№ 6164
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100509866 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 12614 от 26.06.2024 г.,
постановено по гр. дело № 7038/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което са отхвърлени
предявените срещу Ц. Г. А. и Г. Г. А. положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от по 1913,71 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия за обект, находящ се
в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, за отчетен период 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., за
сумата от по 285,74 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. -
11.01.2023 г., за сумата от по 12,76 лв., представляваща сума за дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. - 30.04.2022 г., както и за сумата от по 2,13 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 31.01.2020 г. - 11.01.2023 г., претендирани от всеки
ответник разделно, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК от 16.02.2023 г. по ч.гр.д. № 3343/2023 г. по описа на СРС, 165 състав.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че съдът е достигнал до
грешни правни изводи в противоречие с разпоредбите на Наредба № 16-334/2007 г. за
1
топлоснабдяването, уреждащи методика за изчисление на количеството потребена топлинна
енергия в случай на неосигурен достъп до жилището, каквато била настоящата хипотеза.
Въззивникът намира, че ответниците не могат да черпят права от собственото си
противоправно поведение, поради което, след като не са изпълнили задължението си да
осигурят достъп до жилището за отчет на уредите, следва да заплатят дължимите суми като
служебно начислен разход съобразно нормативната уредба. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемите Ц. Г. А. и Г. Г. А. са подали отговор на въззивната жалба чрез адв. Ц. Б., но без
приложени доказателства за учредена в нейна полза представителна власт за
второинстанционното производство, като същите не са изпълнили дадените от съда
указания за представяне на адвокатско пълномощно, поради което настоящият въззивен
състав приема, че от въззиваемите не е подаден валидно отговор на въззивната жалба и не е
изразено становище по нея.
Третото лице-помагач на страната на въззивника „Далсия“ ООД (с предишно наименование
„Бруната“ ООД) не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично
неправилно поради следните съображения:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
2
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства (молба от
Държавна спестовна каса, удостоверение за наследници, списък на етажни собственици) се
установява, че процесното топлоснабдено жилище с абонатен номер при ищеца ********,
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. ********, е било собственост на Г. Ц. А., а след
смъртта му на 23.07.2021 г. правото на собственост върху имота е преминало върху
законните му наследници – дъщеря Ц. Г. А. и синове Г. Г. А. и А. Г. А., при равни дялове (арг.
чл. 5, ал. 1 ЗН). Изложеното обстоятелство не се оспорва от ответниците, които в отговора
на исковата молба изрично признават, че са съсобственици на имота при квоти от по 1/3
идеална част, но твърдят, че жилището е необитаемо и не са ползвали претендираното
количество топлинна енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците
са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през периода м. 07.2021 г. –
м. 04.2022 г. като негови съсобственици, респ. за натрупаните преди това парични
задължения носят имуществена отговорност като наследници на предишния потребител на
топлинна енергия в имота Г. Ц. А..
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците
или техният наследодател са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
3
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Бруната“ ООД (с актуално наименование „Далсия“ ООД).
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Несъмнено е, че през исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия
само за топла вода по брой обитатели (3 броя лица, съобразно подписан от титуляра на
партидата формуляр за отчет от 05.06.2015 г.) – до м. 10.2021 г. поради липса на узаконени
водомери в жилището, а за останалата част от отоплителния сезон до м. 04.2022 г. – по
реален отчет от един монтиран и узаконен водомер, както и за сградна инсталация,
доколкото радиаторите в имота са били затапени още през 2002 г. и енергия за отопление на
жилището не е начислявана. Видно от изводите на СТЕ, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020
г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 2098,06
лв., за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на
потребена топлинна енергия в размер на 2047,02 лв., а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022
г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1506,48
лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай се установява, че за първите два отчетни периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г. и от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. не е бил осигурен достъп от ответниците за отчет
4
на уредите за дялово разпределение в жилището – видно от приложените констативни
протоколи, подписани от служител на „Бруната“ ООД (л. 111 от делото на СРС). Ето защо, за
имота е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база от 140 л. на
обитател за денонощие – на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2, б. „б“ от Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Възможността за служебно начисляване на
сумите за топлинна енергия представлява изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл.
144 ЗЕ и в чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна
енергия, определена въз основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, както и на реално изразходваните количества
гореща вода, определени по данните, отчетени от водомерите. Това изключение следва от
разпоредбите на чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
приложима към релевантния период, според която на клиентите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2, т.е. при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие.
Следователно, при неосигурен достъп до имота е предвиден нормативно установен
механизъм, който изключва принципа на реално потребление и който е приложим при
наличието на законовите предпоставките за това. Според настоящия съдебен състав в случая
са налице условията за прилагане на посочения нормативен механизъм за изчисление на
дължимите суми за доставена топлинна енергия, който следва от неизпълнението на
договорното задължение на потребителите да осигурят достъп до имотите за отчет на
индивидуалните уреди за разпределение, липсата на който представлява пречка за измерване
на точното количество доставена до обекта енергия по вина на самия клиент на топлинна
енергия. Противно на доводите на първоинстанционния съд, в случая не се установява
жилището да е било необитаемо през процесния период – подобно обстоятелство не е
констатирано от служителите на третото лице-помагач, посетили сградата за отчет на
топломерите, като твърдения в този смисъл се съдържат в отговора на исковата молба, но в
тази насока не са събрани каквито и да било годни доказателства. В открито съдебно
заседание от 05.06.2024 г. вещото лице по СТЕ поддържа, че имотът е бил необитаем през
първите два отоплителни сезона, но тези експертни изводи са необосновани и се основават
на факта, че при посещението на имота никой не е осигурил достъп на вещото лице за оглед.
Същевременно, обстоятелството дали ответниците действително са живели в апартамента
през процесния период 2019 г. – 2021 г. е неотносимо, тъй като без оглед на изпълнение на
задължението им да осигурят достъп до него, топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване за двата отоплителни сезона следва да бъде изчислена „на база“ на
основание чл. 69, ал. 2, т. 2, предл. 1 от Наредбата за топлоснабдяването поради факта, че в
жилището не е имало узаконени водомери, като такъв е монтиран едва през м. октомври
2021 г.
За третия отчетен период от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. е извършен реален отчет на
5
уредите в имота, като при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени
в края на всеки отчетен период, и при съобразяване на нормативната методика за
изчисление на количествата доставена топлинна енергия при липса на монтирани
индивидуални водомери за топла вода през първите два отоплителни сезона от процесния
период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. е в размер на 1947,50 лв. (след приспадане на сумата за връщане
на потребителя в размер на 150,56 лв.), за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. е в размер на
2067,41 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 20,39 лв.), а
за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. е в размер на 1528,24 лв. (след добавяне на сумата за
доплащане от потребителя в размер на 21,76 лв.), т.е. общо сумата за потребена топлинна
енергия в имота за трите отчетни периода е в размер на 5543,15 лв., а припадащата се на
всеки от двамата ответници част от главницата е в размер на по 1847,71 лв., за която сума
предявеният иск за стойност на потребена топлинна енергия се явява основателен.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 38,30 лв. (съобразно приложените
писмени доказателства – л. 34 от делото и заключението на ССЕ) – по 12,76 лв. за всеки
ответник, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото претенциите са частично основателни, следва да се разгледа наведеното от
ответниците в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК при условията на евентуалност възражение за
изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.01.2023 г., от която дата установителният иск
се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 15.11.2019 г., са погасени по давност.
6
По отношение на предявените вземания са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода от м.
05.2019 г. до м. 09.2019 г. включително в размер на 711,05 лв. (съобразно резултата от
изравнителните сметки и прогнозно начислените суми по заключението на СТЕ и
издадените от ищеца фактури) са погасени по давност – за последния месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 14.11.2019 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с
добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е
спряла да тече), е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 23.01.2023 г. Ето
защо, в полза на ищеца съществуват вземания за главница за доставена топлинна енергия за
периода м. 10.2019 г. – м. 04.2022 г. в размер на 4832,10 лв., като припадащата се на всеки от
ответниците Ц. А. и Г. А. 1/3 част е в размер на по 1610,70 лв., за която главните искове се
явяват основателни, а за разликата до пълния предявен размер срещу двамата ответници от
по 1913,71 лв. и за периода м. 05.2019 г. – м. 09.2019 г. следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3
от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна
енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на
договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване
на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо в случая ответниците са изпаднали в забава относно задълженията си за цената на
потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след издаване на общата фактура за
първия отчетен период на 31.07.2020 г., т.е. от 15.09.2020 г., като предвид принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес за посочения от ищеца по-късен период от
16.10.2020 г. до 11.01.2023 г. е дължимо мораторно обезщетение върху установения главен
7
дълг, което настоящата въззивна инстанция изчислява на сумата от по 240,49 лв. за всеки
ответник. Следователно, акцесорните искове за лихва върху топлинна енергия следва да
бъдат уважени за сумата от по 240,49 лв. за всеки ответник, а за разликата до пълния
предявен размер от по 285,74 лв. следва да се отхвърлят.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
исковете за главница за топлинна енергия и дялово разпределение, както и за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия, е неправилно и следва да бъде частично отменено,
като тези искови претенции следва да бъдат уважени в посочените размери, а в останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на
направените пред двете съдебни инстанции разноски съобразно уважената част от исковете
за сумата от 102,61 лв., разноски за заповедното производство, сумата от 727,12 лв.,
разноски за платена държавна такса, депозити за вещи лица, такса за съдебно удостоверение
и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство пред СРС, както и сумата от
194,07 лв., разноски за въззивното производство (платена държавна такса за въззивно
обжалване и юрисконсултско възнаграждение). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите
имат право на направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото
по делото не са налице доказателства такива да са направени, съдът не дължи присъждането
им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12614 от 26.06.2024 г., постановено по гр. дело № 7038/2024 г. по
описа на СРС, 165 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Ц. Г. А., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1610,70 лева, представляваща 1/3 част от цена на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ********, аб. № ********, за сумата от 240,49 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 11.01.2023 г.,
както и за сумата от 12,76 лева, представляваща 1/3 част от цена на услугата дялово
8
разпределение за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г., както и в частта, с която са
отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. Г.
А., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1610,70 лева,
представляваща 1/3 част от цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2022 г.
за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, за сумата от
240,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.10.2020 г. до 11.01.2023 г., както и за сумата от 12,76 лева, представляваща 1/3
част от цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г.; за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. №
3343/2023 г. по описа на СРС, 165 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу Ц. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ц. Г. А. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 1610,70 лева, представляваща 1/3 част от цена на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ********, аб. № ********, сумата от 240,49 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 11.01.2023 г.,
както и сумата от 12,76 лева, представляваща 1/3 част от цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3343/2023 г. по описа на СРС,
165 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу Г. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. Г. А. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 1610,70 лева, представляваща 1/3 част от цена на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ********, аб. № ********, сумата от 240,49 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 11.01.2023 г.,
както и сумата от 12,76 лева, представляваща 1/3 част от цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3343/2023 г. по описа на СРС,
165 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12614 от 26.06.2024 г., постановено по гр. дело № 7038/2024 г.
по описа на СРС, 165 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от
9
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Ц. Г. А., ЕГН **********, и
срещу Г. Г. А., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл.
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения
размер от по 1610,70 лв. до пълния предявен размер от по 1913,71 лв., главница за
топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 09.2019 г., за разликата над уважения
размер от по 240,49 лв. до пълния предявен размер от по 285,74 лв., лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2020 г. – 11.01.2023 г., както и за сумата от
по 2,13 лв., мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г.
– 11.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023
г. по ч. гр. д. № 3343/2023 г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА Ц. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********8, и Г. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 102,61 лв., разноски в
заповедното производство, сумата от 727,12 лв., разноски в първоинстанционното
производство, както и сумата от 194,07 лв., разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника
„Топлофикация София“ ЕАД – „Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10