№ 290
гр. Пловдив, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20255001000319 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 ГПК.
Обжалвано е решение № 73 от 12.03.2025г., постановено по т.д. № 100
по описа за 2024г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е осъдено ДЗИ
„ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, район „Триадица“, бул.”Витоша” № 89Б да
заплати на С. В. Т., ЕГН ********** с адрес гр. С. З., ул. Е. А. * № **, ет. *, ап.
* сума в размер над 600 000 лв. до присъдените 800 000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на
01.10.2023 г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. №
** **** ** със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законна лихва върху сумата от 800 000 лв.,
считано от 05.10.2023г. до окончателното й заплащане.
Решението в посочената осъдителна част е обжалвано от ДЗИ „ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1172, район „Триадица“, бул.”Витоша” № 89Б с твърдения за
неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на
1
обезщетението за неимуществени вреди или неправилно приложение на
принципа на справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателят настоява
въззивният съд да отмени решението в оспорената осъдителна част и да
постанови ново, с което предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 600 000 лв. до
присъдените 800 000 лв. и като последица да бъде разпределена и
отговорността за разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който С. В.
Т., ЕГН ********** с адрес гр. С. З., ул. Е. А. * № **, ет. *, ап. * чрез адв. П.
К. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на С. В. Т.,
ЕГН ********** с адрес гр. С. З., ул. Е. А. * № **, ет. *, ап. * против ДЗИ
„ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 900 000 лв., вследствие претърпяно увреждане, в резултат на
ПТП, станало на 01.10.2023г.. Твърденията, на които се основава предявения
иск се свеждат до следното: на 01.10.2023 г., в землището на с. Подслон,
община С. З., по път 11-66, км 41+200, водачът на лек автомобил „Сеат
Алхамбра“, с рег. № ** **** **, Б. А. И., нарушил правилата за движение по
пътищата и блъснал мотоциклет „Ямаха ФЗ 6“ с рег. № ** **** *, управляван
от С. Т. и мотоциклет „Кавазаки ЕР5“ с рег. № ** **** *, управляван от Х. Х.,
вследствие на което са причинени телесни повреди на ищцата С. Т. и
имуществени вреди на мотоциклет „Ямаха ФЗ 6“ с рег. № ** **** *,
управляван от С. Т. и собственост на Д. Г. Д.. За станалото ПТП е образувано
ДП № ** ******* от 01.10.2023г. по описа на ОДМВР Стара Загора, пр.пр. №
*****/2023г. по описа на РП Стара Загора, приключило в хода на
производството със споразумение, обективирано в протокол № 609 от
23.12.2024г. по НОХД № 3670/2024г. по описа на РС Стара Загора. Твърди, че
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Сеат Алхамбра“ е
2
била застрахована при ответника към датата на ПТП-то, поради което и
ищцата го е уведомила, вследствие което е образувана щета, но плащане не е
последвало. В резултат на станалото ПТП ищцата сочи, че е получила
множество увреждания, наложили и транспортирането й непосредствено след
инцидента в „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД и хоспитализацията в Клиника по
неврохирургия в нестабилно и критично състояние с данни за политравма и
след извършени изследвания е изписана в тежко увредено състояние и
насочена към спинален център от 3 ниво на компетентност. На 02.10.2023г. е
постъпила за лечение в УМБАЛСМП „Н.И. Пирогов“ ЕАД с данни за
фрактура на ТХ 7 с фрагмент към гръбначния канал и притискане на медулата,
долна параплегия и сетивно ниво Тх5-Тх6 с давност на симптомите над 24 ч. и
в увредено общо състояние. След извършени множество консултативни
прегледи със специалисти, лабораторни и образни изследвания и след
клинично обсъждане е взето решение, че пациентката подлежи на оперативно
лечение с цел декомпресия на компримираните нервни структури чрез
Ламинектомия на Тх6, Тх7 и Тх8 и поставяне на 8-винтова транспедикуларна
стабилизация, която е извършена, съгласно оперативен протокол № 1182 от
03.10.2023 г., изразяваща се в Ламинектомия Тх7 ет парциалис Тх6, Тх8
декомпресива, Стабилизацио траспедикуларис Тх5-Тх6-Тх8-Тх9., при която на
пръв етап под Ро-скопичен контрол са поставени 8 полиаксиални винта на Тх5,
Тх6, Тх8 и Тх9 прешленни тера по стандартна оперативна техника, а на
следващ етап под микроскопско увеличение е осъществена декомпресивна
ламинектомия на Тх7 и парциални на Тх6 и Тх8 дъги; направена е индиректна
репозиция на костните фрагменти, травматичната лезия на дура матер е
зашита с атравматичен конец 5/0; поставени са два напречни конектора;
инструментална фиксиция и дисктрация; единичен гръбен субмускулен дрен
№ 14; стерилна мазева превръзка и временна трахеостомия. След провеждане
на оперативната интервенция е преведена в Отделение по интензивни грижи
за активно наблюдение и мониторинг и е започната рехабилитация, а след
стабилизиране на общото й състояние е върната в отделението с
персистираща долна параплегия, проводников тип на сетивни нарушения, на
спонтанно дишане. По повод на фебрилитет и бързо изчерпване на дихателния
капацитет пациентката отново е била интубирана, включена на АБ терапия, а
по данни на дежурния реанимационен екип е забелязана силно изразена
вратна стегнатост и супурация на оперативния разрез; установени са данни за
3
ранева дехисценпия и след клинично обсъждане е взето решение, че
пациентката подлежи на ревизия, дебридман и сутура на оперативната рана.
Последвала е поредна оперативна интервенция, съгласно оперативен протокол
от 10.11.2023 г., а на 17.11.2023 г. е изписана от болницата с окончателна
диагноза: Фрактура корпорис вертебре Тх7, Компресио медуле спиналис. При
изписването са дадени препоръки за ХДР и домашно лечение, назначена е
терапевтична схема. Сочи, че на 17.11.2023 г. е постъпила в Клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛСМП „Н.И.Пирогов“ ЕАД за лечение
на фрактурите на бедрото, таза и лъчевата кост, където са установени болка и
оток в областта на ляво бедро, предмишницата и болка в областта на таза;
извършени са консултативни прегледи със специалисти, лабораторни и
образни изследвания. Твърди, че й е извършена оперативна интервенция:
Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Ф., а при изписването
й на 15.12.2023 г. е поставена окончателна диагноза: Счупване на долния край
на бедрената кост, открито и са й дадени препоръки за ХДР и домашно
лечение: активна рехабилитация, назначена е терапевтична схема.
Ищцата сочи, че на 15.12.2023 г. отново е постъпила за лечение в
Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМП „Н.И.Пирогов“
ЕАД, с данни за няколко инфектирани рани в областта на лява подбедрица и
коляно, оточни и хепиремирани раневи ръбове, гноевидна секреция, където са
извършени консултативни прегледи със специалисти, лабораторни и образни
изследвания и е последвала оперативна интервенция, при която чрез
проникване по стария оперативен достъп е взета микробиология от
оперативната рана, направена е декомпресивна фасциотомия и дебридман.
Твърди, че на 20.12.2023 г. е изписана от болницата с окончателна диагноза:
Множество открити рани на подбедрицата, като са дадени препоръки за ХДР
и домашно лечение: да не натоварва оперирания крайник, да
продължи
антикоагулантната терапия още 30 дни, консултация с уролог.
Твърди, че след непрекъснат и продължителен период на лечение и
престой в болница - от 01.10.23г. до 20.12.23 г. или 81 дни е изписана в тежко
физическо и емоционално състояние за продължаващо домашно лечение.
Сочи, че не може да се обслужва и живее самостоятелно, поради което и е
установена в дома на родителите си, след извозването й със специализиран
4
медицински транспорт, пренесена е на ръце и е настанена на специализирано
медицинско легло. Ищцата твърди, че й липсват движения от кръста надолу,
раните не са заздравели, изпитва постоянни болки и огромни неудобства,
поради липсата на самостоятелност и непрекъснатата нужда от чужди грижи.
Заявява, че живота на цялото семейство е реорганизиран, тъй като тя се
нуждае от непрестанни грижи за себе си и за задоволяване на най -
елементарните жизнени потребности. Сочи, че не може да полага грижи и за
сина си, непълнолетно 15 годишно момче, за когото преди ПТП – то се е
грижила и издържала изцяло самостоятелно. Постоянните болки и
безпомощното състояние, в което се намира, пълната промяна в живота й - от
самостоятелна, работеща, много дейна и активна жена с пълноценен начин на
живот, гарантиращ постоянни и добри доходи, организирана, отговорна и
всеотдайна майка, жизнена и много енергична, довели до усещането, че
всичко в живота й се срива. Фактът, че губи своята самостоятелност,
енергичност и пълноценност като работеща и млада жена, губи доходите си,
не може да полага никакви грижи за детето си, както и непрестанно търпените
болеви усещания са обусловили негативни промени и са я лишили от
чувството за удовлетвореност, сигурност и щастие. Обстоятелството, че е
постоянно на легло и има непрекъсната нужда от помощ, допълнително
засилвали тези усещания, а негативния резултат е обусловен и от
обстоятелството, че е принудена да живее с родителите си, които наред за нея
полагат грижи и за сина й. Въз основа на изложеното и като сочи, че е лишена
от обичайния си начин на живот – от здрава и активна жена на 43 години се е
превърнала в изцяло зависим човек от грижите на своите близки, лишена от
възможността да се грижи за детето си, да полага труд и да контактува с
приятели без ясна прогноза възстановяване, което всичко се е отразило и на
психическото й състояние, настоява съда да постанови решение, с което да
осъди застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то
да й заплати обезщетение в размер на 900 000 лв.. Наред с причинените й
неимуществени вреди, ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени такива,
изразяващи се в невъзможността й да работи като счетоводител, като
представляващ дружеството „Е.В.Т.К.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е била, а и като вещо лице към Окръжен съд Стара Загора. За
обезщетяване на претърпени имуществени вреди, съставляващи тотална щета
на управлявания от нея мотоциклет, предявява иск за заплащане на
5
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв., частично от 15 000
лв., който иск е оттеглен в хода на производството и производството по него е
прекратено.
Ответникът – ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Витоша” № 89б, Милениум
център, София е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
допустимостта на иска за неимуществени вреди, като заявява, че
определеното обезщетение е преведено по сметка на ищцата. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищцата е претърпяла вреди
в пряка връзка с настъпилото ПТП, но заявява, че по образуваната щета й е
заплатено обезщетение в размер на 100 000 лв.. Оспорва, че единствено
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника е бил
виновен за настъпилото ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като твърди, че ищцата е нарушила правилата за
движение и конкретно чл. 81 ЗДвП, а също и е пътувала без поставена
предпазна защитна каска. За неотносими счита твърденията за претърпени
вреди, изразяващи се в загуба на доходи от полагания труд.
В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава
от ищеца, с която оспорва възраженията за недопустимост на производството,
поради изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лв. след предявяване на иска, като счита, че същото не е достатъчно
да репарира претърпените от ищцата вреди, която е напълно обездвижена и е
призната 100 % неработоспособност. Настоява, като безспорно между
страните да бъде прието обстоятелството, че към датата на станалото ПТП
гражданската отговорност на водача на лек автомобил Сеат Алхамбра е била
застрахована при ответника, участниците в ПТП-то, наличието на покрит
застрахователен риск и заведена щета по случая. Оспорва останалите наведени
от ответника възражения, в т.ч. за съпричиняване на вредите от негова страна
и несъответност на размера на претендираното обезщетение с принципа за
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
В срока за допълнителен отговор на допълнителната искова молба е
постъпил такъв от ответника, с който подържа вече заявените възражения.
Няма спор по фактите установени в хода на първоинстанционното
6
производство и конретно тези, че причина за настъпилото ПТП са именно
субективните действия на водача на лек автомобил «Сеат Алхамбра», с които
е нарушил чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и чл. 25,
ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от
едно лица, в т.ч. ищцата, за което е признат за виновен и му е наложен
съответно наказание с одобреното споразумение, съгласно протокол № 609 от
23.12.2024г. по НОХД № 3670/2024г. по описа на РС Стара Загора.
Не се спори и че, гражданската отговорност на водача на лек автомобил
«Сеат Алхамбра » с рег. № ** **** ** е била застрахована при ответника към
датата на станалото ПТП.
Не се оспорват и настъпилите травматични увреждания за ищцата, които
са в пряка връзка със станалото ПТП и се установяват и от приетата без
възражения от страните СМЕ на в.л. д-р М. К. и съставляват контузия на
главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците; мозъчно сътресение и
мозъчен оток; счупване на 6 и 7 гръден прешлен, долна спастична параплегия
със спинален автоматизъм – осакътяване на долните крайници; пълна
анестезия – пълна липса на чувствителност от ТН8, дистално, към пръстите на
краката – трайна загуба на усет на долни крайници; фрактура на ребра - 3-7
вдясно и 4-6 вляво – трайно затрудняване на снагата; счупване на таза,
многофрагментно в зоната на пубиса и счупване на лявото бедро в дисталния
му край и контузия с компресия на гръбначния мозък. Според експертът, при
ищцата е налице трайно задържане на долната спастична парализа с трайни
увреждания в областта на гръбначния мозък и налична миелопатия. Твърди, че
вследствие множеството оперативни интервенции, наличието на некротични
рани са се установили тежки гноетечения в зоните на раните с многократни
опретивни интервенции с евакуация на гной, вакумни дренажи и отстраняване
на некротични тъкани, като инфекцията е хронифицирана със сериозна
резистентност към антибиотични и други антисептични препарати и със
съмнителен оздравителен ефект. Експертът е категоричен, че травмите в
областта на гръбначния мозък, вследствие които е настъпила парализа на
долните крайници и пълна загуба на усет със съчетание на спасцицитет по
долните крайници със спинален автоматизъм не са възстановени, а и не биха
се възстановили в бъдеще.
Не се спори и по отношение на претърпените от ищцата болки и
7
страдания, които са установими и от събраните гласни доказателства и
приетата без възражения от страните съдебно – психиатрична експертиза.
Така от разпита на св. Т., майка на ищцата, които съдът преценява с
приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки, непосредствени и с
уточнението, че данни за емоционалното състояние на ищцата са достъпни
именно до най – близкия кръг от хора, се установява, че вследствие станалото
ПТП ищцата е била в много тежко състояние, наложило транспортирането й в
Пирогов и извършването на няколко операции. След изписването й
свидетелката сочи, че дъщеря й не можела да се движи, нито да стои седнала,
което наложило транспортирането й с линейка, като заявява, че понастоящем
може да стои седнала, но трудно пази равновесие, както и че не може от
леглото да се премести в инвалидна количка. Заявява, че след изписване на
дъщеря й от болницата се появили рани, с които не могли да се справят в
домашни условия и това наложило отново хоспитализация, където грижите
поемала именно свидетелката. Твърди, че станалото довело до драстична
промяна в начина на живот на дъщеря й, която от активен, трудово ангажиран
човек се превърнала в изцяло зависима от грижите на своите близки жена,
която не може да се грижи за детето си. Заявява, че се променил и социалния
живот на дъщеря й – от комуникативен, танцуващ в група, общуващ с клиенти
и приятели динамичен млад човек се превърнала в «…затворник между
четири стени…». Твърди, че факта, че не е пълноценна майка е довел до
нейни допълнителни страдания.
В аналогичен смисъл са и показанията св. Р. О., която сочи, че след
станалото С. не била това, което била преди – от лъчезарен, енергичен,
танцуващ и сърцат човек, с широка душа, се превърнала се в безпомощна
жена с памперс, катетър «…с празни очи» и без желание за живот. Твърди, че
състоянието на С. се отразява и на сина й, с който ищцата, след развода й,
живеела заедно и полагала грижи за детето, както и че С. изпитва силно
страдание за Влади, който наскоро след инцидента загубил и своя баща.
Свидетелката уточнява, че ищцата е демотивирана, не може да спи и счита, че
е по – зле и от затворник, тъй като последния може да излезе навън, а тя не
може – стои затворена между четири стени, с катетър и памперси, зависима от
грижи на своите близки.
Свидетелят Ж. П., чиито показания съдът кредитира като преки,
8
непосредствени и без данни за заинтерисованост, сочи, че след станалото
ищцата не е същата – от жизнен, изключително деен човек, който бил център
се превърнала в срината и унищожена жена.
Приетата съдебно психологична експертиза на в.л. З. установява, че
претърпения пътен инцидент, получените телесни увреждания и тяхното
лечение са довели до състояние на силен емоционален стрес за ищцата, като
болестната сиптоматика не е претърпяла обратно развитие и симптомите
остават клинично изразени, рефлектират върху поведението й и водят до
значим субективен дистрес, който нарушава листностовото й и социално
функциониране.
Изложеното до тук, съпоставено със спорения пред въззивния съд
въпрос досежно справедливия размер на обезщетение на ищцата, налага извод
за обоснованост на определения такъв от решаващия първоинстанционен съд.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са причинени мнежество телесни увреждания, довели до пълна
парализа на долни крайници на млада, активна майка и жена, наложили не
една оперативни интеревенции, превърнали ищцата от деен и работоспособен
човек в прикован на легло такъв, без ясна прогноза за възстановяване и
наложили драстична промяна в начина й на живот – личен и на нейните
близки, довели до невъзможността й да се обслужва сама и създали усещане
за безпътност и липса на переспектива, притеснения и неудобство у жена,
която е принудена да разчита на помощта на своите близки. От значение при
определяне справедливия размер на обезщетението е и факта, че настъпилите
увреди са се отразили негативно и на психиката на ищцата, която от жизнен,
енергичен и работоспособен човек се е превърнала в изнервена, отчаяна и без
желание за живот жена, принудена да изостави обичайните си занимания –
работа, грижи за непълнолетно дете, участия в социални прояви – танцови
състави и среща с приятели. Преценявайки от една страна възрастта на
увредената и факта, че липсва благоприятна прогноза за възстановяване и
оздравяване, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението по
9
смисъла на чл. 52 ЗЗД е 900 000 лв., в който смисъл е и приетото от
първоинстанционния съд. С определеният размер, според настоящия състав
на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от
пострадалата неимуществени вреди, като се съобразят икономическите
условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се
спази общественото разбиране за справедливост, ориентир, за което са
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя касаещи,
несъобразеност на решението с формираната съдебна практика по сходни
случаи. От една страна подобно съобразяване е трудно постижимо, тъй като
конкретиката на спора не позволява това - липсва идентичност на
установените факти и обстоятелства, както от обективна страна – конкретното
увреждане, момента на настъпването му, така и от субективна – личността и
възрастта на увредения и начина, по който станалото му се е отразило. С
цялата условност на това съобразяване, настоящия състав на съда счита, че
съдебната практика по аналогични случаи, увреждането при които е
настъпило далеч преди 2023г. е ориентирана в присъждане на подобни
обезщетения. Така за настъпило увреждане през 2016г. е определен размер на
справедливото обезщетение 620 000 лв. – Решение № 22 от 11.03.2022г. по т.д.
№ 117/2021г., ІІ ТО, съответно за увреждане, настъпило на 01.01.2020г. е
определен справедлив размер на обезщетението от 600 000 лв. – Решение №
50017 от 21.07.2023г., постановено по т.д. № 2643/2021г., ІІ т.о., ТК и др.. В
този смисъл е и исканото да бъде съобразено от жалбоподателя решение по
гр.д. № 1706/23г. по описа на ВКС, с което справедливия размер на
обезщетение е определен на 600 000 лв. за увреждане настъпило през 2000г.,
не може да бъде приложено по аналогия, тъй кат са различни социално
икономическите условия в страната към датата на увреждането, не е налице и
идентичност на личността на пострадалия, които обстоятелства са все такива
от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52
ЗЗД.
По изложените съображения решението на първоинстнационен съд в
оспорената част като акт, съобразен със закона – материален и процесуален,
следва да бъде потвърден.
10
При този изход на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат
само на въззиваемия, които се изразяват в дължимото се на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство при уславията на чл. 38 ЗА, което съдът определя на сумата
от 2000 лв., след като отчете фактическата и правна сложност на спора,
обжалваемия интерес, както и че спора е пренесен пред въззивния съд само за
приложението на чл. 52 ЗЗД и извършената работа от адв. П. К. – депозиране
на отговор на въззивната жалба и явяване лично в насроченото открито
съдебно заседание, който размер определи като справедлив и обоснован по
смисъла на чл. 36, ал.2 ЗА. Затова и на адв. П. К. следва да се присъди сумата
от 2000 лв., представляваща възнаграждение за осъщественато от него
безплатно процесуално представителство пред въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 12.03.2025г., постановено по т.д. №
100 по описа за 2024г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е осъдено ДЗИ
„ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, район „Триадица“, бул.”Витоша” № 89Б да
заплати на С. В. Т., ЕГН ********** с адрес гр. С. З., ул. Е. А. * № **, ет. *, ап.
* сума в размер над 600 000 лв. до присъдените 800 000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на
01.10.2023 г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. №
** **** ** със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законна лихва върху сумата от 800 000 лв.,
считано от 05.10.2023г. до окончателното й заплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Триадица“,
бул.”Витоша” № 89Б да заплати на адвокат П. К. сума в размер на 2000 лв.,
представляваща определено адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
11
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12