Присъда по ВНОХД №1323/2025 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО ВНОХД № 1323 ПО ОПИСА ЗА 2025
ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД №
4940/2024 год. на ВРС, 45-ти състав, постановена на 17.07.2025 год., с която
подс.А. М. Е. е признат за виновен в извършването на престъпление,
наказуемо по 343в, ал.2 НК за това, че на 08.08.2023 г. по главен път І-9 до
местност „Харамията“, обл.Варна, при 121+900 в посока от гр. Варна към гр.
Б., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ситроен Ксара“ с
peг. № ******, без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство за управление Наказателно
постановление № 21-0310-000444/08.06.2021 г. на Началника на РУ
Панагюрище към ОД МВР Пазарджик, влязло в сила на 22.11.2022 г..
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на
подс.Е., в която моли въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт и да
постанови нов, с който да оправдае подсъдимият, тъй като деянието е
несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
Представителят на ВОП излага становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което присъдата следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.

След преценка на събраните по делото доказателства и с оглед
изискването за цялостна служебна проверка, настоящият състав на съда
приема, че са налице основания за отмяна на присъдата, тъй като вмененото
деяние на подсъдимия е несъставомерно от обективна и субективна страна. За
да достигне до този свой извод съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Е. е български гражданин, но преимуществено живеел на
остров Бали, Индонезия от 2010г. Периодично се прибирал в РБългария за
няколко месеца. Той притежавал българско свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********, валидно до 27.02.2022 г. за
категории В, М и АМ. От момента на придобиването му, Е. извършвал
различни нарушения на ЗДвП, за които му били издаване множество НП. С
тях му били налагани различни административни наказания с отнемане на
контролни точки. Достичнало се до загуба на всички контролни точни, което
довело до загуба на правоспособност за управление на МПС.
След отнемане на всички контролни точки, Е. не предал доброволно
СУМПС, което наложило на 25.04.2013г. да бъде издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №70075 на Началника на
Сектор ПП ОД МВР Б. за изземване на СУМПС. То било унищожено на
14.05.2014г.
1

Впоследствие Е. не предприел действия по възстановяване на
правоспособността си в България. За сметка на това той придобил
индонезийско свидетелство за управление на МПС с валидност до
27.04.2025г.
Въпреки наличието на този документ Е. бил неколкократно наказван от
българските власти за управление на МПС без притежаването на СУМПС.
На 28.05.2021 г. на Е. бил съставен АУАН за това, че на същата дата в
гр.Панагюрище управлявал лек автомобил без да е правоспособен водач. За
извършеното от него административно нарушение било издадено НП № 21-
0310- 000444/08.06.2021 г. на Началника на РУ - Панагюрище към ОД на МВР
- Пазарджик, с което било наложено административно наказание „глоба".
Наказателното постановление било връчено лично на 05.11.2022 г. и на
22.11.2022 г. влязло в законна сила.
На 08.08.2023 г. Е. управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара" с per. №
****** по главен път 1-9 в посока от гр. Варна към гр. Б.. Около 22:19 часа до
местност „Харамията", обл. Варна, при км. 121+900 бил спрян за рутинна
проверка от свидетелите Живомир Христов и Даниел Петров - мл.
автоконтрольори при Четвърто РУ на ОД на МВР - Варна. Полицейските
служители се легитимирали на водача, след което му поискали документ за
самоличност, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за
регистрация на автомобила. Е. представил СУМПС, издадено от Индонезия.
Полицейските служители извършили справка в информационните масиви на
МВР и преценили, че Е. управлявал МПС „Ситроен Ксара" с per. № ******,
без да притежава СУМПС. Съставили му АУАН с бл. № 933568/08.08.2023 г.
От направената допълнително справка в полицията административния орган
приел, че Е. управлявал МПС без СУМПС в едногодишния срок от
наказването му за такова деяние по административен ред с Наказателно
постановление № 21-0310-000444/08.06.2021 г. на Началника на РУ -
Панагюрище към ОД на МВР - Пазарджик, влязло в законна сила на
22.11.2022 г.
След установяване на горните обстоятелства, материалите били
изпратени в прокуратурата за образуване на ДП за извършено престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на 08.08.2023 г. по главен път 1-9, до
местност „Харамията", обл. Варна, при км. 121+900 в посока от гр. Варна към
гр. Б., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен
Ксара" с per. № ******, без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство за управление с Наказателно
постановление № 21-0310-000444/08.06.2021 г. на Началника на РУ -
Панагюрище към ОД на МВР - Пазарджик, влязло в сила на 22.11.2022 г.
Вило образувано и ДП № 2273/2023г. по описа на ІV РУ при ОД МВР-
Варна за извършено престъпление по чл.316 НК, касаещо използваният
документ за управление на МПС, издадено от индонезийските власти.
2

Производството по делото е прекратено след като било установено, че
представения СУМПС е истински официален документ.
Първоинстанционният съд е разгледал събраните по делото
доказателства и е преценил, че е налице извършено престъпление, но
доколкото същото попада в хипотезата на чл.78а, ал.1 НК е оправдал
подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
За да постанови своята присъда ВРС е приел, че съгласно нормата на чл.
17, ал. 17 от Наредба I-157/01.10.2002 г. за реда и условията за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, "Не се признава за валидно и не се подменя с българско
чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на лице, което
е притежавало българско свидетелство за управление на МПС, но е изгубило
правоспособност в съответствие с чл.157, ал.4 ЗДвП поради отнемане на
всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за
отнемане. Лицето може да възстанови правоспособност на основание чл.157,
ал.5 ЗДвП, за което му се издава ново свидетелство по реда на чл.14, ал.1, като
при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща
чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на държавата,
която го е издала. " Съдът е приел, че Е. не се е явил на изпит за
възстановяване на права, поради което и въпреки притежаваното свидетелства
за управление на МПС, издадено от Индонезия, той не притежава такова
признато на територията на РБ.
В рамките на правомощията си, настоящата инстанция се съобрази с
установените вече фактически положения, въз основа на направената от
предходната инстанция проверка на фактите и разгледа само правилното им
приложение към признаците на престъпния състав, по който подсъдимата е
призната за виновна. Горната фактическа обстановка е установена от
първоинстанционния съд, но същият е направил незаконосъобразен извод за
наличие на извършено престъпление от подсъдимия, тъй като вмененото му
деяние е несъставомерно, както от обективна страна, така и от субективна
страна. Това е така поради следните съображения:
За да е налице този състав на престъплението от материалите по делото
следва да се установят следните обстоятелства:
Първоинстанционният съд е приел, че Е. е притежавал СУМПС,
издадено от Индонезия, но въпреки това не е притежавал правоспособност за
управление на МПС на територията на Република България. СУМПС,
издадено от Индонезия, е невалидно на територията на Република България с
оглед разпоредбата на чл.17, ал.17 от Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на СУМПС. Съгласно текста на тази разпоредба не е
валидно чуждестранно СУМПС на лице, което е притежавало българско
СУМПС, но е изгубило правоспособност на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП,
поради отнемане на всички контролни точки като водач на МПС.
3

Този извод противоречи на разпоредбата на чл.161 ЗДвП в който е
посочено, че свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на
приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български
език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на
приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария.
В настоящият случай е налице т.3 от посочената разпоредба, тъй като
свидетелството е придружено с легализиране на български език, което го
прави годен документ за ползването му на територията на РБ, при условие, че
е придружен с легализиран превод.
Налице е и законова разпоредба по чл. 162(1) изменена с ДП
бл.64/2025г., в сила от 7.09.2025 г.) в която е посочено, че българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария в срок до една година от датата на влизането им
в страната. Преди тази промяна срокът е бил 3 месеца към датата на
вмененото деяние на подсъдимия, но в случая следва да бъде приложен по
благоприятния закон.
Първоинстанционният съд е приел, че представеното СУМПС не
отговаря на изискванията на Приложение №6 от Конвенцията на движение по
пътищата, доколкото в него липсват категорията на ППС, за което е издаден
както и от кого и кога е издаден. Това обаче не може да се приложи по
отношение на Индонезия.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице разпоредбата на чл.17,
ал.17 от Наредба №1-157/01.10.2002г. за реда и издаване на свидетелства за
управление на МПС, в която е посочено, че не се признава за валидно и не се
подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за управление на
МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за управление на
4

МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл.157, ал.4 ЗДвП
поради отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето
или обявено за отнемане. Лицето може да възстанови правоспособност на
основание чл.157, ал.5 ЗДвП, за което му се издава ново свидетелство по реда
на чл. 14, ал. 1, като при връчване на новото свидетелство за управление на
МПС лицето връща чуждестранното свидетелство за управление за
изпращането му на държавата, която го е издала.
В настоящият случай обаче на се касае за издаване на нов документ за
управление на МПС, а е приложима разпоредбата на чл.161 ЗДвП в който е
посочено, че свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за
категорията, когото е придружено от легализиран превод на български език.
ЗДвП е с по-висок ранг от Наредба 1-157/01.10.2002г., поради което
следва да се прилагат именно неговите разпоредби.
Като прецени, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна
страна, съдът счете, че следва да постанови оправдателна присъда, тъй като
чл.303 НПК визира, че никой не може да бъде осъден на базата на
предположение и обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин.
В изпълнение на задължението си по НПК да събере служебно и други
доказателства относно фактическите положения, релевантни за установяване
на фактите, включени в предмета на доказване, съдът изчерпа всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на
обективна истина по делото.
Съдът като изпълни задължението си да изясни, обективно, всестранно
и пълно всички обстоятелства по делото, намира че в настоящият процес не са
събрани доказателства, които да докажат обвинението по несъмнен начин,
поради което и на осн.чл.304 НПК оправда подсъдимият А. М. Е. по
възведеното му обвинение.
По изложените съображения въззивният съд постанови нова
оправдателна присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
5

Номер на акта:	64
Дата:	6 ноември 2025 г. (в сила от 4 декември 2025 г.)
Съдия:	Мая Веселинова Нанкинска

Дело:	20253100601323
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2025 г.

Присъда по ВНОХД №1323/2025 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите