№ 274
гр. Айтос, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20252110100261 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
49 от СК от И. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес в ***, против Н. Т. Й. с ЕГН
**********, с адрес в ***.
Поддържа се, че са сключили граждански брак на 16.03.2021 г. и имат
родени четири деца – Щ. И. Й.., роден на *** г., с ЕГН **********, С. И. Й..,
родена на *** г., с ЕГН **********, Х. И. Й., роден на *** г., с ЕГН
********** и В. И. Й.., родена на *** г., с ЕГН **********.
Страните са във фактическа раздяла повече от година, поради което
ищецът моли за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо
разстройство, вкл. желае родителските права върху децата и определяне на
издръжка за всяко от децата и режим на лични контакти с другия родител.
В срока за отговор от особения представител на ответника е постъпил
такъв, в който излага становище по исковата молба и доказателствата по
делото. Правят се доказателствени искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:
Страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на
16.03.2021 г., за който е издаден акт за граждански брак № 0035 от 16.03.2011
1
г. в ***.
От общото си съжителство имат четири родени деца – Щ. И. Й.., роден
на *** г., с ЕГН **********, С. И. Й.., родена на *** г., с ЕГН **********, Х.
И. Й., роден на *** г., с ЕГН ********** и В. И. Й.., родена на *** г., с ЕГН
**********.
Семейството е живяло в ***. От социалния доклад се установява, че
жилището представлява едноетажна постройка, с кабелна телевизия и
интернет, електрифицирано и водоснабдено. В съседство в същото дворно
място е къщата на родителите на ищеца.
От изслушването на съпруга И. Х. Й. и показанията на неговата майка Й.
К. Х. се установява, че страните са във фактическа раздяла. Ответницата
напуснала семейното жилище и заминала с друг мъж в чужбина преди година
и четири месеца, а общите деца оставила на непосредствените грижи на
бащата. За това време се прибрала само веднъж, заявявайки желание да се
събере със съпруга си, но само след седмица напуснала семейното жилище и
отново заминала извън страната. От тогава ответницата не се е обаждала, не е
търсила съпруга и децата си и не е изпращала пари за тяхната издръжка.
Грижите за отглеждането и възпитанието на децата са поети изцяло от бащата
с помощта и подкрепата на неговите родители. С тях ищецът живее в общо
дворно място, като получава от майка си необходимото съдействие за
ежедневните грижи за децата. Най-голямото дете Щ. е ученик в първи клас,
по-малките деца С. и Х. посещават детска градина, а най-малкото дете В. на
възраст около година и осем месеца се отглежда вкъщи. Бащата работи като
арматурист, което налага честото му отсъствие от вкъщи. По време на
отсъствията му непосредствените грижи се поемат от неговата майка, но
същият редовно изпраща средства за задоволяване на техните потребности.
Представен е социален доклад, който наред с останалите писмени и
гласни доказателства, установява, че децата се отглежда от бащата в
подходящи условия в дома му с помощта на неговата майка, съобразени с
тяхната възраст, интереси и потребности. Членовете на семейната среда
поддържат градивни и топли отношения, като бащата с помощта на своите
родители успява да обезпечи на децата обстановка на домашен уют,
необходима за тяхното правилно физическо израстване, интелектуално,
емоционално и образователно развитие и възпитание.
2
Относно прекратяването на брака:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявеният иск за развод за доказан по основание. Бракът е доброволен и
равнопоставен съюз между мъж и жена, което предполага отношенията между
съпрузите да са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност,
разбирателство и обща грижа за семейството. Настоящият случай не е такъв,
като събраните по делото доказателства категорично доказват това. Съпрузите
са се отдалечили един от друг, като от изслушването на съпруга и събраните
по делото доказателства е видно, че настъпилото отчуждение е необратимо и
близките взаимоотношения са разстроени до степен, че не е възможно това
състояние да се преодолее, така че да бъдат възстановени нормалните им
отношения. Решението на съпруга за прекратяване на брака е категорично и
окончателно, а това сочи, че липсва елемента на доброволност в брачната
връзка между съпрузите. Потвърждение за това състояние е безспорно
установената фактическа раздяла между съпрузите, по време на която същите
не са успели да възстановят отношенията си, като са продължили живота си
самостоятелно и отделно един от друг. Съдът не издирва причините за
настъпилото отчуждение, тъй като не е сезиран с искане за вина, като следва
да се отбележи, че за прекратяването на брака е достатъчно да се констатира
настоящото фактическо състояние в отношенията на страните. Брачната
връзка вече не отговаря на законовото изискване за доброволен съюз между
мъжа и жената, същата е изпразнена от предписаното от закона и добрите
нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е
безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. Настоящото
фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с
целите и функциите на брака. По тези съображения, съдът намира, че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от
СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същият следва
да бъде допуснат от съда без произнасяне по въпроса относно вината за
разстройството на брака.
Относно родителските права и режима на контакти с другия
родител, вкл. издръжката, дължима на малолетните деца:
От събраните данни се установява, че след раздялата на родителите
основните и непосредствени грижи за децата се полагат от бащата лично и
3
чрез помощта на неговите родители. ДСП-Айтос не е констатирала рискови
фактори при отглеждането и възпитанието на децата, като родителят се
стреми да осигури безопасна и спокойно семейна среда за децата, чиито
жилищни, здравословни и емоционални нужди са обезпечени, вкл. чрез
помощта на родителите на бащата. Грижите са подходящи и адекватни на
възрастта на децата, като социалните работници са констатирали добри и
градивни отношения в семейната среда, в която растат децата. Данните по
социалния доклад обосновават извод в насока, че децата се чувстват добре в
обстановката, създадена от бащата и неговите родители. Анализът на
посочените фактически данни обосновава извод, че бащата притежава
необходимия родителски капацитет и съответно е в състояние да продължи да
осигурява спокойна и безопасна семейна среда за отглеждането на децата, вкл.
тяхното материално, морално и образователно развитие. След раздялата на
родителите децата са продължили да живеят в семейната среда на бащата,
който успява да полага адекватни грижи за тях, а майката се е дистанцирала и
понастоящем не проявява интерес към децата. Ето защо няма основание да се
променя вече създаденото фактическо състояние, като бащата е родителят, на
когото на основание чл.59, ал.2 от СК следва да бъдат възложени
родителските права и съответно той е родителят, който следва да продължи
полагането на поетите непосредствени грижи за децата. При него на
основание чл.59, ал.2 от СК следва да се определи и местоживеенето на
децата, докато същият упражнява родителските права върху него.
На основание чл.59, ал.2 от СК на майката следва да се определи режим
на лични контакти с децата, който режим следва да бъде всяка първа и трета
седмица от месеца - за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на съботния ден и за
времето от 10.00 часа до 14.00 часа на неделния ден, един месец през лятото,
когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като приемо предаването на
децата се осъществява между родителите в дома на бащата. Няма основание за
различен от определения без преспИ.е режим, тъй като майката повече от
година не е проявявала интерес към децата, не ги е посещавала, не се е
обаждала и не е изпращала средства за тяхната издръжка. Може да се направи
извод, че понастоящем емоционалната връзка между майката и децата е
загубила обичайната близост и привързаност, каквито се предполага, че
съществуват между майка и деца. Ето защо този режим е целесъобразен с
оглед конкретните обстоятелства, свързани с отсъствието на майката, като ако
4
майката прояви активност в срещите с децата, то ще спомогне да се
възстанови, укрепи и поддържа емоционална връзка, съответна на
естествените отношения между майка и деца. Едва тогава при констатирана
промяна на обстоятелствата може да се пристъпи към изменение на режима на
лични контакти в посока неговото разширяване с преспИ.е.
На основание чл.59, ал.2 от СК във вр. чл.144 от СК в тежест на майката
следва да бъде възложено и заплащането на издръжка за децата. Предвид
липсата на доказателства за доходите на майката и възрастта на децата, която
обичайно предполага, че за покрИ.е на разходите и нуждите всяко от децата се
нуждае поне от около 400-500 лева, то майката следва да заплаща издръжка в
размер на 270 лева месечно за всяко от децата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 17.03.2025 г. до настъпване на основание за
прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Майката е в работоспособна възраст и няма данни за
обективна невъзможност да полага труд, поради което тази издръжка е
напълно съобразена както с нейните възможности, така и с потребностите на
децата. При това данните сочат, че същата се е установила на територията на
***, поради което доходите й следва да позволяват заплащане на издръжка
поне в минимален размер, какъвто е така определеният от съда. Остатъкът от
дължимата на децата месечна издръжка следва да се поеме от бащата, като по-
ниският дял в издръжката на децата го компенсира за полаганите от него
непосредствени грижи.
Относно ползването на семейното жилище:
Относно семейното жилище - едноетажна постройка, находяща се в
***, собственост на родителите на ищеца, на основание чл.56, ал.1 от СК
същото следва да се предостави за ползване на последния, тъй като именно в
това жилище се отглеждат и там е устроен живота на общите на страните деца.
Относно фамилното име на съпругата:
Съгласно чл.326 от ГПК в решението, с което се допуска разводът,
съдът разрешава и въпросът за фамилното име, което съпрузите ще могат да
носят за в бъдеще. Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. В случая съпругата е приела да
носи фамилно име на съпруга си, като няма направено изрично искане за
възстановяване на предбрачното фамилно име. Поради това съдът следва да
5
постанови решение същата да продължи да носи фамилното име, с което се
идентифицира понастоящем - Й..
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, АРС определя държавна такса за допускане
на развода в размер на 50 лева. С оглед правилото на чл.329, ал.1 от ГПК, че
когато няма вина, разноските остават в тежест на всяка от страните, както са
ги направили, от така определената държавна такса от 50 лева следва да се
приспадне първоначално внесената от 25 лева, като остатъкът от 25 лева бъде
разпределен между страните.
На майката следва да се възложи също заплащането на държавна такса
от 1 555, 20 лева по уважените искови претенции за издръжка занапред.
Мотивиран от горното и на основание чл.49, ал.1 СК, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо
разстроен сключения между И. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес в ***, и Н. Т.
Й. с ЕГН **********, с адрес в ***, граждански брак, за който е издаден акт за
граждански брак № 0035 от 16.03.2021 г. в ***, без произнасяне по въпроса
за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ВЪЗЛАГА упражняването на родителските права върху децата Щ. И.
Й.., роден на *** г., с ЕГН **********, С. И. Й.., родена на *** г., с ЕГН
**********, Х. И. Й., роден на *** г., с ЕГН ********** и В. И. Й.., родена на
*** г., с ЕГН **********, на бащата И. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес в
***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Щ. И. Й.., роден на *** г., с ЕГН
**********, С. И. Й.., родена на *** г., с ЕГН **********, Х. И. Й., роден на
*** г., с ЕГН ********** и В. И. Й.., родена на *** г., с ЕГН **********, при
бащата И. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес в ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Н. Т. Й. с ЕГН
********** с децата Щ. И. Й.., роден на *** г., с ЕГН **********, С. И. Й..,
родена на *** г., с ЕГН **********, Х. И. Й., роден на *** г., с ЕГН
********** и В. И. Й.., родена на *** г., с ЕГН **********, както следва:
6
всяка първа и трета седмица от месеца - за времето от 10.00 часа до 16.00 часа
на съботния ден и за времето от 10.00 часа до 14.00 часа на неделния ден,
както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск, като приемо предаването на децата се осъществява между родителите
в дома на бащата.
ОСЪЖДА Н. Т. Й. с ЕГН **********, с адрес в *** да заплаща на
децата Щ. И. Й.., роден на *** г., с ЕГН **********, С. И. Й.., родена на *** г.,
с ЕГН **********, Х. И. Й., роден на *** г., с ЕГН ********** и В. И. Й..,
родена на *** г., с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител
И. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес в ***, месечна издръжка в размер на
270 /двеста и седемдесет/ лева за всяко едно от децата, считано от
17.03.2025 г. до настъпване на основание за прекратяване или изменение,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо
едноетажна постройка, находяща се в ***, ***, на бащата И. Х. Й., с ЕГН
**********, с адрес в ***.
ПОСТАНОВЯВА Н. Т. Й. с ЕГН **********, с адрес в *** да носи
фамилното име – Й..
ОСЪЖДА Н. Т. Й. с ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати по
сметка на Районен съд-Айтос сумата от 12, 50 лева - държавна такса по
допускане на развода и сумата от 1 555, 20 лева по уважените искови
претенции за издръжка.
ОСЪЖДА И. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати по
сметка на Районен съд-Айтос сумата от 12, 50 лева - държавна такса по
допускане на развода.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7