№ 19853
гр. С, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110154387 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. З. срещу “В Б“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: С*****, представлявано от изпълнителния директор, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за телекомуникационни услуги
за клиентски номер *****, считано от 29.07.2022г., поради противоречие със закона; иск с
правно основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД за сумата от 60 лв. – имуществени вреди за периода
01.08.2022г. – 31.12.2022г., представляващи заплатени от ищцата месечни такси по
посочения по-горе договор, поради невъзможност да прекрати договора, както и иск с
правно основание чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 800 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 29.07.2022г., изразяващи се в претърпени унижения, страдания и
притеснения от предприемане на действия по принудително събиране на месечните такси,
дължими по посочения по-горе, договор.
В исковата молба и уточнителната такава от 30.10.2023г., ищцата твърди, че наследодателят
й К З е имал сключен с ответника, договор за ползване на мобилни услуги от 10.04.2018г., с
посочен абонаментен план. Договорът бил сключен като срочен за срок от 24 месеца.
Ищцата поддържа, че наследодателят й починал на 29.07.2022г., като въпреки това
ответникът продължил да начислява месечни суми по абонаментния план, които същата
заплащала до определен период от време /в размера, посочен в исковата молба/, след което
преустановила плащанията. Сочи, че при опита си да уведоми ответника за настъпилата
смърт на наследодателя З - страна по договора, не знаела къде да адресира уведомлението си
/към онзи момент не разполагала с ел. подпис, за да го подаде по ел. път на посочения ел.
адрес/, като посетила физически офис на ответника, където й били поискани документи.
1
Ищцата не желаела да предоставя документи, каквито й били поискани, за да бъде прекратен
договора /удостоверение за наследници на К З/, тъй като там се съдържали лични данни.
Ищцата сочи, че уведомила ответника с писмо за настъпилата смърт на К З, като въпреки
това същият продължил да й изпраща уведомления по електронен адрес, че дължи
начислените суми по договора, както и твърди, че била заплашена с принудително
изпълнение и събиране на същите от колекторски фирми, поради което изпитала силен
стрес, страх и притеснения.
Ищцата сочи, че недействителна е клаузата на т.144.3 от ОУ към процесния договор за
телекомуникационни услуги, предвиждаща прекратяване на договора поради смърт на
абоната.
В срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника, чрез юрк. А К. В подадения
отговор, ответникът не оспорва наличието на сключен договор за телекомуникационни
услуги за клиентски номер *****, между него и лицето К С З. Поддържа, че ищцата не е
предприела действия по уведомяването му за настъпилата смърт на последния, като не е
удостоверила надлежно качеството си на наследник на същия, с оглед предвиденото в
т.144.3 от ОУ на договора. Ищцата уведомила ответника за смъртта на абоната 279 дни по-
късно, с молба от 03.05.2023г., като оспорва твърденията на ищцата, че същата е била в
невъзможност да упражни правото си да подаде молба, с която да прекрати действието на
договора. Ответникът заема становище за неоснователност и на предявените искове за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като счита, че не са налице
основанията за ангажиране на деликтната му отговорност, поради което същите следва да
бъдат отхвърлени в цялост. Отправя искане за присъждане на сторените в производството,
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД
и чл.49, вр. 45, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи твърдяното
основание за нищожност на договор за телекомуникационни услуги за клиентски номер
*****.
По исковете с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
наличието на предпоставките за възникване на деликтната отговорност виновно
противоправно поведение на служител/ли при ответника, осъществено при/или по повод на
възложена работа; причинно –следствена връзка между твърдяните като настъпили
имуществени и неимуществени вреди и виновното противоправно поведение; вида и
размера на твърдяните като претърпени вреди.
От събраните по делото писмени доказателства, а и същото обстоятелство не е спорно
между страните, се установява, че е бил сключен договор за телекомуникационни услуги за
клиентски номер *****, между ответника и лицето К С З - наследодател на ищцата по
делото. Същият бил сключен на 10.04.2018г., за срок от 24 месеца, при посочения
2
абонаментен план, като таксата за абонаментния план била в размер на 11,99 лв. с ДДС,
платима месечно. Неразделна част от договора са били и приложимите към датата на
сключването му, Общи условия, приети като писмени доказателства по делото, с които при
сключването му, страните изрично са се съгласили. В процесния договор /стр.4/ е изрично
предвидено, че след изтичането на срока, за който е бил сключен, същият продължава своето
действие за неопределено време, като абонатът разполага с възможността да го прекрати с
30 дневно предизвестие, без да дължи неустойка. В т.144.3 от ОУ към договора, е
предвидено, че ответникът има правото да го прекрати при настъпване на смъртта на
абоната, като в т.141.2 от ОУ, е предвиден и редът, по който се упражнява правото на
наследник на починалото лице - абонат по договора, да прекрати действието на същия, а
именно чрез подаване на заявление до ответната страна, в т.ч. документ, легитимиращ
качеството на "наследник" на абоната.
По делото е прието като писмено доказателство, заявление, подадено от ищцата до
ответника от дата 24.02.2023г., с вх.№ 23-15471/03.05.2023г., с което същата го уведомила за
настъпилата смърт на наследодателя К З, като видно от приложения препис - извлечение от
акт за смърт, същият е починал на 29.07.2022г.
Видно от приетите като писмени доказателства, фактури за месечни такси по договора,
ответникът е начислявал такива до датата на уведомяването си за настъпилата смърт на
лицето, като липсват доказателства да е продължил да начислява суми след тази дата -
03.05.2023г.
От преценката на събраните по делото доказателства, съдът формира фактическият и
правен извод, че между наследодателят на ищцата и ответникът е бил налице валидно
сключен договор за ползване на телекомуникационни услуги, като първоначално същият бил
сключен като срочен. Срокът на договора е изтекъл на 10.04.2020г., като същият е
продължил да действа като безсрочен. Наследодателят и страна по договора, е починал на
29.07.2022г., а ищцата като негов законен наследник е подала заявление, ведно с приложени
доказателства за настъпилата смърт, едва на 03.05.2023г., като по делото липсват
доказателства ищцата да е упражнила правото си, да иска прекратяване на договора,
съобразно посоченото в ОУ, неразделна част от същия. Нещо повече, както самата ищца
твърди, дори след настъпване на смъртта на наследодателя си, е продължила да заплаща
месечните абонаментни такси по договора с ответника. Съдът намира за изцяло
неоснователни аргументите на ищцата, че същата не е могла обективно да упражни правото
си да иска прекратяване след настъпване на условията на това- смъртта на наследодателя й.
Обстоятелството, че в ОУ е било изрично предвидено за упражняването на това право,
лицето, което волеизявява в горния смисъл, да се легитимира по подходящ начин като
наследник на починалия абонат, е установено не в тежест на правоимащия, а в интерес на
правната сигурност. Твърдението, че ищцата не е била длъжна да се легитимира като
наследник на починалия си баща, за да упражни правото си да прекрати сключения от
негово име с ответника, договор, тъй като не следвало да предоставя личните си данни е
изцяло неоснователно. Следва да се има предвид, че ответникът в настоящата хипотеза,
представлява администратор на лични данни, съобразно приложимото материалноправно
3
законодателство, като същите се събират и обработват със съответната легитимна цел, за
което лицата, се считат уведомени с предоставянето им. От съдържанието на предвиденото
в ОУ, се установява, че за ответникът не е налице императивно установено задължение да
следи за настъпването на някои от основанията за прекратяване на договора, в т.ч. при
настъпване на смърт на абонат, респ. да предприеме действия в насока на преустановяване
на правоотношението със същия, като в интерес на насрещната страна по договора/ на
наследниците й, е предвидена възможността след уведомяването му по надлежния начин, да
бъдат предприети последващи действия, съобразно с действителното фактическо
положение, каквото в случая представлява преустановяване на начисляването на суми и
издаването на фактури по договора. В допълнение, обстоятелството, че ищцата не е
уведомила по надлежния за това ред, уговорен по съгласие между страните още при
сключването на договора, за наличието на обективно настъпило обстоятелство,
представляващо основание за прекратяването му, не следва да се тълкува в ущърб на
ответната страна.
По същество, относно твърденията на ищцата за недействителност на посочената клауза от
ОУ, за прекратяване на действието на договора между страните с настъпването на смъртта
на абоната, съдът намира, че така уговорена, същата не противоречи на императивни
законови разпоредби, нито на морала и на добрите нрави, като следва да се има предвид в
цялост изложеното по - горе.
По отношение на исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди, съдът
намира, че същите са изцяло неоснователни и недоказани. Както вече бе посочено, а и се
прие за установено от събраните по делото доказателства, ищцата е уведомила ответника за
настъпилата смърт на абоната едва на 03.05.2023г., респ. за наличието на настъпило
основание за прекратяване на договора, като след тази дата ответникът е преустановил
начисляване на суми по договора. Както по исковата претенция за обезщетение за
претърпени имуществени вреди, така и за претенцията за обезщетение за неимуществени
такива, от събраните по делото доказателства, не се установи наличието на противоправно
поведение от ответника, респ. от негови служители, поради което исковите претенции по
чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, следва да се отхвърлят.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, в полза
на ответника възниква правото за присъждане на разноски, като същият е поискал да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с оглед на което
съдът намира, че следва да му се присъди такова в размер на 50 лв. Ищцата е освободена от
заплащане на дължимата държавна такса по настоящото дело, но не и от заплащането на
разноските по същото, поради което такива следва да бъдат присъдени, в посочения размер.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от И. К. З. от гр. С, с посочен по делото, ел.
адрес: *****, срещу “В Б“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: С*****,
представлявано от изпълнителния директор, обективно кумулативно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договор за телекомуникационни услуги за клиентски номер *****, считано от 29.07.2022г.,
поради противоречие със закона; иск с правно основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД за сумата от 60
лв. – имуществени вреди за периода 01.08.2022г. – 31.12.2022г., представляващи заплатени
от ищцата месечни такси по посочения по-горе договор, поради невъзможност да прекрати
договора, както и иск с правно основание чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 800 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 29.07.2022г., изразяващи се в претърпени
унижения, страдания и притеснения от предприемане на действия по принудително
събиране на месечните такси, дължими по посочения по-горе, договор.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 от ГПК, И. К. З. от гр. С, с посочен по делото, ел.
адрес: *****, да заплати на “В Б” ЕАД с ЕИК *****, сумата в размер на 50 лв., разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5