Решение по КНАХД №1358/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]против Решение № 565/05.06.2023г., постановено по НАХ дело № 463/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 665185-[рег. номер]/17.11.2022г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от с.з., на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, немотивирано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Касаторът възразява, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са били нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, като съставеният АУАН е бил връчен на лице без представителна власт и при липсата на предпоставки по чл.40, ал.2 от ЗАНН, което е нарушило правото на защита на дружеството. По същество оспорва да е извършил вмененото му нарушение по неиздаване на фискален бон за извършени продажби, като се позовава на липса на доказателства, че преминалото през ПОС устройство плащане е постъпило в неговата банкова сметка и твърди, че продажбите са били реализирани от друго дружество. Иска се отмяна на оспореното решение и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания, претендира разноски, както и допълнителни доводи е развил в изпратени писмени бележки.

Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав преценява като основателна, по мотиви различни от изложените от касатора.

Касаторът е санкциониран след извършена проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство, проведена в стопанисван от него сезонен търговски обект – „Бар и ресторант „Сахара‘‘, къмпинг Каваци, [населено място], при която е установено наличието на 85 броя бележки от ПОС терминал в търговския обект за приети плащания с карта, включително и за извършено плащане на 25.06.2022г. в 11,19ч. на стойност 30,00лв., за което безкасово плащане е издадена бележка от ПОС терминалното устройство с № 2853, но без да е издаден фискален касов бон през фискалните устройства, с които заведението разполага - три броя фискални устройства, управлявани от три броя компютърни конфигурации.

За резултатите от проверката са съставени съответните протоколи, както и е съставен АУАН № [рег. номер]/26.08.2022г. от инспектор по приходите в ЦУ на НАП, а впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

Въззивният съд е потвърдил НП, като е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е намерил, че деянието е доказано по несъмнен начин и правилно [жк], не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, а наложеното наказание е правилно определено по вид и размер.

Касационната инстанция счита за доказана съставомерността на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, но независимо от това издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С протоколно определение от 12.10.2023г. касационният състав е задължил наказващият орган да представи доказателства за издадена във връзка с процесното административно нарушение заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в изпълнение на което с писмо вх.№ 10571/19.10.2023г. е представена Заповед № ФК-111-0056161 от 12.08.2022г. на началника на отдел "Оперативни дейности" в ГДФК при ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, спрямо БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до обект", по отношение на търговския обект "Бар и ресторант Сахара“, находящ се в [населено място], къмпинг Каваци", за срок от 14 дни, на основание същите фактически констатации. Заповедта за прилагане на ПАМ е била обжалвана пред Административен съд - Бургас и с Решение №1392/24.11.2022г. постановено по адм. дело №1474/2022г. по описа на съда, жалбата е отхвърлена. С Решение № 8786/25.09.2023г. на ВАС, първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила.

С определение на съда № 3235/13.12.2023г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на акт по отправено от касационната инстанция преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-733/2023г. по описа на СЕС, по което е постановено Решение от 3 юли 2025г., видно от мотивите на което съдът е приел, че не се допуска национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение, вече е приложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение и забрана на достъп до него. Аналогични са съображенията и в постановеното Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-97/21, че не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция, в случая – глоба, и запечатване на обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, тъй като различният процесуален ред при обжалването на двете мерки пред различни съдилища не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението, респ. националната уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки.

При това дадено тълкуване настоящият съд счете, че административнонаказващият орган незаконосъобразно е пристъпил към издаване на наказателно постановление едновременно с образуването на административно производство за същото нарушение, за което вече е издал и заповед за прилагане на принудителна административна мярка, на което основание издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

По отношение на присъждането на разноски съдът съобрази следното: В проведеното на 07.12.2022г. съдебно заседание пълномощникът на касатора е поискал присъждане на разноски в минимален размер от 400лв., като е посочил, че не разполага с договор за правна защита, който да представи. В проведеното на 18.09.2025г. съдебно заседание пълномощникът на касатора представи договор за правна защита, който беше поправен в съдебно заседание, с посочване на възнаграждение в размер на 800лв. Съдебният състав счете, че тази поправка не може да бъде зачетена, тъй като се извърши в отсъствие на представител на страната, а също така видно от клаузата на чл.2 от договора страните са посочили, че уговореното възнаграждение вече е било заплатено в брой /в заличения размер/ и договорът служи като разписка за получената сума. Отделно от това поправката противоречи на отбелязването относно еднообразността на екземплярите за доверителя, довереника и съда. В този смисъл съдът прие, че след като възнаграждението вече е било платено и договорът служи като разписка за получената сума, то поправката от пълномощника, след като не е приподписана от доверителя, не доказва надлежно, че поправената сума е била платена, респ. клаузата за разписка е приложима само относно заличената сума, поради което следва да се присъдят разноски в първоначално искания размер от 400лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, Бургаският административен съд, ХІІІ състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 565/05.06.2023г., постановено по НАХ дело № 463/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 665185-[рег. номер]/17.11.2022г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, [населено място], [улица], с [ЕИК], сумата от 400лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.