№ 20921
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Г. В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110120838 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК от Г. И.
М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „С К“АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.Ш,представлявано от С Т,с искане за прогласяване
недействителност на сключен между страните договор за потребителски
кредит кредитна линия № 554390,сключен на 27.05.2019 г.,а ако не бъде
възприето,че договорът е недействителен – за прогласяване недействителност
на отделни договорни клаузи – на клаузата,регламентираща дължимост на
неустойка,на клаузата,регламентираща договорна лихва и на
клаузата,регламентираща размера на годишния процент на разходите.
В исковата молба се твърди,че на 27.05.2019 г. между страните е
сключен договор за заем от разстояние при заемна парична сума от 700
лева,лихвен процент от 36 %,годишен процент на разходите – 51,62 %,а ако
бъде включена неустойка,дължима поради непредоставяне на обезпечение
размерът на дълга нараства с 1557,60 лева. Ищцата М. твърди,че в договора е
посочен ГПР,който е по-нисък спрямо действителния,а и ГПР е посочен
единствено като величина,без да е посочено по какъв начин е формиран.
Поддържа се,че ако бъде включена неустойката,размерът на ГПР би бил
значително по-висок. Ако не бъде счетено,че договорът е недействителен,то
ищцата М. твърди,че договорът съдържа недействителни клаузи – за
договорна лихва,за неустойка,за годишния процент на разходите,тъй като тези
клаузи противоречат на императивни правни норми и на добрите нрави.
Ищцата моли съда да уважи предявената искова претенция.
Ответникът „С К“АД в подадения писмен отговор изразява становище
за неоснователност на исковата претенция – изтъква се,че договорът е
сключен от разстояние,а при съобразяване необходимите стъпки за неговото
1
сключване,то ищцата М. е била наясно със съдържанието на договора и е
приела условията по договора. Ответникът твърди,че размерът на ГПР е
посочен точно,защото кредиторът е длъжен да посочи размера на ГПР към
сключване на договора,докато вземане за неустойка би възникнало в по-късен
момент и ако не бъде представено обезпечение. Оспорено е твърдението,че
размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави като се
сочи,че не е допуснато нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК. Изложени са
съображения,че клаузата за неустойка е действителна. Ответникът моли съда
да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за потребителски кредит № 554390,сключен на
27.05.2019 г. между „С К“АД,като заемодател,и Г. И. М.,като заемополучател
при уговорена заемна парична сума от 700 лева,която заемна парична сума
подлежи на връщане на десет месечни погасителни вноски,всяка от които в
размер на по 155,76 лева. Според договора за заем лихвеният процент възлиза
на 36 %,а размерът на ГПР е 51,62 %. От погасителния план към договора се
установява,че дължимата сума по кредита е 842,93 лева,а ако не бъде
предоставено обезпечение – 1557,60 лева.
Приети са общи условия на „С К“АД,приложими към договор за
потребителски кредит,сключен от разстояние.
Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на
обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да
породи правни последици. Недействителността на договора представлява най-
тежкият порок,тъй като недействителният договор не поражда нито
права,нито задължения за страните. В настоящия случай сключеният между
страните договор е със страна заемополучател физическо лице – ищцата
М.,поради което при съобразяване легалната дефиниция на понятието
потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да бъде
възприето,че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит
( ЗПК ). Съгласно чл.22 от ЗПК са регламентирани хипотезите,когато договор
за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е
когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент
на разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор
за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид
допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
2
определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за
основателни доводите на ищцата М. чрез процесуалния й представител
относно наличието на допуснато нарушение разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК. Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е
потребителят към сключване на договора за заем да бъде запознат с общия
размер на задължението по договора за заем,а с оглед това при неточно
посочване на ГПР или при липса на посочване на ГПР договорът за заем се
явява недействителен – в този смисъл съгласно решение на СЕС по дело №
714/2022 г. при неточно посочване размера на годишния процент на разходите
приложимите последици са като при липса на посочване годишния процент на
разходите.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при
изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична
сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на
годишния процент на разходите се явява неточно и има като последица
недействителност на договорното правоотношение по договора за заем.
Неоснователен се явява доводът на ответното дружество,че ГПР не е посочен
неточно,защото неустойката не е дължима към момента на сключване на
договора,а вземане за неустойка би възникнало само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Съдът намира,че при
съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от
ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се
допуска в това число чрез възникване на допълнителни задължения след
сключване на договора за потребителски кредит. С оглед обстоятелството,че в
конкретния случай размерът на дълга по договора за кредит е 842,93 лева,а
същевременно при начисляване на неустойка дължимата сума възлиза на
1557,60 лева,се достига до нарушаване на императивна правна норма и следва
да се приеме,че ГПР е посочен неточно,а вследствие неточното му посочване
договорът за потребителски кредит се явява недействителен. Съдът счита,че
целта на регламентиране годишен процент на разходите и максимален размер
на годишния процент на разходите е да бъде създадена гаранция за
потребителя,че задължението би могло да нараства само в рамките на
определени граници,поради което при изчисляване на годишния процент на
разходите следва да бъдат включени всички задължения,възникващи за
потребителя. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за
потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция
общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с
договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с
договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в
случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. Софийският районен
съд намира,че възникването на задължение за неустойка представлява разход
за кредитора,който в конкретния случай увеличава общо дължимата по
договора сума с парична сума,надвишаваща заемната парична сума.
Уговарянето възникване дължимост на неустойката поради непредоставяне
обезпечение в кратък срок,считано от сключване на договора цели
3
заобикаляне императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК,поради което доводите
на ответното дружество,че неустойката не следва да бъде включена при
изчисляване на ГПР,защото вземането за неустойка не е възникнало към
сключване на договора,се явяват неоснователни. Софийският районен съд
приема,че договорната клауза за осигуряване на обезпечение не се явява
индивидуално договорена– ответникът не е ангажирал доказателства клаузата
да е уговорена между страните по конкретното заемно правоотношение,а
същевременно тази клауза е предвидена в договора и в стандартния
европейски формуляр,както и в представените от ответника общи
условия,поради което съдът намира,че дружеството ответник обичайно
предлага тази договорна клауза на лицата,кандидатстващи за отпускане на
паричен заем. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че
съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са
включени в общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези
клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се явяват нищожни –
чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. По
изложените съображения и като взе предвид,че при изчисляване годишния
процент на разходите не е включена парична сума,представляваща разход за
заемополучателя,а именно неустойката поради непредоставено
обезпечение,съдът приема,че годишният процент на разходите е изчислен
неправилно,което поражда като правна последица недействителността на
договорното правоотношение по договора за заем. Изложените съображения
мотивираха съда да приеме,че предявеният иск от ищцата М. за прогласяване
недействителност на договорно правоотношение подлежи на уважаване.Както
беше посочено,при включване на паричната сума,представляваща вземане за
неустойка,общото задължение нараства с парична сума,по-голяма от заемната
парична сума,при което размерът на годишния процент на разходите
значително надвишава поставения от закона императивен максимум съгласно
чл.19,ал.4 от ЗПК.
Съдът,като съобрази,че главната искова претенция е уважена,намира,че
следва да бъдат оставени без разглеждане предявените като евентуални искови
претенции за прогласяване недействителност на отделни договорни
клаузи,защото процесуалната предпоставка за разглеждане на тези искове би
била налице единствено при отхвърляне на главния иск.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 62,30 лева в полза на ищцата,както и в полза на
адв.С. Й. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
360 лева,което съответства на фактическата и правна сложност на
делото,разглеждането на делото в едно съдебно заседание,в което делото е
разгледано в отсъствие на страните,при отчитане цената на иска,както и с
оглед постановеното решение на СЕС по дело 438/2022 г.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от
4
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК по иск,предявен от Г. И. М.,ЕГН **********,с
адрес гр.С,против „С К“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Ш,представлявано от С Т,договор за потребителски кредит кредитна линия
№ 554390,сключен на 27.05.2019 г.,между Г. И. М. и „С К“АД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковите претенции,предявени от Г. И.
М. против „С К“АД за прогласяване недействителност на договорни клаузи –
за за договорна лихва,за неустойка,за годишния процент на разходите.
ОСЪЖДА „С К“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Ш,представлявано от С Т да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Г. И. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
62,30 лева ( шестдесет и два лева и тридесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „С К“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Ш,представлявано от С Т да заплати на адв.С. Й. Д.,ЕГН **********,с
адрес гр.Ссумата от 360 ( триста и шестдесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5