№ 6869
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100514452 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община, чрез юрк.
Златанова, срещу решение № 17010/19.09.2024г., постановено по гр.д. № 47730/2023г.
по описа на СРС, 24-и състав, с което по предявените от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, ответникът Столична община е осъден да заплати на ищеца сумата 196 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по
щета № 0000-1261-19-250800 и ликвидационни разноски във връзка с реализирано на
10.03.2019г. в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“ ПТП, ведно със законната лихва
от 28.08.2023г. до окончателното изплащане и сумата 61.97 лева – обезщетение за
забава за плащане на същата главница за периода от 28.08.2020г. до 27.08.2023г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на
постановеното съдебно решение – съдът не обсъдил с необходимата конкретика и
задълбоченост събраните по делото доказателства и възраженията на ответника в
отговора на исковата молба. Решението не било мотивирано в разрез с раздел I, т. 3
ППВС № 1/13.07.1953г. и постановките на доразвиващите го ППВС № 7/27.12.1965г., т.
13 ППВС № 1/10.11.1985г. Съдът бил длъжен да изложи мотиви за това как достигнал
до извод за основателност и доказаност на исковете и кои били относимите
доказателства, на база на които формирал вътрешното си убеждение, защо приема
1
едни доказателства и отхвърля други, кои са установените факти и приложението на
закона към тях, да обсъди всички събрани по делото доказателства, релевантни за
спорното право в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не да посочва само някои от
тях. С отговора на исковата молба ответникът оспорил всички елементи от
фактическия състав на вземането на ищеца - наличието на валидно сключен договор за
застраховка, настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит от
имуществената застраховка риск, плащането на застрахователя по застрахователния
договор и деликтната отговорност по отношение на увредения застрахован при
причиняване на събитието. По делото по никакъв начин не се установило наличието
на дупка на пътното платно с посочените размери и разположение на автомобила със
съответната негова част в нея и видими щети – сочи съдебна практика. Въпреки
липсата на тези доказателства СРС приел, че водачът попаднал в дупка и твърдените
щети били причинени. Съдът неправилно приел покрит от застраховката риск,
отсъствало основание за плащане от страна на застрахователя, респ. не настъпила
надлежна суброгация срещу делинквента – сочи съдебна практика. Моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявените по делото искове. В условията на
евентуалност – за намаляване на размера на присъденото обезщетение поради
отчитане съпричиняване на водача. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ищеца ЗК „Лев Инс“ АД,
чрез юрк. Л., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Решението било правилно и обосновано. По делото бил представен
протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, който се ползвал с материална
доказателствена сила относно възприетите от това лице факти. Произшествието било
посетено, установена на място греда с описани в протокола размери, процесният пътен
участък – заснет. Доказани по делото били всички елементи от фактическия състав на
исковете – излага съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Агенция пътна инфраструктура,
чрез юрк. Т., оспорва въззивната жалба. Излага подробни съображения.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
2
Преобладаващата част от съдържанието на въззивната жалба съставлява
цитирани части от задължителна съдебна практика, както и от съдебни решения на
различни съдилища, без да са наведени конкретни оплаквания срещу обжалваното
решение. Отделно въведените с жалбата възражения за неизпълнението от СРС на
задължението да обсъди твърденията и доводите на страните и да мотивира решението
си съобразно задължителната практика на ВКС – ППВС № 1/13.07.1953г., ППВС №
7/27.12.1965г., и ППВС № 1/10.11.1985г., са напълно неоснователни. Събраните
доказателства – писмени и гласни такива и заключение на САТЕ са безпротиворечиви
и напълно кореспондират помежду си. Първоинстанционният съд задълбочено е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви защо приема за
установен всеки един от елементите от фактическия състав на вземанията на ищеца.
От представената по делото застрахователна полица № 93001810029967 от
13.04.2018г. се установява, че на посочената дата ищецът и св. Я.Ц.Я. (собственик на
застрахованото МПС съобразно представеното по делото свидетелство за регистрация,
част II на л. 8 от преписката на делото на СРС), сключили в законовоустановената
писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег.№ ****, с клауза „1“, съобразно общите правила на
застрахователя. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна
сума от 7 000 лева и период на покритие на застраховката от 14.04.2018г. до
13.04.2019г. Видно от съдържанието на полицата, застрахованият декларирал, че е
запознат, че полицата влиза в сила след оглед и заснемане на МПС съгласно т. 17,
раздел VI ОУ на застрахователя. По делото е представен и талон за оглед от датата на
сключване на полицата и документ с отразено плащане на извършено от застрахования
плащане на пълния размер на дължимата застрахователна премия от 453.03 лева.
По делото са събрани доказателства, от които се установява, че страните по
застрахователния договор изпълнявали същия, ведно с представените по делото ОУ
към него, в т.ч. на 19.03.2019г. застрахованият уведомил застрахователя с уведомление
за настъпило застрахователно събитие по имуществената застраховка, а именно на
10.03.2019г., в гр. София, при движение по Околовръстен път, посока с. Казичене към
бул. „Ботевградско шосе“ автомобилът преминал през дървена греда, намираща се на
пътното платно. В резултат от преминаване на автомобила през намиращия се на
пътното платно предмет – дървена греда били увредени двете му десни джанти, а
застрахователят образувал щета № 0000-1261-19-250800, извършил оглед на
автомобила, събрал доказателства, определил и на 17.05.2019г. изплатил на
собственика на автомобила застрахователно обезщетение. Доколкото
застрахователният договор е търговска сделка, приложение намират правилата на
Търговския закон и в частност чл. 293 ТЗ, според който неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично
до нейната нищожност. С арг. от нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на формата
3
за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако има
оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на
нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението й може да се заключи,
че не е оспорвала действителността на изявлението. Следователно трето лице също не
би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на
страните по същия може да се заключи, че те не са оспорвали действителността на
изявленията си.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства несъмнено се
установява, че никоя от страните по застрахователния договор не оспорила
действителността на изявленията, а напротив - и двете страни изпълнявали
задълженията си по застрахователния договор, сключен със застрахователна полица №
93001810029967 от 13.04.2018г. за имуществена застраховка „Каско“. Ето защо и
ответникът Столична община не може да се позовава на недействителност на
имуществената застраховка.
От писмените доказателства по делото – уведомление за настъпване на
застрахователно събитие, подписано от св. Я., протокол за ПТП бл. №
1746459/10.03.2019г., експертиза по щета, сравнителна експертиза, доклад по щета, и
гласните такива, събрани чрез разпита на св. Я. се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 10.03.2019г., вечерта, застрахованото МПС претърпяло
увреда. При движение по Околовръстен път, посока с. Казичене към бул. „Ботевградско
шосе“, процесното застраховано МПС преминало през непочистен и необозначен
предмет – дървена греда, находяща се на платното за движение. От преминаването
през този предмет били увредени двете десни гуми и джанти на автомобила. Същите
вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се установяват и от
преписката по образуваната при ищеца щета № 0000-1261-19-250800, в т.ч.
уведомление за настъпване на застрахователно събитие, подписано от св. Я., протокол
за ПТП бл. № 1746459/10.03.2019г., експертиза по щета, сравнителна експертиза,
доклад по щета.
От писмените доказателства по делото – уведомление за настъпване на
застрахователно събитие, подписано от св. Я., протокол за ПТП бл. №
1746459/10.03.2019г., експертиза по щета, сравнителна експертиза, доклад по щета, и
гласните такива, събрани чрез разпита на св. Я. и неоспореното заключение на САТЕ
се установява, че причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС бил
непочистения и необозначен предмети – дървена греда, находяща се на платното за
движение на Околовръстен път, посока с. Казичене към бул. „Ботевградско шосе“, през
която автомобилът преминал и по този механизъм било получено увреждане – увреда
на двете десни гуми и джанти на автомобила.
Напълно несъответни на твърденията на ищеца и установените по делото факти
4
са възраженията в жалбата, че „не се установило наличието на дупка на пътното
платно с посочените размери и разположение на автомобила със съответната негова
част в нея и видими щети“. Твърденията са, че вредите настъпили от препятствие на
пътя - дървена греда, през която автомобилът преминал с десните си гуми. Отделно
механизмът на настъпването на увредата е несъмнено установен от доказателствата,
подробно и задълбочено анализирани от първоинстанционния съд и напълно
кореспондиращи си помежду си. Видно от удостоверяването в протокола за ПТП от
10.03.2019г. местопроизшествието е посетено от служител на КАТ /излишното НЕ в
бланката е зачертано/. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ по чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и
час, на мястото на произшествието се намирал описаният в протокола лек автомобил, с
описаните видими щети, както и че на пътното платно на посочения пътен участък, се
намирала греда. Напълно със събраните писмени доказателства кореспондират и
гласните такива, събрани посредством разпита на св. Я. – преминал през греда с
размери 10/10/200 см. Имало трафик, не я видял, преминал с дясната половина на
колата през нея. Когато спрял установил, че имало и други автомобили, увредени от
същия предмет. Спукана била предната дясна джанта, а задната – изкривена. Видно от
категоричното заключение на съдебната автотехническа експертиза вредите настъпили
именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. Всички събрани по делото
доказателства правилно са кредитирани от СРС.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ сумата на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 591.64
лева с ДДС. Видно от представеното по делото преводно нареждане по същата щета
застрахователят-ищец заплатил застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка „Каско“ в размер на 186 лева.
От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за
установено, че между ищеца и собственика на застрахованото МПС за процесния
период съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско”. В
периода на покритие на застраховката застрахованото имущество претърпяло ПТП, с
което се реализирал покритият по застраховката риск от увреждане. Доводите на
ответника за изключен риск поради употреба на алкохол и др.п., посочени в отговора
на исковата молба, са неоснователни. Неоснователни са и доводите на ответника за
вина/съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства – писмени
и гласни такива и заключение на САТЕ, възраженията на ответника не се установяват.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина
за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС била неотстранен и необозначен
5
предмет – дървена греда, находяща се на платното за движение на Околовръстен път,
посока с. Казичене към бул. „Ботевградско шосе“. За претърпените щети
застрахователят – ищец изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 186
лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
осъществен фактическия състав на чл. 411 КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и
деликтната отговорност на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ
застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение, има правото да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да претендира заплатената
като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването
на определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената
работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между
поведението на виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията
не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на
които е станало причина за противоправния резултат, респ. лица, на които е
възложено, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа,
не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С отговора на исковата молба пред първата съдебна инстанция ответникът
Столична община възразил, че не носи деликтната отговорност на възложителя по чл.
49 ЗЗД, следваща от неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа – Постановление
9/1966г. на ВС, а на основание чл. 29 от Наредбата за управление на общинските
пътища на територията на Столична община, отговорна за това била Агенция пътна
инфраструктура. Сочената от ответника норма предвижда, че Столична община
съвместно с АПИ осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в чертите на
6
населените места при условията и по реда, определени в Закона
за пътищата и правилника за приложението му.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗП, пътищата са републикански и местни. Републикански
пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа – ал. 2, изр. 1 на същия текст. Съобразно нормата на чл. 3, ал.
4 ЗП списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините.
Републиканските пътища са изключителна държавна собственост - чл. 8, ал. 2 ЗП и
тяхното управление се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на
основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането им. Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал.
3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините
предвид разпоредбата на чл. 31 ЗП. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗП Агенцията и общините осъществяват съвместно
по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и
по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Редът за финансиране на
дейностите по изграждането, реконструкцията и ремонта на републиканските пътища
в чертите на градовете по взаимна договореност е регламентиран с чл. 41 ППЗП.
Предвид легалната дефиниция на понятията „поддържане на пътищата“ и
„ремонт на пътищата“ в параграф 1 от ДР на ЗП – вмененото с горецитираната норма
задължение се изразява в извършването на дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по
възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на
пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Съгласно
чл. 47, ал. 1 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи
за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт
включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя – ал. 2 на същия
текст.
Предвид нормата на чл. 48 ППЗП организирането на дейностите по поддържане
на пътищата са задължение на АПИ досежно републиканските пътища извън
границите на урбанизираните територии, платното (платната) за движение на
7
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените
места с население до 100 000 души, като при постигната взаимна договореност между
агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно, а в случаите
като настоящия - републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
за населените места с население над 100 000 души, задължението за организиране на
дейностите по поддържане е вменено на съответната община, като АПИ участва във
финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1
км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година -
чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП.
Анализът на горните разпоредби обуславя извода, че отговорност за
поддържането и ремонта на републиканските пътища, преминаващи през градовете с
население над 100 000 души, носят общините, на чиято територия се намират.
Следователно на общината е вменено задължението да поддържа републиканските
пътища в границите на града с население над 100 000 души, като полага системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и отстраняване
на локални повреди по настилката, а АПИ единствено участва във финансирането със
средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км. от съответния
клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година – арг. и от чл. 55, ал. 2
ППЗП. В изпълнение на това нормативно задължение бил сключен и представеният по
делото споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на
републиканските пътища в чертите на Столична община.
Следователно, макар и процесният Околовръстен път да е част от
републиканската пътна мрежа, той се намира в урбанизираната територия на гр. София
и по силата на чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП именно на общината е вменено задължението
да поддържа републиканските пътища в границите на града в изправно състояние - чл.
167, ал. 1 ЗДвП. От обстоятелството, че на пътното платно на републикански път в
границите на гр. София - Околовръстен път, към момента на настъпване на
застрахователното събитие е имало неотстранен и необозначен предмет на пътното
платно, следва че именно общината не е изпълнила вмененото й законово задължение.
По горните мотиви по делото не се установява възражението на ответника, че
процесното ПТП настъпило на път, за поддържането на който задължение има ТЛП
АПИ.
Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители
в Столична община, представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал.2
ЗЗД, поведение при изпълнение на възложената им работа, което във връзка със
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на МПС, предвид на което, съдът намира за доказан по
делото фактическия състав на нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
8
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
заключението по изслушаната САТЕ е 591.64 лева. Същият е по-голям от размера на
изплатеното от застрахователя обезщетение от 186 лева. Ето защо регресното право на
ищеца възникнало за по-малката от двете суми - 186 лева и ликвидационните разноски
в размер на 10 лева.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани
доказателства последният да е погасил вземането на ищеца размер на 196 лева. Ето
защо до този размер претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 411 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД правилно е уважен.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на установеното от СРС вземане по акцесорния
иск за мораторна лихва върху главницата, извън изложеното по отношение на иска за
главницата, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по този въпрос,
доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата
по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При горния изход на спора право на разноски има въззиваемата страна-
ответник.
Пред СГС въззиваемият претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които въззивният съд определя в размер на сумата 100 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия следва да се присъдят 100 лева – разноски,
сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17010/19.09.2024г., постановено по гр.д. №
47730/2023г. по описа на СРС, 24-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община, с адрес гр.
София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата
9
100 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – Агенция пътна инфраструктура.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10