№ 522
гр. Дупница, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Е. Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Деа Д. И.а
като разгледа докладваното от Е. Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510101210 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Г. С. Г., с ЕГН ********** срещу „ТЕЦ – Бобов
дол“ АД, с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 200 КТ, с който се претендира
осъждане на ответника за сумата от 100000 лева, частично предявен от сума в общ
размер от 120000 лева /направено е изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК –
л. 80/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ от трудова злополука, настъпила на 25.09.2024г., около 14:10 часа на
строителната площадка за „Инсталация за сушене на твърди горива“ в „ТЕЦ – Бобов
дол“ АД – с. Големо село при извършване на маневри с крана по повдигане на метален
силоз с тегло около 6 тона и причинила счупване на гръбначния стълб на ищеца,
намиращ се в трудово правоотношение с ответника, ведно със законната лихва от
25.09.2024г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 25.09.2024г. около 14:10 часа на строителната
площадка за „Инсталация за сушене на твърди горива“ в „ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ“, с.
Големо село, по време на изпълнение на служебните си задължения при работодателя
– ответника „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ АД, ищецът, заемащ длъжността „Шофьор
автокран“, е претърпял трудова злополука, изразяваща се в следното: при извършване
на маневри с крана по повдигане на метален силоз с тегло около 6 тона стрелата на
автокрана, управляван от ищеца, се счупила и автокранът се обърнал, в резултат на
което ищецът паднал от кабината за управлението върху бетонна площадка, при което
си счупил гръбначен прешлен L1, за което му била поставена диагноза Фрактура
вертебре L1, като при падането получил и силни болки в таза, кръста и лакътя на
дясна ръка, рани по двете ръце, охлузване по цялото тяло и натъртвания но
седалището. Злополуката била приета за трудова с Разпореждане на НОИ №23 от
15.11.2024г. Пострадалият веднага бил закаран по спешност от негов колега до бърза
помощ в „МБЛЛ Свети Иван Рилски-2003“ ЕООД – гр. Дупница за преглед и
1
консултация със специалист в спешен кабинет. Там било установено, че пострадалият е
в „травматичен шок“ и с болки по цялото тяло, като след извършени образни и други
изследвания се констатирала Фрактура вертебре на L1. Препоръчано му било сложно и
тежко оперативно лечение, което не е могло да бъде извършено в болницата, поради
което бил насочен към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов“ ЕАД.
В исковата молба се релевира, че на 26.09.2024г., тоест на следващия ден след
злополуката, ищецът постъпил за оперативно лечение на фрактурата в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ ЕАД, където му била направена оперативна манипулация, изразяваща се
в извършване на обща интубационна анестезия, линеен кожен разрез по средна линия,
с имплантиране на 6 транспедикуларни полиаксиални винта на нива Тх12-Л1-Л2
двустранно, два надлъжни конектора и 6 инера. Ищецът бил изписан от болницата на
08.10.2024г., съгласно издадената от там епикриза, като му били предписани и
лекарствени медикаменти за лечение.
С оглед продължителните болки и силно ограничените движения особено в
кръста се наложило и удължаване на временната нетрудоспособност и издаване на
болнични листове до момента на завеждане не иска, които вероятно щЕ. да продължат
и за в бъдеще. Причинените на ищеца телесни увреждания довЕ. до изпитване на
много силни болки, силно ограничени и болезнени движения, и като цяло трайно
затруднение на движението най-вече на група, кръста и долните крайници за период от
5 месеца, като болките продължавали и към момента на депозиране на ИМ, като с
оглед на състоянието на пострадалия този период щял да продължи неопределено
време. Травмите на ищеца водЕ. до трайно затруднение в движенията на снагата, като
нарушавали с практическа стойност основните функции на тялото - опорна и ходилна.
Ищецът сочи, че от полученото нараняване Г. Г. е търпял физически болки,
дискомфорт, оперативна намеса, медицински манипулации, анестезия, силни болки в
нараненото място. От тези болки ищецът преживявал ежедневен дискомфорт
изразяващ се в затруднено обслужване и трудности при извършване на елементарни
ежедневни дейност. Наложило се да взима обезболяващи медикаменти, за да облекчи
болката в кръста и гръбнака след операцията, както и съпътстващите болки по цЕ.я
гръб и краката. Вследствие на счупването, пострадалото лице преживяло силен стрес
от случилото се и силна уплаха от внезапността на инцидента. Изпитвал страх от това
дали ще е трудоспособен, и дали ще може да се върне на работа, ако въобще ще е
възможно това, станал раздразнителен, изпитвал силно безпокойство, когато разказвал
за случилото се. Към момента на депозиране на ИМ, пострадалият все още чувствал
силни ежедневни болки в областта на счупването, както и болки в таза и кръста.
Твърди, че фрактурата ще увЕ.чава интензитета си и за в бъдеще, особено при
влошаване на метеорологичните условия, което не би се случило, ако не бе настъпила
вредата.
Ищецът сочи, че преди въпросния инцидент не е имал никакви нарушения в
двигателните функции на тялото и крайниците, като е успявал да се грижи за всички
задължения в семейството си, но вследствие на инцидента ще бъде лишен за цял
живот от обичайния си динамичен начин на живот, като никога няма да може да
възстанови двигателните си функции на нивото от преди травмата. Сочи се, че ищецът
изпитва неудобства и не се чувства добре както физически, така и емоционално и
психически. Продължава да изпитва редица неудобства в ежедневието си, има
нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва физически и
психически. Не може да се изправя напълно, тъй като усеща съпротивление н
оперирания прешлен. Не може да ходи безболезнено и продължително, като потна
2
помощни средства – патерици. Дори не може да седи на стол или диван повече от 30-
40 минути, понеже изпитва болки. Въпреки че е изминала почти половин година от
операцията, ищецът все още не може да се навежда напълно напред и в страни, като
го нрави много ограничено и доста болезнено. Разчитал е за период от около 3 месеца
единствено на помощ от своите близки, за да му донасят храна, вода и вещи от първа
необходимост. Чувства се в тежест на близките си, които страдат заедно с него, поради
тежкото му физическо състояние, породено от операцията. Незнанието му дали ще
може да е пълноценен и работоспособен, както преди го подтиска психически. През
първите 3 месеца след операцията е изпитвал силно неудобство да моли роднини да го
обслужват, в това число чистене, обличане, къпане и т.н. Наред с физическите болки
била налице и негативна промяна в поведението му – от социално активен човек с
множество контакти, грижовен баща и съпруг, се превърнал в отчаян и изолиран
човек, изоставил интересите си, преустановил заниманията и контактите си. спрял да
спорова. Чувствал, че се е отчуждил от хората и се е самоизолирал, което се отразявало
негативно на психиката му. Освен че ищецът се чувствал зле физически, той не се
чувствал добре и психически, като бил много емоционално лабилен. Вследствие на
залежаването и изолацията, в която изпаднал, ищецът започнал да изпитва чувство на
малоценност, безпокойство, тревожност, депресия, кошмари по време на сън, да се
чувства в тежест на близките си, което се отразявало в негативен план на психиката
му. В резултата на гореописаните негативни изживявания ищецът започнал да има
нарушения на съня, станал изнервен и напрегнат, не бил в състояние да се натоварва
физически и психически, в главата му се въртЕ. песимистични мисли относно
бъдещето му, тъй като напълно основателно се притеснявал за това как ще продължи
да изхранва себе си и семейството си в състоянието, в което се намирал, понеже
прогнозите за възстановяването му не били добри.
С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и
доказан.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
твърди, че искът е неоснователен и недоказан, доколкото в случая е налице основание
за намаляване отговорността на работодателя – ответник на основание чл. 201, ал. 2
КТ, поради допусната от ищеца груба небрежност в причинна връзка с вредоносния
резултат. В тази връзка е направено възражение за съпричиняване. Заявено е, че
претенцията е прекомерно завишена. Направено е и възражение за прихващане с вече
заплатената на ищеца на 22.11.2024г. сума от 6979.68 лева, представляваща
възстановена сума за проведено лечение на ищеца /съобразно уточнението, направено
от ответника в първото по делото съдебно заседание /л. 74/.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните императивно необходими предпоставки: съществуването на трудово
правоотношение между страните, настъпването по време на действието на злополука,
която е приета за трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до
временна нетрудоспособност, както и настъпването на вреди – неимуществени под
3
формата на болки и страдания, каквито твърди, техният интензитет и
продължителност. При установяване на посочените предпоставки, в тежест на
ответника е да докаже направеното възражение по чл.201, ал.2 КТ /фактите,
обуславящи проявена груба небрежност от работника при настъпване на трудовата
злополука/.
С изготвения по делото доклад /л. 4, стр. 2/, частично изменен с протоколно
определение от 12.09.2025г. /л. 72, стр. 2 и сл/ са отделени като безспорно установени
и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства:
по силата на трудов договор № 27/28.02.2022г. ищецът заема при ответника
длъжността „Шофьор автокран“, по време на действието на договора – на 25.09.2024г.,
около 14:10 часа на строителната площадка за „Инсталация за сушене на твърди
горива“ в „ТЕЦ – Бобов дол“ АД – с. Големо село при извършване на маневри с крана
по повдигане на метален силоз с тегло около 6 тона е настъпила трудова злополука,
установена с влязло в сила Разпореждане на НОИ №23 от 15.11.2024г.
От приетите по делото като доказателства болнични листи /л. 20-л. 24; л. 40 от
приложеното гр. дело № 103/2025г. по описа на ОС – Кюстендил; л. 18-л. 19/ се
установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за
периода 26.09.2024г. – 23.03.2025г. и от 23.04.2025г. до 21.06.2025г. с водеща диагноза
„счупване на гръбначния стълб в поясната област“.
От приетото експертно решение на ТЕЛК /л. 44 от приложеното гр. дело №
103/2025г. по описа на ОС – Кюстендил/ се установява, че държавният орган е приел,
че описаното състояние след травматичната фрактура на L1 и оперативно лечение
РССМ прави лицето временно неработоспособно.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза /л. 47-
л. 61/, кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена и изложеното
от в.л. в о.с.з. на 12.09.2025г. /л. 74, стр. 2 и сл./ се установява следното: при инцидента
на 25.09.2024г. ищецът Г. С. Г. е получил следните травматични увреждания: фрактура
на тялото на първи поясен прешлен на гръбначния стълб/прешлен Л1/ с лека
дислокация на фрагменти; контузия/натъртване/ на меки тъкани в областта на гърба и
тазовоседалищната област, възможно и в областта на дясна лакътна става;
лекостепенен травматичен шок -развил се в резултат на болковото дразнене от
травмите и лека кръвозагуба от кръвоизливи в меките тъкани около фрактурата и на
натъртванията; експертът е изтъкнал, че наличните по делото данни не доказват
получени от пострадалия външно видими рани охлузвания - данни за такива
увреждания не са отразени в никой от приложените медицински документи, не са
посочени и в протокола за разследване на трудова злополука, в който са цитирани
данни от неприложени в делото мед. документи от първичните прегледи на
пострадалия; установените травматични увреждания са причинени от действие на
твърд тъп предмет /по механизма на удари с или върху такъв/; възможно е да са
получени по времето и начина на протичане на процесния инцидент - падане на
пострадалия от височина върху твърда бетонна площадка; доколкото в делото няма
никакви данни за евентуални други травми на лицето към този момент, следва да се
приеме, че в случая е налице пряка причинно-следствена връзка между процесния
инцидент и получените от ищеца травматични увреждания; по своята медико-
биологична характеристика установените увреждания водят до: фрактурата на
прешлена - трайно затрудняване на движенията на снагата и болка и страдание;
останалите увреждания - временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
болка и страдание; наличният към момента следоперативен цикатрикс по кожата не
4
променя съществено нормалния външен вид на тялото/гърба/ и не създава
функционални нарушения; т.е. представлява козметичен дефект, а не „обезобразяване
на други части на тялото“; същият е с постоянен характер/ще остане за цял живот/,
като с времето ще поизбледнява и ще се позаличава; обичайният срок за
възстановяване от фрактурата на прешлена, при благоприятно протичащ
възстановителен процес, е около 12- 18 месеца; в конкретния случай от проведеното на
18.07.25г. образно изследване е видно, че възстановителният процес не е завършил и
протича най-вероятно по-забавено – все още няма започнала консолидация на
фрагмент от тялото на счупения прешлен; останалите мекотъканни увреждания при
благоприятно протичащ възстановителен процес подлежат на пълно възстановяване за
срок от около 3-4 седмици; няма данни в случая този период за възстановяването им
да е бил по-продължителен или да са останали някакви неблагоприятни здравословни
последици от тях; от наличните медицински документи е видно, че на пострадалия е
провеждано болнично лечение за период от 14 дни - включващо оперативно лечение и
консервативно със съответни медикаменти; при изписването е назначено лечение с
медикаменти/антикоагулант, НСПВС и гастропротектор/ в дома за 10 дни; след този
период със сигурност пострадалият приемал и приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти-възможно постоянно за някакъв период, възможно
епизодично при нужда; в случая основното лечение на ищеца е било оперативното;
така установената фрактура на тялото на прешлена/нестабилна, с проминиране на
фрагмент към гръбначния канал/ е показана за оперативно лечение - такова е
проведено; по своята същност проведеното оперативно лечение цЕ. стабилизация на
гръбначния стълб в областта на фрактурата, отбременяване на натиска върху счупения
прешлен и фиксиране на фрагментите му - в случая това е постигнато чрез метална
остеосинтеза с две „метални пръчки", фиксирани за двата съседни и фрактурирания
прешлен с винтове; към момента на изготвяне на заключението ищецът не е напълно
възстановен от травмата на гръбначния прешлен – както се посочи по-горе
обичайният благоприятен период за възстановяване е по-дълъг от изминалото до
момента време от травмата, а в случая контролните изследвания и прегледи на лицето
сочат, че възстановителния процес протича забавено и непълноценно и
възстановяването му ще продължи по-дълго; към момента на изготвяне на
експертизата пострадалият е в голяма степен възстановен до самообслужване/за
ежедневни дейности, неизискващи пълен обем движения на гръбначния стълб/ и до
частична работоспособност за трудови дейности неизискващи по-голямо или по-
продължително физическо натоварване, както и такива неизискващи пълен обем на
движения на гръбначния стълб за извършването им; от момента на травмата до
момента на изготвяне на експертизата в ищеца е налице ограничен обем на
движенията в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб – както от самата фрактура,
така и от последващото необходимо оперативно лечение/металната остеосинтеза
блокира движенията в областта между последния гръден прешлен и първите два
поясни прешлена на гръбначния стълб; този функционален дефицит ще продължи и в
бъдеще до възстановяването на фрактурата и евентуалното премахване на
остеосинтезния материал; към момента на изготвяне на експертизата не може да бъде
направена по-достоверна прогноза колко време ще продължи възстановителния период
при пострадалия, както и до каква степен ще бъде възстановяването – при
продължаващо несрастване на фрактурирания фрагмент е възможно да се наложи
допълнително оперативно лечение за възстановяване целостта на тялото на прешлена;
ако такова се постигне-след него и премахване на остеосинтезния материал и др.; в
случая най-вероятно пълно възстановяване/на пълния обем движения на
5
гръбнака, каквито са били възможни преди травмата/ няма да настъпи - ще
остане в някаква степен функционален дефицит, обемът на който към момента
не може да се прогнозира.; в случая най-силни и продължителни са болките от
фрактурата на прешлена и травмата на меките тъкани около него, като конкретната им
сила и продължителност не може точно да се опредЕ. — чувствителността на болка е
индивидуална и различна при отделните индивиди; обичайно такава травма води до
значителни по сила и по-продължителни болки, които са най-силни и постоянни от
момента на получаване на травмата до и малко след проведеното оперативно лечение;
също по-интензивни и постоянни болки са налице в последващите 2-3 месеца; в
последващия период до възстановяването болките постепенно отслабват и изчезват
при покой, но се проявяват и засилват при натоварване и някои движения; с най-
голяма вероятност такива епизодични по-леки болки в областта на травмата на
гръбнака ще се появяват и до края на живота на пострадалия – при по-голямо
физическо натоварване, промяна на времето и др.; болките от останалите мекотъканни
увреждания са сравнително леки, най-силни в първите няколко дни след травмите и
постепенно отслабващи и напълно отзвучаващи към края на възстановителния период
от 3-4 седмици; част от появата на шиповете имат причинна връзка с инцидента;
задължително около фрактурата, тоест около поставянето на остеосинтезия материал
се развиват дегенеративни промени в костите скандилоза и други; при някои от тях
още след първото образно изследване са отразени наличие на такива промени на нива
между 4 и 5 поясен прешлен и 5 и 1 сакрален; установени са така да ги наречем
„дефекти“ в междупрешлените дискове и начало на двустранна рецесуална стеноза; те
са непосредствено след травмата, което означава, че не са свързани с травмата и с
инцидента, но са установените след това; отбелязаните от експерта в заключението са
във връзка с инцидента; тези, които са в областта на фрактурата – остеосинтезния
материал и намиращите се до тях са във връзка с травмите; няма данни ищецът да е
имал каквито и да е било здравословни проблеми преди инцидента; в случая има
изменения, установени при КТ изследвания при постъпване в болница „Пирогов“,
което е ден след травмата, които изменения не са получени при травмата; те най -
вероятно са дегенеративни изменения, които ги има половината население и в голям
брой от случаите нямат симптоматика; въпросната травма би могла да доведе до
усложнение на вече съществуващите дегенеративни изменения, извън областта на
травмата.
От приетото по делото заключение на съдебно-психологична експертиза /л. 63-
л. 68/, кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена и изложеното
от в.л. в о.с.з. на 12.09.2025г. /л. 75, стр. 2 и сл./ се установява следното: ищецът е
преживял инцидента, като силно негативно емоционално преживяване, пораждащо
емоционален отговор в емоционалната сфера към стресово състояние; вследствие на
ситуацията се наблюдава повишаване на безпокойството, тревожност, неудобство и
ограничаване на общуването, като интензивността им е умерена и по-скоро се
наблюдават белези на все още не преработване на травматичното събитие/инцидента
от 25.09.2024г./; той е обхванат от тревожност, в която непрекъснато мисловно
предъвква „преживяното“, рови се в детайли, излишно търси какво е пропуснал, до
степен на нагледност на установеното и каква е била неговата грешка със склонност да
изгражда мисли за собствена вина; тази травма се е отразила върху личността му
пагубно събитията, преживени вследствие от нея са останали и към момента се намира
в състояние на тревожност и безпокойство, което е довело до проблеми със
соматичното му здраве и социалното му функциониране; към момента на
психологичното изследване са констатирани промени в поведението и психологичното
6
му състояние, които промени не са с тежест на някакъв вид психично разстройство,
както и здравословни или други смущения застрашаващи живота му, но тези
симптоми могат да бъдат определени, като последица от травмиращото за него
събитие; ищецът е претърпял и продължава да търпи страдание, болки, вина от
случилото се, страх да не остане завинаги инвалид и да му се влоши състоянието;
всичко това има причинно-следствена връзка между настъпилите психологически
промени вследствие инцидента от 25.09.2024г. и процесното събитие.
Относно вида и интензивността на болките и страданията, претърпени от
ищеца, са разпитани двама свидетЕ. на ищеца: Р.Ц. Г.а, съпруга на ищеца, чиито
показания следва да се кредитират, в съответствие с изискванията на нормата на чл.
272 ГПК /л. 77 и сл./ и Д. С.а К., сестра на ищеца, чиито показания следва да се
кредитират, в съответствие с изискванията на нормата на чл. 272 ГПК /л. 78, стр. 2 и
сл./
От показанията на свидетеля Р.Ц. Г.а /л. 77 и сл./ се установява следното:
свидетелят Г.а е видяла съпруга си на 25.09.24г. в болница „Свети Иван Рилски“ гр.
Дупница, защото се наложило да я викнат, за да му сложат катетър; ищецът бил
неадекватен, имал охлузвания по лакътя, както и натъртвания по задните седалищни
части; в болницата в Дупница ищецът останал една нощ, докато близките му намерят
обездвижващ корсет, поради да е обездвижен; направена му била операция, при която
на ищеца му били поставени шест импланта в Л 1, като в болницата ищецът стоял до
08.10.2024г., след което се прибрал вкъщи; след изписването си имал затруднения в
придвижването си; можел да се придвижва с помощ; страхувал се от имплантите в
себе си; доста време му трябвало да свикне с мисълта, че нещо ще спира нормалните
движения; ищецът много трудно се пречупил да бъде по-подвижен; около 3-4 месеца
му отнело да стане по-смел и да се движи повече; от месец юли 2025г. започнал да
ходи на работа, защото изчерпал лимита от болничните; ищецът не се е оправил
напълно; уморявал се при голямо движение, повече седял; трябвало малко да постои,
като се изправи, преди да походи; имал болка в кръста; след изписването му от
болницата, му били изписани два вида антибиотици, обезболяващи и инжекции, които
трябвало да прави в корема в продължение на 5 дни; имал постоянно нужда от помощ,
защото изпитвал страх да се отпусне, да не падне от тежестта, от болката в кръста,
когато става; при посещенията си на банята, трябвало да ползва патерици и се
срамувал да излиза с тях навън, и за това не излизал; към момента на показанията на
свидетеля Г.а, ищецът можел да се придвижва без патерици; след като изминали 4 - 5
месеца от операцията, състоянието на ищеца се подобрило; ищецът ходи всеки месец
на контролен преглед; първите три месеца имал нужда от постоянна помощ; преди
инцидента ищецът никога не е имал проблеми с кръста и с двигателните си
способности; винаги е бил много деен; наложило се да потърсят помощ от други хора;
ищецът станал раздразнителен; обвинявал се, че не може да помага в домакинството;
ищецът се притеснява за бъдещето, как ще изкарва прехраната си, за това, че зависи от
семейството и се нуждае от помощта на близките си; ищецът напълнял малко от
обездвижването; появили се проблеми със съня; станал затворен и спрял да излиза
навън; престанал да общува и да се вижда с приятЕ. и познати; предстояла му и друга
операция, защото трябвало да му бъдат извадени имплантите, но зарастването все още
не било достатъчно добро и трябвало да се изчака до пълното калциране на мястото;
откакто ищецът се върнал на работа, се прибирал уморен, там не можело да си
позволи да седи, само когато имал възможност можел да седне.
От показанията на свидетеля Д. С.а К. /л. 78, стр. 2 и сл./ се установява
7
следното: за пръв път свидетелят К. е видяла брат си след инцидента около 18:00 часа
на същия ден в „Лефтеровата болница“ в гр. Дупница, в реанимацията; ищецът
изпитвал силни болки в областта на кръста; лежал по гръб, абсолютно неподвижен; не
си спомнял какво се беше случило, изпитвал силен стрес и уплаха; наложило се да го
оперират спешно като го откарали с линейка до болница „Пирогов“ в гр. София;
имплантирали му 6 метални импланта в кръста и докторът обяснил, че има една
издадена костица, която трябва да се прибере, за да не нарани гръбначния стълб;
изписали го на 08.10.2024г. и се прибрал вкъщи; свидетелят К. виждала ищеца всеки
ден; помагала на снаха си; грижела се за ищеца, защото бил абсолютно неподвижен,
много трудно ставал, изпитвал много силни болки, както и страх при стъпване, да не
стане проблем, да не се получи пак счупване и се придвижвал с патерици; това
състояние продължило около 3 месеца след това; ищецът се променил – преди
инцидента бил деен и грижовен човек, а сега се нуждаел от помощта на околните; не
можел да изпълнява ежедневните си дейности, както преди; не можел да вдига тежко,
нито можел да се грижи за зеленчуковата градина и за лозето си, от което изпитвал
удоволствие преди; станал прекалено изнервен и раздразнителен, за разлика от преди,
когато бил усмихнат и весел; ищецът се затворил в себе си, не обичал да говори за
самия инцидент; ищецът се върнал на работа преди 2 месеца, като това завръщане не
му се отразило добре, защото той все още изпитва болка, и имплантите в него
затруднявали свиването и съответно изпитвал болка и страх; употребявал
обезболяващи, като преди инцидента не е използвал никакви лекарствени продукти;
ищецът не е имал никакви здравословни проблеми; ищецът имал охлузвания по
тялото, като при самото падане са получени охлузвания и натъртвания; инцидентът се
отразил емоционално много зле на ищеца, защото изгубил съня си; ищецът бил
общителен човек, но след инцидента се затворил в себе си, не се събирал с приятЕ.те
си, както преди; предстояла му втора операция за отстраняване на имплантите, която
трябвало да бъде направена скоро, но при последния преглед на ищеца се установило,
че има кухина, която не е зараснала правилно и, че при отстраняване на имплантите на
този етап ще бъде пагубно за него, може да остане инвалид, и за това отложили
операцията; свидетелят К. помагала на ищеца в продължение на около 4-5 месеца, като
през първите 3 месеца сменяла съпругата на ищеца и оказвала помощ на ищеца при
ставане, при придвижване, придържала го; след това му оказвала морална подкрепа,
която оказвала и сега; след третата седмица от изписването си ищецът се наложило да
излезе с колата си, която той управлявал; ищецът подал документи в ТЕЛК за
трудоустрояване.
За същите факти, както и за твърдените на ответника за съпричиняване, по
делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпит на свидетеля на
ответника В.Н.Д. /л. 79 и сл./, от които се установява следното: свидетелят Д. е колега
на ищеца и работи в ответното дружество на длъжност „автокранист“ от 2006 година,
включително и към момента на показанията; в момента на инцидента свидетелят Д. е
бил на смяна, но е бил до тоалетната и като се върнал видял, че кранът тръгва да пада,
а ищецът бил в кабината на крана; свидетелят Д. видял как е паднал кранът със
стрелата; след като началникът в гаража изпратил свидетеля Д. и ищеца на 25.09.2024г.
в сушилната и им възложил да вдигат едни силузи, двамата с ищеца позиционирали
крана; двамата ги изпратили сутринта към 10 ч. като и друг път са вършили тази
дейност; всичко било организирано, съобразно установения ред; кранът бил в
изправност; двамата го проверили, преди да започнат работа; по принцип били
задължени да направят проверки за това дали е добре закачен; в случая направили тези
проверки; първият силуз бил вдигнат от свидетеля Д.; силузът бил прикачен на 4
8
страни; от външната фирма осъществили прикачването на тези товари; след като
извършили необходимата проверка, свидетелят Д. се качил на крана, а ищецът останал
долу; тъй като от външната фирма се забавили, свидетелят Д. отишъл до тоалетната;
ищецът вдигнал втория силуз, като по времето на вдигането свидетелят Д. бил в
тоалетната; при идването видял, че кранът пада; стрелата на автокрана се счупила при
падането; всички предпазни кранове работЕ. към момента на злополуката като двамата
с ищеца ги проверили в същия ден; в дневника отбелязвали, че кранът е технически
изправен; ищецът станал почти сам, с помощта на свидетеля Д. като ищецът заявил, че
малко го боли гърба; впоследствие пристигнала аварийката и го докарала до
болницата като свидетелят Д. го придружавал първо до Бърза помощ и после до
„Лефтеровата“ болницата, където свидетелят Д. си тръгнал; около месец ноември 2024
година свидетелят Д. видял ищеца, който се придвижвал нормално, но бил малко
отслабнал; ищецът се върнал на работа като към момента на показанията бил в отпуск;
като се върнал на работа, нямало промяна у ищеца; ищецът не е споделял за някакъв
дискомфорт.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Характерът на увреждането на ищеца като трудова злополука по смисъла на
чл.200, ал.1 КТ следва да се установи в хода на настоящото исково производство /Р.
1222/1967г. на ВКС, ІІІ г.о., Р. 435/1987г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Чл. 55, ал. 1 КСО регламентира дефиницията на трудовата злополука – а
именно да се касае за травматично увреждане, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, когато то е довело до временна нетрудоспособност,
инвалидност или смърт на осигурения. От обсъдените по-горе писмени доказателства
и от приетите за безспорни факти между страните е видно, че уврежданията са
настъпили внезапно през време на извършване на работа, осъществявана във връзка с
трудовото правоотношение на ищеца при ответника. От болничните листи и
заключението на СМЕ се установява, че настъпилите травматични увреждания:
фрактура на тялото на първи поясен прешлен на гръбначния стълб/прешлен Л1/ с лека
дислокация на фрагменти; контузия/натъртване/ на меки тъкани в областта на гърба и
тазовоседалищната област, възможно и в областта на дясна лакътна става;
лекостепенен травматичен шок -развил се в резултат на болковото дразнене от
травмите и лека кръвозагуба от кръвоизливи в меките тъкани около фрактурата и на
натъртванията са в пряка и причинна връзка с настъпилата временна
неработоспособност.
Основание за имуществената отговорност на работодателя в конкретния
случай е неизпълнение на негово основно задължение по трудовото правоотношение
най – общо формулирано в разпоредбите на чл.127, ал.1, т.3 и чл.275, ал.1 КТ като
задължение за създаване на нормални условия за изпълнение на възложената работа на
служителя, като му осигури безопасни условия на труд, така че всяка опасност за
живота и здравето на работника да бъде предотвратена. Последното не е сторено в
конкретния случай. Отговорността на работодателя е обективна, тъй като вината на
работодателя не е необходима предпоставка при възникването й, така че дали
конкретното поведение на служителя е било виновно няма да бъде изследвано в
настоящото производство.
В хода на производството от събраните доказателства не се установи
9
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат чрез проява на груба
небрежност от страна на ищеца. Напротив от показанията на самия свидетел на
ответника В.Н.Д. /л. 79 и сл./ се установи, че всичко било организирано, съобразно
установения ред като двамата с ищеца направили всички необходими проверки, преди
да извършат съответната дейност. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата
на чл.201 ал.1 КТ, която предвижда, че работодателят не отговаря по предходния член,
ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, а съгласно чл. 201 ал. 2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност по чл.201
ал.2 КТ по съдържание съвпада със съзнаваната непредпазливост в наказателното
право. Работникът или служителят действа при груба небрежност когато съзнава, че
може да претърпи злополука, но се надява да я предотврати. Приема се, че грубата
небрежност е тежко нарушение на дължимата грижа при положение, че в конкретната
обстановка пострадалият работник е могъл да я съблюдава по начин, по който
обикновен човек в идентична ситуация не би допуснал. В рамките на трудовото
правоотношение дължимата грижа се свързва със спазване правилата на организация
на труд и правилата за безопасност и нарушаването им по начало е предпоставка за
отговорно поведение, но не във всички случаи това има за последица намаляване
обезщетението по чл.201 ал.2 КТ /решение №79/2012 г. по гр.д. №673/2011 г. на ІV ГО
на ВКС; решение от 21.06.2011 г. по гр. д. №1248/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС; решение от
14.01.2010 г. по гр. д. №298/2009 г. на VІ ГО на ВКС, решение №94 от 29.05.2019 г. по
гр. д. № 2649/2018 г. на IV ГО на ВКС и др./. Изводът за съпричиняване от страна на
работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с
допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал
груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко
нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на
работата. Следователно, за да се приеме, че увреденият работник или служител е
действал при груба небрежност, трябва да е установено нарушение на правилата за
безопасност на труда и посоченото субективно отношение на пострадалия към
нарушението. В настоящия случай ответникът не доказа такова нарушение.
Същевременно ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че ищецът
е бил запознат с представената по делото Инструкция за работа на повдигателни
съоръжения /л. 66-л. 95 от приложеното гр. дело № 103/2025г. по описа на ОС –
Кюстендил/.
Основателността на иска за неимуществени вреди предполага ищецът да е
претърпял болки и страдания, които са в причинна връзка с трудовата злополука.
Доказателства в тази насока са обсъдените по-горе заключения на съдебно-медицинска
експертиза и съдебно-психологическата експертиза, както и свидетелските показания,
получени от двамата свидетЕ. на ищеца: Р.Ц. Г.а /л. 77 и сл./ и Д. С.а К. /л. 78, стр. 2 и
сл./.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Съдът следва да се ръководи от
събраните по делото данни, изложени по-горе. Съдът съобразява характера и степента
на заболяването – наличие на следните травматични увреждания: фрактура на тялото
на първи поясен прешлен на гръбначния стълб/прешлен Л1/ с лека дислокация на
фрагменти; контузия/натъртване/ на меки тъкани в областта на гърба и
тазовоседалищната област, възможно и в областта на дясна лакътна става;
лекостепенен травматичен шок -развил се в резултат на болковото дразнене от
10
травмите и лека кръвозагуба от кръвоизливи в меките тъкани около фрактурата и на
натъртванията. Вещото лице категорично е обосновало извода, че в случая най-
вероятно пълно възстановяване/на пълния обем движения на гръбнака, каквито са
били възможни преди травмата/ няма да настъпи - ще остане в някаква степен
функционален дефицит, обемът на който към момента не може да се прогнозира като
същевременно от проведеното на 18.07.25г. образно изследване експертът е установил,
че възстановителният процес не е завършил и протича най-вероятно по-забавено – все
още няма започнала консолидация на фрагмент от тялото на счупения прешлен.
Същевременно вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на експертизата
пострадалият е в голяма степен възстановен до самообслужване/за ежедневни
дейности, неизискващи пълен обем движения на гръбначния стълб/ и до частична
работоспособност за трудови дейности неизискващи по-голямо или по-продължително
физическо натоварване, както и такива неизискващи пълен обем на движения на
гръбначния стълб за извършването им. Експертът е посочил още, че от момента на
травмата до момента на изготвяне на експертизата в ищеца е налице ограничен обем
на движенията в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб – както от самата
фрактура, така и от последващото необходимо оперативно лечение/металната
остеосинтеза блокира движенията в областта между последния гръден прешлен и
първите два поясни прешлена на гръбначния стълб, като този функционален дефицит
ще продължи и в бъдеще до възстановяването на фрактурата и евентуалното
премахване на остеосинтезния материал. Сочи се още, че към момента на изготвяне на
експертизата не може да бъде направена по-достоверна прогноза колко време ще
продължи възстановителния период при пострадалия, както и до каква степен ще бъде
възстановяването – при продължаващо несрастване на фрактурирания фрагмент е
възможно да се наложи допълнително оперативно лечение за възстановяване целостта
на тялото на прешлена.
От приетата СПЕ и показанията на свидетЕ.те на ищеца следва да се съобрази
обстоятелството, че ищецът не се е възстановил от преживения инцидент като същият
е претърпял и продължава да търпи страдание, болки, вина от случилото се, страх да
не остане завинаги инвалид и да му се влоши състоянието. Следва да се съобрази
обстоятелството, че болките са били по-интензивни и постоянни болки в
последващите 2-3 месеца след инцидета, когато ищецът се е нуждаел от чужда помощ.
Следва да се отчетат и многобройните негативни изживявания у инцидента, свързани
с обстоятелството, че е станал по-затворен, престанал е да общува с близките си,
загубил е съня си, отслабнал е и се е промил в неблагоприятна посока. Следва да се
отчете и възрастта на ищеца към момента на злополуката – 47г., както и времето на
неработоспособност, определено по съответния ред, за което ищецът е бил в
състояние на фактическа невъзможност да полага труд. Същевременно, съдът
съобразява, че понастоящем състоянието му от времето преди злополуката не е
възстановено като същото според вещото лице по СМЕ най-вероятно няма да се
възстанови напълно – ще остане в някаква степен функционален дефицит, обемът на
който към момента на изготвяне на експертизата не може да се прогнозира.
Поради изложеното настоящият състав счита, че сумата 50000.00 лв. се явява
справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания, до която сума следва да
бъде уважен искът и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100000
лева, частично предявен от сума в общ размер от 120000 лева.
Основателно е искането за присъждане на законната лихва, считано от
11
25.09.2024г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на възражението за прихващане със сумата от 6979.68 лева,
заплатена от ответника в полза на ищеца на 22.11.2024г. за проведено лечение на
ищеца /съобразно уточнението, направено от ответника в първото по делото съдебно
заседание /л. 74/, съдът намира същото за неоснователно, доколкото ответникът
изрично заявява, че сумата е била изплатена за покриване на медицински разходи,
сторени от ищеца /тоест на имуществени вреди/, а в случая предявеният иск е за
заплащане на неимуществени, а не на имуществени вреди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по
делото, съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвокат
В. В. М. следва да се присъди сумата от 500.00 лева, съразмерно с уважената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 50 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Дупница ответникът следва да заплати сумата от 2507.50
лева, съразмерно с уважената част от иска /ДТ – 4000 лв. и депозити за вещи лица –
1015.00 лева/.
С оглед изложените съображения, РС – Дупница
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТЕЦ – Бобов дол“ АД, с ЕИК *********, с адрес: с. Големо село
да заплати, на основание чл. 200 КТ в полза на Г. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.
*** сумата от 50000 лева, частично предявен от сума в общ размер от 120000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/
от трудова злополука, настъпила на 25.09.2024г., около 14:10 часа на строителната
площадка за „Инсталация за сушене на твърди горива“ в „ТЕЦ – Бобов дол“ АД – с.
Големо село при извършване на маневри с крана по повдигане на метален силоз с
тегло около 6 тона и причинила счупване на гръбначния стълб на ищеца, намиращ се в
трудово правоотношение с ответника, ведно със законната лихва от 25.09.2024г. /датата
на увреждането/ до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 100000 лева, частично
предявен от сума в общ размер от 120000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ответника „ТЕЦ – Бобов дол“ АД, с ЕИК
*********, с адрес: с. Големо село срещу ищеца Г. С. Г., с ЕГН **********, с адрес:
гр. *** възражение за прихващане с вземането за сумата от 6979.68 лева,
представляваща заплатена от ответника в полза на ищеца на 22.11.2024г. сума за
проведено лечение на ищеца.
12
ОСЪЖДА „ТЕЦ – Бобов дол“ АД, с ЕИК *********, с адрес: с. Големо село
да заплати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвокат В. В. М. от
Адвокатска колегия – Перник сумата от 500.00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати в полза на
„ТЕЦ – Бобов дол“ АД, с ЕИК *********, с адрес: с. Големо село, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 50.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница.
ОСЪЖДА „ТЕЦ – Бобов дол“ АД, с ЕИК *********, с адрес: с. Големо село,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Дупница сумата от 2507.50 лева – разноски по съразмерност
за производството пред РС – Дупница.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му в препис.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
13