Решение по дело №3044/2017 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на втори юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                Съдия: Евгени Г.

 

и секретар Йоана П. разгледа гр. д. 3 044/2017 г., докладвано от съдия Г., и, за да постанови решението си, взе предвид следното:

 

I.             ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[1] В искова молба от 13.03.2017 г., че Б.С. заявява, че се е казвал Б.С.С.. През 1985 г., като помощник-капитан на кораб той е останал на пристанище в Канада и е заживял там, а с Указ на президента на България от 21.08.1990 г. е бил освободен от българско гражданско. На 20.04.1993 г. Б.С.С. е приел името Б.С..

 

[2] През 2012 г. българските власти са издали временен паспорт на Б.С.С., в който:

-                не е било вписано името му Б.С.;

-                не е имало подпис на притежателя на паспорта;

-                на снимката не е бил с очила, въпреки че е носил такива. С този паспорт Б. С. е бил депортиран от Канада, като е бил неправомерно превозен от ответника „Полска авиокомпания „ЛОТ“ (ЛОТ) от Торонто до София.  

 

[3] От това неправомерно превозване на Б.С. от Канада в България той е претърпял:

- имуществени вреди за 768 000,00 щ. д. от загубата на доходи поради невъзможността да работи като капитан на кораб от март 2012 г. до март 2017 г., вследствие на липсата на документи за самоличност;

- неимуществени вреди за 40 000,00 лева. ЛОТ не му е изплатил обезщетение за тези вреди. Затова Б.С. моли съда да осъди ЛОТ да му заплати: 768 000,00 щ. д. обезщетение за имуществени вреди; 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва върху обезщетенията от подаването на исковата молба до окончателното плащане (исковата молба, т. I, л. 2-5; уточнителните молби, т. I, л. 118-119, 137-141; уточнението в открито съдебно заседание, т. I, л. 152; определението за допускане на увеличението на иска за имуществени вреди, т. II, л. 456-гръб).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[4] ЛОТ оспорва предявените искове. Той заявява, че не е извършил противоправно действие или бездействие, от което Б.С. да е претърпял вреди. Затова ЛОТ моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, т. I, л. 73-86).

 

II.         ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[5] Б.С. е бил роден на *** г. и първоначално се е казвал Б.С.С. (удостоверението за раждане, т. I, л. 20). Той е бил амбициозен, усмихнат, сърцат и спокоен (показанията на свидетеля С., II, л. 452). Той е завършил Военно-морското училище в гр. Варна със среден успех от курса на обучение 4,46 и среден успех от държавните изпити 4,67 (дипломата, т. I, л. 149-151).

 

[6] На 01.10.1982 г. Б. С. е започнал работа като четвърти помощник-капитан, като е бил такъв до 13.12.1985 г. (удостоверението, т. I, л. 144). Не се спори, че през декември 1985 г. той е останал на пристанище в Канада и е заживял там.

 

[7] На 21.08.1990 г. президентът на България е издал Указ, с който е освободил Б. С. от българско гражданство (удостоверението, т. I, л. 6). На 20.04.1993 г. Б. С. е променил името си на Б.С. (документът за промяна на име, т. I, л. 14-15).

 

[8] На 09.01.2012 г. Канадската гранична полиция (КГП) е поискала от българските власти да издадат временен паспорт на Б.С.С.. Със заявлението КГП е представила: заповед за принудително извеждане от Канада; изтекъл моряшки паспорт; оригинал на удостоверение за раждане; пътен лист за завръщане в България от 12.08.1998 г.; копие от канадско свидетелство за смяна на име на Б.С. (заявлението, т. I, л. 16).

 

[9] На 09.02.2012 г. Генералното консулство на България в Торонто е издало временен паспорт на Б.С.С.. Паспортът е бил валиден до 19.03.2012 г. (паспорта, т. I, л. 18).

 

[10] На 05.03.2012 г. КГП е уведомила служители на ответника ЛОТ, че на 11.03.2012 г. с полет на ЛОТ от Торонто в 19:20 часа е ‚яла да изведе принудително от Канада Б.С.. Тя също е уведомила ЛОТ, че Б.С. е имал наказателни присъди в Канада за: незаконно притежание на огнестрелно оръжие и небрежно съхранение на такова; неспазване на условия на гаранция; трафик на вещество по Приложение 1; притежаване на приходи от престъпна дейност. КГП също е уведомила, че поради липсата на съдействие от Б.С. и престъпните му прояви, той е щял да бъде придружен от служители на КГП (електронната кореспонденция, т. I, л. 110-112).

 

[11] Не се спори, че на 11.03.2012 г. Б. С. е бил превозен от ЛОТ от Торонто до София, като е бил придружаван от двама служители на КГП. Не се спори, че за качването на Б.С. на самолета на ЛОТ и влизането му в България е бил използван временният паспорт, издаден на името на Б.С.С..

 

[12] Не се спори, че след завръщането си в България Б.С. не е притежавал гражданство към нито една държава, както и документи за самоличност. Б.С. се е затворил в себе си, ограничил е кръга си от приятели. Той не е работил (показанията на свидетеля С., II, л. 452-454).

 

[13] Б.С. е освободен от заплащането на държавна такса и разноски (л. 13 от делото на САС). Той е бил представляван безплатно от адвокат (т. II, л. 451). ЛОТ е бил представляван от адвокат, но липсват доказателства ЛОТ да е заплатил адвокатско възнаграждение. Затова съдът приема, че ЛОТ не е заплатил адвокатско възнаграждение. Съдът е изплатил 400,00 лева на вещо лице от бюджета на СГС (т. I, л. 152 и л. 252).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[14] Б.С. е предявил иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.

 

1.           По исковете по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД

 

[15] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[16] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ЛОТ да е възложил работа на трето лице, свои служители;

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца;

3. ЛОТ да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[17] Общоизвестно е обстоятелството, че служители на авиопревозвачите извършват проверка на документите за самоличност на превозваните лица. Те обаче, нямат задължение да проверяват, дали тези документи за самоличност са правомернo издадени.

 

[18] Това е така, защото процедурата, която се следва в случаи на депортиране, какъвто е настоящият, е уредена в чл. 5.17-5.29 от Анекс 9 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Чикагската конвенция), по която страни са и България, и Канада[1]. В тази процедура липсва задължение за превозвача да проверява, дали правомерно са били издадени документите за самоличност на депортирания или самата заповед за депортиране. Следователно дори временният паспорт на Б.С. да не е бил издаден правомерно, ЛОТ не е нарушил свое задължение, защото той не е имал такова, свързано с проверката на правомерното издаване на временния паспорт.

 

[19] След като липсва неправомерно действие/бездействие на ЛОТ, липсва и вреда за Б.С. от евентуално неправомерно действие/бездействие на ЛОТ. Не е налице втората предпоставка за уважаването на исковете. Затова съдът ги отхвърля. Ето защо съдът

 

Р Е Ш И:

 

[20] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД на Б.С. срещу „Полска авиокомпания „ЛОТ“ за заплащането на 768 000,00 щ. д. обезщетение за имуществени вреди и 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от това, че „Полската авиокомпания „ЛОТ“ е превозила Б.С. на 11.03.2012 г. от Торонто до София с временен паспорт, в който:

-                не е било вписано името Б.С.;

-                не е имало подпис на притежателя на паспорта;

-                на снимката Б.С. не е бил с очила, въпреки че е носил такива.

 

[21] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ищецът е освободен от САС от заплащането на държавна такса и разноски.

 

Съдия: