Решение по ЧНД №42/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 27
Дата: 11 февруари 2022 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20221200200042
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Благоевград, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ В. НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Евг. Хр.
Ст.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Частно наказателно дело №
20221200200042 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № 84/159526-18 от 24.06.2019 год. на несъдебен
орган – Rechtbank Noord, Нидерландия, влязло в сила на 31.03.2021 год., с
което на юридическото лице – еднолично дружество с ограничена
отговорност, с фирма „Д. Т.“, със седалище и адрес на управление - с.К.,
община П., ул.“ А. П.“ №*, представлявано от Й. Я. в качество му на
управител, е наложена финансова санкция от 7 500 евро за нарушение на
чл.9.5.1 от Нидерландския закон за управление на околната среда, извършено
от юридическо лице, изразяващо се в движение на 20.03.2018 год. с превозно
средство без реагент за еднократна употреба, като левовата равностойност на
финансовата санкция от е 14 668,72 /четиринадесет хиляди шестстотин
шейсет и осем лева и 72 стотинки/ лева.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати НЕЗАБАВНО на ТД
“НАП”-Благоевград за изпълнение.
НЕЗАБАВНО да се уведоми компетентния орган на издаващата
държава - Нидерландия – за постановеното решение.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок
1
от днес чрез Окръжен съд-Благоевград пред Апелативен съд-София, като
обжалването не спира изпълнението му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение № 27 от 11.02.2022 год. по ч.н.д. № 42/22 г.
Производството е по реда на чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1-8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е образувано от
постъпило в ОС-Благоевград Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение,
постановено от несъдебен орган в издаващата държава - Кралство
Нидерландия - Rechtbank Noord, с което на юридическото лице - еднолично
дружество с ограничена отговорност, с фирма „Д. Т.“, със седалище и адрес
на управление - с.К., община П., ул.“А. П.“ №*, е наложена финансова
санкция от 7 500 евро за нарушение на чл.9.5.1 от Нидерландския закон за
управление на околната среда.
Окръжната прокуратура-Благоевград застъпва становище в съдебно
заседание, че искането на изпращащата страна е основателно и следва да бъде
уважено.
Представителят на засегнато юридическо лице - Й. Я. в качество му на
управител на дружеството изразява съгласие да плати глобата.
Съдът като взе предвид посочените от страните доводи,
доказателствата по делото, приема следното:
Засегнатото лице е еднолично дружество с ограничена отговорност, с
фирма „Д. Т.“, със седалище и адрес на управление - с.К., община П., ул.“ А.
П.“ №*, представлявано от Й. Я. в качество му на управител.
На засегнато юридическо лице с решение на несъдебен орган в
издаващата държава – Кралство Нидерландия – Rechtbank Noord №
84/159526-18 от 24.06.2019 год. е наложена финансова санкция от 7 500 евро
за нарушение, извършено от юридическо лице, на чл.9.5.1 от Нидерландския
закон за управление на околната среда. Решението е влязло в сила на
31.03.2021 год.
В удостоверението е отразено, че производството по налагане на
паричната санкция не е било писмено, както и потвърждаване, че лицето не се
е явило лично на съдебния процес, но е било лично призовано да се яви и е
било уведомено относно правото си да обжалва решението, което му е било
връчено лично на 16.03.2021 год., за срока на обжалване, съгласно
законодателството на издаващата държава. В същото удостоверение не е
отбелязано, че нарушението, за което е издадено е приложима е хипотезата по
чл.30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФ, но е посочено, че то е действие в нарушение на
чл.7, § 2 от Регламент /ЕО/ 595/2009 год. и на чл.9.5.1 от Нидерландския
закон за управление на околната среда – в интерес на предотвратяването или
ограничаването на замърсяването на въздуха или шумовото замърсяване, чрез
правителствено постановление могат да бъдат установени правила по
отношение на производството, вноса в Нидерландия, притежаването,
предоставянето на друго лице, транспортирането и използването на
определени в постановлението продукти.
1
Според описаните в удостоверението фактически обстоятелства за
правонарушението, санкцията е наложена за деяние, реализирано изцяло на
територията на издаващата държава – Кралство Нидерландия, изразяващо се
в движение на 20.03.2018 год. с превозно средство без реагент за еднократна
употреба.
Така описаните факти осъществяват състав на административно
нарушение по българското законодателство, предвиждащо административно
наказателна отговорност за юридическо лице, тъй като за нарушението на
забраната по чл.7 от Регламент /ЕО/ № 595/2009 на ЕП и на Съвета от 18 юни
2009 година за одобрението на типа на моторни превозни средства и
двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства /както и
въобще за нарушаване на разпоредбите на регламента и мерките за
прилагането му/, операторите на превозни средства да не извършват
непозволено изменение на системите, които използват реагент за еднократна
употреба, в чл. 178г, ал.7, т.3 от Закон за движение по пътищата е предвидил
за юридическо лице имуществена санкция в размер 6000 лв.
Поради това няма основание за отказ по чл.35, т.7 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, защото изрично
предвидената в закон имуществена санкция за юридическо лице допуска,
съгласно чл. 83, ал.1 от ЗАНН ангажиране на административно наказателната
му отговорност и по българското законодателство. Тези доводи, че сочат
защото в самото Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари
2005 г. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции няма директен ефект /чл. 34, параграф 2, б. б от Договора за
Европейския съюз (ДЕС) предвижда обвързаност на рамковите решения за
държавите членки по отношение на постигането на даден резултат, като
оставят на националните органи свобода по отношение на формата, методите
и средствата и изрично разпорежда, че рамковите решения нямат директен
ефект/. За транспонирането му в националното ни законодателство е приет
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (§ 3, т.1 от ДР). В
него обаче не е възпроизведена разпоредбата на чл.9,т.3 от Рамковото
решение, регламентираща изпълнимост на наложени на юридически лица
финансови санкции, когато принципът за наказателна отговорност на
юридически лица не се признава в изпълняващата държава.
Не са налице и останалите, относими към отговорността на юридическо
лице, основания за отказ по чл. 35 от закона:
Представеното удостоверение е преведено на български език и е пълно.
Прегледът на доказателствата сочи, че срещу засегнато лице липсват данни за
същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено или приведено в изпълнение решение за
налагане на тази финансова санкция (чл.35, т.2 от цитирания закон).
Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /аргумент от
чл.2 НК/, поради и което не следва да се коментира въпроса за евентуално
2
изтекла давност по българското законодателство. Касае се за финансова
санкция в размер по-голям от 70 евро. Не са налице предпоставките на чл.35,
т.9 от закона за отказ поради посочените вече факти, гарантиращи, че не е
било нарушено правото на участие на засегнато лице в производството, в
което е постановено решението.
Фиксираният курс на 1 евро към дата на влизане в сила на решението е
1,95583 лева или равностойността на общия размер на финансовата санкция е
14 668,72 лева.
По тези съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
3