Решение по адм. дело №235/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл.118 КСО.

Образувано е по жалба на Г. Н. В. от [населено място], обл. Разград, против Решение №1023-16-43/ 1 от 15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ- Разград, с което е отказано да се възобнови административното производство по влезли в сила Разпореждания № **********/ 18.11.2022 г.; № **********/ 21.03.2023 г.; № **********/ 13.06.2023 г.; № 16231155305/ 30.06.2023 г. и № **********/ 09.04.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване и да се увеличи размерът на отпуснатата и променяна с тях пенсия.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че този акт се явява незаконосъобразен, като издаден от некомпетентен орган, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Твърди, че молбите на жалбоподателя са подадени извън установения 3-месечен срок по чл. 102, ал. 2 АПК и че той не е представил нови доказателства с тях, които да установяват наличието на предпоставките по чл. 99, т. 2 АПК за да се възобнови производството и да се отменят/изменят влезлите в сила разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Настоящето административното производство е образувано по повод подадени молби от Г. Н. В. с вх. № 1023-16-38/ 25.06.2025 г.; вх. № 1023-16-39/ 25.06.2025 г.; вх. № 1023-16-40/ 25.06.2025 г.; вх. № 1023-16-41/ 25.06.2025 г.; вх. № 1023-16-42/ 25.06.2025 г. и вх. № 1023-16-43/ 25.06.2025 г ., с които е поискал да се възобнови административното производство и да се преизчисли размерът на отпуснатата му пенсия за инвалидност поради общо заболяване по посочените там разпореждания, издадени от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Разград. Тези молби са разгледани от ръководителя на ТП на НОИ, в качеството му на непосредствено по-горестоящия административен орган, който приел, че те са неоснователни и недоказани, поради което с Решение № 1023-16-43/ 1 от 15.07.2025 г. е отказал да възобнови административното производство.

В мотивите към него е посочено, че според разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК влязъл в сила административен акт може да бъде отменен или изменен ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В случая лицето се позовава на непризнат осигурителен стаж, положен в страна-членка на Европейския съюз (Република Австрия) в размер на 11 години. Това твърдение не кореспондира нито с документите, приложени в административната преписка, нито с издадените разпореждания от ръководителя по пенсионно осигуряване. С тях на пенсионера е зачетен осигурителен стаж, положен в Република България до датата на инвалидизиране - 01 година 00 мес. 00 дни и осигурителен стаж, положен в Република Австрия до датата на инвалидизиране - 11 години 00 мес. 00 дни или общо 12 години. Към молбите не са приложени доказателства, установяващи различен осигурителен стаж. Тези обстоятелства са били известни на административния орган и са взети предвид при определяне на размера на дължимата пенсия.

Наред с това е посочено, че сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК, в които може да се иска възобновяване на административното производство са изтекли. Съгласно цитираната разпоредба искането на страната за възобновяване на производството може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че с подадените молби жалбоподателят по същество е поискал да се изменят влезлите в сила Разпореждания № **********/ 18.11.2022 г.; № **********/ 21.03.2023 г.; № **********/ 13.06.2023 г.; № 16231155305/ 30.06.2023 г. и № **********/ 09.04.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, като се преизчисли (увеличи) размерът на отпуснатата му пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тях той твърди, че този размер е грешно определен, тъй като пенсионният орган не е зачел стажа му от около 11 години, положен в Република Австрия, за което представя документ на чужд език, придружен с легализиран превод. С оглед на това тези молби по своето естество съставляват заявления, подадени от пенсионера на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ КСО, поради което неправилно административният орган е приел, че това са искания за възобновяване на производството по общия ред на чл. 99 и сл. АПК.

В КСО има изрични разпоредби, които регламентират условията и реда, при които се отменят и/или изменят влезлите в сила разпореждания, с които се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват пенсиите и добавките към тях. Налице е специален ред, основания и субекти с право на иницииране на производството, който е различен от този по чл. 99 АПК. Следователно хипотезите на чл. 99 КСО се явяват в съотношение на специален към общ закон спрямо тези, посочени в чл. 99 АПК, тъй като се отнасят само и единствено до определена категория актове (разпореждания, издадени по реда на чл. 98 КСО) и визират определени предпоставки, при които е допустимо отмяната/изменението на влязъл в сила административен акт. Те определят и компетентния административен орган, който се различава от посочения компетентен орган в чл. 99, ал. 1 АПК.

С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 1 КСО съдът намира, че длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Разград, е единствено компетентно да се произнесе по молбите на жалбоподателя, с които се иска да се изменят влезлите в сила разпореждания, с които му е отпусната и преизчислявана пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Ръководителят на ТП на НОИ – Разград е следвало да установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган и на основание чл. 31, ал. 2 АПК да му изпрати незабавно преписката, като уведоми за това молителя.

Следва да се отбележи, че това правило е принципно установено от законодателя и редът за преодоляване на формалната законна сила на актовете по КСО е различен от този на АПК. В чл. 99, ал. 1 КСО не е предвиден срок, в който пенсионерът може да подаде заявление, с което иска да се отмени или измени влязлото в сила разпореждане, поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 102, ал. 2 АПК.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че жалбата е доказана и основателна. Оспореното решение се явява нищожен административен акт, като постановен от некомпетентен орган. Ето защо и на основание чл. 173, ал. 2 и ал. 4 АПК той следва да се обяви за нищожен, а делото под формата на преписка следва да се изпрати на компетентния орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Разград.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 500, 00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така Административен съд- Разград

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №1023-16-43/ 1 от 15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ- Разград.

ИЗПРАЩА преписката на компетентния административен орган длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Разград, който следва да се произнесе по подадените молби от Г. Н. В. съобразно своите правомощия.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Г. Н. В. от [населено място], обл. Разград сумата от 500 (петстотин) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.