№ 47
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450101421 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК ********* /сега „Йеттел България/ със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против
Ц. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: с..............................., с която ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи
изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1016/21 г. на МзРС Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 210/04.08.2021 г. за
сумата от 273.43 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси, ведно със законната лихва считано от 03.08.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 81.03 лв. незаплатени лизингови вноски
ведно със законната лихва считано от 03.08.2021 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноски по заповедното и разноски по исковото
производство.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.
Приложено е ч. гр. д. № 1016/2021 г. на МзРС.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е
постъпил отговор, в който оспорва исковата молба. Не се оспорват
представените писмени доказателства.
1
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 1016/2021 г. на МзРС е издадена заповед
№210/04.08.2021 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Ц. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на
кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. «Младост 4», Бизнес
парк София, сграда 6, сумата от 273.43 лв. представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва считано
от 03.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 81.03 лв. незаплатени
лизингови вноски ведно със законната лихва считано от 03.08.2021 г. до
окончателното изплащане.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Проведена е
процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на
основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия
установителен иск.
Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Ц. Г. Д., ЕГН
**********, са сключени следните договори: Договор от 18.07.2017 г. за
мобилни услуги с мобилен № **********; Договор за лизинг от 02.12.2017 г.,
на мобилно устройство NOKIA 3 White, за период от 23 месеца, с месечна
лизингова вноска от 2.19 лв., съгласно уговорен погасителен план; Договор от
09.09.2017 г. за мобилни услуги с мобилен № **********; Договор от
07.03.2018 г. за мобилни услуги с мобилен № 08985451465; Договор за лизинг
от 07.03.2018 г., на мобилно устройство HUAWEI Y6 2017 Gold, за период от
23 месеца, с месечна лизингова вноска от 2.19 лв., съгласно уговорен
погасителен план. По делото са представени в заверени копия посочените по-
горе договори.
В договорите за лизинг е отразено, че ответника – потребител е
получил от представител на оператора екземпляр от Общи условия на
мобилния оператор за взаимоотношения с потребители на мобилни
телефонни услуги, копие които са представени по делото.
В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат
в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата
ценова листа на Теленор. Същите са представени в приложеното ч. гр. д. №
2
1016/2021 г. на МзРС.
Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и
на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.
27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването и“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
По делото са представени фактури за потребените от абоната-
ответник услуги зa периода от 25.02.2018 г. до 24.05.2018 г., както следва:
фактури с № **********/25.03.2018 г.; № **********/25.04.2018 г.; №
**********/25.05.2018 г.; и крайна фактура за всички просрочени задължения
в размер на 273.43 лв. - №**********/25.07.2018 г.
Поради обявяване на предсрочна изискуемост при неплащане на
3
дължими вноски от абоната, са обявени за предсрочно изискуеми и лизингови
вноски в общ размер от 81.03 лв.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството -
заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за
установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №210/04.08.2021 г. по ч. гр. д. №1016/2021 г. по описа
на МзРС. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква
ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
От представените договори за мобилни услуги, описани по-горе, се
установява наличието на възникнали договорни правоотношения между
„Теленор България” ЕАД и Ц. Г. Д., ЕГН **********, по силата на които
посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника
мобилни телефонни услуги срещу задължението на потребителя да заплаща
ежемесечна такса и стойността на потребените услуги.
Ответника Ц. Г. Д., ЕГН ********** е получил и два броя мобилни
устройства на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 2.19
лв. всяка, съгласно уговорените погасителни планове по лизинговите
договори.
С подписа си в договорите, Ц. Г. Д., ЕГН **********, е удостоверил,
че е запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия на
дружеството - ищец, представляващи неразделна част от договора и
приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга след
18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството
има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите
всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги,
като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно договора
дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и
неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я
заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 - дневен от
издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото
4
производство сума за 273.43 лв. общо за незаплатени далекосъобщителни
услуги, представлява уговорено между страните възнаграждение за
ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да
бъде заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По
делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й.
Формираната сума на крайното задължение за незаплатени
далекосъобщителни услуги подробно е описана в анализираните по-горе
издадени от ищеца фактури, поради което предявеният иск за тази сума се
явява основателен и доказан.
Основателен е и предявеният иск за сумата от 81.03 лева дължими
лизингови вноски по договорите за лизинг. Срокът на договорите е изтекъл
към настоящия момент, поради което претендираните суми се явяват
дължими.
В конкретния случай Ц. Г. Д., ЕГН ********** е подписал договори за
мобилни услуги, ползвал е мобилни номера, както и закупени на лизинг
мобилни устройства, и не е изпълнил задължението си да заплати стойността
на потребените услуги. Не е изпълнил и задължението си да заплати
лизинговите вноски на предоставените му за временно и възмездно ползване
мобилни устройства. С това си поведение Ц. Г. Д., ЕГН ********** е
изпаднал в забава. Издадени са му фактури, и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за
което ответника следва да понесе отговорността си.
Цената на иска представлява сума, за която са издадени фактура от
доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът им. Представените
фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът - ответник
е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която
не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.
Видно е от представения договор за мобилни услуги, че ответника се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
По горните съображения съдът намира тези искове за основателни и
доказани, и следва да се уважат.
При това положение на ищеца се следват направените деловодни
разноски в исковото и в заповедното производство, съобразно приложения по
5
делото списък и оправдателни документи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Г. Д., ЕГН
********** с адрес: с..............................., че същият дължи изпълнение на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /сега „Йеттел България/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к. „Младост“
№ 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, по издадената по ч. гр. дело № 1016/21 г. на
МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
210/04.08.2021 г. за сумата от 273.43 лв. представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва считано
от 03.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 81.03 лв. незаплатени
лизингови вноски, ведно със законната лихва считано от 03.08.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /сега „Йеттел България/ ЕИК *********, сумата от 555.00
лв. деловодни разноски по исковото производство, и сумата от 175.00 лв.
разноски по ч. гр. дело № 1016/21 г.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
6