Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260515 13.04.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 13.04.2021 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 822 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Пловдивски окръжен съд е сезиран с жалба от Община Хисаря, представлявана от
пълномощника си адв.Е.С. ***
срещу постановление за разноски на ЧСИ Христо Стоянкин с район на действие ПОС по изп. дело N 20219090400039, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение. Според жалбоподателя, длъжник по изпълнението, разноските не следва да му бъдат
възлагани, тъй като с поведението си не бил станал повод за завеждане на
изпълнителното дело. В тази насока излага доводи, че е изплатил изцяло
задължението на 25.02.2021 г., а не е могъл по-рано да узнае за издадения изпълнителен
лист. Освен това поддържа, че въпреки
готовността му да плати, е бил в невъзможност да го стори, тъй като едва в ПДИ
е била посочена банкова сметка, ***. Счита, че преди да заведе изпълнително
дело, взискателят е следвало първо да го уведоми и посочи банкова сметка, ***е
на изп.дело. На следващо място прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, тъй като се касаело само за
образуване на изп.дело и липса на каквато и да е сложност относно извършване на
действия по изпълнителното производство, поради което хонорарът следвало да
бъде намален до размера от 200 лв.
Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението за разноски.
Ответникът по жалбата М.Й.У., чрез пълномощника си адв.Б.П.
***, който е взискател по
изпълнение, е подал възражение, с което я
оспорва като
неоснователна.
ЧСИ е изготвил становище, в които се сочи, че жалбата е неоснователна, защото длъжникът е платил след
получаване на ПДИ и разноските се дължат от него. Излага съображения и по
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – 433, ал. 1,
т. 3 ГПК, а жалбоподателят в качеството на длъжник е легитимиран да обжалва
постановлението за разноски на съдебния изпълнител.
Жалбата е основана на две
възражения – първото е за това, че с поведението си длъжникът не бил станал повод за
завеждане на изпълнителното дело,
поради което разноските не следва да са за негова
сметка, а второто възражение е за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на взискателя и за неправилно изчисление на размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Според съда жалбата в частта,
която е основана на възражението, че разноските не следва да се възлагат на длъжника, е неоснователна. Правилата за възлагане на разноските по изпълнението се
съдържат в разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, която гласи, че те са за сметка на
длъжника, освен в изчерпателно изброени случаи: при прекратяване на делото
съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и за способи, които
не са приложени. В разглеждания случай не е налице нито една от посочените
хипотези. Длъжникът е платил задължението си по изпълнителния лист едва след
получаване на ПДИ, т.е. след започване на изпълнителното производство, поради
което и на осн.чл.79, ал.1 ГПК дължи разноски. Правилото на чл.78, ал.2 ГПК,
което освобождава ответника от отговорността за разноски в случай, че с
поведението си не е станал повод за започване на делото, е относимо към исковия
процес, но е и към изпълнението, в което се прилагат специалните правила по
посочения чл.79, ал.1 ГПК.
Това означава, че законосъобразно
с обжалваното постановление съдебният изпълнител е възложител в тежест на
длъжника разноските по изпълнението – чл.
79, ал. 1 ГПК.
Жалбата в частта, с която е
направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя, не следва да се разглежда, защото в тази част жалбата съдържа
искане за намаляване по чл.
78, ал. 5 ГПК, по което следва да се произнесе първо съдебният изпълнител,
включително и по искането за преизчисление размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, ако съдебният изпълнител намали размера на
адвокатското възнаграждение и приеме, че това е основание за редуциране и на
размера на пропорционалната такса.
С оглед на изложеното съдът
намира, че жалбата следва да се остави без уважение в частта, с която се
обжалва постановлението на съдебния изпълнител, с което са възложени разноските
за сметка на длъжника, а по възражението за прекомерност делото следва да се
върне на съдебния изпълнител за постановяване на акт.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Хисаря срещу постановление за разноски на ЧСИ Христо Стоянкин по изп. дело N 20219090400039, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение изх. N 583/16.02.2021 г., с което е прието, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника Община Хисаря.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Христо Стоянкин за произнасяне с изричен акт по искането
на Община Хисаря с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя и за преизчисление на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективирано в жалба вх. N 826/02.03.2021 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: