№ 20433
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110117199 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Столична община срещу ответника
М. Ц. С., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, вр. 59 ЗЗД за признаване за
установено, че ищецът има вземане към ответника за сумата от 8746.62 лева,
представляваща сторени от Столична община за сметка на М. С. разходи за
принудително премахване на незаконен строеж – пристройки към
съществуваща масивна сграда, находяща се в УПИ XXI-399, ***, гр. София,
съгласно Заповед № РД-30-75/04.09.2014 г. на Директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /22.12.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК № 3415/30.01.2023 г. по ч. гр. д. № 70317/2022г., по
описа на СРС, 76-ти състав.
Ищецът твърди, че с влязла в сила Заповед № РД-30-75/04.09.2014г. на
Директора на Дирекция „Общински строителен контрол" е наредено на М. Ц.
С. да премахне незаконен строеж, представляващ, Пристройки към
съществуваща масивна сграда", находящ се УПИ ХХІ-399, *** по плана на гр.
София, район „Люлин".
Твърди, че с покана за доброволно изпълнение от 2017 г. ответникът е
поканен да изпълни доброволно административния акт, но не е предприел
действия по събаряне на незаконния строеж.
Сочи, че с оглед на бездействието на ответника и нормативното си
задължение по чл. 225а, ал. 3 ЗУТ, Столична община е изпълнила по
принудителен ред премахването на незаконния строеж, като е възложила
1
дейностите по събаряне на пристройките на трето за спора лице.
Твърди, че възлагането и осъществяването на дейностите по договора
са надлежно удостоверени в съставени нарочни протоколи за състоянието на
строежа преди започване на принудителното изпълнение, за състоянието след
приключване на принудителното изпълнение, за извършените разходи по
премахването. Сочи, че е съставен и окончателен приемо-предавателен
протокол.
Сочи, че съгласно издадената от изпълнителя фактура разходите по
премахването на незаконния строеж възлизат на сумата от 8746.62 лева с
ДДС, която сума ищецът е заплатил на изпълнителя с платежно нареждане от
22.12.2017г.
Сочи, че Столична община е депозирала заявление пред Софийски
районен съд за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК,
като същото е уважено в рамките на образуваното ч. гр. д. № 70317/2022г., 76-
ти състав, по което е издадена Заповед № 3415 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.01.2023г. и
Изпълнителен лист № 2936/30.01.2023г.
С оглед подаденото от длъжника М. Ц. С. възражение по реда на чл.
414 от ГПК и дадените от съда указания, предявява настоящия установителен
иск.
Моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Ц. С. подава отговор на
исковата молба с твърдения за неоснователност на претенцията. Сочи, че от
представената по делото Заповед № РД-30-75/04.09.2014г. не се установява
нейният издател, както и дали същата е влязла в сила. Оспорва наличието на
възлагане от страна на ищеца на сочения за изпълнител „Радиант и Ко“ ООД
дейности по събаряне на конкретните пристройки. Оспорва реално
извършения обем от работа и необходимостта от всички описани в протокола
дейности. Оспорва размера на сторените разходи за събаряне на постройките,
като намира, че същите не отговарят на пазарните такива. Счита, че с оглед
констатацията в Заповедта, че постройките от южната и западната страна на
сградата навлизат в съседни имоти, ответникът не се явява техен възложител и
не носи отговорност за възстановяване на разходите по събарянето им.
В условията на евентуалност, прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, вр. 59 ЗЗД.
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, а именно: 1/
2
наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконния строеж,
издадена от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице;
2/ процесната заповед да е редовно връчена на ответника; 3/ отправянето на
покана за доброволно изпълнение, която да е достигнала до своя адресат –
ответника; 4/ заповедта да е изпълнена принудително чрез реалното
извършване на дейностите по премахване на незаконния строеж; 5/ вида,
количеството и стойността на всички извършени дейности, както и
необходимостта от тяхното осъществяване с оглед спецификите на имота и
неговото разположение; 6/ заплащането на разноските за принудителното
премахване от страна на ищеца; 7/ обстоятелството, че ответникът е сред
изброените в чл. 225а, ал. 5 ЗУТ лица.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже, че е изплатил исковата сума на ищеца, както и да докаже всички
свои защитни възражения.
За преценка основателността на предявения иск, съдът съобрази
следното:
Редът за премахване на извършените незаконни строежи от четвърта до
шеста категория или на части от тях е уреден в чл. 225а ЗУТ.
Посочената разпоредба предвижда, че кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
незаконен строеж въз основа на констативен акт на служителите за контрол по
строителството в администрацията на общината (района), в която е посочен
срок за доброволно изпълнение. Актът се връчва на заинтересованите лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Ако заповедта за
премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се
изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на
общинския съвет - чл. 225а, ал. 3 ЗУТ.
Според ал. 5 на същата разпоредба, принудителното премахване е за
сметка на извършителя и на посочените в закона лица, солидарно отговорни с
него /лицето, упражнило строителен надзор; строителя - в случай че
строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от
кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор,
вписана в заповедната книга на строежа; строителя - в случаите по чл. 225, ал.
2, т. 2 - 4; проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните
проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се
изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4
и/или с предназначението на земята; възложителя на строежа/.
В конкретния случай, установява се от ангажираните по делото
писмени доказателства /л. 40-41/, че по силата на Заповед № РД-30-
75/04.09.2014г. на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол" е
наредено на ответника М. Ц. С. да премахне незаконен строеж,
представляващ, „Пристройки към съществуваща масивна сграда", находящ се
УПИ ХХІ-399, *** по плана на гр. София, район „Люлин".
Видно от обстоятелствената част на заповедта, към съществуваща
масивна сграда, одобрена с Акт за узаконяване № 25 от 16.11.1994г., са
3
изградени пристройки, за които няма издадени строителни книжа.
Пристройката от южната страна е двуетажна, с приблизителна площ на етаж
от около 45 кв.м., обща площ около 90 кв.м. Изградена е от стоманобетонни
колони, греди и плоча. На втори етаж има изграден парапет от тухлена
зидария с височина около 80 см. Покривът е с дървена Конструкция.
Пристройката от западната страна на сградата е изградена върху
съществуваща тераса и е двуетажна, на втори и трети етаж, с приблизителна
площ на етаж по около 70 кв.м., общо около 140 кв.м. Западната фасадна стена
е от тухлена зидария на втори етаж на сградата, първи етаж за пристройката е
обща за двете съседни сгради. Вторият етаж на пристройката е изграден от
тухлени колони, върху които стъпва стоманобетонна греда. Няма фасадна
зидария. Покривът е с дървена конструкция. Пристройката от северната
страна на сградата е двуетажна, с прибилизителна площ на етаж по около 50
кв.м., общо около 100 кв.м. Изградена е от стоманобетонни колони, греди и
плоча. Покривът е с дървена конструкция. Стените са от тухлена зидария.
Установено е, че имотът е собственост на М. Ц. С., съгласно нот. акт №
175, том XXIX, д. № 5198/1971г., като строежът е от V-та категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т.5, б."а" от ЗУТ, като е изпълнен и е собственост на М. С., с
адрес: гр. София, ***
Установява се от представените по делото съдебни актове /л. 48-52/, че
процесната Заповед № РД-30-75/04.09.2014г. на Директора на Дирекция
„Общински строителен контрол" е влязла в сила на 22.12.2015г. с
постановяването на съдебно Решение № 14174/22.12.2015г. по адм. дело №
7272/2015г. по описа на ВАС, с което е потвърдено Решение № 3003 oт
29.04.2015г. на АССГ, 40-ти c-в. по адм. № 10465/2014г., с което е отхвърлена
подадена от М. С. жалба.
Към датата на издаването и влизането в сила на заповедта действа
Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и
ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от
тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на С.О., приета с Решение № 330 по Протокол № 63
от 12.06.2014 г. на Столичен общински съвет, в която е уредена процедурата
по изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи.
Съгласно същата, кметовете на райони са длъжни да връчат заповедите
на адресатите по реда на АПК, да осъществяват контрол по изпълнението им и
да съдействат на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" към
направление "Архитектура и градоустройство" при С.О. за изпълнение на
функциите му по тази наредба, като в тридневен срок след изтичане на срока
за доброволно изпълнение, посочен в заповедта, служителите по чл. 223, ал. 2
ЗУТ в съответния район са длъжни да извършват проверка по изпълнението
им и да съставят констативен протокол (Приложение № 1).
При констатирано неизпълнение на съответната заповед се пристъпва
към действия по принудителното й изпълнение – чл. 4, ал. 3-5. В седемдневен
срок от съставяне на констативния протокол по чл. 4, ал. 3, кметът на
съответния район изпраща до Директора на дирекция "Общински строителен
4
контрол" към направление "Архитектура и градоустройство" при С.О.
образуваната административна преписка с протокол (Приложение № 2),
съдържащ предложение за начина на изпълнение на поправянето,
заздравяването или премахването и необходимите строително-монтажни
работи – чл. 6, ал. 1, и в едномесечен срок от изпращането на протокола
(Приложение № 2), органът, издал заповедта по чл. 1, възлага фактическото й
изпълнение на определени изпълнители по реда на Закона за обществените
поръчки – чл. 7, като определя дата и час за принудителното й изпълнение,
които се съобщават на всички заинтересовани лица по АПК – чл. 8.
На определената дата и час се съставя протокол за състоянието на
строежа, преди започването на принудителното изпълнение на заповедта
(Приложение № 3). Дейностите по поправяне, заздравяване или премахване на
строежа се ръководят от представител на изпълнителя, като след
изпълнението на заповедта за принудително поправяне, заздравяване или
премахване на строежа се съставя протокол (Приложение № 4) – чл. 11 и чл.
12.
Съгласно чл. 14, ал. 1-3 Столична община, по реда на чл. 225а, ал. 4
ЗУТ, си възстановява разходите, извършени по принудителното изпълнение на
издадените заповеди, за които се съставя протокол (Приложение № 5) от
представители на изпълнителя и от служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ от
съответния район.
В случаите, в които собственикът на терена, където е установено
наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ или строеж по
чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ и извършителят на строежа са различни
физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените
разходи по принудителното изпълнение на заповедта за поправяне,
заздравяване или премахване на строежа.
От представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че
нормативно регламентираната процедура е изцяло спазена от ищеца:
Не е спорно, а и се установява се от приетата по делото покана за
доброволно изпълнение с изх. № САГ16-ТКОО-703-18/24.07.2017г., /л. 6-7/,
получена от М. С. на 27.07.2027 г., че ответникът е поканен да изпълни
доброволно административния акт. По делото не се твърди и не се установява
адресатът на административния акт да е предприел доброволни действия по
събаряне на незаконния строеж.
Установява се от представения по делото двустранно подписан договор
№ САГ17-ДГ55-3/17.10.2017г., че във връзка с принудителното изпълнение на
издадената заповед, Столична община е сключила договор с трето за спора
лице - „РАДИАНТ-КО" ООД /възможен изпълнител съгласно приетото
Рамково споразумение от 01.06.2017 г. /л. 55/, на което е възложила
дейностите по събаряне на пристройките – видно от описанието на
възложените работи т. 11, пунк I – Предмет на договора.
Установява се, че в съответствие с нормативната уредба са съставени
Протокол № 3/18.12.2017г, установяващ състоянието на строежа преди
започване на принудителното изпълнение, както Протокол № 4/20.12.2017г,
5
удостоверяващ състоянието на строежа след приключване на принудителното
изпълнение /л. 25-26/– видно от който описаните в заповедта пристройки са
изцяло премахнати, а строителните отпадъци са почистени.
По делото е приет като доказателство и Протокол за извършените
разходи по премахването № 5/20.12.2017г., ведно с количествено-стойностната
сметка. Видно от последната стойността на извършените дейности възлиза
общо на сумата от 8746.62 лева с ДДС. На същата стойност е и издадената от
изпълнителя фактура /л. 16/.
От представените по делото Окончателен приемно-предавателен
протокол от 20.12.2017г. се установява, че въз основа на горните документи и
констатацията за надлежно изпълнена и приета работа, е възникнало
основание за възложителя да заплати на изпълнителя сторените разходи в
доказания размер.
Всички протоколи са надлежно подписани от представители на двете
страните по договора за възлагане.
Не е спорно, а и се установява от представеното по делото платежно
нареждане, че ищецът е заплатил на изпълнителя с платежно нареждане от
22.12.2017г. сумата по издадената фактура в размер на 8746.62 лева.
Спорни по делото са въпросите дали ответникът е задължено лице да
премахне незаконния строеж, дали дружеството – изпълнител е извършило
фактурираните и възложени дейности, а от там и какво вземане се дължи в
полза на ищеца по делото, съответно дали същото е погасено по давност.
По възражението, че ответникът не следва да отговаря за възстановява
стойността на разходите за премахване на пристройките, съдът намира
следното:
Съгласно нормативната уредба, адресати на заповед за премахване на
незаконен строеж и принудителното им премахване са както извършителят,
така и строителят и възложителят на строежа. По аргумент от разпоредбата на
чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, която предвижда принудителното изпълнение на заповед
за премахване на незаконен строеж да стане за сметка на извършителя, то
адресат на заповедта следва да е именно извършителят на строежа. Такъв
извършител, според оспорената заповед, е самият ответник.
Ирелеванто е обстоятелството, че част от пристройките са изградени в
чужди поземлени имоти. На първо място, пристройката към сграда следва
собствеността на главната вещ – т.е. самата сграда, а не имотът, в който е
построена. На следващо място, за трети лица, включително собственика на
терена, върху който е осъществен незаконният строеж, заповедта не създава
права и задължения, нито засяга техни законни права и интереси – поради
това и участието на тези лица в административното производство не е
уредено. В посочения смисъл са решение № 15350 от 22.11.2011 г. по адм. д.
№ 11179/2011 г. по описа на ВАС, II о., както и решение № 15666 от 28.11.2011
г. по адм. д. № 9814/2011 г. по описа на ВАС, II о. Административното
производство е насочено спрямо извършителя на незаконния строеж и той
отговаря по този иск. Ето защо възражението за липса на материалноправна
легитимация по иска на това основание е неоснователно.
6
По възражението на ответника, касаещо реалното извършване на
възложените дейности, съдът намира следното:
Както беше посочено, действащата към момента на събаряне на
сградите нормативна уредба изисква съставянето на протоколи на всеки етап
от извършването на дейността. В конкретния случай, такива писмени
документи, двустранно подписани от възложителя и изпълнителя, са
представени по делото, като видно от последните възложените дейности са
изпълнени, приети и надлежно заплатени.
Самият ответник също така не оспорва обстоятелството, че
пристройките са съборени в резултат на предприетото от ищеца принудително
изпълнение – т.е. съдът намира, че предявеният иск се явява доказан по
своето основание.
По отношение на размера на претенцията.
За установяване на горното обстоятелство по делото са ангажирани
писмени доказателства. Представеният протокол отразява извършените по вид
и стойност СМР по премахване на незаконния строеж, подписан от
представител на фирмата изпълнител и от представител на възложителя. В
този смисъл, същият /независимо, че е оспорен - в случая, несвоевременно/,
има доказателствена стойност, доколкото не съставлява едностранно съставен
документ, представен от страната, която се ползва от него.
Действително, протоколите не са официални свидетелстващи
документи и не удостоверяват със задължителна за съда материална
доказателствена сила фактите относно вида и стойността на извършените
СМР по премахване на незаконния строеж. В тази си част протоколите имат
характер на частни свидетелстващи документи. Съгласно чл. 180 ГПК
частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица, друга материална доказателствена сила те нямат.
За опровергаване на удостовереното с протоколите фактическо
положение са допустими всички доказателствени средства - техническа
експертиза, свидетелски показания, писмени доказателства /определение №
337 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 1493/2010 г. по описа на ВКС, III г. о./.
Съобразявайки цитираната практика съдът приема, че по делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените
обстоятелства в съставените писмени документи.
Неоснователни са възраженията на ответника, че описаните в
количествено-стойностната сметка от фирмата изпълнител строителни
дейности по събарянето и премахването на незаконния строеж не са били
действително извършени в цялост, доколкото вида на описаните СМР
отговаря изцяло на описаното състояние на изградените пристройки,
подлежащи на премахване.
Несъстоятелно е оплакването, че фактурираната стойност следва бъде
намалена, доколкото не се установява тежкотоварната техника да е
преминавала през центъра на столица, респективно – да е заплащана такса на
7
това основание.
Така релевираното възражение почива на обстоятелството, че в
количествено-стойностната сметка /представляваща по същество таблица –
извадка от ценовото предложение на фирмата-изпълнител /л. 61/, в която са
попълнени конкретните параметри на реално извършената работа в
количествено отношение/, е начислена сумата от 2531.45 лева по т.12 от
приложение Б от ценовото предложение. Същата гласи, че за „Натоварване и
пренос на строителни отпадъци, вкл. такса БЗМ за управление и рециклиране
на отпадъците и такса за тежкотоварни превози по уличната мрежа на
централна градска част“, се дължи сумата от 12.85 лева на куб/м.
На първо място, съдът намира, че така уговорената между възложителя
и изпълнителя тарифа представлява фиксирана цена, т.е. същата не би
подлежала на промяна независимо дали за конкретния обект се дължи такса за
тежкотоварни превози по уличната мрежа на централна градска част, или не.
На следващо място, следва да се държи сметка, че ценовото
предложение, тълкувано като обща тарифа, по която изпълнителят извършва
дейностите по СМР, не би могло текстуално да обхване спецификата на всяка
една необходима операция на конкретен обект. В този смисъл, неоснователно
се явява и оплакването, че част от фактурираните дейности – тези за охрана на
багер и транспорт на техника, са такива по приложение В от ценовото
предложение /за премахване на свободно стоящи строежи, а не на
пристройки/, доколкото в тарифата на дружеството изпълнител цена за такива
услуги липсва по приложение Б и същата би могла да бъде описана
единствено като такава по приложение В.
С оглед на това, ирелевантни се явяват обстоятелствата по какъв
маршрут се е движила тежкотоварната техника, както и по кое от
приложенията към ценовото предложение е фактурирана конкретна сума,
доколкото е безспорно, че такава е тежкотоварна техника е била разположена
и е работила на обекта, строителната площадка е била разчистена, а отпадъкът
– извозен.
Предвид изложеното, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, разколебаващи удостовереното в представените писмени
документи, съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
С оглед извода за основателност на претенцията, следва да бъде
разгледано своевременно релевираното от ответника възражение за
погасяване на вземането по давност.
Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът
може да иска изпълнението му веднага, т. е. в момента, в който възникне
задължението, то става и изискуемо.
Административната процедура по принудителното премахване на
незаконния строеж приключва със съставянето на протокола за
установяването на строежа в строителната площадка след принудителното
изпълнение по премахването. За Общината, която въз основа на заповед по
реда на чл. 225а ал. 1 ЗУТ е започнала процедурата по принудителното
8
премахване на незаконния строеж, изискуемостта на вземането настъпва в
деня, в който разходите за събарянето и премахването на строежа са
действително направени, т. е. от деня на плащането на дължимата сума от
Общината на дружеството, на което е възложено извършването на работата.
Следователно, изискуемостта на спорното вземане е настъпила в деня,
в който разходите са направени, т. е от момента, когато ищецът е заплатил
процесната сума – в случая, 22.12.2017 г., защото именно в този момент за
него се поражда правната възможност да претендира от лицата по чл. 225а, ал.
6 ЗУТ възстановяване на платената сума.
От този момент, по аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД, започва да тече и
погасителната давност за вземането. В случая приложима е петгодишната
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2022 г., от която дата се счита предявен и
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е изтекла.
Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да
се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 22.12.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая, предвид изхода на спора, право на разноски има само ищецът
в производството.
В заповедното производство ищецът е прендирал и доказал
извършването на разноски в размер на 174.93 лева – заплатена държавна
такса.
В исковото производство ищецът е претендирал и доказал
извършването на разноски в размер на 174.94 лева – заплатена държавна
такса, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния
интерес и фактическата и правната сложност на делото, определя на сумата от
200 лева. С оглед на това, общият размер на дължимите в полза на ищеца
разноски следва да се определи на сумата от 374.94 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от Столична община, БУЛСТАТ *********, срещу М. Ц. С., ЕГН
**********, установителен иск с правно основание чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, вр. 59
ЗЗД, че ищецът има вземане към ответника за сумата от 8746.62 лева,
представляваща сторени от Столична община за сметка на М. С. разходи за
принудително премахване на незаконен строеж – пристройки към
съществуваща масивна сграда, находяща се в УПИ XXI-399, ***, гр. София,
съгласно Заповед № РД-30-75/04.09.2014 г. на Директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /22.12.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК № 3415/30.01.2023 г. по ч. гр. д. № 70317/2022г., по
описа на СРС, 76-ти състав.
ОСЪЖДА М. Ц. С., ЕГН ********** , да заплати на Столична
община, БУЛСТАТ *********, основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 173.93
лв. – разноски за заповедното производство, както и сумата от 374.94 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10