Определение по адм. дело №2766/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Образувано е във връзка с искане от К. К. В. [ЛНЧ], чрез адв. Г. В. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № GPAM – 1278311/07.11.2025 г. издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Варна, с която на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП на основание чл.171, т.1, б. “б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС [Наименование].

Жалбоподателят сочи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна и трудно поправима вреда, защото ще го лиши от възможност да управлява автомобил, а това е необходимо за него, защото целогодишно отдава имоти под наем в [населено място] и РБългария. Също така ще бъде препятстван да поддържа имотите. Между дружеството, което представлява и „Еlsys power“ Румъния е сключен договор, което налага най – малко в период от две седмици да посещава Румъния. При невъзможност да управлява МПС, няма да има възможност лично да оглежда имотите си и да следи за дейностите свързани с отдаването им под наем. Това ще наложи да преустанови дейността си за 18 месеца. Няма да може да упражнява дейността си като управител на дружество. Счита, че тази мярка не съответства на целта на закона. Дружеството, което представлява генерира приходи, което се установява от представените счетоводни документи, заплащат се данъци в значителен размер, поради което намира, че мярката е непропорционална. Същата ще му причини имуществени вреди, а към момента вече търпи и неимуществени вреди, изразяващи се с притеснение, напрежение, чувство за несправедливост и безизходица. Отправено е искане да бъде спряно изпълнението на оспорената заповед. В молба № 19355/21.11.2025 г. по указание на съда е уточнил, че е управител и единствено лице, което осъществява дейността на „**“ ЕООД. От представените документи посочва, че се установява, че дружеството е реализирало за 2023 г. оперативен приход 542109,01 лева и счетоводна печалба 63176,52 лева. Минималните предвидими вреди за 18 месеца от лишаването му да управлява МПС ще са в приблизителен размер 94764,78 лева, изчислени на месечна база печалба, тъй като дейността на дружеството не може да се осъществява без автомобил. Счита това за пряка имуществена вреда, от предварителното изпълнение на заповедта. Това ще лиши жалбоподателя от личен доход и средства за издръжка около 9000 – 10000 лева месечно. „**“ ЕООД е управлявано от жалбоподателя и няма други наети лица. От представените отчети се установява, че разходите за персонал са нулеви. Отчета за приходите и разходите за 2023 г., който представя установява липсата на персонал и зависимостта на дейността от личния труд на управителя. От Счетоводния баланс към 31.12.2023 г. посочва, че се установяват активите на дружеството, които изискват физическа поддръжка, а значителните краткосрочни вземания, доказват стопанската дейност. Отчета за приходите и разходите установява, че придвижването на управителя и личните му доходи са свързани с дейността на дружеството. Балансът към 31.12.2024 г. установява наличието на активи и дейност, която изисква лично участие. Годишния отчет установява размера на приходите и необходимостта от физическото обслужване на имотите.

Ответник – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Варна, не е изразил становище по искането за спиране изпълнението на оспорената заповед.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, представени с жалбата и административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е оспорил заповедта за налагане на ПАМ, поради което на основание чл. 166, ал.2 от АПК искането е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

В случая с оспореният акт е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следва, че е налице административен акт, за който е допуснато предварително изпълнение по силата на закон.

В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.

Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, защото е обичайно ПАМ да има такива последици, ето защо следва да се установи настъпване на нови факти и обстоятелства. Съдът намира, че в случая такива нови факти и обстоятелства не се сочат.

Жалбоподателят е управител и едноличен собственик на капитала на „**“ ЕООД. Договор за сътрудничество в проекти с недвижими имоти е сключен между „**“ ЕООД и [интернет адрес] POWER [интернет адрес] със срок от 01.02.2022 г. до 31.12.2026 г., като „**“ ЕООД се е задължило да изготви цялостната архитектурна концепция и дизайна на обзавеждането на проектите. От посочения договор не се установя къде е местонахождението на проектите. Също така липсват доказателства, че в изпълнение на посочения договор жалбоподателят най-малко два пъти в месеца трябва да е в Румъния. Относно отдаване под наем на недвижими имоти в [населено място] и РБългария не са представени доказателства. Жалбоподателят е представил Отчет за приходите и разходите на „**“ ЕООД за 2023 г., съставен на 26.03.2024 г., който посочва приходи 542666,22 лева и счетоводна печалба 63176,52 лева. Посоченото дружество няма наети работници. След като жалбоподателят твърди, че дружеството реализира приходи и осигурява приход лично за жалбоподателя в размер на 9000 – 10000 лева за месец, не съществува пречка в посоченото дружество да бъде назначен шофьор, за да не се преустанови изпълнение на дейността и договорните задължения на дружеството. Действително разходите за шофьор или ползване на превозно средство управлявано от друго лице, различно от жалбоподателя ще доведат до разходи за посоченото дружество, съответно и жалбоподателя. Тези разходи с оглед посочения личен доход на месец в размер на 9000 – 10000 лева, не обосновават значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя.

Отделно от това правото на труд на жалбоподателя не е нарушено, защото не съществува пречка той да извършва трудова дейност различна от управител на „**“ ЕООД, поради което липсата на СУМПС няма да е пречка да реализира доходи.

Всяко предварително изпълнение на административния акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС, то същата не е значителна или трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде възстановена по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена.

Целта на предварителното изпълнение на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.166, ал.3 АПК, Административен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от К. К. В. [ЛНЧ], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № [Наименование] – 1278311/07.11.2025 г. издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.