№ 119
гр. Търговище, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело №
20253500100184 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М. М. от с. С., община Попово, чрез адв.
С. С. от гр. София, против ЗК „Напредък“ с. С., за заплащане на обезщетение в
размер на 100 000 лв. неимуществени вреди и 7425 лв. имуществени вреди,
настъпили вследствие на телесни увреждания, причинени при ремонта на
сграда, собственост на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 08.01.2025 г., ищецът се намирал в
село С. и говорел по телефона си, като вървял покрай сграда за търговска
дейност, с четири търговски обекта (хранителен магазин, кафе-сладкарница,
ресторант, администрация), построена в УПИ-XXI, квартал 40А, в общ.
Попово, село С., ул. „С.П.“ № 46. По същото време бил извършван ремонт на
покрива на гореспомената сграда. Ремонтът не бил сигнализиран по никакъв
начин, около сградата нямало заграждения, ограничаващи преминаването. От
покрива на сградата паднала/била хвърлена керемида, която ударила М. И. М.
по главата. Той паднал на земята и загубил съзнание за определен времеви
период. След като се съвзел, видял че е ударен от керемида по главата, течала
му кръв, изпитвал болка. Била му оказана помощ от намиращи се в близост
хора.
Бил откаран от екип на ЦСМП в „МБАЛ – Търговище“ АД, където бил
1
настанен в периода 08.01.2025 г. – 10.01.2025 г. Били установени следните
травматични увреждания: разкьсно-контузна рана в дясна париетална област;
линеарна фрактура на дясна париетална кост; линеарна фрактура на дясна
темпорална кост; вдлъбване на черепа в зоната на фрактурата; отчупен костен
фрагмент – 7 мм. в зоната на фрактурата; контузионно мозъчно огнище в
зоната на фрактурата; мозъчна контузия; мозъчен оток на дясна
голямомозъчна хемисфера; пневмоцефалия (наличие на въздух в черепната
кухина); субдурален хематом (наличие на кръв в черепната кухина) – 3 мм.;
нарушения на говора.
В периода 10.01.2025 г. – 15.01.2025 г. пострадалият бил настанен за
лечение в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. Била му извършена операция –
краниектомия и екстирпация на фрагментите (оперативно премахване на
фрагментираните части от черепа в зоната на счупването, при което в черепа
остава дупка, а мозъкът е защитен само от кожно ламбо). Поставени са му 2
бр. хемопачи – локално кръвосъсирващо средство от ново поколение,
съставено от синтетичен протеин – реактивен мономер и колагенова основа.
В периода 07.04.2025 г. – 10.04.2025 г. пострадалият отново бил настанен
за лечение в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. Била му извършена втора
операция – алокраниопластика (поставена е титаниева мрежа – метален
имплант, заместващ липсващата част от черепа).
За проведеното му лечение пострадалият е платил общо 7425 лева, за
което са му издадени следните документи: фактура № *******/10.01.2025 г. на
стойност 700 лв. за проведено лечение; фактура № *******/13.01.2025 г. на
стойност 3900 лв. за закупуване на 2 броя „хемопач“; талон за платена такса от
15.01.2025 г„ на стойност 29 лева, за потребителска такса; фактура №
*******/08.04.2025 г., на стойност 2796 лв. за закупуване на титаниева мрежа.
Все още ищецът се оплаква от силно и постоянно главоболие и
нарушения на координацията. От получената травма и проведените операции
има голям белег и деформация от дясната страна на главата. Същият белег
загрозява външния му вид и го притеснява. Лекарите са му забранили да
излага главата си на пряка слънчева светлина. Ищецът перманентно носи
шапка, за да прикрива белега и деформацията на главата си, както и за да
предпазва главата си от слънцето. Страда от безсъние, нервен и напрегнат е
безпричинно. Срамува се от загрозения си външен вид. Мисли, че околните го
2
наблюдават и обсъждат външния му вид.
По случая е образувано ДП № 9/2025 г., РУ – МВР – Попово, съотв.
пр.пр. № 68/2025 г. по описа на ТП – Попово към РП – Търговище.
Процесната сграда, от чийто покрив е паднала/била хвърлена керемида е
собственост на „Земеделска кооперация Напредък“ – село С., ЕИК *********,
представлявано от С.П.Т.. Налице били основания за реализиране на
имуществената отговорност на ответника на основание чл. 49 от ЗЗД или чл.
50 от ЗЗД.
Независимо дали керемидата е паднала без външна намеса или е била
хвърлена/бутана от лице, на което собственикът е възложил ремонт на
покрива, то собственикът отговаря за причинените вреди на трети лица.
Справедливият размер на обезщетението за търпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на не по-малко от 100 000 лв. При неговото
определяне следва да се вземат предвид възрастта на пострадалия, получените
от него увреждания, периодът на възстановяване, прогнозите за
здравословното му състояние, икономическата конюнктура в страната и т.н.
Моли за решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
посочените суми ведно със законната лихва от датата на увреждането –
08.01.2025 г., до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски.
В съд.зас., с оглед на събраните доказателства, адв. С. уточни
твърденията в исковата молба като посочи, че увреждането на ищеца е
причинено от паднала или изхвърлена керемида от покрива на процесната
сграда, причинена от И. С. Л., при извършване на ремонт, възложен от
председателя на ответната кооперация, която носи отговорност по реда на чл.
49 от ЗЗД. Поддържа изцяло исковата претенция. Моли да се присъдят
направените по делото разноски, като претендира да му бъде заплатен и
адвокатски хонорар от 9000 лв., на основание чл. 38 от ЗА.
Ответникът подаде отговор в законния срок, чрез адвокат Ц. И. от гр.
Търговище. Оспорва се исковата молба като допустимост, основание и
размер. Съобразно общото правило на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът
следвало да изложи ясно исканата защита от съда. Ако исковата молба е
неясна, то съдът следва да процедира според правилата на чл. 129 ГПК. В
3
конкретният случай, исковата молба е неясна, непълна и от нея не е възможно
да се изведе правен или фактически извод. От исковата молба е видно, че са
предявени два иска: по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Независимо от факта, че съдът
не е обвързан с правната квалификация на ищеца, то за прецизност следва
същият да се задължи да уточни вида на търсената защита. Видно от краткото
изложение, ищецът на 08.01.2025г. се намирал на територията на с. С. и
вървял покрай сграда, построена в УПИ XXI. По същото време бил извършван
ремонт на сградата, който не бил обезопасен, като от покрива на сградата
паднала/ била хвърлена керемида. Не било ясно къде се е придвижвал ищецът
и каква е връзката между неговото движение и останалите събития. Няма
връзка и е нелогично въведеното твърдение за паднала/хвърлена керемида.
Едно е фактическото значение на паднал предмет. Ако този предмет е
„паднал" от сградата на кооперацията, то фактическите изводи са едни. Ако
този предмет е хвърлен, то фактическите изводи са други.
Неясна е причинно-следствената връзка между ремонта на
административната сграда и получените наранявания. Видно от
постановление за спиране на наказателно производство от 27.03.2025 на
прокурор при Районна прокуратура – Търговище, на 08.01.2025 в „дома му",
който се намира в с. С., до сградата на „ЗКПУ" на ул. „С.П."48 (приложено в
исковата молба). В постановлението на прокуратурата, по данни на ищеца е
описана различна фактическа обстановка. След като в ДП е установено, че
средната телесна повреда е получена на друго място, то е необяснимо търсене
на обективна отговорност от юридическото лице.
Признава се това, че действително, на тази дата е възложен частичен
ремонт на покрива на административната сграда. Ремонтът е възложен с
договор на И. С. Л., ЕГН **********, от с. С., ул. „А." 14. Оспорва се това, че
ремонтът, не е обезопасен. На Л. е указано счупените керемиди да се събират
в двора на административната сграда, който е с ограничен достъп. Дворът на
кооперацията е заграден с ограда и заключен с катинар. Не било възможно
ищецът „Да се разхожда, говорейки по телефона" на място, което е чужд имот,
обезопасено с ограда и вратата е заключена.
Съобразно трайната и установена практика на ВКС ищецът не е доказал
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността им, по реда на
чл. 49 ЗЗД. В съд.зас. поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен.
4
Оспорва наличието на предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Прави се възражение и за
прекомерност по отношение на размера.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: ищецът се е занимавал с търговска дейност, като държал под наем
заведение в с. С., община Попово. Заведението се намирало в сградата на
ответника Земеделска кооперация „Напредък“ с. С.. Сградата имала различни
части, като там се намирала и администрацията на кооперацията. Имало и
двор, който бил заграден с ограда, но около самото заведение имало и части,
които не били заградени. На 08.01.2025 г. св. Д. А., в ранния следобед бил в
заведението, държано от ищеца заедно със свои приятели и познати, защото
имал повод да ги почерпи. Поканил и ищеца да се почерпи. По някое време
ищецът излязъл от заведението.
В същото време на покрива на сградата И. С. Л. сменял част от счупени
керемиди, като за тази работа бил нает от председателя на кооперацията С.Т.,
по граждански договор. Малко след като излязъл от заведението ищецът бил
ударен от керемида по главата. Керемидата била хвърлена от И. С.. На ищеца
му прилошало, паднал на земята и му трябвало известно време да се съвземе.
Имал кръв по главата и порезна рана, но успял да влезе в заведението, където
всички му оказали първа помощ, включително и председателят на
кооперацията, която донесла и превързочни материали. Подаден бил сигнал и
на тел. 112, като екип на „Спешна помощ“ се отзовал и ищецът бил прегледан.
Първо бил откаран във филиала на „Спешна медицинска помощ“ към МБАЛ –
Попово, а в последствие и до болницата в гр. Търговище. Там са му били
направени изследвания и са му изписани обезболяващи медикаменти.
Направен е консулт с неврохирург – проф. д-р С.К., като с оглед на
установената фрактура на черепа в дясната област и мозъчната контузия е
насочен за оперативно лечение към клиниката по неврохирургия при МБАЛ
„Света Анна“ – Варна. В болницата в гр. Търговище ищецът е престоял от
08.01.2025 г. до 10.01.2025 г.
На 10.01.2025 г. е бил приет в МБАЛ „Света Анна“ в гр. Варна с
диагноза „Последици от вътречерепна травма“, с мозъчна контузия. Там е
приет план за оперативно лечение.
От заключението на съдебномедицинската експертиза и от
5
представените писмени доказателства се установява, че ищецът е получил
импресионно депресионна ф-ра в дясна париетална област (хлътване на
костни фрагменти от черепа навътре към мозъка без да проникват в него).
Мозъчна контузия, пневмоцефалия (наличие на въздух в мозъка – говори за
разкъсване на моз. обвивка). Малък субдурален хематом в мястото на
фрактурата.
Получените травми могат да бъдат в резултат на начина и по времето на
инцидента, посочени от ищеца. Той е опериран в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна,
в клиниката по неврохирургия за импресионно-депресионната фрактура на
черепа, като са премахнати фрагментите с последваща на втори етап
алокраниопластика. Последващи консултации с психиатър, дадена терапия,
но няма по делото приложена документация от психиатър. Наличието на
разкъсно-контузна рана на главата с подлежащо хлътване на черепа,
установената на КТ пневмоцефалия (въздух около мозъка) и установената
интраоперативно ликворея вследствие дефекта на твърдата мозъчна обвивка е
временно опасно за живота до извършването на първата оперативна
интервенция и следоперативния период, който е около 7-10 дни (саниране на
евентуална инфекция). Лечението на ищеца е продължило от момента на
постъпването в „МБАЛ – Търговище“ на 08.01.2025 г. до 15.01.2025 г.
Направена алокраниопластика с мрежа на дефекта на черепа на 07.04.2025 г. –
10.04.2025 г. Профилактиката на епилептичните пристъпи с Депакин
(конвулекс от операцията описано в епикризата от 10.01.25) до момента на
прегледа на ищеца.
Наличието на бърза физическа и психическа уморяемост, „паник атаки“
и главоболието в мястото на травмата, съобщени от ищеца при прегледа му,
говорят в подкрепа на това, че все още не е пълно възстановяването по
отношение на психоемоционалното му състояние. Налице е белег от
причинената травма и последващи оперативни намеси в дясната слепоочно-
теменна област на окосмената част на главата. Съобщените оплаквания от
пациента в момента на проведения преглед на 29.09.2025 г. дават основание да
се приеме, че е налице посттравматична церебрастения! По отношение на
описания Корсаков синдром вещото лице поясни, че това е бърза и лесна
физическа и психическа уморяемост след прекарана черепно-мозъчна травма,
като това продължава от 2 месеца до половин година, средно около 3 месеца.
6
На по-късен етап това може да премине към посттравматична церебрастения,
но в случая няма такова нещо. Церебрастенията представлява по-тежко
психично увреждане, с което се занимават психиатрите. По същество се
характеризира с продължаваща психическа и физическа изтощаемост,
намалена концентрация при извършване на определени дейности, в някои
случаи по-труден социален контакт, лесна избухливост, а в по-тежки случаи и
хормонални нарушения. Във всички случаи обаче подобна диагноза се дава от
лекар психиатър, защото това са субективни усещания на дадена личност.
По отношение на представените писмени доказателства за заплатени
медицински услуги вещото лице допълни в съд.зас., че всички представени
счетоводни документи за извършени плащания за медицински услуги са
направени във връзка с лечението на ищеца по повод процесния инцидент. На
10.01.2025 г. е заплатена сумата от 700 лв. по клинична пътека към МБАЛ –
Търговище, на болницата в гр. Варна е заплатена сумата от 3900 лв. за
медицинско изделие. Представени са доказателства за извършени плащания за
сумата от 29 лв. и 2796 лв. – за друго медицинско изделие. Общо 7425 лв.
От показанията на свидетеля М. – баща на ищеца, се установява, че след
контузията М. е изпитвал големи болки и е вземал болкоуспокояващи по
лекарско предписание. В гр. Варна в болницата е откаран от родителите му,
веднага след изписването от болницата в гр. Търговище. След първата
операция понякога си губел говора. Месец и половина по-късно му е
направена втората операция в гр. Варна. Като цяло последствията от
нараняването са били тежки, защото ищецът не можел много добре да се
храни и не бил адекватен, не можел да върши по-тежка работа. Към момента
спазва режим и трябва да избягва натоварванията. При общуване с него
създава усещане, че от време навреме се губи и после пак става адекватен.
След инцидента не е работил в заведението, защото вече семейството не е го
държало. Имал две деца и понякога се изнервял и повишавал тон. Не бил
същият след инцидента. Освен това изпитвал неудобство от белезите по
главата си.
Веднага след инцидента и контузията на ищеца започнало и разследване
на случая от страна на полицията и прокуратурата. На И. С. Л. било
повдигнато обвинение за причинената на ищеца телесна повреда. С решение
на РС – Попово рег. № 60 от 22.07.2025 г., по НД № 121/2025 г., по реда на чл.
7
78А от НК, И. Л. е признат за виновен в това, че на 08.01.2025 г., около 16
часа, в с. С., община Попово, при извършване на ремонт на покрива на
сградата на ЗК „Напредък“ с. С., намиращ се на ул. „С.П.“ № 49, хвърляйки
керемиди в задния двор, прилежащ към сградата, по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на М. И. М. от с. С. – престъпление по чл.
133, във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК. Решението не е било обжалвано и е в сила
от 05.08.2025 г. Тези факти съдът приема за установени на основание
представените писмени доказателства, включително и от приложеното
наказателно дело, обясненията на председателя на ответната страна,
заключението на медицинската експертиза и показанията на свидетелите.
Съдът дава вяра на всички тях, защото повечето са незаинтересувани от
изхода на делото. Бащата на ищеца също дава достоверни показания и
въпреки родствената връзка съдът ги кредитира. Както на основание личните
си и непосредствени впечатления при снемане на показанията, така и поради
това, че те съвпадат с експертната оценка на вещото лице и медицинската
документация.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл. 49 от ЗЗД е установен в своето основание. За уважаването
му е необходимо съдът да установи на първо място дали има причинена вреда
на ищеца. Безспорно такава има – той е пострадал физически, причинени са
му болки и страдания, както и други морални и имуществени вреди. На
следващо място трябва да се установи дали вредата е причинена при или по
повод на работа, която е възложена от ответника на определено лице –
физическо или юридическо лице.
Тук съдът следва да установи дали има виновно и противоправно
поведение от страна на физическото лице. По този въпрос безспорно се
установи от влязлото в сила решение на РС – Попово, имащо силата на
присъда, че лицето И. С. е признат за виновен в причиняването по
непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца. В решението – мотиви
и диспозитив, се съдържат и установените факти, че тази телесна повреда е
причинена при изпълнение на работата, възложена на лицето по силата на
граждански договор. Този договор е приложен по делото.
Изпълнявана е работа по подмяна на керемидите на покрива на
ответната кооперация. Присъдата/решението на съда е задължително за
8
граждански съд по отношение на това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и вината на дееца.
С оглед на това съдът намира, че са налице всички предпоставки за
уважаване на иска.
Направените от ответника възражения по отношение на това дали и как
е обезопасен районът около сградата на кооперацията и какви инструкции са
били дадени на изпълнителя, не са от значение за реализиране на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Тази отговорност е гаранционна и безвиновна.
Дори възложителят на работата да е направил всичко зависещо от него да
обезопаси в конкретния случай този ремонт, той носи отговорност само
поради факта на възлагането на работата, ако вредата е причинена при
извършването й. Именно затова и съдът счете, че събирането на доказателства
по тези въпроси е без значение за изхода на делото. В този смисъл е трайната
съдебна практика, която дълги години се прилага без противоречия. Съдът ще
посочи само едно решение в този смисъл: решение № 878/06 от 16.06.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 721/2005 г., ГК, IV-Б гр. о.
С оглед на това съдът следва да се произнесе относно определяне на
размера на търсеното обезщетение. По отношение на имуществените вреди
искът е доказан по размер и следва да се уважи изцяло. Налице са писмени и
гласни доказателства за направените разходи, свързани с лечението на ищеца.
Всички те са били необходими за реалното физическо възстановяване. Вещото
лице потвърди в съд.зас., че разходите са във връзка с лечението, а то е било
напълно необходимо за преодоляване на последиците от увреждането.
За имуществените вреди съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД и следва да ги определи по справедливост. Това понятие включва
множество фактори, една част от които са обективни, но винаги се пречупват
през субективната преценка на съда.
Тук на първо място следва да се отчете тежестта на увреждането и
начина на възстановяване на ищеца от травмата, претърпените физически
болки и страдания. Съдът отчита факта, че се касае до увреждане на черепа,
повлияло и на най-важния орган на човешкото тяло – мозъка. Налице са били
силни и продължителни болки, както и състояние, което е било временно
опасно за живота в периода от увреждането до извършването на първата
операция. Не по-малко сложна и болезнена е и втората операция за поставяне
9
на титаниева мрежа на мястото на счупените фрагменти от черепа.
Освен това са налице не само чисто физически болки и страдания, а
нарушаване на нормалния психически и нервен статус на личността – налице
са отклонения по отношение на паметта, концентрацията, умствените и
психични способности. Те са били нарушени при ищеца за продължителен
период от време. Това състояние се описва като Корсаков синдром. Ще се
отнася до т.нар церебрастения обаче, вещото лице каза, че това може да се
установи само от психиатър, защото е до голяма степен свързано със
субективните усещания на лицето и той не е компетентен да се произнесе.
При липсата на доказателства за предприето лечение или дори само
консултация с психиатър, то наличието на такава диагноза не е установено по
несъмнен начин.
Физическите увреждания се довели и до промяна по отношение на
самооценката и поведението на ищеца в обществото. Той е станал по-лесно
раздразнителен, по-трудно е общувал с децата си, избухвал е. Освен това са
налице и притеснения относно външния вид, защото има белези от
извършените операции на главата и това води до понижаване на
самочувствието.
Нарушена е и работоспособността на ищеца, който е бил лишен от
възможността да работи за продължителен период от време, а към момента
също не е в състояние да извършва тежка физическа работа. Това влияе на
самочувствието му и на възможностите да се реализира на трудовия пазар.
Следва да се отчете и възрастта на ищеца, който е на 40 години.
Като обективен фактор съдът отчита и икономическото състояние в
страната към началото на 2025 г. То се характеризира с повишаване на
минималната работна заплата на 1077 лв., което влияе и като цяло на
разходите, свързани с издръжката на всеки член на обществото. През 2024 г.
този размер беше 933 лв. и ръстът е с над 15%. От друга страна по данни на
НСИ инфлационните процеси в края на 2024 г. са отчели 2,2% инфлация на
годишна база.
Съдът се ръководи и от съдебната практика по тези въпроси, но в
конкретния случай сравнителните методи могат да се опрат на размера на
присъжданите обезщетения за предишни периоди от време, тъй като липсва
10
съдебна практика за получени през 2025 г. травми и присъдени обезщетения.
Предвид на всички тези фактори съдът определя размер на
обезщетението от 80 000 лв. В случаите, когато съдилищата са присъждали
значително по-големи размери на имуществени вреди, свързани с черепно-
мозъчни травми, те обикновено са били придружени и с други тежки
увреждания. В почти всички случаи са били свързани и със значителни битови
неудобства за продължителен период от време и невъзможност за
самообслужване, налагащо постоянни грижи от трети лица. Отчитайки тези
фактори и съвременните икономически условия в страната съдът определя
този размер и го намира за справедлив. В останалата част, до пълния размер от
100 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно лихвата. Тя се дължи от деня на увреждането – 08.01.2025 г., до
окончателното изплащане за неимуществените вреди. За имуществените
вреди – от датата на отделните плащания, каквото е и искането в писмените
бележки.
Уважаването на иска на основание чл. 49 от ЗЗД означава, че съдът не
дължи произнасяне по евентуалния иск.
По разноските. В зависимост от уважения и отхвърлен размер на иска
страните има право на разноски. Същите са в размер на 1490,10 лв. – за
държавна такса и за експертиза. Искът се уважава на 81% и следва да се
присъдят разноски от 1207 лв.
Има искане са присъждане на възнаграждение на адвоката на ищеца, на
основание чл. 38 от ЗА. Търсената сума е в размер на 9000 лв. По нея има
направено възражение, че между страните всъщност има договор за правна
помощ, но хонорарът не е заплатен. Затова нямало как съдът да го присъди.
Отделно от това се прави и възражение за прекомерност и се моли съдът, ако
отхвърли първото възражение, да уважи възражението за прекомерност и да
присъди по-малък размер.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от
30.06.2025 г. между ищеца и адв. С. С., защитата е договорена като безплатна,
при условията на чл. 38 от ЗА. При завеждане на исковата молба е
представена и декларация за материално и имотно състояние на ищеца, като
съдът е приел, че действително за него би било затруднение да внесе пълния
11
размер на държавната такса и затова го е освободил от внасянето на такава за
по-голямата част от дължимата сума. С оглед на това съдът няма основания да
се съмнява, че са налице предпоставките на чл. 38 от ЗА за безплатно
представителство. Затова съдът следва да определи възнаграждението на
адвоката, като съобрази и възражението за прекомерност от страна на
ответника. В тези случаи съдът се ръководи и от договореното от другата
страна възнаграждение, и от свършената от адвоката работа.
Възнаграждението на адв. И. е в размер на 8650 лв. и то е заплатено от
доверителя му. Свършената от адв. С. адвокатска работа и качеството на
предоставените от него услуги, предполагат определянето на размер, който в
никакъв случай не следва да е по-нисък от този на адв. И.. Напротив, работата
на адвоката на ищцовата страна в повечето случаи е по-сложна. Освен това
адв. С. се яви на всички съдебни заседания и пътува от гр. София, което
отнема допълнително време. Затова искането за определяне на хонорар от
9000 лв. съдът намира за справедливо и съобразено с размерите на
адвокатските възнаграждения, уредени в съответната наредба. Този хонорар се
дължи при пълно уважаване на иска. С оглед уважения размер на иска обаче,
ответникът следва да заплати сумата от 7290 лв. на адвокат С..
Разноските на ответника са в размер на 8650 лв. за адвокатски хонорар.
Според отхвърления размер на иска от 19% дължимите разноски са в размер
от 1644 лв. Ищецът следва да бъде осъден да ги заплати.
Ответникът дължи и разноските за държавна такса от 3297 лв., от която
е освободен ищецът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Напредък“ – с. С., община Попово,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М., ЕГН **********, от с. С., община
Попово, ул. „Преслав“ № 8, представялван от адв. С. С. от гр. София, ул. „К.“
№ 1, ет. 1, оф. 1, тел. *********, сумата от 80 000 лв. (осемдесет хиляди
лева) – неимуществени вреди, причинени от И. С. Л. при изпълнение на
ремонт на покрива на сградата на кооперацията, възложен му от председателя
с граждански договор, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
12
08.01.2025 г. до окончателното плащане, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от
7425 лв. (седем хиляди четиристотин двадесет и пет лева) – имуществени
вреди причинени вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва,
изчислена както следва: върху 700 лв. – от 10.01.2025 г. до окончателното
плащане; върху 3900 лв. – от 13.01.2025 г. до окончателното плащане; върху
29 лв. – от 15.01.2025 г., до окончателното плащане; върху 2796 лв., – от
08.04.2025 г. до окончателното плащане, както да заплати и сумата от 1207 лв.
– направени по делото разноски според уважения размер на иска.
В останалата част, до пълния размер на иска за неимуществени вреди –
100 000 лв., ОТХВЪРЛЯ същия като неоснователен.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Напредък“ – с. С., община Попово,
ЕИК *********, представлявана от председателя си С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. С. от гр. София, ул. „К.“ № 1, ет. 1, оф. 1, тел. ********* сумата от
7290 лв., на основание чл. 38 от ЗА, за предоставената от него правна защита
на ищеца и съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Напредък“ – с. С., община Попово,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС – Търговище сумата от 3297 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, от с. С., община Попово, да
заплати на Земеделска кооперация „Напредък“ – с. С., община Попово, ЕИК
********* сумата от 1644 лв., направени по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
13