№ 6253
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20251100504715 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищцата Т. М. М., чрез
пълномощника адв. О. Д., срещу решение №2353/13.02.2025г., постановено по
гр.д. №27763/2024г. на СРС, 67 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т.
М. М. срещу „Столичен Електротранспорт“ ЕАД иск с правно основание
чл.357 във вр. чл.188, т.2 от КЗ – за отмяна на наказание „Предупреждение за
уволнение“, наложено на ищцата със заповед №100/11.03.2024г. на началник
депо към „Столичен електротранспорт“ ЕАД, и е осъдена ищцата да заплати
на ответника разноски по делото.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост
събраните доказателства и не е взел предвид направените от ищцата
възражения. Поддържа, че не е била запозната със заповед №590/03.09.2020г.
Излага доводи, че свидетелите на ответника са заинтересовани, тъй като са в
договорни отношения с него, както и, че същите не са очевидци, а
интерпретират непроверена информация. Свидетелят си противоречал и
изнасял неистини, тъй като не посочил правилно номера на управляваната от
1
ищцата трамвайна мотриса. Излага доводи, че монтираната в кабината камера
не е с насоченост към първата врата и валидиращото устройство, поради което
показанията на свидетеля М.Г. били неточни, противоречиви и пристрастни.
Следвало да бъдат кредитирани показанията на св. С.В., който посочил, че не е
виждал камерата на ищцата да е била закрита по време на движение.
Поставянето на камера в кабината, която гледа само водача по никакъв начин
не водела до неговата безопасност, а била средство за следене и навлизане в
неговото лично пространство, с което да се съберат данни и факти от личния
живот на водача, като неговите снимки и съобщения на телефона, контактите
и лица, с които разговаря, както и всякаква кореспонденция, която вижда и
прочита от позицията, в която се намира. Процесното наказание било
наложено за деяние, за което не било доказано да е извършено от ищцата.
Ватманът нямал задължение да поддържа или почиства камерата. ЦГМ
използвал камерите без да са сертифицирани, да имат писмено съгласие на
ватманите, те самите да са оператори на лични данни, като записите от
камерите се разпространявали и с цел компрометиране на ватмани. Ищцата се
чувствала засегната, засегнати били нейният личен комфорт и пространство.
Доказано било, че няма инциденти и ПТП във връзка с процесните дати, не
била възпрепятствана безопасността и сигурността на пътници. Ищцата не
продавала билети в кабината, поради което външни лица нямали никакъв
достъп в нея. Не било давано писмено съгласие от ищцата за монтиране на
камера, която ще я наблюдава. Не бил извършен никакъв инструктаж или
обучение. Камерата била монтирана без законово основание. Поради
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока на
чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна „Столичен електротранспорт“ ЕАД,
чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Б., с който жалбата се оспорва и се прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение. От събраните по делото
доказателства се установявало, че заповед №590/03.09.2020г. е достигнала до
знанието на ищцата. В представените от ищцата обяснения се съдържало
признание, че е запозната с разпоредбите на работодателя за незакриване на
камерата, но не ги изпълнява, тъй като по своя преценка ги е определила като
незаконни. В обясненията на ищцата се съдържало също така и признание, че
е закрила камерата с аргумента, че не е разрешавала да бъде следена. С две
2
предходни заповеди на ищцата били налагани дисциплинарни наказания за
идентични нарушения, които макар и заличени по смисъла на чл.197, ал.1 от
КТ били показателни за поведението на ищцата при изпълнение на
възложените трудови задължения. От показанията на св. В. също се
установявало, че ищцата е била запозната със заповедта. Било установено по
делото, че на ответното дружество са били начислени неустойки за
неизпълнение на разпореждане от водачи по 5-та трамвайна линия за
откриване на камерата за видеонаблюдение във ватманската кабина.
Видеонаблюдението било извършвано в съответствие с Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт в Столична Община,
чиито разпоредби били задължителни за пътниците, водачите на превозни
средства по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на
Столична община, контрольорите по редовността на пътниците и издателите
на превозни документи. Видеонаблюдението било осъществявано
законосъобразно на основание чл.6, параграф 1 от Регламент /ЕС/2016/679 –
обработването било необходимо за спазване на законово задължение, което се
прилага спрямо администратора за изпълнението на задача от обществен
интерес или при упражняването на официални правомощия, които са
предоставени на администратора. Интересът бил свързан с опазване
сигурността и безопасността на пътниците и водачите в обществения
транспорт, поради което намесата в личната сфера се явявала оправдана.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
3
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд
към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството,
че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла
на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд
фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново приетите по делото доказателства.
Не е спорно между страните по делото, че по сключен между тях трудов
договор ищцата заема длъжността „Ватман сл.№2020“ в Трамвайно депо
„Красна поляна“ при ответника, както и, че със заповед №100/11.03.2024г.
работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани
или приети обясненията на работника или служителя по отношение на
дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага, съгласно разпоредбата на
чл.195 от КТ.
Атакуваната заповед на работодателя съдържа всички предвидени в чл.
195, ал. 1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е
нарушението на трудовата дисциплина, конкретната дата на извършеното
нарушение, както и са посочени наказанието и законният текст, въз основа на
който то е наложено. Работодателят е посочил и законовите текстове, под
които счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т.7 и т. 10 от
КТ, но евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната
му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното
деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина,
4
обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.
Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е
несъмнено установено по делото, а и е безспорно между страните, че преди
издаване на процесната заповед от ищцата са били поискани обяснения в
разумен срок (достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства) именно във
връзка с процесното дисциплинарно нарушение – чрез посочване на начина
(обстоятелствата) и момента на извършването му, като ищцата е дала писмени
такива, от което следва че е разбрала какво точно нарушение й се вменява.
Спазени са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното
наказание.
Доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване относно
фактите и обстоятелствата, на които се позовава, за да приеме, че е налице
нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, обуславящо налагане на
дисциплинарно наказание, е изцяло на ответника – работодател. В случая
неоснователни са поддържаните от въззивницата доводи, че не е била
уведомена за заповедта на работодателя №03-236/01.09.2020г., с която е
забранено превозните средства в експлоатационен режим да работят с
неизправни или манипулирани (закрити, изкривени, зацапани и др.)
видеокамери, монтирани в кабините на водачите. Видно от приложения към
заповедта списък ищцата е отказала да се запознае със съдържанието на
заповедта и да я получи, което е удостоверено с подписа на свидетел. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Е. В., дадени
пред първоинстанционния съд, в които се посочва, че е запознал ищцата със
заповедта, но същата отказала да я прочете и да положи подпис в изготвения
от работодателя списък. Обстоятелството, че ищцата е запозната със
съдържанието на посочената заповед и съответно с разпореждането на
работодателя, се установява и от обясненията на ищцата, дадени пред
работодателя, както и от отразеното от същата становище в процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, които съдът цени по реда на
чл.195 от ГПК, като ищцата е заявила, че счита това разпореждане за
незаконосъобразно. Следва да се отбележи също така, че за идентични
нарушения ищцата е била санкционирана с налагане на дисциплинарни
наказания „забележка“ със заповеди №643/19.10.2020г. и №21/20.01.2021г.,
като и в двете заповеди се посочва, че на ищцата се налага дисциплинарно
наказание за неизпълнение на разпореждания на работодателя, съгласно
5
заповед №03-236/01.09.2020г. Действително съгласно чл. 197 от КТ тези
дисциплинарни наказания са заличени занапред и като последица от
заличаването им същите не могат да бъдат взети предвид при преценка на
работодателя по чл. 189, ал. 1 КТ при евентуално следващо дисциплинарно
нарушение или е пречка нарушението да бъде определено като системно по
чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. От съдържанието на посочените заповеди и от
отразените от ищцата възражения при връчването им, които отново са в
смисъл, че счита разпореждането на работодателя за незаконосъобразно, може
да се направи извод, че ищцата е била запозната със съдържанието на заповед
№03-236/01.09.2020г.
Неоснователни са и доводите, поддържани във въззивната жалба, че не е
установено по делото ищцата да е закрила камерата, доколкото това
обстоятелство не се отрича от ищцата в дадените обяснения пред работодателя
и в отразените възражения при връчване на процесната заповед, а
възраженията са в смисъл, че не е давала съгласие да бъде записвана, както
и, че по този начин се навлиза в личния живот. Закриването на камерата се
установява и от събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
свидетеля М.Г., служител на „Център за градска мобилност“ ЕАД, което
дружество има качеството на контролен орган по отношение изпълнението на
транспортните задачи на съответните превозни оператори, с цел осигуряване
нормален превоз на пътниците в обществения транспорт. Свидетелят
посочва, че негов кО.а го уведомил за закрита камера във ватманска кабина,
след което се свързал с диспечер при ответника с указания да възстанови
нормалното видеонаблюдение, но ватманът не предприел действия за
възстановяването му, поради което на „Столичен електротранспорт“ ЕАД
била наложена санкция.
Въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на
въззивницата, че разпореждането на работодателя за осъществяване на
видеонаблюдение в кабината на водача е незаконосъобразно. В случая
видеонаблюдението се извършва на основание, предвидено в чл.6, §1 от
Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото е налице вменено задължение, съгласно
чл.52, ал.3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община, с цел подобряване
контрола, както и сигурността и безопасността на пътниците "Център за
6
градска мобилност" ЕАД и транспортните оператори да монтират в
превозните средства системи за видеоконтрол. Следователно в случая
видеонаблюдението в средствата за обществения градски транспорт се
извършва с цел опазване сигурността и безопасността на пътниците и
водачите в обществения транспорт, поради което обработването на личните
данни е законосъобразно. Неоснователни са поддържаните от въззивницата
доводи, че камерата, намираща се в кабината, има за цел единствено да следи
личния живот на водача, тъй като поведението му по време на управление на
пътното превозно средство има пряко отношение, както към сигурността на
пътниците, така и на останалите участници в движението.
При това положение въззивният съд намира за установени по делото
фактите в заповедта на работодателя, обосновали налагането на процесното
дисциплинарно наказание на ищцата Т. М. М.. Доказан е фактическият състав
на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието.
Въззивният съд намира, че при избора на наказание работодателят се е
ръководил от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ. Съобразно
установената практика на ВКС (в този смисъл Решение № 136/25.07.2016 г. по
гр. д. № 6323/2015 г. на ВКС, III ГО, Решение № 60166/06.07.2021 г. по гр. д.
№ 2405/2020 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 448/16.11.2011 г. по гр. д. №
1510/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 263/24.11.2015 г. по гр. д. №
2892/2015 г. на ВКС, III ГО, Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1417/2011 г., III ГО, и др) изводът на съда за съответствието на наложеното
дисциплинарно наказание на тежестта на допуснатото нарушение следва да се
основава на комплексна преценка на всички обстоятелства, имащи отношение
към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението; цялостното поведение на работника, като от
съществено значение в тази насока е т. н. „дисциплинарно минало“ на
работника, наред със субективното му отношение към конкретното
неизпълнение. В случая липсва каквато и да е критичност от страна на ищцата
към извършеното от нея дисциплинарно нарушение, вследствие на което се
препятства възможността на работодателя за предотвратяване и установяване
на инциденти, като е установено по делото, че е настъпила и имуществена
7
вреда за работодателя, изразяваща се в начислена неустойка.
Поради изложеното предявеният иск за отмяна на наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ се явява
неоснователен и решението, с което същият е отхвърлен е правилно и следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100
лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2353/13.02.2025г., постановено по гр.д.
№27763/2024г. на СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА Т. М. М., ЕГН **********, да заплати на „Столичен
електротранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8