№ 18401
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110136389 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 19.06.2025 г. от Р. Г. Г., ЕГН
**********, срещу С. Г. Г., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за защита на
молителката, при твърдения за извършен акт на домашно на 26.04.2025г. след 20:30 часа, в
дома на молителката и ответика, находящ се в гр. ******** и след като молителката
отправила молба към ответника да бъде по- внимателен и да не вдига шум, последния
започна да се държи агресивно и да отправя обиди към молителката, като и казал: „какво
искаш ма, путко заспала", „еби си майката", „боклук", „шматка", „не можа едно дете да ми
изплюеш", „защо ма, идиотка долна, не ми се довери да купим биткойни, сега щяхме да
имаме друг живот", „ти си ми най-голямата грешка в живота ми", „защо те срещнах",
„махай се от тук, отивай си при майка ти и баща ти", „лапай кура на баща ти". След това
молителката се върнала отново в спалнята, за да я остави на мира ответника, но последния
влязъл в спалнята и се нахвърлил върху молителката, започнал да я блъска с дясната си ръка
в горната част на гърдите ми и по ръцете ми, и тя паднала на леглото. Отново започнал да я
обижда с същите изразни средства В съдебно заседание молителката чрез процесуалния си
представител поддържа молбата.
По делото ответната страна не е взела становище по молбата, не се явила в проведените по
делото открити съдебни заседания.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
1
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не спорно, че страните са съпрузи, а това се установява и от представеното и
прието от съда като писмено даказателство – удостоверение за сключен граждански брак (л.
9 от делото), предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и
психическо насилие. Молбата е депозирана в срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид
изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която
подробно е описан процесния акт на домашно насилие по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същите, включително и последиците за
молителката. В случая на акта на домашно насилие не са присъствали очевидци, тъй като в
молбата се твърди, че същия е осъществен в семейното жилище на страните, където не е
присъствало трето лице, предвид което поначало са налице и предпоставките за уважаване
на молбата въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН, при липса на други доказателства.
По делото са изготвени справки за съдимост на страните от които се установява, че и двете
страни са с чисто съдебно минало, както и служебно е извършена справка от Център за
психично здраве Проф. Н. Шипковенски, видно от които страните не се водят на
диспансерно наблюдение, нямат регистрирани прегледи и не са хоспитализирани в
отделението на ЦПЗ.
В хода на съдебното дирене е изискана и справка от Дирекция „Национални системи 112“,
видно от която на процесната дата 26.04.2025г. е постъпило телефонно обаждане в 22:12 часа
от лице представило се за Р. Г.. Видно и от постъпилото писмо на 3-то РУ СДВР на
26.04.2025г. по подадения от молителката сигнал за домашно насилие е бил посетен адреса
на страните, като ответника е бил задържан със заповед за задържане д рег.№ 227зз-
644/26.04.2025г. Посочено е че материалите по преписката са били изпратени на СРП.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между съпрузите страни в производството, съдът намира, че става въпрос за вербалната
агресия изразена от страна на ответника към молителката, придружена с физическа такава, с
които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата най- вече на психическо
такова, а на моменти и във физическо спрямо Р. Г.. Съдът съобрази и обстоятелството, че
акта на домашното насилие предмет на настоящото производство не се явява инцидентен, а
2
напротив психическото и физическото насилие от страна на ответника се е проявявало не
еднократно през годините, като в сезиращата молба са описани множество такива ситуации.
В подкрепа на тези твърдения е и представената по делото Епикриза от 31.08.2023г. Предвид
изложеното и съобразявайки представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, липсата на
свидетели – очевидци на твърдения актове на насилие, приетите по делото косвени
доказателства, които са в подкрепа на изложеното от молителката, съдът намира молбата за
доказана.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1 и 6
ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на деянието на ответника,
съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 , т. 4 и т. 6 от ЗЗДН -
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, забрана да доближава същата и нейното жилище, както и забрана да
осъществява контакт с пострадалата под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация. Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителя – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, само по себе си ще даде
защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици ще имат
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. За посочената мярка за защита по чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа
от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във
времето. Забраната на ответника да приближава до молителката или нейното жилище, както
и да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма - чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2 и т. 4 от
ЗЗДН, ще създаде и допълнително гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде
отново обект на домашно насилие. На ответника следва да му бъде забранено да се
приближава до Р. Г. Г., на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, считано от
издаване на заповедта за незабавна защита с рег. № 171, т.е от 20.06.2025г. на основание чл.
5, ал. 2 от ЗЗДН, както и да му бъде забранено да приближава жилището на молителката, на
разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 8 месеца, считано от постановяване на
решението. Следва да му бъде забранено да осъществява контакт с пострадалата под каквато
и да е форма по т. 4, за срок от 8 месеца, считано от постановяване на решението на
основание чл. 20 от ЗЗДН. което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на
поведението от страна на ответника.
3
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, направата на такива се
установява в размер на 1500,00 лв. заплатен адвокатски хонорар. На основание чл. 11, ал. 2,
предл. първо ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса
по делото по сметна на Софийски районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ******,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Г. Г., ЕГН
**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН С. Г. Г., ЕГН **********, да
не доближава Р. Г. Г., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 100 /сто/ метра за срок от
12 /дванадесет/ месеца, считано от 20.06.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН С. Г. Г., ЕГН **********, да
не доближава на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра, жилището на молителката Р. Г. Г.,
ЕГН **********, находящо се на адрес в гр. С*******, за срок от 8 /осем/ месеца, считано от
14.10.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН С. Г. Г., ЕГН **********, да не
осъществява контакт с молителката Р. Г. Г., ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 8 /осем/ месеца, считано от
14.10.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ******
да посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес:
******* тел.: ****** и *****, e-mail: ***************@*******.***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Г. Г., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от
Наказателния кодекс /НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, С. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Р. Г.
Г., ЕГН **********, сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски за заплатен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от
14.10.2025 г. (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
4
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5