№ 321
гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.А
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110100519 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. П. Т., чрез адв. К.
Г. - ВТАК, срещу П. Д. П., Б. П. Т. и Н. П. К.. Процесуалният представител на ищцата
по делото развива съображения, че на основание давностно владение и наследство Д.
П. С. и Д. П. П. са били собственици при равни права на недвижим имот, намиращ се
околовръстния полигон на село Големани, Община Велико Търново, а именно: Дворно
място, застроено и незастроено цялото с площ от около 2 100.00 кв. м., заедно с
построените в него къща, шатра, плевня, подобрения и трайни насаждения, при
граници: улица, имоти №№ 501.53, 501.74, 29.57 и ПИ на наследници на Б.Б., ПИ на В.
И. и В. С.. Посочва, че Д. П. С. е починал на 4.11.1998 година, а съпругата му Ц. М. С.
е починала на 1.02.2016 година, като двамата са оставили за свои наследници по закон
двама сина - ответникът П. Д. П. и М. Д. П.. Твърди, че М. Д. П. е продал на ищцата Т.
П. Т. наследствените си права и задължения, останали след смъртта на неговите
родители Д. П. С. и Ц. М. С., с договор по чл. 212 ЗЗД с нотариална заверка на
подписите рег. №4192/26.04.2022 год. на Ив. Запрянов, пом.-нотариус по заместване
при Т. Братванова, вписан в Служба по вписванията на 27.04.2022 година. Навежда
доводи, че по този начин ищцата е придобила правото на собственост върху ¼ ид.ч. от
описания по-горе недвижим имот в село Големани, Община Велико Търново. Твърди,
че Д. П. П. е починала на 14.02.2009 година и е оставила свои наследници по закон
ответниците Б. П. Т. и Н. П. К.. Посочва, че с ответниците не могат да постигнат
съгласие за доброволно поделяне на недвижимия имот, поради което иска от съда да
1
бъде допусната делба на процесния недвижим имот, при равни права – по ¼ ид.ч. за
всяка от страните.
Преписи от исковата молба са връчени редовно на ответниците по делото, като
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от П. Д. П., чрез
адв. В. К. – ВТАК и от Н. П. К., чрез сина му П. Н. К..
Процесуалният представител на П. Д. П. не оспорва, че описаният в исковата
молба недвижим имот е бил собственост на Дончо П. Славчев и Д. П. П., но оспорва
ищцата да е собственик на ¼ ид.ч. от описания имот, доколкото брат му М. Д. П. е
инвалид със 100% трайно намалена работоспособност, с чужда помощ. Твърди, че
същият е с увреждане на мозъка и е настанен в ДПЛФУ в село Сливек, община Ловеч.
Оспорва твърдението в исковата молба, че последният е продал наследствените си
права и задължения останали от родителите му. Направено е искане предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Н. П. К., чрез сина си П. Н. К. оспорва качеството на съсобственик на ищцата по
отношение на имота, описан в исковата молба. Оспорва посоченият договор за
продажба на наследствени права и задължения, като счита същия за нищожен, а в
условията на евентуалност – унищожаем. Твърди, че М. П. е бил недееспособен
предвид тежкото му физическо състояние след прекаран мозъчен инсулт и тежка
мозъчна операция, че същият не е бил в състояние, не е разбирал и не е могъл да
ръководи действията си при извършване на упълномощаването на Д. С. Д. за
сключване на договора за продажба на наследство, че договорът е сключен при крайна
нужда и при накърняване на добрите нрави. Навежда доводи, че делбата на дворното
място – застроено и незастроено, с площ около 2 100 кв.м., заедно с построените в него
къща, шатра, плевня, подобрения и трайни насаждения, следва да се извърши между
наследниците на П. С. П.. Направено е искане делбеното производство да продължи
между законните наследници на Д. П. С. и Д. П. П., като на основание чл. 341, ал. 2 се
включат в делбата други 14 броя недвижими имоти намиращи се в землището на село
Големани, община Велико Търново, възстановени на наследниците на П. С. П..
С писмена молба, представена в проведеното на 07.06.2023 година съдебно
заседание Н. П. К., чрез адв. Д. М. - ВТАК, е направил уточнение, относно имотите,
които да бъдат включени в делбеното производство и е направено искане при
уважаване на предявения по делото иск, да бъдат включени в наследствената маса още
три недвижими имота, находящи се в землището на село Големаните, община Велико
Търново, подробно описани в молбата.
В проведеното на 07.06.2023 година съдебно заседание процесуалният
представител на Б. П. Б. изрично заявява, че не оспорва наличието на съсобственост на
процесният недвижим имот между правоприемниците на Д. П. С. и Д. П. П..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
2
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че наследодателите на М. Д. П. и
ответниците П. Д. П., Б. П. Т. и Н. П. К. – Д. П. С. и Д. П. П. са били собственици на
основание давностно владение и наследство на описания в исковата молба недвижим
имот, намиращ се в околовръстния полигон на село Големани, община Велико
Търново, а именно: Дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от около
2 100.00 кв. м., заедно с построените в него къща, шатра, плевня, подобрения и трайни
насаждения, при граници: улица, имоти №№ 501.53, 501.74, 29.57 и ПИ на наследници
на Б.Б., ПИ на В. И. и В. С..
Видно от приложеното по делото заверено копие на Решение № 93Т от
05.07.2000 година /л. 37-38/ на наследниците на П. С. П. е възстановено правото на
собственост в нови реални граници на недвижим имот, находящ се в землището на село
Големани, община Велико Търново, а именно недвижим имот, представляващ залесена
горска територия, представляваща имот № 056024, с площ 9.201 дка. Съгласно
приложената по делото Скица на поземлен имот № 15-403923 от 12.04.2023 година на
СГКК – град Велико Търново /л. 81/, същият представлява имот с идентификатор
15401.56.24 с площ 9 199 кв.м.
От приложеното по делото заверено копие на НА № 650, том Iv, рег. № 3368,
дело № 782 от 1999 година на Д. Денчев – нотариус при ВТРС /л. 77/ се установява, че
Д. П. С. и Д. П. П. са признати за собственици на следните недвижими имоти,
находящи се в землището на село Големани, община Велико Търново, а именно: 1.
Нива в местността „Сивчево“ с площ 5.100 дка, представляваща имот № 022017; 2.
Нива в местността „Иванчово“ с площ 20.586 дка, представляваща имот № 029069.
Съгласно приложените Скици на поземлен имот №№ 15-402340 и 15-402373 от
12.04.2023 година на СГКК – град Велико Търново /л. 78 и 79/, същите представляват
имот с идентификатор 15401.22.17 с площ 8 098 кв.м. и имот с идентификатор
15401.29.69 с площ 20 582 кв.м.
Видно от приложеното заверено копие на Удостоверение за наследници, изх. №
24 от 10.05.2005 година на Кметство село Големани, Община Велико Търново /л. 41 П.
С. П. е починал на 14.03.1985 година и оставил за наследници по закон децата си Д. П.
С. и Д. П.а /К.а/ Петкова. От приложените заверени копия на Удостоверение за
наследници, изх. № 89 от 15.07.2019 година на Кметство град Килифарево, Община
Велико Търново и Удостоверение за наследници, изх. № 32 от 18.03.2022 година на
Кметство град Килифарево, Община Велико Търново/л. 5 и 6/ е видно, че Д. П. С. е
починал на 04.11.1998 година, а съпругата му Ц. М. С. – на 01.02.2016 година, като и
двама са наследени от синовете им П. Д. П. и М. Д. П.. Видно от Удостоверение за
наследници, изх. № 94 КК-4837-1 от 02.06.2023 година на Община Велико Търново /л.
74/, Д. П. П. е починала на 14.02.2009 година и е оставила за наследници по закон
3
децата си Б. П. Т. и Н. П. К..
От приложеното по делото заверено копие на Експертно решение № 0326 от зас.
020 от 11.02.2019 година на МБАЛ АД – град Ловеч /л. 32/ се установява, че М. Д. П. е
освидетелстван със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, с
водеща диагноза „Злокачествено новобразование на главния мозък – париетален лоб.
По делото са постъпили две писма от Дом за пълнолетни лица с физически увреждания
в село Сливек, община Ловеч /л. 175 – 178/ във връзка със състоянието на М. Д. П. и
възможността му да бъде разпитан в качеството на свидетел по делото.
По делото са представени заверено копие на Пълномощно, акт № 63, том I, рег.
№ 2132 от 14.04.2022 година /л. 73/, както и заверено цветно копие на същото
пълномощно /л. 90/. От последното е видно, че на 14.04.2022 година пом-нотариус по
заместване Л. Н. при нотариус Ц. Л., рег. № 138 при НК на РБ е удостоверила
съдържанието и подписите върху документа, положени от М. Д. П. – упълномощител,
В. П. И. – свидетел и М. Б. И. – свидетел, със „Забележка: Удостоверяването е
извършено извън нотариалната кантора и извън населеното място на адрес в село
Сливек, община Ловеч пред Дома за стари хора в 11.30 часа, като на основание чл. 189
ГПК, във връзка с чл. 589, ал. 2 ГПК и поради заболяване и недъгавост на дясната ръка
и невъзможност за полагане на подпис от страна на упълномощителя, същият потвърди
волята си с полагане на от палеца на лява ръка, като отпечатъка беше положен пред
мен след като упълномощителят, му заяви, че разбира смисъла и значението и е
съгласен със съдържанието на настоящото пълномощно. Поради изтекъл срок на
валидност на документите за самоличност на упълномощителя М. Д. П., самоличността
му се установи съгласно чл. 578, ал. 5, изр. трето ГПК със свидетели“. В проведеното
на 13.09.2023 година съдебно заседание съдът е сверил представено заверено цветно
копие на пълномощното с оригинала на същото и след констатиране на идентичност
между тях, оригиналът е върнат на процесуалния представител на ищцата.
В тази връзка е изискано и приложено извлечение от ЕИС Единство 2 на НК, във
връзка с пълномощно, рег. № 2132 от 14.04.2022 година на нотариус Цв. Л., рег. № 138
при НК на РБ /л. 155-157/, както и извлечение от водения при нотариуса Общ регистър
и записите в него за дата 14.04.2022 година, с удостоверение за приключване на
записванията на 14.04.2022 година /л. 161-174/.
Видно от приложеното заверено копие на Договор за продажба на наследствени
права и задължения от 26.04.2022 година, рег. № 4192, акт № 1076, том IV на пом.-
нотариус по заместване И. Запрянов при нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на
РБ /л. 7/ на посочената дата е сключен договор за продажба на наследство, по силата на
който М. Д. П., чрез пълномощника си Д. С. Д. продава на Т. П. Т. наследствените си
права и задължени, останали след смъртта на Д. П. С. и Ц. М. С. за сумата в размер на
4 000.00 лева, изплатена напълно и в брой при подписване на договора.
4
По делото са приложени и Удостоверения за данъчна оценка, изх. №№
********** от 20.01.2023 година, ********** от 20.01.2023 година и ********** от
25.04.2023 година на Община Велико Търново /л. 4, 80 и 82/; Скица № Ф00480 от
24.08.2005 година /л. 39/; Писмо, изх. № 478-380 от 08.09.1995 година на ПК град
Велико Търново /л. 40/, както и заверени копия от обяснения, сведение и
постановления, приложени по прокурорска преписка № 1533/2023 година на ВТРП /л.
131-140/.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л.
122-125/ се установява, че имотът, описан в исковата молба се намира в югоизточната
част на урбанизираната територия на с. Големаните, определена с околовръстен
полигон, за която е отреден кадастрален район 501 в КККР на землището на селото.
При посещението на място е установено, че имотът граничи, освен с посочените в
исковата молба недвижими имоти с поне още два имота в урбанизираната територия,
един разположен на север от него и един, разположен на юг. При направения оглед е
констатирано, че процесният имот е в много лошо състояние - плътно обрасъл с храсти
и изоставени овощни дървета, неподържан с години, като има останки от три сгради:
плевня на северната му граница с разрушен покрив и частично съборени оградни
стени, жилищна сграда в централната част и навес с каменни стени и порив, покрит с
цигли, разположен на югозападната граница на имота. По част от южната, северната и
част от западната имотни граници се виждат останки от каменни дувари. По северната
част на западната граница има изградена ограда от дървени колове с опъната на тях
мрежа, обрасла и в лошо състояние. По източната граница на имота преминава линията
на околовръстния полигон на населеното място. Единственият достъп до имота се
осъществява по тупикова улица, достигаща до врата, разположена на южната имотна
граница. Вратата и частта от улицата пред нея са гъсто обрасли с храсти. Чрез
комбинирани геодезически измервания - линейни и с ГНСС е заснето
местоположението на границите на имота и на сградите и останките от тях в него. По
данните от направените измервания е изчислена неговата площ, която е 2140 кв.м.
Неразделна част от заключението по допусната СТЕ е едно приложение - комбинирана
скица от извадка в цифров вид от КККР, получена от КАИС и резултати от
геодезически измервания, направени на 25 август 2023 година. В проведеното на
13.09.2023 година съдебно заседание вещото лице допълва, че един от ответниците е
бил информиран за огледа, но не пожелал да присъства. Заявява, че намерил телефон
на сина на един от ответниците в кориците на делото, провел разговор с него, говорил
и с адвоката на ищеца, но нито една от страните или неин процесуален представител не
са присъствали. Посочва, че на място се срещнал случайно със съсед на имота, с когото
се заговорили и той потвърдил, че е улучил имота.
В проведеното на 18.10.2023 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелката Л. Р. Н. заявява, че си спомня за извършено от нея
5
удостоверяване в Дома за стари хора – село Сливек. Посочва, че удостоверяването е
направено на 14.04.2022 година пред двора на Дома за стари хора. Документите били
пълномощно и декларации по чл. 264 ДОПК, като същите не били изготвени от тях, а
им били изпратени на имейла на нотариуса. Доколкото той тогава я запознал, нотариус
Денчо Денчев, с район на действие във Велико Търново, му се е обадил дали могат да
направят удостоверяването, кога ще е удобно и т.н., но не знае дали той ги е изготвил,
като същите били изпратени на електронната поща. Заявява, че им били изпратени
копия на лични карти на двамата свидетели и на упълномощителя. Посочва, че когато
пристигнала на място, проверила самоличността на свидетелите, които потвърдили, че
го познават, като видяла личната карта и на упълномощителя, но тя била изтекла.
Посочва, че упълномощителят се намирал в нормално състояние, явно с някаква
травма, тъй като не можел да си изпише имената и с печат от палеца на лявата ръка бил
подписът. Заявява, че го в запознала със съдържанието на пълномощното, като му
прочела съдържанието на пълномощното. Обяснила му защо има и свидетели. Не може
да каже дали той знаел за какво е упълномощаването, но го запознала с цялото
пълномощно и той казал, че е съгласен. Посочва, че не е забелязала упълномощителят
да има проблеми с говора или общуването. Заявява, че когато извършва нотариално
удостоверяване като помощник-нотариус, на документите има печат на нотариуса,
неин подпис и неин печат, но това не се отразява в общия регистър, тъй като работят с
програма, в която не се отразява. Посочва, че пред нея не е ставало въпрос, че
пълномощното касае продажба на идеални части от конкретен имот. Заявява, че
господинът, който я е върнал, изчакал да бъдат изведени документите, да ги подпише,
издала му сметка накрая и той платил, но не знае кой е той. Посочва, че
упълномощителят не е дал вид, че не разбира и тя не се е усъмнила по никакъв начин.
Свидетелката Ц. П. Д.а посочва, че е дъщеря на ответника П. П., а М. Д. П. й е
чичо, като с него са в нормални отношения. Заявява, че физическото му състояние е
недобро. Придвижва се с инвалидна количка, след операция на главата има засегнати
функции на говора. Посочва, относно психическото му състояние, че когато не е
притеснен, всичко разбира, но когато е притеснен, се затруднява да говори. Заявява, че
последно е ходила при него на 20.09.2023 година и говорили за това пълномощно, като
той й казал, че тяхната братовчедка Д. е ходила при него и му е казала, че е намерила
купувач за имота в с. Големани. Той не е искал да притеснява нейните родители, а е
искал да си купи инвалидната количка, която се продавала за 2 000.00 лв. Посочва, че
тя му казала, че не само имотът в Големани е продаден чрез това пълномощно, а
всичките му права и задължения и имоти, които имат като наследство от баба й и дядо
й. Заявява, че той се разтревожил, ръката му започнала да трепери и казал, че не си е
давал съгласието за другите имоти, а просто е искал да продаде имота на Големани, за
да си купи количка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
6
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по
допускане на съдебна делба следва да се установи съсобственост между страните по
делото върху процесните имоти, както и каква е частта на всеки съделител в тях.
Не е спорно между страните по делото, че наследодателите на М. Д. П. и
ответниците П. Д. П., Б. П. Т. и Н. П. К. – Д. П. С. и Д. П. П. са били собственици на
описания в исковата молба недвижим имот на основание давностно владение, намиращ
се в околовръстния полигон на село Големани, община Велико Търново. В тази връзка
съдът съобрази изричните изявление на процесуалните представители на ответниците,
че не оспорват това обстоятелства. Изрично в отговора на исковата молба, подаден от
процесуалния представител на П. Д. П. е посочено, че „Доверителят ми не оспорва, че
описаният в исковата молба недвижим имот е бил собственост на Д. П. С. и Д. П. П.“.
В отговора на исковата молба, подадена от процесуалния представител на Н. П. К., са
наведени доводи, че делбата на описания в исковата молба имот следва да бъде
извършена единствено между наследниците по закон на последните, т.е. отново не се
оспорва, че наследодателите им са били собственици на недвижимия имот. В първото
по делото заседание процесуалния представител на Б. П. Т. също заявява, че от името
на доверителката си, че не спори, че е налице съсобственост на процесния недвижим
имот между правоприемниците на Д. П. С. и Д. П. П.. Именно поради липсата на
оспорване на твърденията, изложени в исковата молба в Определение № 951 от
27.04.2023 година съдът е отделил като безспорни фактите, че ответниците са
наследници на Д. П. С. и Д. П. П., както и че последните приживе са били собственици
описания в исковата молба недвижим имот. В проведеното на 07.06.2023 година
съдебно заседание, също не са наведени оспорвания в тази насока, а процесуалните
представители на страните изрично са заявили, че нямат възражения по изготвения по
делото проекто-доклад, поради което същият е обявен за окончателен, респективно - не
са събирани доказателства в тази насока. Следва да се има предвид, че е недопустимо
едва в хода на устни състезания в процеса да се навеждат нови твърдения, съответно –
оспорвания на факти, които преди това са били изрично признати, и отделени като
безспорни в производството.
Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства /Решение №
93Т от 05.07.2000 година - л. 37-38 и НА № 650, том IV, рег. № 3368, дело № 782 от
1999 година на Д. Денчев – нотариус при ВТРС - л. 77/ безспорно се установява и че Д.
П. С. и Д. П. П. са били собственици на още три имота в землището на село Големани,
община Велико Търново, подробно описани в представената в проведеното на
07.06.2023 година съдебно заседание молба от процесуалния представител на Н. П. К..
Доколкото в самия нотариален акт не е изрично посочено /чл. 30, ал. 2 ЗС/, а и с оглед
7
обстоятелството, че имотите са придобити от Дончо Славчев и Дена Петкова по
наследство от П. С. П., следва да се приеме, че същите са притежавали по ½ ид.ч. от
имотите.
От приложените заверени копия на удостоверения за наследници безспорно се
установява, че Д. П. С. е починал на 04.11.1998 и в съответствие с разпоредбата на чл.
5, ал. 1 ГПК е наследен от синовете си П. Д. П. и М. Д. П., които са придобили по ¼
ид.ч. от процесните имоти. Д. П. П. от своя страна е починала на 14.02.2009 година и е
оставила за наследници по закон /л. 5, ал. 1 ЗН/ децата си Б. П. Т. и Н. П. К., които
също са наследили по ¼ ид.ч. от имотите, предмет на делбата.
Видно от приложеното заверено копие на Договор за продажба на наследствени
права и задължения от 26.04.2022 година, рег. № 4192, акт № 1076, том IV на пом.-
нотариус по заместване И. Запрянов при нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на
РБ /л. 7/ на посочената дата е сключен договор за продажба на наследство, по силата на
който М. Д. П., чрез пълномощника си Д. С. Д. продава на Т. П. Т. наследствените си
права и задължени, останали след смъртта на Д. П. С. и Ц. М. С. за сумата в размер на
4 000.00 лева, изплатена напълно и в брой при подписване на договора. При
сключването на договора Д. Д. се е легитимирала като пълномощник на М. П., като е
представила Пълномощно, акт № 63, том I, рег. № 2132 и № 2133 от 14.04.2022 година
на пом-нотариус по заместване Л. Н. при нотариус Ц. Л., рег. № 138 при НК на РБ.
Настоящият съдебен състав приема, че извършеното нотариално удостоверяване не е
нищожно. Действително в копието на процесното пълномощно /л. 73/ не се вижда
малкият допълнителен печат „помощник-нотариус по заместване Л. Н.“, поради което
с допълнителна молба по делото е представено заверено цветно копие на документа, в
което този печат се вижда както на първата страница, така и на гърба. Именно поради
това разминаване в проведеното на 13.09.2023 година съдът е сверил представеното
заверено цветно копие с оригинала на документа, представен от процесуалния
представител на ищцата и след констатиране на идентичност на копието с оригинала,
последният е върнат на страната. Освен това, по делото не е спорно, че подписът на
извършеното удостоверяване е на помощник-нотариуса Л. Н., а не на нотариус Ц. Л., и
именно нейният подпис се вижда както на обикновеното, така и на цветното копие на
документа. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че в случая не се касае за
две копия с различно съдържание, а че в първото, поради технически причини, не е
видим допълнителният печат „помощник-нотариус по заместване Л. Н.“. Разпитана в
качеството на свидетел Н. изрично посочва, че именно тя е извършила
удостоверяването, а не нотариус Л., като посочва и начина, по който се отразява, че тя
извършва удостоверяването. Освен това от приложените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че на посочената дата в общия регистър на
нотариус Ц. Л., както и в регистрите на пълномощните за недвижими имоти и за
представителство пред банки е заверено пълномощно с именно това съдържание. Ето
8
защо настоящият съдебен състав приема, че не са налице нарушения на нотариалното
удостоверяване на приложеното пълномощно.
На следващо място неоснователно се явява възражението за нищожност на
същото на основание чл. 576, във връзка с чл. 589, ал. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 579, ал. 2 ГПК, когато някое от участващите в нотариалното производство лица
не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост се прилага чл. 189, ал. 1
ГПК, като актът не се приподписва от свидетели. Съгласно посочената норма частен
документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния
му палец. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа
трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен
отпечатъкът. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се
положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-
стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Тя включва
всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво
трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се
положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил
потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец или друг
пръст, като се посочва причината за това /Решение № 313 от 22.06.2011 година от гр.д.
№ 14096/2010 година на IV г.о. на ВКС/. В случая по делото това изискване е спазено.
Видно от удостоверяването изрично е посочено както отпечатък от кой пръст е
положен, така и причината за това - „поради заболяване и недъгавост на дясна ръка и
невъзможност за полагане на подпис от страна на упълномощителя, същия потвърди
волята си с полагане на отпечатък от палеца на лявата ръка“. Освен това по делото не е
спорно, а и от събраните доказателства се установява, че упълномощителят е във
влошено здравословно състояние, като същият се придвижва с инвалидна количка. В
приложената по делото епикриза /л. 32/ е отразено, че е засегната дясната му страна в
следствие на заболяването му, в каквато насока са и събраните по делото гласни
доказателства. Освен това константна е практиката на ВКС, че в случаите както
полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък е съзнателно
действие на страната, което извършено пред нотариус, засвидетелства безпорочно
волеизявление на страната за обвързаност - доколкото не се установи факт за
противното. Двата случая законът третира като писмена форма, поставя ги под общ
правен режим при установяване на пороците на волеизявлението, или авторството му.
Щом прехвърлителят сам, пред нотариуса, е положил отпечатък от своя, в случая ляв,
палец в документа, този документ свидетелства за изразеното волеизявление във
форма, която законът приравнява на писмена. Изрично в Определение № 60633 от
30.09.2021 година по гр.д. № 3707/2020 година на IV г.о. ВКС посочва, че в
нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон
принадлежи на нотариуса, който извършва заверката лично и непосредствено и с оглед
9
направените и потвърдени пред него изявления, преценява необходимостта от
прилагането на алтернативно предвидения вариант за подписване, чрез поставяне на
отпечатък от десния палец, респективно – от друг пръст. Отделно от това е спазено и
изискването на чл. 578, ал. 5, изр. трето ГПК, като самоличността на упълномощителя
е удостоверена с двама свидетели, доколкото личната карта на лицето е била изтекла, в
каквато насока са показанията на свидетелката Н. и което следва да се приравни на
липса на документ за самоличност. Следва да се има предвид, че представените
заверени копия от материалите, съдържащи се пр. преписка № 1533/2023 година на
ВТРС, не се събрани непосредствено от съда, разглеждащ настоящото дело, но могат
да се ценят косвено за отразените в тях факти и обстоятелства. Същите потвърждават
събраните по делото доказателства за причината, поради която самоличността на
упълномощителя е потвърдена от двама свидетели, като от друга страна същите са
заявили, че не знаят за какво е било пълномощното, но посочват, че било изготвено по
негово желание, а В. П. И. е посочила, че знае, че упълномощава Д., но не е слушала
при четенето за какво. Освен това самият М. П. е посочил причината, поради която е
положил отпечатък от левия палец – „Подписах документа с пръст защото не мога да
пиша. Подписа стана с левия палец, защото десния не мога да го разгъна“.
Не на последно място неоснователно се явява и възражението за липса на
съгласие на упълномощителя за сключване на договора за продажба на наследство, въз
основа на процесното пълномощно. При липсата на съгласие, като основание за
нищожност на сделката, включително едностранна, по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД волята на страната се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не
може да породи правни последици, т.е. съществува някакво волеизявление, но това
съществуване е само формално, тъй като всъщност липсва съгласие на едната или на
двете страни. Липсата на волеизявление трябва да е пълна, т.е. такова изобщо да не
съществува или то да е приравнено на несъществуващо, защото, ако волеизявлението е
опорочено, това е основание за унищожаемост, а не за нищожност. Възможно е
субектът изобщо да не желае настъпването на правните последици (например при
насилие) или пък да желае правните последици, но поради обективни причини
волеизявлението му се счита за несъществуващо (например когато сделката в сключена
от малолетни или от поставени под пълно запрещение). В Тълкувателно решение №
5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, се посочва, че липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който
е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на
съгласие" (например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). Както в теорията, така и в
константната практика на ВКС трайно си възприема становището, че липсата на
съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на воля, както и че при липсата на
съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които
10
формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за
обвързване. В този смисъл са и Решение № 254/14.07.2011г. по гр.д. 569/2010г. на ВКС;
Решение № 94/13.09.2016г. по т.д. № 3768/2014г. на ВКС, II т.о.; Решение №
198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 488/07.10.2003г. по
гр.д. № 11/2003 г. на ВКС, I г.о. и много други.
В случая по делото подобен извод не може да бъде направен. От показанията на
свидетелката Н. се установява, че същата е прочела текста на пълномощното. По
делото не са ангажирани други доказателства, които да опровергават показанията на
свидетелката. Освен това липсват твърдения, а и каквито и да е доказателства, че М. П.
е изразил желанието си за упълномощаването за извършването на конкретни и изрично
посочени действия, но без намерение да се обвързва - на шега или като някакъв
пример. Същият не е малолетен или поставен под пълно запрещение. Освен това дали
последният е разбрал или не прочетеното му помощник-нотариуса не може да
обоснове извод за липса на съгласие от негова страна. Самият той в даденото сведение
заявява, че не е чел лично на какво се подписва с палец, а му е било прочетено, но дали
е прочетено вярно и пълно „не зная“.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че както
процесното Пълномощно, акт № 63, том I, рег. № 2132 и № 2133 от 14.04.2022 година
на пом-нотариус по заместване Л. Н. при нотариус Ц. Л., рег. № 138 при НК на РБ, така
и сключения въз основа на него Договор за продажба на наследствени права и
задължения от 26.04.2022 година, акт № 1076, том VI, рег. № 4192 от 26.04.2022 година
на пом-нотариус по заместване Иван Запрянов при нотариус Т. Братванова, рег. № 283
при НК на РБ са действителни и са породили своето правно действие.
Договорът за продажба на наследство е особен вид договор за продажба, уреден
с нормите на чл. 212 и чл. 213 ЗЗД, като предмет на договора са всички права и
задължения, които едно лице е придобило въз основа на наследяване по закон или
завещание. При продажбата на наследство става въпрос за продажбата на едно
имуществено цяло, на съвкупност от права и задължения, без те да са конкретизирани
поотделно. Договорът за продажба на наследство е формален, като съгласно
разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ЗЗД договорът се сключва в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, като в случая по делото изискуемата от закона форма за
сключване на договора е спазена. Ал. 3 от същата разпоредба пък предвижда, че ако в
наследството има недвижими имоти, освен спазването на посочената форма, е
необходимо и договорът да бъде вписан, което в случая по делото също е извършено.
Продажбата на наследство освен това е алеаторен договор, т.е. при неговото
сключването му не се знае какво точно се придобива; дали действително съществуват
определени вземания и задължения и дали вземанията са събрани и прочее. Това е така,
защото правата и задълженията, включени в наследството, не се описват поотделно и
конкретно. В случая по делото с Договор за продажба на наследство от 26.04.2022
11
година М. Д. П., чрез пълномощника си Д. С. Д. е продал на Т. П. Т. своите идеални
части от наследството, останало му от неговия наследодател Д. П. С. и Ц. М. С. /в
случая 1/4, за сумата в размер на 4 000.00 лева.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че
възникналата между Т. П. Т., П. Д. П., Б. П. Т. и Н. П. К. съсобственост върху
делбените имоти следва да бъде прекратена по съдебен ред, като делбата бъде
допусната, при съобразяване на правилото, че правата на съделителите в общите имоти
следва да се отразят чрез обикновени дроби с общ знаменател, т.е. при права на
страните, както следва: за ищеца Т. П. Т. – ¼ ид.ч. и за ответниците П. Д. П., Б. П. Т. и
Н. П. К. – също по ¼ ид.ч.
Следва да се има предвид, че по аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК съдът
не дължи произнасяне по разноските в първата фаза на делбеното производство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Т. П. Т. от ***, с ЕГН
**********, П. Д. П. от ***, с ЕГН **********, Б. П. Т. от гр***, с ЕГН ********** и
Н. П. К. от ***, с ЕГН ********** на следните недвижими имоти, находящи се в село
Големани, община Велико Търново и в землището на село Големани, община Велико
Търново, а именно:
1. НЕДВИЖИМ ИМОТ, намиращ се в югоизточната част на урбанизираната
територия на село Големани, определена с околовръстен полигон, за която е отреден
кадастрален район 501 /пет, нула, едно/ в КККР на землището на селото, с площ 2 140
кв.м. /две хиляди сто и четиридесет квадратни метра/, при граници на имота: изток –
ПИ с идентификатор 15401.29.57, запад – ПИ с идентификатор 15401.501.53 и ПИ с
идентификатор 15401.501.74, юг – улица и ПИ с идентификатор 15401.501.74, съгласно
комбинирана скица – Приложение № 1 към СТЕ /л. 125 от делото/, заедно с
построените в имота: плевня на северната граница, жилищна сграда в централната част
и навес, разположен на югозападната граница на имота;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 15401.22.17 /едно, пет, четири, нула,
едно, точка, две, две, точка, едно, седем/ по КККР на село Големани, одобрени със
Заповед № РД-18-265/31.01.2018 година на изпълнителния директор на АГКК, с площ
5 098 кв.м. /пет хиляди деветдесет и осем квадратни метра/, трета категория, в
местността „Сивчево“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, номер по предходен план 022017, при съседни ПИ с
идентификатор №№ 15401.22.18, 15401.40.31, 15401.22.16 и 15401.1.68;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 15401.29.69 /едно, пет, четири, нула,
12
едно, точка, две, девет, точка, шест, девет/ по КККР на село Големани, одобрени със
Заповед № РД-18-265/31.01.2018 година на изпълнителния директор на АГКК, с площ
20 582 кв.м. /двадесет хиляди петстотин осемдесет и два квадратни метра/, шеста
категория, в местността „Иванчово“, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 029069, при
съседни ПИ с идентификатор №№ 15401.1.247, 15401.29.66, 15401.29.68 и 15401.1.164;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 15401.56.24 /едно, пет, четири, нула,
едно, точка, пет, шест, точка, две, четири/ по КККР на село Големани, одобрени със
Заповед № РД-18-265/31.01.2018 година на изпълнителния директор на АГКК, с площ
9 199 кв.м. /девет хиляди сто деветдесет и девет квадратни метра/, в местността
„Михнево“, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване:
друг вид дървопроизводителна гора, номер по предходен план 056024, при съседни ПИ
с идентификатор №№ 15401.56.32, 15401.56.231, 15401.1.225, 15401.56.14 и
15401.56.25,
ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ , както следва: ¼ ид.ч. за Т. П. Т.; ¼ ид.ч. за П. Д.
П.; ¼ ид.ч. за Б. П. Т. и ¼ ид.ч. за Н. П. К..
Неразделна част от настоящото решение е Комбинирана скица,
представляваща Приложение № 1 към СТЕ, намираща се на лист 125 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13