РЕШЕНИЕ
№ 19176
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110123522 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Е. Г. Е. с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 5110,60
лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ******************, с аб.№ **************, за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 554,02 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сумата в
размер на 69,55 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 14,22 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до
24.04.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 18365/18.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30882/2024 г. по описа на СРС, 127 състав,
срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
1
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответникът да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че между страните по делото е сключено
споразумение за разсрочено погасяване на процесните вземания. Ведно с отговора е
представен препис от сключено споразумение от 24.06.2025 г. и платежно нареждане за
внесена по сметка на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 2030,60 лева.
Във връзка с изложените от ответника твърдения съдът е предоставил възможност на
ищеца да вземе отношение, като с нарочна молба от 16.07.2025 г. представител на
дружеството поддържа, че действително между страните по спора е сключено споразумение,
в изпълнение на което на 27.06.2025 г. е заплатена сумата в размер на 2030,60 лева, а на
07.07.2025 г. е постъпила сумата в размер на 789,67 лева. Направено е искане съдът да се
произнесе със съдебен акт, съобразен с извършените в хода на производството плащания,
както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В открито съдебно заседание от 16.10.2025 г. процесуалният представител на ищеца
сочи, че към датата на приключване на съдебното дирене ответникът е погасил вземанията
за мораторна лихва, законна лихва до датата на плащането, главница за дялово
разпределение и съдебни разноски са погасени изцяло от ответника, като непогасено остава
задължението за главница за топлинна енергия в размер на 1579,37 лева. Направено е искане
в полза на дружеството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия. В
доказателствената тежест на ответника е да опровергае поддържаните от ищеца фактически
твърдения, обуславящи основателността на предявените искове.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на становището на ответника и сключеното между страните
споразумение за разсрочено погасяване на процесните с доклада е обявено за безспорно и
ненуждаещо от доказване, че в процесния период между страните по спора е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, че
описаният в исковата молба недвижим имот е бил топлофициран, като стойността на
доставената до имота топлинна енергия, цената на предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и начисленото обезщетение за забава в размер на
законната лихва възлизат на посочените от ищеца суми.
Извършените от ответника плащания следва да бъдат съобразени по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК, като исковата претенция за главница бъде уважена до сумата в размер на 1579,37
лева, като за разликата до пълния предявен размер и за останалите предявени искове следва
да бъде отхвърлена.
2
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на
ответника следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото производство
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление в гр. *********************, срещу Е. Г. Е., ЕГН
**********, с адрес в гр. *********************** установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 1579,37 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
*************************, с аб.№ ***************, за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 18365/18.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30882/2024 г. по описа на СРС, 127 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част от 1579,37 лева до пълния предявен размер от 5110,60 лева и предявеният
иск за главница за дялово разпределение за сумата в размер на 69,55 лева за периода от
01.08.2021г. до 30.04.2023 г., както и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата в размер на 554,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г. и за сумата в размер на 14,22
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Е. Г. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. *******************, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление в гр.
*****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100 лева,
представляваща сторени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.“ ЕООД, ЕИК ****************,
със седалище и адрес на управление в гр. *********************, в качеството на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в гр. ********************.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 30882/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
3
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4