РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. гр.Мадан, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100238 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Евро Финанс Колект
България“ ЕООД против М. Р. Р., с която е предявен иск с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415, вр. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за
установено между страните, че ответникът М. Р. Р. дължи на „Евро Финанс
Колект България“ ЕООД е ЕИК * сумата в размер на от 137,84 лв. -
представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни
услуги от 13.09.2021г. за мобилен телефонен номер * с абонаментен план
„Unlimited 150“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, както
и сумата в размер на 54,24 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка
фактура до 14.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че “Българска телекомуникационна
компания” ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане,
използване и поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и
информационни системи на територията на Република България, както и за
предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите
абонати. На 13.09.2021 г. между „БТК” ЕАД и М. Р. Р. е сключен Договор за
електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер * с абонаментен
план „Unlimited 150“, в който план са включени мобилни и интернет услуги.
Договорът е за срок от 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на
подписването му. За задълженията на ответника по посочения договор били
издадени Фактура № **********, издадена на 22.12.2021 г. за отчетен период
от 22.11.2021 г. до 21.12.2021 г.; Фактура № **********, издадена на
1
22.01.2022 г. за отчетен период от 22.12.2021 г. до 21.01.2022г.; Фактура №
**********, издадена на 22.02.2022 г. за отчетен период от 22.01.2022 г. до
21.02.2022 г. На 22.12.2021 г. е издадена фактура № ********** за отчетен
период от 22.11.2021 г. до 21.12.2021 г. Представената фактура №
**********/22.12.2021 г. включва стойността на ползваните мобилни и
интернет услуги в размер на 46,43 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е
заплатена. На 22.01.2022 г. е издадена фактура № ********** за отчетен
период от 22.12.2021 г. до 21.01.2022 г. Представената фактура №
**********/22.01.2022 г. включва стойността на ползваните мобилни и
интернет услуги в размер на 47,44 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е
заплатена. На 22.02.2022 г. е издадена фактура № ********** за отчетен
период от 22.01.2022 г. до 21.02.2022 г. Представената фактура №
**********/22.02.2022 г. включва стойността на ползваните телевизионни и
интернет услуги в размер на 43,97 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е
заплатена. Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца сумата от 54,24 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, формирана както следва: 18,65 лв.
по фактура№ **********/22.12.2021 г., начислена за периода от 11.01.2022 г.
до 14.04.2025 г.; 18,66 лв. по фактура № **********/22.01.2022 г., начислена за
периода от 09.02.2022 г. до 14.04.2025 г.; 16,93 лв. по фактура№
**********/22.02.2022 г., начислена за периода от 12.03.2022 г. до 14.04.2025 г.
До настоящия момент горепосочените суми не били заплатени от ответника.
В исковата молба се сочи, че на 31.05.2021 г. „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД сключило договор за прехвърляне на
вземания с „Иновативни Финанси“ ООД с ЕИК *. Процесиите фактури
попадат в обхвата на договор за прехвърляне на вземане от 31.05.2021г. между
„БТК” ЕАД, като цедент и „Иновативни Финанси“ ООД, като цесионер, а
името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в
представеното по делото Извлечение от Приложение №1 към горепосочения
Договор за цесия. „Иновативни Финанси“ ООД в качеството си на
пълномощник на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е
изпратило уведомление до М. Р. Р. на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите. На 03.08.2023 г. „Иновативни Финанси“ ООД
прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на
„Евро Финанс Колект България” ЕООД. „Иновативни Финанси“ ООД в
качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на
03.08.2023 г. е изпратило уведомление по пощата до М. Р. Р. на основание чл.
99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се сочи, че ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ЕПК срещу ответника по повод,
на което е образувано ч.гр.д. № 177/2025 г., по описа на Районен съд - Мадан.
Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника,
което обуславя и предявяване на настоящия установителен иск по реда на чл.
422 и сл. от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че не бил сключван
договор за електронни съобщителни услуги с „БТК“ ЕАД на 13.09.2021 г. или
2
на която и да е друга дата, нито бил ползвал мобилен номер *. Никога не бил
подписвал такъв договор, не бил упълномощавал трето лице да действа от
негово име и не бил получавал SIM карта, устройство или фактури от „БТК“
ЕАД. Не се представял оригинал на договора или подписано копие от
документ, носещ подписа на ответника, който да доказва, че ответникът е
страна по този договор. В случай че бъде представено такова доказателство,
настоява да бъде назначена съдебно- графологична експертиза, която да
установи автентичността на подписа, като заявява че възразява срещу
валидността на подписа върху евентуално представения договор. Посоченото
бащино име в исковата молба съдържа грешка - изписано било „Р.“, докато в
представените фактури в някои случаи е изписано „Р.“ или с други грешки,
което също поставя под съмнение самоличността на лицето, сключило
договора. Дори да е сключен договор от негово име, това било извършено чрез
злоупотреба с лични данни, за което не носи отговорност. В този случай
отговорността следва да се понесе от оператора, който не бил приложил
адекватни предпазни мерки срещу измама при сключване на договор -
например чрез удостоверяване на самоличността с лична карта и проверка за
съответствие на лицето.Ответникът никога не бил ползвал мобилен телефон с
номер *, не бил получавал услуги, не бил получавал фактури или известия за
дължими суми. Това изключвало възможността да е в забава и да дължи както
главница, така и лихви.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 177/2025 г. по описа на РС Мадан е издадена Заповед за
изпълнение 60/17.04.2025, с която е разпоредено М. Р. Р. да заплати на
заявителя „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *, следните
суми: 137,84 лева /сто тридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/
представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни
услуги от 13.09.2021 г. за мобилен телефонен номер * с абонаментен план
„Unlimited 150“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, въз
основа на което са издадени и незаплатени следните фактури: Фактура №
**********/22.12.2021г.; Фактура **********/22.01.2022г.; Фактура
№**********/22.02.2022г. ; № 54,24 лева /петдесет и четири лева и двадесет
и четири стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху главницата по
издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до
14.04.2025г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото деловодни разноски в размер на 25.00 лева /двадесет и
пет лева/ - ДТ и 400 лева /четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника,
поради което съдът указал на заявителя (кредитор) „Евро Финанс Колект
България“ ЕООД, че може да предяви иск относно вземането си по издадената
заповед за изпълнение в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса, като в противен случай съдът ще обезсили заповедта за изпълнение.
Видно от данните по делото в указания срок от връчване на съобщението по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която
иска да се признае за установено по отношение на ответника че дължи сумите,
3
присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр.д. № 177/2025 г. по описа на РС Мадан. Ето защо предявеният иск е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Като доказателство по делото е представено заверено копие от
Декларация по чл.147а, ал.2 и 3 от Закона за защита на потребителите от М. Р.
Р. и Заявление/Договор от 13.09.2021 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и М. Р. Р., авторството на които бе
оспорено от ответника и спрямо които по настоящото дело бе проведено
производство по реда на чл. 193 от ГПК. От изготвената съдебно-
графологична експертиза се установява, че подписите за „Декларатор:“ върху
Декларация по чл.147а, ал.2 и 3 от Закона за защита на потребителите от М. Р.
Р. и „ЗА АБОНАТ:“ върху Заявление/Договор от 13.09.2021 г., сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и М. Р. Р., са копия на
подписи, изпълнени от М. Р. Р.. . И двата подписа са положени с атипично
средство /писалка/, което е често срещано в офисите на операторските и
куриерските фирми. Подписите имат добра отчетливост на щрихите и
проследимост на движенията, което ги прави годни за идентификационно
изследване. Установените при това изследване съвпадения са между
характерни и съществени графически признаци. В своята съвкупност те са
индивидуални и показателни за наличие на идентичност между сравняваните
почерци. От това следва заключението, че подписите за „Декларатор:“ върху
декларацията и „ЗА АБОНАТ:“ върху заявлението/договор, са копия на
подписи, изпълнени от ответника.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-графологична
експертиза като обектвина, обоснована, компетентна, отговаряща в цялост и
по категоричен начин на поставената задача. Изложеното обуславя извод, че
между ответника и БТК ЕАД е сключен Договор за предоставяне на мобилни
услуги за мобилен номер *, с абонаментен план „Unlimited 150, с
допълнителна услуга EON Mobile Diema Xtra. Договорът се сключва по
условията на „промоция мобилни планове“, като промоционалната месечна
такса възлиза на 37,99 лева с ДДС. Договорът е сключен за 24 месеца.
Като доказателство по делото е приета месечна сметка № ********** от
22.12.2021г., за период на отчитане 22.11.2021 г. до 21.12.2021г., със срок на
плащане 10.01.2022 г., в която са начислени мобилни услуги на стойност 38,69
лева без ДДС (46,43 лева с вкл. ДДС)
Като доказателство по делото е приета месечна сметка № ********** от
22.01.2022г., за период на отчитане 22.12.2021 г. до 21.01.2022г., със срок на
плащане 08.02.2022 г., в която са начислени мобилни услуги на стойност 39,53
лева без ДДС (47,44 лева с вкл. ДДС)
Като доказателство по делото е приета месечна сметка № ********** от
22.02.2022 г., за период на отчитане 22.01.2022 г. до 21.02.2022г., със срок на
плащане 11.03.2022 г., в която са начислени мобилни услуги на стойност 36,64
лева без ДДС (43,97 лева с вкл. ДДС)
Като доказателство по делото е приет Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 31.05.2021 г., сключен между БТК ЕАД в качеството на
4
ЦЕДЕНТ и ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ ООД в качеството на ЦЕСИОНЕР, по
силата на който на цесионера са прехвърлени вземания посочени в
Приложение № 1 от договора, ведно с привилегии, обезпечения и другите им
принадлежности, вкл. и с изтекли лихви до 36 месеца. Като доказателство по
делото е прието извлечение от Приложение № 1 с имената на длъжниците и
размера на вземанията към Договор за прехвърляне на вземане от 31.05.2021
г., сключен между БТК ЕАД и ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ ООД, съгласно
което в списъка на прехвърлените вземания фигурира и вземането срещу М. Р.
Р. за 1168,82 лева – представляваща незаплатена главница по Договор за
електронни съобщителни услуги от 13.09.2021г., въз основа на който са
издадени фактура от 22.12.2021 г., фактура от 22.01.2022 г., фактура от
22.02.2022 г. и фактура от 22.03.2023 г.
Като доказателство по делото е представено пълномощно от БТК ЕАД в
полза на ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ ООД, съгласно което БТК ЕАД
упълномощава цесионера по повод изпращане на уведомителни съобщения по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД във връзка със сключения между посочените страни
договор за цесия.
Представено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ ООД, в качеството му на пълномощник на цедента БТК ЕАД
адресирано до ответника, за уведомяването на последния, че задължението му
към БТК ЕАД по Договор за електронни съобщителни услуги от 13.09.2021 г.
е прехвърлено на ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ ООД.
Като доказателство по делото е представен Договор за прехвърляне на
вземания от 03.08.2023 г. сключен между ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ ООД –
цедент и ищеца ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ ЕООД – цесионер, по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземания от трети
физически и юридически лица, описани в Приложение № 1 „Списък на
вземания“. Като доказателство по делото е прието Приложение № 1 към
Договор за прехвърляне на вземания от 03.08.2023 г., сключен между
ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ ООД – цедент и ищеца ЕВРО ФИНАНС
КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ ЕООД – цесионер, видно от който вземането срещу
ответника М. Р. Р. в размер на 137,84 лева – главница по Договор за
електронни съобщителни услуги от 13.09.2021 г. е част от предмета на
договора.
Като доказателство по делото е прието Уведомление по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД от ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ ООД – цедент по договор за цесия от
03.08.2023 г., сключен с ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, за
уведомяването на ответника, че задължението му по Договор за електронни
съобщителни услуги от 13.09.2021 г. е прехвърлено в полза на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
валидно облигационно правоотношение между ответникът и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД по силата на Договор за електронни
съобщителни услуги от 13.09.2021 г. В настоящото производство по несъмнен
5
начин се установи авторството на поставения от ответника подпис в договора.
Видно от представената и приета по делото подписана от ответника
декларация, същият е декларирал, че операторът е предоставил ОУ.
Процесният договор за мобилни услуги съставлява индивидуален
договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради
обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя
услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което
има качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което има
качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при
уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е
осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това
число и на правото на защита на икономическите им интереси при
неравноправни договорни условия. По силата на валидно възникналото
облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата -
абонаментни такси и вноски. В договора се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на
законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. В процесния договор са предвидени условията за
ползване на предоставяните услуги - срока на действие, ясно и разбираемо е
посочен видът на предоставяната услуга - мобилен интернет или услуги, за
каквито услуги са издавани и фактурите, посочен е и приложимият
абонаментен план, който няма данни да е изменян едностранно от оператора
през срока на действие на договорите, както и конкретен номер, посредством
който потребителят се идентифицира сред абонатите на оператора и
предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и
услугите на мобилния оператор. Следователно абонатът е бил наясно още при
сключване на договора какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена
ще дължи за тях, като е поел задължение да заплаща уговорената месечна
абонаментна такса. В индивидуално сключения договор е удостоверено, че
абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва общите условия за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на
оператора. При така създадената между страните облигационна обвързаност
по ненаименован Договор за услуги при предварително установени от едната
страна Общи условия, предпоставка за валидност е приемане на същите от
насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или
услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя
заяви писмено, че ги приема. От приетата по делото Декларация се
установява, че абонатът изрично е декларирал, че е получил Общите условия
6
на дружеството. С подписа си, абонатът е удостоверил, че ги приема и се
задължава да спазва. Анализът на договора за мобилни услуги установява, че
същият отговаря на формалните изисквания на специалният закон, а имено на
чл. 228, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗЕС, като наред с това в него не се съдържат
клаузи, които да попадат в приложното поле на чл. 143 от ЗЗП, което да води
до тяхната нищожност, поради неравноправен характер.
Предвид наличието на валидни договорни правоотношения между БТК
и ответника през процесния период за доставка на мобилни услуги,
ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по
договора, независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй
като породилият действие договор вменява в задължение на абоната да
заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по
договора. По отношение на потребените услуги цената се определя от
съответния тарифен план, обективиран в договора. Във всяка от процесните
фактури и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида,
продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Във
всяка една от фактурите, приложени към исковата молба е посочен падеж на
плащане, като всяко едно от вземанията по посочените договори е с настъпил
падеж. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в
процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите,
а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали
фактурата е получена или подписана от клиента. Отделно от това, следва да се
посочи, че според публично известните ОУ операторът предоставя
шестмесечен срок за оспорване на дължимите суми по фактурата, ако те са
били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това
свое право. При това положение, всички оспорванията в отговора за
дължимостта на конкретната стойност на фактурите за начислените мобилни
услуги са неоснователни. След като клиентът има сключен договор, по който
получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата
на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да
заплати ползваните услуги.
С оглед изложеното е налице съществуващо вземане за неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за сумата от 137,84 лв. по Договор за
електронни съобщителни услуги от 13.09.2021г. за мобилен телефонен номер
* с абонаментен план „Unlimited 150“, за което вземане са издадени следните
фактури: № ********** от 22.12.2021г, № ********** от 22.01.2022г, №
********** от 22.02.2022 г На следващо място, ответникът по делото не
ангажира доказателства за това, че е погасил задължението си по процесния
договор. Установи се, че „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането по процесния
договор на „Иновативни Финанси“ ООД на 31.05.2021г. Отделно от това се
установи, че „Иновативни Финанси“ ООД е прехвърлило вземането по
процесния договор на ищеца „Евро Финанс Колект България“ ЕООД на
03.08.2023г.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права
(вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
7
цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
За успешното уважаване на иска на цесионера спрямо длъжника е необходимо
при условията на пълно и главно доказване да се установи, че са цедирани
валидни и изискуеми вземания към ответника по посочения договор - в случая
Видно от приложените по делото договори за цесия и приложения към тях по
делото е доказано, че вземанията на „БТК“ ЕАД към ответника по договора са
прехвърлени с договор за цесия в полза на купувача „Иновативни Финанси“
ООД, а от своя страна „Иновативни Финанси“ ООД ги е прехвърлил с договор
за цесия на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД. Следователно въз основа
на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между „БТК“
ЕАД и ответника действително е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги от 13.09.2021. Установи се също така, че с валидно
сключен договор за прехвърляне на парични задължения от 31.05.2021
г., вземанията, произтичащи от горния договор, са прехвърлени първо на
„Иновативни Финанси“ ООД, след което „Иновативни Финанси“ ООД ги е
прехвърлил на ищеца „Евро Финанс Колект България“ ЕООД.
Липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за двете продажби
на вземането преди подаване на заявлението. Въпреки това, съдът намира, че
процесните цесии са произвели действие спрямо ответника. В тази връзка
следва да се има предвид следното:
По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба
уведомления, изходящи от цедентите за извършената цесия. Съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията
има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията
трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на
закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е
изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария му кредитор с нов. Затова съобщението от
новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това
обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД представителната власт възниква по волята
на представлявания, нейният обем се определя според това, което
упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични
ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани
с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9
ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (в този
смисъл решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о. на ВКС;
решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. на ВКС). В
8
настоящия казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да съобщи
за извършената цесия, като тази упълномощителна сделка не противоречи на
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се има предвид и че съобразно практиката на ВКС (вж.
решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., II т. о. на ВКС; решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. на ВКС) връчването на препис от
исковата молба с приложено към нея надлежно уведомление от цедента за
цесията, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжниците на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК. Видно от приложеното по делото съобщение на ответника лично е
бил връчен препис от исковата молба, ведно с приложените към исковата
молба писмени документи, в това число и уведомленията за цесиите. С оглед
на това съдът намира, че цесиите са породили действие.
С оглед на всичко гореизложено следва, че предявената установителна
претенция за дължимост на претендираната главница в размер на 137,84 лева е
основателна на предявеното основание и ответникът дължи в пълен размер
главницата, тъй като се установи, че ответникът не е извършвал плащане по
процесните фактури, поради което в тази му част искът е основателен изцяло,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/, съдът
намира следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Доколкото се касае
до парично вземане, което е лихвоносно, като се установи от данните по
делото, че ответникът е изпаднал в забава, то същият дължи и претендираната
лихва за забава считано от датата на забавата. Доколкото се касае за
задължения с определен падеж, то длъжникът дължи обезщетение за забава,
считано от датата на падежа по всяка една от фактурите до 14.04.2025 г.
/датата, посочена в исковата молба/. Изчислена служебно от съда чрез
използване на онлайн калкулатор, дължимата се лихва за посочените периоди
е, както следва:
Върху главницата от 46,43 лева с вкл. ДДС по фактура № ********** от
22.12.2021г., със срок на плащане 10.01.2022 г., мораторната лихва е
18.67 лева
Върху главницата от 47,44 лева с вкл. ДДС по фактура № ********** от
22.01.2022г., със срок на плащане 08.02.2022 г., мораторната лихва е
18.68 лева
Върху главницата от 16.95 лева с вкл. ДДС по фактура № ********** от
22.02.2022 г., със срок на плащане 11.03.2022 г., мораторната лихва е
16.95 лева
Основателността на иска за главните вземания обосновава и
основателността на исковете за акцесорни задължения, каквото е и това за
9
забавено плащане. Искът е доказан и по размер доколкото е предявен в размер
от 54,24 лева, а установеният общ размер на мораторната лихва възлиза на
54,30 лева ,поради което следва да бъде изцяло уважен.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна
последица от уважаването, респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да разпредели отговорността за
разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в общ
размер на 425.00 лв., от които: 25.00 лева - заплатена държавна такса за
образуване на заповедното производство и 400 лева - адвокатско
възнаграждение. По отношение на настоящото исково производство ищецът е
реализирал разноски в размер на: 75.00 лева - заплатена държавна такса; 400
лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Така ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 425 лева разноски за
заповедното производство и 475 лева разноски за исковото производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Р. Р. с ЕГН: **********, с
адрес: *, дължи на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: *, представляващо от С. К. Н., следните
суми:
137,84 лева /сто тридесет и седем лева и осемдесет и четири
стотинки/ представляваща незаплатена главница по Договор за електронни
съобщителни услуги от 13.09.2021 г. за мобилен телефонен номер * с
абонаментен план „Unlimited 150“, по издадени Фактура №
**********/22.12.2021г., Фактура **********/22.01.2022г., Фактура
№**********/22.02.2022г.; 54,24 лева /петдесет и четири лева и двадесет и
четири стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху главницата по
издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до
14.04.2025г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 177/2025 г. по
описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА М. Р. Р. с ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „ЕВРО
ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на
10
управление: *, представляващо от С. К. Н. сумата от 475 лева (четиристотин
седемдесет и пет лева) – разноски по настоящото производство и сумата от
425 лева (четиристотин двадесет и пет лева) –разноски по ч.гр. д. №
177/2025 г. по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
11