№ 3206
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110203017 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Производството „Криейтив М груп“ ЕООД, чрез упълномощен процесуален представител –
адв. Р. В. срещу Наказателно постановление № 804476-F802002/31.12.2024г. на зам.
Директор на ТД на НАП София, с което на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 17 296.16 лева за
нарушение на чл.176в, ал. 6, вр.ал. 1, т. 1 от ЗДДС
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Релевира доводи, че при издаване на
процесното НП са били допуснати съществени нарушения както на материалния закон, така
и на процесуалните правила. Твърди, че неправилно е определена датата на извършване на
твърдяното нарушение. Намира, че е налице и неправилно приложение на материалния
закон, тъй като АНО е тълкувал посочената норма стеснително. Излага пространствени
съображения, че дружеството е депозирало пари в брой по сметка на НАП и не се касае за
банкова гаранция, поради което не е налице извършено нарушение от обективна страна. На
самостоятелно основание релевира доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Прави се искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, алтернативно
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. В., която
поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Излага
подробни съображения, че АНО неправилно е изчислил и посочил датата на извършване на
нарушението, което се явява съществен порок и е самостоятелно основание за отмяна на
1
санкционния акт. Подкрепя доводите си със съдебна практика. Претендира разноски,
съгласно представения от нея списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, зам. Директор ТД на НАП – София, редовно призован се
представлява от юрк. Фурнаджиева, която оспорва жалбата и пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Намира, че правилно е
била посочена датата на извършване на нарушението и не е накърнено правото на защита на
санкционираното лице. Релевира доводи, че с оглед множеството констатирани нарушение
извършени от страна на дружеството, размерът на имуществената санкция е бил определен
правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Дружеството – въззвиник било данъчно задължено лице, което извършва облагаеми
доставки на течни горива, вписано считано от 01.11.2018г. в електронния публичен регистър,
поддържан от Национална агенция за приходите.
В качеството си на данъчно задължено лице – Криейтив М груп ЕООД предоставило в НАП
обезпечение в размер на 100 000 лева със срок на валидност до 10.11.2024г.
В периода 01.11.2024г. до 18.11.2024г. дружеството декларирало облагаеми доставки на
течни горива в общ размер на данъчната основа 86 480,82 лева, със ставка на данъка 20 на
сто, поради което в срок не по – късно от 14 дни преди изтичане на валидността на
внесеното предходно обезпечение, дружеството било длъжно да подаде ново заявление за
обезпечение в размер на не по малко от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите
доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за
потребление за предходния данъчен период, в размер на 100 000 лева.
На 13.11.2024г. било подадено заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по
чл. 176в, ал. 10 ЗДДС вх. № 225542404796988/13.11.2024г., за удължаване на срока на
обезпечението с още една година.
С резолюция за извършване на проверка № П- 22221324196386-0РП-001/14.11.2024г. било
възложено на св. М. В. – на длъжност ст. Инспектор по приходите в срок до 18.11.2024г. да
извърши проверка на дружеството.
След извършена проверка в информационна система „Контрол на горивата“ св. Василева
констатирала, че дружеството е извършвало облагаеми доставки на горива с декларирана
данъчна основа в размер на 86480,82 лева, съответно 20 на сто, от която е в размер на
17296,16 лева, както и че срокът на предходно предоставеното обезпечение е до 10.11.2024г.
Отчитайки, че заявлението за предоставяне на обезпечение е не по – късно от 14 дни преди
изтичане на предоставеното обезпечение, т. е до 28.10.2024г., св. В. приела, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 176в, ал.6, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДДС
2
На 12.12.2024г. в присъствието на представител на „Криейтив М груп“ ЕООД свидетелят М.
В. съставила спрямо дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F802002/12.12.2024г., в който било прието за установено, че
„Криейтив М груп“ ЕООД, в качеството си на данъчно задължено лице, което извършва
облагаеми доставки на течни горива, като не е подало в срок не по-късно от 14 дни преди
изтичане на срока на предходното обезпечение (10.11.2024г.), ново заявление за обезпечение
е извършило нарушение на чл.176в, ал.6 вр. ал.1, т.1 ЗДДС.
Препис от АУАН бил връчен на същата дата на представител на дружеството, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили в срока по чл.44 ЗАНН.
При идентично описание на нарушението и неговата правна квалификация, заместник-
директорът на ТД на НАП издал оспореното наказателно постановление № 804476-
F802002/31.12.2024г. на зам. Директор на ТД на НАП София, с което на основание чл. 180в,
ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
17 296.16 лева за нарушение на чл.176в, ал. 6, вр.ал. 1, т. 1 от ЗДДС
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство гласни доказателства – показанията на св. В., които съдът кредитира като
ясни, логични и последователни, както въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в съдържателен план и изяснява
фактите, относими към предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представената по делото заповед и в
съответствие със закона.
3
Съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС актовете за нарушения се съставят от органите по приходите,
каквото качество съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП има свидетелят М. В., заемаща длъжност
"главен инспектор по приходите" в ТД на НАП - София.
От своя страна нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС предвижда, че наказателните постановления
се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно
лице.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
опорочили производството, тъй като са довели не само до ограничаване правото на зашита
на санкционираното лице да разбере обвинението, но и съдът да извърши проверка по
законосъобразността на санкционния акт.
Административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нещо което в конкретния случай не е
сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание.
Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата които го потвърждават и
законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност
в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този
смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административното
наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло релевираните доводи от страна на въззивника за
неправилно определяне на датата на извършване на нарушението, а именно 28.10.2024г.,
което всъщност е последния ден, в който дружеството е имало обективна възможност да
изпълни задължението си, без да изпада в забава и да извърши нарушение. Датата и мястото
на извършване на нарушението са изискуеми реквизити, както в АУАН, така и в НП и не се
допуска тяхното извличане по пътя на формалната логика, дори това да е възможно
посредством елементарни изчисления.
Нещо повече, към посочената от АНО дата дружеството - въззивник не е осъществило от
обективна страна вмененото му нарушение, тъй като това е последният ден, в който
надлежно да извърши предписаното му поведение.
Независимо, че констатираният порок е такъв, който води до отмяната на санкционния акт
на формално основание, за пълнота на изложението, съдът ще изложи своите доводи и за
материалната незаконосъобразност на санкционния акт.
По приложението на материалния закон:
4
Имуществената отговорност на въззивника е ангажирана за неизпълнено правно задължение
по чл.176в, ал.6, вр. ал.1, т. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 180в, ал. 1 ЗДДС му е
наложена имуществена санкция в размер на 17296,16 лева.
Разпоредбата на чл.176в, ал. 6, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДДС въвежда задължение данъчно
задълженото лице да предостави обезпечение в пари за срок една година пред компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен
период извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с
обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв.
В конкретния случай, в действителност за периода 01.11.2024г. до 18.11.2024г. дружеството е
декларирало продажби в общ размер на 86480,82 лева, респ. данъкът 20 на 100 е в размер на
17296,16 лева.
По делото няма спор, че данъчната основа от извършените продажби надвишава посочения
в цитираната разпоредба праг и дружеството е адресат на посочената норма. Категорични се
установява също, че предишното обезпечение е било валидно до 10.11.2024г.г., а срокът за
подаване на ново заявление е бил не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на
предходното обезпечение. Изведено бе, че срокът е бил 28.10.2024г., а на 13.11.2024г.
представител на дружеството е входирал в НАП заявление за вписване или промяна на
данни в регистъра, заведено под вх.225542404796988/13.11.2024г., респ. е налице забава в
изпълнение на вмененото задължение, с което е осъществен съставът на вмененото на
въззивника нарушение.
Съдът не споделя доводите на въззивника за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не се касае за по – ниска степен на обществена опасност от типичната за
този вид нарушения. Допуснато е закъснение от 16 дни и е ирелевантно дали се касае за
банкова гаранция и обезпечение в пари.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото е
представено пълномощно и списък с разноски, както и доказателства за извършено плащане,
видно от които за осъщественото процесуално представителство жалбоподателят е заплатил
сумата от 1000 лева .
В нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
5
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая от една липсва възражение от ответната страна за прекомерност на претендирните
разноски, от друга страна същите са изцяло съобразени с разпоредбите на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна, поради което въззиваемата страна – ТД на НАП следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя „Криейтив – М груп“ ЕООД сумата от 1000 лева, представляваща
сторените от въззивника разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 804476-F802002/31.12.2024г. на зам. Директор на
ТД на НАП София, с което на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 17 296.16 лева за
нарушение на чл.176в, ал. 6, вр.ал. 1, т. 1 от ЗДДС
ОСЪЖДА ТД на НАП да заплати на „Криейтив М груп“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от
1000 лева представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6