10.2018 г. и законната лихва върху главницата от 25.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 12.50 лева – деловодни разноски и 25.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед влязлото в сила прекратително определение, производството по настоящото дело е продължило по отношение на първия ответник – Г.А.А..   

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба, пълномощникът му юрисконсулт Величкова моли, да бъде уважен предявения иск за установяване дължимост на претендираните вземания, като им се присъдят и направените в двете производства разноски, съгласно съдържащ се в молбата списък. Направила е възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.

Ответникът Г.А. се явява лично и с пълномощник адв. М., която поддържа становището си по отговора, като в писмени бележки доразвива съображенията си за недопустимост на иска за част от периода, поради наличие на влязъл в сила съдебен акт за този период, а за останалата част от периода, моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. Моли, в полза на доверителя й да се присъдят направените разноски по делото, съгласно представен списък.  

От събраните по делото доказателства, от данните по приложените ч.гр.дело № 7669/2018 г. по описа на РС-Плевен и гр.дело № 792/2017 г. по описа на РС-Ловеч, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 27031/25.10.2018 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ ЕАД, е било образувано ч.гр.дело № 7669/2018 г. по описа на Плевенския районен съд, който е издал Заповед № 4864/26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК солидарно против длъжници И.К.А. и Г.А.А. за сумата 738.27 лева – главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2018 г., и лихва върху главницата в размер на 220.75 лева за периода 04.01.2014 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лева – деловодни разноски и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Г.А.А. е подал писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея, а длъжникът И.К.А. е подала възражение по чл. 414а от ГПК, че е изпълнила задължението си.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което се развива настоящото производство само по отношение на ответника Г.А.А., с оглед оттеглянето на иска срещу И.К.А. и постановеното обезсилване на издадената заповед за изпълнение в частта по отношение на нея за посочената по-горе част от присъденото вземане.

Предмет на установяване по така предявения положителен установителен иск е съществуването на вземане за доставена и консумирана топлинна енергия в имот, на адрес: *********, за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно с лихва за забава за периода от 02.12.2015 г. до 16.10.2018 г.

От приложеното гр.дело № 792/2017 г. по описа на Районен съд-Ловеч се установява, че по посоченото дело е постановено Решение № 195/15.05.2018 г., влязло в сила на 04.06.2018 г., с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от „Топлофикация Плевен“ ЕАД иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 във връзка с 124, ал.1 от ГПК,  за признаване за установено по отношение на Г.А.А., ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца сума за консумирана топлинна енергия в размер общо на 592,38 лв., от които 489,66 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 31.10.2016 г. и 102,72 лв. лихва за забава от 04.01.2014 г. до 13.12.2016 г., като от мотивите на решението е видно, че претендираното вземане се е отнасяло за имот, на адрес: *********.

Следователно, за част от процесния период по настоящото дело – от 01.10.2015 г. до 31.10.2016 г. относно главницата, и част от периода – от 02.12.2015 г. до 13.12.2016 г. относно лихвата за забава, е налице влязло в сила съдебно решение, с който е разрешен същият спор между същите страни, който не може да бъде пререшаван съгласно разпоредбата на чл. 299 ал. 1 от ГПК, освен когато законът разпорежда друго. В случая не е налице такова изключение, предвидено в закон, поради което, с оглед формираната сила на присъдено нещо за частта от посочения период на претендираното главно и акцесорно вземане, искът се явява недопустим в тази част и следва да бъде оставен без разглеждане.  

В останалата част на процесния период, а именно от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г. – относно главницата, и от 14.12.2016 г. до 16.10.2018 г. – относно лихвата за забава, искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е неоснователно, тъй като считано от посочения начален период – 01.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.10.2018 г., не е изтекла предвидената в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД тригодишна погасителна давност, приложима относно периодични вземания, каквото е и настоящото.

По делото е безспорно, че процесният имот  с адрес: ***********************,  се намира в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, както и че за същия имот при ищцовото дружество съществува партида с абонатен №  27842, на името на И.К.А. и Г.А.А..

В отговора на исковата молба, а и в обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, ответникът заяви, че е собственик на 1/2 ид. част от горепосочения имот.

Не се спори, че имотът е съсобствен между него и бившата му съпруга И.К.А., чийто брак е прекратен с влязло в сила решение № 1435/24.06.2004 г. по гр.дело № 1592/2004 г. на РС-Плевен.  

От приетите по делото и неоспорени от страните основно и допълнително заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице със специалност „електронна техника, счетоводство и контрол“, се установява, че до сградната инсталация на жилищна кооперация „Емона“, състояща се от три входа /А, Б и В/, на адрес: **********, за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г. е доставяна топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция, като сградната инсталация за отопление е обща етажна собственост. Всеки месец се отчитат реално показанията на топломера, общ за кооперация „Емона“ от представител на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, намиращ се в абонатна станция в кооперацията. Разпределението на топлинната енергия /ТЕ/ между клиенти в сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие „Топлофикация Плевен“ ЕАД на база кубатурата на отопляемите площи. Сумата за ТЕ, отдадена от сградната инсталация е за действителен обем 261.60 куб.м. Вещото лице е констатирало, че радиаторите в апартамента са свалени по желание на абоната с подадена молба образец от 10.2002 г., като в банята на жилището има вертикална щранг лира. При проверка на счетоводната документация на дружеството-ищец във връзка с поставената задача дали има подадена писмена декларация или заявление от единия или двамата ответници за откриване на партида на посочения адрес, вещото лице е отговорило, че от дружеството „Топлофикация Плевен“ ЕАД не са му предоставили договор, сключен между страните за доставяне на топлинна енергия. От основното заключение се установява също, че за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2018 г. няма извършено плащане от ответника Г.А.А., като дължимата сума за посочения период е главница в размер на 173.41 лева с ДДС, в това число: 87.00 лева – сума за ТЕ за отопление, 83.26 лева – сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и 3.15 лева – услуга разпределение /дялово разпределение/, а размерът на законната лихва върху главницата от 173.41 лева е 26.27 лева, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 16.10.2018 г.

По предявения положителен установителен иск за установяване на вземане за незаплатена цена за доставена и консумирана топлинна енергия, тежестта на доказване се носи от ищеца, който следва да установи вземането си по основание, размер и период, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват или погасяват това вземане. В този смисъл е разпределена доказателствената тежест на страните с доклада по делото. 

Спорният по делото въпрос е дали  ответникът притежава качеството на потребител на топлинна енергия в процесния имот, на адрес: гр. Плевен, ул. „Захари Зограф“ № 22, вх. „А“, ап. 4.

Съгласно чл. 153 ал. 1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 6 на чл. 153 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, съгласно въведеното законово правило с разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ в действащата й за случая редакция  /ДВ, бр. 54/2012 г./, собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на топлинна енергия, а по силата на ал. 6 от същата разпоредба, клиентите, прекратили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават по презумпция клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата.

Така е и в конкретния случай, тъй като ответникът изрично призна факта, че е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот, а от заключенията на вещото лице се установи, че радиаторите в апартамента са свалени по желание на абоната през 2002 г., като е останала вертикална щранг лира в банята.

От допълнителното заключение на експертизата се установява, че за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г. на ответника са начислявани помесечно суми по реален отчет за топлинна енергия за отопление, която включва: отопление баня с отоплително тяло щранг лира и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в Мвтч /мегават час/; услуга за разпределение в размер на таксата за два сезона в периода, като начислените суми са на основание Наредба № 16-334/04.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В табличен вид на стр. 3 от основното заключение, вещото лице е дало справка за реализираната топлоенергия в периода, в рамките на който е и релевантния по делото период - 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г., като са описани издадените фактури с посочване поотделно на дължимите суми за ТЕ с ДДС, включващи сума за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сума за услуга по разпределение. Установява се, че фактурите са издавани общо на двамата ответници И.К.А. и Г.А.А. като за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2018 г. общо дължимата от тях главница е в размер на 248.62 лева, а с оглед разделната им отговорност като бивши съпрузи, дължимата от ответника 1/2 част от тази сума е 124.31 лева. Лихвата за забава върху посочената сума, според изчисленията на вещото лице в таблицата за период от 01.12.2016 г. до 04.06.2018 г., се определя в размер на 23.50 лева или 1/2 част от нея е 11.75 лева. 

При тези данни съдът намира предявения срещу Г.А.А. иск за частично основателен в рамките на периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г., в който период същият дължи цената на доставената топлинна енергия в имота в установения по-горе размер от 124.31 лева, както и лихва за забава върху нея в размер на 11.75 лева за период от 14.12.2016 г. до 16.10.2018 г.

Доводите на ответника, че той не притежава качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не обитава процесния имот и няма договор или друг документ, който да го обвързва в правоотношение с ищеца, са неоснователни, предвид посоченото по-горе законово правило, въведено с разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на топлинна енергия. В случая е безспорно, че ответникът е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот, който е под режим на етажна собственост, поради което по силата на законовата презумпция, като клиент на топлинна енергия, следва да заплати цената на доставената топлинна енергия, съответстваща на неговата 1/2 част от топлоснабдения имот.

Освен това, във връзка с неоснователността на становището на ответника за липса на облигационно правоотношение между него и ищеца, следва да се отбележи, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране към Министерския съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. По делото са приложени действащи Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен“ ЕАД на потребители в гр. Плевен, одобрени с Решение № ОУ-067/03.12.2007 г. на ДКЕВР. С тези Общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ, а именно в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия, ако не е съгласен с тях, да внесе в топлопреносното предприятие заявление, в което да предложи специални условия, които ако бъдат приети от предприятието, се отразяват в писмено допълнително споразумение. След като няма данни да е упражнил тези свои права, спрямо него са влезли в сила посочените по-горе Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, в сила от 2007 г. В раздел VII от ОУ - "Заплащане на топлинната енергия и услугата за дялово разпределение", в клаузата на чл. 31, ал. 1, е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, ответникът, като собственик на част от топлоснабден имот под режим на етажна собственост, е страна по възникнало облигационно правоотношение с ищеца във връзка с продажбата на топлинна енергия, доставяна до имота и следва да изпълнява задълженията си, предвидени в Общите условия, по заплащане на месечните дължими суми за ТЕ в определения срок, като в случая от заключението на вещото лице се установи, че не е заплатил дължимите суми в относимия по делото период, за който съдът прие, че искът следва да бъде уважен за посочените по-горе главница и лихва, установени по размер от основното заключение на вещото лице.  

С оглед изхода на процеса по частично уважаване на иска, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията, а от своя страна, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира следните разноски: за заповедното производство - 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство - 75.00 лева – държавна такса, 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 100.00 лева – депозит за вещо лице. 

При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 51.10 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 187.38 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената част на иска, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в двете производства в общ размер на 238.48 лева.

От своя страна, ответникът е представил списък на разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 350.00 лева, изплатено на упълномощения от него адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.01.2019 г., и 70.00 лева – депозит за вещо лице. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Съдът, при спазване разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, счита, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде определено в по-нисък размер при спазване на чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е. не по-малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая, с оглед материалния интерес, се определя в размер на 300.00 лева /чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата/ и в този размер следва да бъде взето предвид при изчисляване разноските на ответника по съразмерност.

При съобразяване отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер на сумата 117.89 лева, включващи адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, като до пълния претендиран размер от 350.00 лева, искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли, поради прекомерност.

Водим от горното, съдът

 

                                                    Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на Г.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона“ № 128, представлявано от Йордан Василев – Изпълнителен директор, сумата 124.31 лв. /сто двадесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ - главница, представляваща незаплатена цена за консумирана топлинна енергия в недвижим имот, с адрес: гр. Плевен, ул. „Захари Зограф“ № 22, вх. „А“,  ап. 4, за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата 11.75 лв. /единадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ – лихва за забава за периода от 14.12.2016 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 7669/2018 г. по описа на РС-Плевен /25.10.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ искът до пълния претендиран размер главница от 173.41 лева и лихва за забава от 26.27 лева, а в частта на периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2016 г. относно главницата, и част от периода – от 02.12.2015 г. до 13.12.2016 г. относно лихвата за забава, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА Г.А.А., с горните данни, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ ЕАД, с горните данни, сумата 238.48 лв. /двеста тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща разноски по исковото и по заповедното производство по ч.гр.дело № 7669/2018 г. по описа на РС-Плевен, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ ЕАД, с горните данни, да заплати на Г.А.А., с горните данни, с горните данни, сумата 117.89 лв. /сто и седемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, като искането на Г.А.А. в частта на разноските до пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение от 350.00 лева, ОТХВЪРЛЯ, поради прекомерност.

Решението в прекратената част е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело № 7669/2018 г. по описа на РС-Плевен, което, заедно с препис от влязлото в сила решение, както и препис от влязлото в сила определение от 20.03.2019 г. по частичното прекратяване на производството по делото, да се върне на РС-Плевен, за съобразяване.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: