Решение по адм. дело №195/2025 на Административен съд - Кюстендил

И. И. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.7 оспорва заповед №277з-683/11.04.2025г. на директора на ОДМВР - [област], с която на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 10 месеца. Иска отмяната й като процесуално порочна и материално незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в отговор и писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от оспорващата страна за адвокатско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

И. И. В. заема длъжността старши полицай в участък Сапарева баня към РУ – Дупница при ОДМВР – [област] /срав. кадрова справка и лично досие на жалбоподателя/.

Със заповед №277з-683/11.04.2025г. на директора на ОДМВР - [област] на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 10 месеца, на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР във вр.с чл.150, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗМВР във вр.с т.13, б.“а“ и „в“ и т.15 от ЕК във вр.с чл.2 от ЗЗДН.

От писмените доказателства по делото се установява, че до издаването на оспорената заповед се е стигнало след като със заповед №277з-2288/26.11.2024г. е възложена проверка във връзка с постъпили данни /сигнал от И. Д., И. Д. и М. Д. УРИ 812102-1290/22.11.2024г./ за извършено от И. В. нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Със същата е назначена комисия, която да извърши проверка. Срокът за разследване е удължен със заповед рег.№277з-135/21.01.2025г.

Проведено е разследване от назначената комисия, резултатите от която са обективирани в справка рег.№277р-2300/20.02.2025г. Същата е сведена до знанието на жалбоподателя на 24.02.2025г. От събраните в хода на разследването доказателства комисията е установила следната фактическа обстановка, която се възприема и от ДНО:

И. В. и М. Н. съжителствали на семейни начала от 2021г. до м.декември 2024г. В началото отношенията им били нормални. В последствие обаче жалбоподателят започнал да проявява ревност към Н., като ограничавал контактите й, следял я къде ходи и с кого, контролирал телефонните й обаждания и писмената й кореспонденция. На няколко пъти при възникнали конфликти между тях прибягнал и до физическо насилие със заплахи за обезобразяване, убийство на нея или нейни близки, или самоубийство. Последното такова поведение било на 19.10.2024г., когато след работа жалбоподателят я качил в автомобила си и я закарал над [населено място] в м.“Двете реки“. Казал й „много си хубава, но ако те обезобразя никой няма да те харесва, не ме карай тука да изкопам една дупка и да се заровим и двамата и никой да не ни намери“. Употребил и физическа агресия, като не позволил на Н. да слезе от автомобила, хванал я за ръката, стиснал я силно и я оскубал за косата. В последствие, в началото на м.декември 2024г., М. Н. напуснала И. В..

С покана рег.№277р-3620/26.03.2025г. държавният служител е поканен от ДНО за даване на обяснение при условията на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Такива са дадени на 27.03.2025г., като както в тях, така и в предно дадени, жалбоподателят отрича канстатациите на комисията, обстоятелствата около извършеното от него деяние и вмененото му дисциплинарно нарушение.

Събрани са гласни доказателства средства. Снети са показанията на свидетелите С. М., Р. В., М. С., М. Н., Р. Н., К. Н., Е. А., Р. А., И. Д., М. Д.. Първите три свидетелски сочат за поведението на М. Н. – понякога спокойна, понякога нервна, често променяща настроенията си, проявяваща ревност към жалбоподателя. Св.М.Н. свидетелства за отношенията й с И. В. – отначало добри, в последствие започнали ревности, задушаване, липса на свобода. И двамата се ревнували. Разказва и за случката от 19.10.2024г., като за нея споделила с приятелката си Е. А., а тя от своя страна казала на майката на М. - Р. Н.. Последната пък споделила на съпруга си и на бившия съпруг на дъщеря си – И. Д. и св.Р. А.. В последствие разбрали и дъщерите на М. – И. и М..

Събрани са доказателства за психическото здраве на М. Н., от които се установява, че лицето не страда от психическо заболяване.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл.204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Същата е изчерпателно и добре мотивирана с посочване на конкретните фактически и правни основания за налагане на наказанието. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му /нарушението е установено безспорно с постъпване на справката от проверяващата комисия при ДНО на 20.02.2025г., а заповедта е издадена на 11.04.2025г./.

В хода на производството по издаването на заповед рег.№277з-179/09.02.2015г. не са допуснати процедурни нарушения, които да водят до нейната отмяна. Спазени са императивните изисквания на ЗМВР по чл.206, ал.1 /вж. покана рег.№277р-3620/26.03.2025г. и обяснения от 27.03.2025г./. Събрани са и достатъчно относими към твърдяното дисциплинарно нарушение доказателства. Извършена е проверка, доказателствата са анализирани всестранно, като са изяснени необходимите факти и обстоятелства, както от състава на нарушението, така и от значение за определяне на наказанието. Не е допуснато нарушение на чл.209, ал.1, т.2 от ЗМВР. Актът е и мотивиран - установената фактическа обстановка правилно е подведена под нормата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като твърдяно дисциплинарно нарушение е в съответствие с разпоредбите, релевантни към казуса, наказанието е определено правилно. Т.е. изложените фактически основания в оспорената заповед се намират в единство с правните такива за издаването й.

В. на наказанието при неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е законово определен в чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и не подлежи на преценка от дисциплинарно наказващия орган. С оглед установеното нарушение е наложено и съответното наказание.

Настоящият състав намира, че дисциплинарно наказващият орган правилно е приложил и материалния закон, поради което оспорената заповед не страда и от пороци, касаещи материалната й законосъобразност. Дисциплинарната отговорност на държавния служител И. В. е ангажирана за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. С оглед събрания доказателствен материал и анализа на посочените законови разпоредби, съдът счита, че жалбоподателят с поведението си на 19.10.2024г. в землището на [населено място], [област], а и преди това в отношенията си с М. Н., не е спазил правилата на Етичния кодекс /т.13, б.“а“ и „в“ и т.15/, а именно личното му поведение да е в съответствие със законите на страната и при зачитане и спазване правата и основните свободи на гражданите; да проявява уважение и зачитане достойнството и правата на гражданите – да уважава достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата; да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. Съпоставката на гласните доказателства – показанията на св.М.Н., Р.Н., Кр.Н., Ел.А., Р.А., И..Д. и М.Д. /които съдът кредитира/, в аспекта, че на 19.10.2024г. в землището на [населено място], м.“Двете реки“ жалбоподателят е проявил физическо и психическо насилие над М. Н., като я е заплашил със саморазправа и я е задържал силно за ръката и е оскубал за косата, за да не й позволи да слезе от лекия автомобил, в който са се намирали, и от друга страна показанията на св.М.Н., св.Ел.А., св.Р.Н. за други прояви на психически тормоз от страна на жалбоподателя спрямо М.Н., доказва поведение на държавния служител, представляващо нарушение на етичните правила по сочените текстове. Същият чрез отправяни заплахи към лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство, е проявил неуважение и незачитане на неговото достойнство, отправените заплахи за обезобразяване и закопаване, скубането и задържането за ръката са израз на проявена агресия от физическо естество, като по този начин е застрашил живота, личната свобода и неприкосновеност на М. Н.. В този смисъл съдът приема, че държавния служител е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и в съответствие с чл.200, ал.1, т.12 от закона правилно му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 10 месеца. Срокът на наказание е съобразен с тежестта на противоправното поведение, продължителността и конкретните проявления на оказвания психически и физически тормоз над М.Н., особеното положение на наказания - служител на МВР, чиято дейност е насочена именно към защита правата и свободите на гражданите и борба с престъпността и противообществените прояви.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите, разпитани на страната на жалбоподателя, тъй като те не установяват конкретни факти във връзка с деянието от 19.10.2024г., а свидетелстват общо за отношенията между В. и М.Н.. Не се доказа и тезата на оспорващия за психическо заболяване на М.Н., което да постави под съмнение дадените от нея обяснения и показания /срав. писмо изх.№922/25.06.2025г. на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД и медицинско у-ние №65/23.01.2025г. на МЦ „М“ ООД – [област]/. Приетото като доказателство по делото Постановление на КРП от 21.07.2025г. също не опровергава изложената в оспорената заповед фактическа обстановка, тъй като в нея не се твърди за извършено престъпление от държавния служител, а за нарушаване от същия на етичните правила за поведение в системата на МВР.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служителите по ЗМВР. Не са налице нито релевираните в жалбата, нито останалите в чл.146 от АПК основания за отмяна на акта. В този смисъл жалбата се явява неоснователна и ще бъде отхвърлена.

С оглед изхода от делото разноски се присъждат на ответната страна за юрисконсулт в размер на 200 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.*, ап.* срещу заповед №277з-683/11.04.2025г. на директора на ОДМВР - [област], с която на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 10 месеца.

ОСЪЖДА И. И. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.*, ап.7*да заплати на ОДМВР – [област] с адрес [населено място], [улица]юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста/.

Решението не подлежи на обжалване.