№ 4326
гр. В., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20253110102492 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Д. К. К., ЕГН ******* с адрес гр. В., ж.к. „М.” ***** срещу ЗАД „А.
Б.”, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., р-он Л., ул. „С.” № 16 иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
9137,04лева /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от
05.11.2025г./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а
«Мазда 3» с рег. № *****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 08.10.2024г. на път
II- 29, на разклона за с. З., причинено по вина на водача на л.а «Ситроен Ц3» с рег. № *****,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/01/123003716157, със срок на валидност 15.12.2023г. - 14.12.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.02.2025г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Мазда 3» с рег. № *****. На 08.10.2024г. около 12:18ч. на път II- 29 км.
14+200, на разклона за с. З., автомобилът му бил увреден вследствие на ПТП настъпило с
участие и по вина на водача на л.а «Ситроен Ц3» с рег. № ***** Б. М.. Твърди, че пред
ищеца се движил др. л.а., който искал да завие наляво, но поради насрещно движещи се
автомобили спрял, за да ги пропусне. Това наложило той също да спре и докато изчаквал
потеглянето на л.а. пред него бил блъснат силно отзад от л.а «Ситроен Ц3» с рег. № *****,
като от удара се преместил напред и се ударил в предния л.а. Уведомили контролните органи
за настъпилото произшествие, които след посещение на местопроизшествието издали
Протокол за ПТП № 1649202. Ответникът като застраховател на л.автомобил на виновния
водач бил уведомен от ищеца на 08.10.2024г. за настъпилото събитие, като същият изготвил
1
опис заключение по щета № 100/24/747/500175, в който били описани всички увредени
детайли. Впоследствие получил като застр. обезщетение сумата от 5774,01лева. Направеното
от ищеца изчисление установило, че действително нужната сума е в размер на 15000лева.
Ето защо, претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по автомобила, който иск заявява в частичен
размер ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие е бил
застраховател по договор за Гражданка отговорност на водача на л.а «Ситроен Ц3» с рег. №
*****, както и че по повод настъпилото застрахователно събитие е бил уведомен от ищеца и
е образувал щета № 100/24/747/500175. Твърди, че по повод на претенцията е изпатил
5774,01лева. С изплащането му твърди, да е изпълнил задължението си, като над тази сума
искането за заплащането на допълнителна сума е неоснователно. Сочи, че МПС - то е
произведено 2010г. и ако ремонтът му бил струвал 15хил. лева, то пазарната му цена би била
по – ниска от стойността на ремонта, респ. ще е налице тотална щета. Твърди, че в този
случай следва да бъде приложена Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. Поради
неоснователност на главния иск, сочи неоснователност и на акцесорния иск за присъждане
на законна лихва. Евентуално се сочи да е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
доколкото ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, нарушавайки разпоредбите на чл.
31 и чл. 24 от ЗДвП, като не е подал светлинен сигнал, за да предупреди останалите
участници в движението, респ. за рязкото намаляване на скоростта му. Искането е за
отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа чрез процесуалния представител на ищеца.
Ответникът не се явява и не се представлява, като чрез нарочна молба до съда
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и
точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника;
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
2
договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. Ответникът пък следва да
установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения
по иска, в т.ч. наличието на „тотална щета“, респ. наличие на запазени части по
мотоциклета.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
че между ответника и собственика на л.а «Ситроен Ц3» с рег. № ***** е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/01/123003716157, със срок на
валидност 15.12.2023г.- 14.12.2024г.;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 08.10.2024г. ПТП с
участие на застрахования автомобил и л.а., собственост на ищеца;
че застрахователят е определил и заплатил на ищеца застр. обезщетение в размер
на сумата от 5774,01лева.
Нямало е спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява,
че ищецът е собственик на л.а. «Мазда 3» с рег. № *****, което обуславя извод за материалната
му легитимация по така предявения иск. Ответникът като застраховател на увреждащото МПС л.а
«Ситроен Ц3» с рег. № *****, по полица „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП -
08.10.2024г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така заявения иск.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 08.10.2024г. е настъпило ПТП с участието на три л.а. сред които л.а. «Мазда 3» с
рег. № ***** и л.а «Ситроен Ц3» с рег. № *****, последният управляван от Б. М..
Произшествието е било посетено от служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР В.,
които са съставили констативен протокол за ПТП. Съгласно удостовереното в протокола като
причина за настъпване на ПТП е движението на водача на «Ситроен Ц3» с рег. № *****,
който не съобразява скоростта си с интензивността на движението при което блъска отзад
л.а «Мазда 3» с рег. № *****, който от своя страна намалява скоростта си и спира, като
вследствие на това удря спрелият пред него л.а., изчакващ за извършване на маневра ляв
завой. Описани са видими щети по процесните два л.а. За събитието, ответното дружество е
било уведомено и е образувало щета № 1000/24/747/500175. Изготвен е опис на
уврежданията. На 22.10.2024г. във вр. със застр. събитие застрахователят изплатил на ищеца
обезщетение в размер на 5774,01лева.
За установяване механизма на настъпване на произшествието, вида на уврежданията
и стойността нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието заключение на
назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните,
изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи
нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото
застрахователно обезщетение. Съгласно експертното заключение механизмът на настъпване
на събитието е пряк контакт между три превозни средства, движещи се в една и съща
3
посока, при което предното превозно средство намалява скоростта си на движение и спира
за извършване на маневра ляв завой, средното превозно средство намалява скоростта си и
спира, и е застигнато и ударено от движещото се зад него превозно средство. Вследствие на
удара средното превозно средство се измества напред и удря намиращото се пред него първо
превозно средство. Този извод в.л. извежда от съпоставката на уврежданията по л.а и
документираното в изготвения протокол за ПТП. Уврежданията по автомобила са в предна и
задна част на автомобила в зоните на ударите и са вследствие на съприкосновение в посока
отзад напред спрямо оста на автомобила.
Съдът намира, че механизма на ПТП бива категорично установен, както от
експертното заключение, така и от ангажираните писмени доказателства, в частност -
протокол за ПТП. Налага се извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на «Ситроен Ц3» с
рег. № *****. Определянето и изплащането на застрахователно обезщетение имплицитно
съдържа и признание на застрахователя за реализирано застрахователно събитие, за което
той носи застрахователен риск. Установява се, че водачът на «Ситроен Ц3» не е изпълнил
задължението вмененото му в чл. 23, ал.1 ЗДвП - да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. В момента на удара увреденият автомобил е бил
в спряло състояние, който факт не е бил своевременно възприет от водача на увреждащото
МПС, в резултат на което е настъпил удар между двете МПС, а това на ищеца се е изместило
напред и е ударило, и намиращия се пред него друг л.а. Поведението на водача на л.а
«Ситроен Ц3» се определя като противоправно, а вината му се предполага.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на което за ответника възниква задължение за
обезщетяване отговорността за вреди.
Уврежданията по автомобила са документирани в описа на застрахователя и тяхното
причиняване се намира в причинно - следствена връзка с въпросното ПТП предвид
местоположението им. Възражението на ответника за съпричиняване на вредосносния
резултат остана недоказано, поради липса на ангажиране на доказателства в тази насока,
поради което се преценява и като неоснователно. Само за пълнота на изложеното следва да
се отбележи, че дори и с подаване на светлинен сигнал от страна на увредения л.а. в случая
не би се предотвратило настъпването на процесното ПТП.
Исковата претенция се явява доказана в своето основание.
Стойността на труда и материалите нужни за отстраняване на уврежданията, се
установява от заключението на в.л. Според експертът действителната пазарна стойност на
л.а. към датата на ПТП – 08.10.2024г. е 15400лева, а стойността на разходите за необходимия
ремонт възлиза на 11177,75лева. Понятието „тотална щета” е легално определено в чл. 390,
ал. 2 КЗ и касае хипотезата на пълна загуба на МПС, т.е. увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от неговата действителна стойност.
Следователно, в случая е налице „тотална щета“, защото стойността на разходите нужни за
4
възстановяване на автомобила съобразно експертното заключение надвишава
себестойността на самото имущество. Това прави извършването им икономически неизгодно
и налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на повреденото имущество и
то след приспадане на остатъчната стойност на запазените части /така и решение по т.д. №
469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна
стойност, представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя
следва да се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.
От изслушваното експертно заключение се установи, че реализирането на пазара на части за
втора употреба би донесло максимална сума на собственика от 923,59лева. Доколкото обаче
така дадената стойност е хипотетична и несигурна, при липса на твърдения за наличие на
конкретни годни части от страна на застрахователя, които да са били обект на изследване от
в.л., то от стойността на автомобила към датата на увреждането - 15400лева, следва да се
приспадне сумата от 488,95лева, като сигурна стойност, която би могло да се реализира от
собственика на увредената до степен „тотална щета“ вещ при реализирането й за скрап. От
тази сума следва да се приспадне и полученото вече от увредения застрахователно
обезщетение от 5774,01лева. В заключение, исковата претенция се явява доказана до
заявения размер от 9137,04лева.
Законната лихва обаче, доколкото искът е бил заявен частичен следва да се присъди от
датата на подаване на исковата молба - 27.02.2025г. върху първоначално заявения размер на
частичния иск от 150лева, а върху увеличената част от допуснатото увеличение - 05.11.2025г.
/така решение по т.д. № 2022/2020г. на ВКС/.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендира 365,48ева -
платена ДТ, 450лева - депозит на вещо лице и 1450лева платено адв. възнаграждение с ДДС,
съобразно представен договор за правна помощ от 04.11.2025г. Предвид изхода на спора,
разноски в общ размер от 2265,48лева следва да се поемат от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б.”, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., р-он
Л., ул. „С.” № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. К., ЕГН ******* с адрес гр. В., ж.к. „М.” *****
сумата от 9137,04лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
на л.а «Мазда 3» с рег. № *****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 08.10.2024г.
на път II- 29, на разклона за с. З., причинено по вина на водача на л.а «Ситроен Ц3» с рег. №
*****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
полица № BG/01/123003716157, със срок на валидност 15.12.2023г. - 14.12.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от 150лева, считано от датата на подаване на исковата
5
молба - 27.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението, а върху увеличения
размер на главницата от 8987,04лева, считано от увеличението - 05.11.2025г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б.”, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., р-он
Л., ул. „С.” № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. К., ЕГН ******* с адрес гр. В., ж.к. „М.” *****
сумата от сумата от 2265,48лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6