№ 2587
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502570 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 248, ал. 3
ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю.,
ЕГН: **********, и Я. М. Ю., ЕГН: **********, подадена чрез
пълномощника им адвокат М., против Определение № 9236 от 29.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 2596 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г., с
което е оставена без уважение подадената от тях молба с вх. №
57230/15.07.2022 г. за изменение на Решение № 2388 от 28.06.2022 г.,
постановено по същото дело, в частта му за разноските.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение. Посочва се, че правилно първоинстационният съд е счел за
приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото предмет на
разглеждане по делото са два иска за нищожност, предявени срещу двама
ответници – иск за прогласяване нищожността на договор за кредит и иск за
прогласяване нищожността на договор за поръчителство, като е определил в
полза на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗА по всяка една от двете претенции поотделно. Навеждат се оплаквания, че
съдът неправилно е счел, че в полза на последния следва да бъде определено
възнаграждение като за един доверител, пропускайки да съобрази, че всеки от
ищците има право да иска направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение. Поддържа се, че дължимото адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищците възлиза на сумата от 1986 лв. Искането към
въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на
друго, с което да се допусне исканото изменение на решението в частта за
разноските. Претендират се разноски за заплатена държавна такса в размер на
15 лв.
1
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, в който се взема
становище за неоснователност на жалбата и се отправя молба за
потвърждаване на обжалваното определение като правилно и
законосъобразно.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор на
частната жалба и от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, с
който жалбата се оспорва като неоснователна и се настоява за оставянето
без уважение и за потвърждаване на обжалваното определение като правилно
и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
от П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., с която против „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД е предявен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че сключеният между наследодателя на ищците
М.Е. Ю. и посоченото търговско дружество договор за заем № 4248433 от
31.08.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. С подадената искова
молба ищците са предявили и иск против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД за приемане за установено в отношенията между страните, че
сключеният между наследодателя на ищците М.Е. Ю. и ответното дружество
договор за предоставяне на гаранция № 4248433 от 31.08.2021 г. е нищожен.
С постановеното по делото Решение № 2388 от 28.06.2022 г.
първоинстанционният съд е уважил така предявените искове. По отношение
на разноските съдът е приел, че с оглед изхода на спора право на разноски
имат ищците, като в тяхна полза е присъдил сторените от тях разноски за
заплатена държавна такса в размер на 100 лв. В полза на процесуалния им
представител съдът на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдил адвокатско
възнаграждение в общ размер от 663 лв., като е осъдил ответника „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати сумата от 342 лв., а ответника
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – сумата от 321 лв. Съдът е изложил
съображения, че в полза на процесуалния представител на ищците не се
следва възнаграждение за всеки един от тях по всеки от предявените искове,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а освен това
фактологията и правните изводи се отнасят до сключените между
наследодателя на страните и ответниците договори. Посочва, че
правоотношението по договора за кредит, респ. по договора за гаранция е
едно, като броят на ищците е такъв поради настъпилото наследствено
правоприемство. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищците са подали молба за
2
изменение на така постановеното решение в частта за разноските и за
присъждане в полза на процесуалния им представител на дължимото
адвокатско възнаграждение в общ размер от 1986 лв. За да постанови
обжалваното определение, с което е оставил молбата без уважение,
районният съд е приел, че не е налице основание за изменение на решението в
частта за разноските, като е посочил, че поддържа изложените в решението
мотиви, с които е обосновал извода си досежно размера на дължимото в полза
на адв. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
В чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА е уредена възможността адвокатът да оказва
безплатна адвокатска помощ и съдействие на свои близки лица, а съгласно ал.
2 от същия закон, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Настоящият състав на съда намира, че размерът на дължимото в
полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение е правилно определен от
първоинстанционния съд по изложените в решението съображения. В случая
следва да се съобрази това, че адвокатът е бил пълномощник на тримата
ищци, предявили исковете си в качеството си на наследници на общия им
наследодател М.Е. Ю., а предмет на делото в образуваното пред районния съд
производство е установяване недействителността на сключените от
последния с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за заем от 31.08.2021
г. и с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на
гаранция от същата дата. Ето защо предмет на установяване в производството
по всеки един от предявените против съответния ответник искове са едни и
същи факти. От своя страна защитата по всеки един от тях не е
самостоятелна, а свързана със защитата по останалите активно субективно
съединени искове, като с оглед изцяло съвпадащите интереси на ищците
пълномощникът им е извършвал процесуалните действия по делото общо от
името на тримата. Освен това, както правилно е отчетено от
първоинстанционния съд, делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, а усложнението в процеса във връзка със страните (другарството на
страната на ищеца) е породено от настъпилото преди завеждане на делото
наследствено правоприемство.
Изложеното по-горе налага извода за неоснователност на частната
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното определение –
да се потвърди.
В настоящото производство не следва да бъдат присъждани
извършените от ищците – тук жалбоподатели разноски за заплатена държавна
такса в размер на 15 лв. както с оглед на неоснователността на подадената от
тях жалба, а също така и с оглед несамостоятелния характер на
производството по чл. 248 ГПК, в което по правило не се носи отговорност за
разноски.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9236 от 29.08.2022 г., постановено
по гр. д. № 2596 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4