Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      №

                                    

                                                   гр.ЛОВЕЧ, ……………2020 г.

                                               

                                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                   ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 86 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

           

С решение № 574/29.11.2019 година, постановено по гр.дело № 964/2019 година, Ловешкият районен съд е осъдил, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.187, ал. 6 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. *** да заплати на П.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 184,59 лева (хиляда сто осемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) - възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като отхвърлил иска за горницата до сумата от 1 512,18 лв.

 Осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 334.00 лева, а на Ловешкия районен съд- държавна такса върху уважения иск в размер на 50.00 лева и 117.00 лв. разноски. Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 22.00 лева.

 Срещу решението е подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са съображения, че при постановяване на своето решение районният съд е тълкувал и приложил неправилно нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР (Д.в. бр.53 от 27.06.2014 г.)  Сочи, че основният порок на решението се състои в неправилно прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснато от съда субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС№ 4 от 17.01.2007 г. Подчертава, че приложението на общите правила на ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането му) е отклонено с чл.187, ал.9 ЗМВР, който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов нормативен акт. В ЗМВР има препращащи норми към КТ само в изрично посочени случаи, а полагането, отчитането и заплащането на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения няма. Нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР, регламентираща 8-часова продължителност на работното време се ползва с презумпция за конституционност и задължителност за прилагането ѝ докато не бъде оспорена пред Конституционния съд и призната за противоконституционна, съгласно чл.151, ал.2 КРБ.

Въззивникът счита за неоснователен мотива на съда, че служителите на МВР са поставени в по-неблагоприятно положение при работа в рамките на едно и съща система, поради това, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР- чл.178, ал.1,т.1, чл.189, ал.1, чл.234,ал.1 и др. от ЗМВР.Набляга, че заплащането на трудово възнаграждение за положен нощен труд е със самостоятелна функция и значение и предвидените условия за разграничение на  нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират с Директива 2003/88/ЕО/. Предвидените компенсаторни механизми са във връзка с равнището на безопасност и отчитане условията на полагането на нощен труд, а не с компенсирането чрез превръщане на същия в извънреден такъв.

Изразява несъгласие с извода на съда за субсидиарно приложение на НСОРЗ поради наличие на празнота в правната уредба и че няма основание за трансформиране на часовете нощен труд в дневен. В тази връзка подчертава, че не са налице предвидените в КТ и НСОРЗ кумулативно предвидени предпоставки за преобразуване на нощния труд в извънреден, които са: 1. подневно отчитане на работното време; 2.работа на смени;3.продължителност на нощно работно време, по-малка продължителност на дневното; 4.трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Последните две предпоставки не са налице, тъй като  по ЗМВР дневното и нощно работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, не е налице и работа по трудови норми.

            Според въззивника, елементите на служебното правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР във връзка със заплащането и компенсирането на извънреден труд са уредени от специалния ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими. Счита за неправилен така възприетият от съда коефициент от 1.143, доколкото не е съобразена разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР.

Моли да бъде отменено изцяло решението на Ловешкия районен съд и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят разноските по делото.

Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от юриск. С.Н., която поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.

Въззиваемата страна се представлява от адвокат В.В. ***, който оспорва жалбата.

От представените доказателства по гр.дело № 964/2019 г. на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият окръжен съд приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като при подаване на въззивна жалба е спазен срока за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.

 Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е неправилно.

П.И.Б. е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София осъдителен иск за заплащане на сумата от 1512.18 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г.- 31.03.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността на претенцията.

От фактическа страна съдът приема следното:

П.И.Б. е назначен като държавен служител със заповед на министъра на вътрешните работи Рег.№ К-6627/18.06.2012 година и встъпил в длъжност „стажант” в ОУПБЗН Ловеч при ОУПБЗН-МВР на 20.06.2012 г., видно от приложения акт. Според АКТ за встъпване в длъжност и съгласно заповед на директора на ГДПБЗН-МВР № 1983К-1281/22.08.2016 г. , на 10.09.2016 г. е повишен в длъжност „Старши пожарникар” в група „Пожарогасителна и спасителна дейност” на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението-Ловеч към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” –Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР. Въз основа на последваща заповед на Гл.комисар № 1983к-1408/11.10.2017 г, на 18.10.2017 г. е встъпил в длъжност „Командир на екип” в ПГ и СД на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Ловеч към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР.Представена е длъжностна характеристика и месечни извлечения за платено възнаграждение, включващи начисления и удръжки. По тези факти страните не спорят. Безспорно е също, ищецът е работел по утвърдени графици и протоколи на 24-часови смени, включваща и полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

За процесния период от от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът твърди, че е положил нощни дежурства общо 1304 часа, конкретно посочени по месеци и години.

От заключението на приетата от съда съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Н.Р., се установява, че за процесния период ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „командир на екип” при 24-часови смени, от 8 часа сутринта до 8 часа сутринта на следващия ден, при които отработеното време от 22 ч. до 6 ч. , т.е. 8 часа, на смята представляващ „нощен труд”. Констатирано е, че на П.Б. е отчитано сумираното работно време, както следва: ежемесечно- от м.05.2016 г. до м.09.2016 г. и от м.07.2018 г. до м.03.2019 г. включително и по тримесечия: І-во тримесечие 2016 г., през цялата 2017 г. и І-во и ІІ-ро тримесечие на 2018 година.  В рамките на смените по график ищецът е полагал нощен труд- по 8 часа на смяна и общият брой часове, положени като нощен труд (158 смени по 8 часа) по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период за времето от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 година са 1264 часа. Изготвена е подробна справка  (Приложение 1) към експертизата за положения нощен труд по периоди и часове. Във ведомостите за заплати за периода на ищеца са начислени и изплатени за положения нощен труд Експертът е посочил, че за процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд от работодателя при отчитане на сумарното работно време, а положените часове нощен труд ( 1264 ч.) са изчислени и изплатени от работодателя по 0.25 лева за всеки отработен нощен час в размер на 316.00 лева. Паричната равностойност на извънредния труд, изчислен след преобразуването на нощен към дневен труд с коефициент 1,143 за целия период (за 180 часа) остойностени по часовата ставка за съответните периоди за извънреден труд при сумарно изчисляване на работното време е 1184.59 лева.

При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1,т.3 във вр. с чл. 187, ал.6 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В чл.176, ал.1 ЗМВР е разписано, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. 

В чл.142 ЗМВР е уреден статутът на три вида служители в МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е посочено изрично, че статутът на служителите по т.1 се урежда от ЗМВР. Статутът на другите две категории служители се урежда съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда (чл.142, ал.4 и ал.5 ЗМВР).

Ищецът работи на длъжността „Командир на екип” в ПГ и СД на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Ловеч към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР и е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.

В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

 В чл.187, ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период на работа на ищеца е действала НАРЕДБА № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която според чл.1 се прилага за държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът.  В чл.2 е предвидено, че  нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а положеният труд от държавните служители извън установеното редовно работно време не може да надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР. В чл.18, ал.1 е уредено, че държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции.

След отмяната на тази наредба е приета НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение в ДВ бр.99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г. и горните текстове, уреждащи продължителността на работното време на служителите на МВР са запазени. В чл.18 и следващите се уреждат служебните правоотношения по повод полагане на труд извън редовното работно време. В двете наредби липсва норма, аналогична на нормата по чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. В новия чл.20а от НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г.е предоставена на държавните служители от МВР възможността да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл.8, ал.2 и е посочено, че по изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8 ЗМВР. Предвидено е, че съгласието по ал.2 се прави в писмена форма и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане. Следва да се акцентира, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено заплащането на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на служителите. Затова не може да се приеме, че е налице непълнота в нормативен акт, обуславящ приложението на НСОРЗ, както е приел РС, позовавайки се на чл.46, ал.2 ЗНА.

Към времето, за което се отнася претенцията, са били в сила Заповед № 8121з- 663 от 5.06.2015 година на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 и 06.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР и Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 година (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 година на Върховния административен съд- ДВ бр.49/2017 г.). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК). Тези заповеди са отменени със Заповед № 8121з- 1428 от 23.11.2017 г. (ДВ бр.98/8.12.2017 г.). Последната заповед, както и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. са отменени със Заповед № 8321з- 156/05.02.2020 година, която е действаща към момента. Тези административни актове определят отчитането и изплащането на допълнителните възнаграждения за нощен труд, за работа през дните на официални празници, независимо дали представляват извънреден труд или не, за времето през което служителят е на разположение, условията за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка.

В изпълнение на действащите към процесния период заповеди на ищеца е заплащан нощен труд в размер на 0.25 лева за час- за отчетен нощен труд от 1264 часа са му изплатени общо 316.00 лева.

Като извънреден се дефинира трудът, който е положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл.143, ал.1 КТ.

В ЗМВР –чл.187 е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.В ал.5 е регулиран начинът на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като в ал.7 се съдържа ограничението, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Следователно, в ЗМВР се съдържа изрична норма, която определя кой труд се определя като извънреден.Прави се и разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед. В конкретния случай от данните по делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд. 

Исковата претенция, заявена като такава за извънреден труд, се основава на твърдението, че положеният нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Настоящият въззивен състав счита, че тази наредба е неприложима в настоящия случай, тъй като служебното правоотношение на ищеца с ответника се урежда от нормите на ЗМВР, съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 във вр. с чл.142, ал.1,т.1 и препращане към тази наредба няма. В чл.2, ал.2 от НСОРЗ е очертано приложното ѝ поле, а именно, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а настоящия случай не е такъв. През процесния период за служителите на МВР са се прилагали посочените по-горе наредби, в които липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В тази насока са и мотивите на ВКС в Решение № 197/7.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о.

Следва да се изтъкне и друг аргумент за неприложимост на наредбата-  в чл.9 от НЗОРЗ е регламентрано превръщането на нощните часове положен труд в дневни, чрез умножаване с коефициент тогава, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното (чл.136 и чл.140 КТ). В чл.187, ал.3 ЗМВР е уредено, че нормалната продължителност на дневното и нощно работно време е еднаква- 8 часа. Тълкувайки тези норми на ЗМВР и на Наредба № 8121з-776 от 2016 г. съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, което е равно на коефициент 1,  независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. И на това основание не може да бъде уважена заявената претенция за преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен и претендиран като „извънреден”.

Неправилно първостепенният съд се позовава на разпоредбите на чл.188, ал.2 ЗМВР за да мотивира приложението на разпоредбите на Кодекса на труда и НЗОРЗ относно превръщането на нощните часове в дневни. Настоящият въззивен състав счита, че предвидената в тази норма специална закрила на държавните служители е свързана само с тези отношения, които са извън специалните разпоредби на чл.179 ЗМВР.Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1) и др.

Настоящият въззивен състав приема, че не е налице извънреден труд при работата  през нощта на ищеца като държавен служител – „Старши пожарникар и  „Командир на екип” в ПГ и СД на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Ловеч към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР, съгласно чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма, поради което липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР. Исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Съдът намира за неоснователен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата поради обусловеността му от главния иск.

Достигайки до обратен извод Ловешкият районен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в частта, в която е уважен иска и вместо него-постановено решение за отхвърлянето му.Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. В останалата част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 225.00 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК, включващи платена държавна такса за обжалване- 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.23,т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

                            

                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 574 от 29.11.2019 година, постановено по гр.дело № 964 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд, В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. **** е осъдена,  на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.187, ал. 6 ЗМВР да заплати на П.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 184,59 лева (хиляда сто осемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) - възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и в частта за разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ***, иск по чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1 184,59 лева (хиляда сто осемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) - възнаграждение за положен извънреден труд (след превръщане на нощните часове към дневни) за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***,на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ****, разноски по делото в размер на  225.00 лева (двеста двадесет и пет) лева).

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: