Решение по адм. дело №745/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на С. А. Д. от [населено място], чрез упълномощен представител, против Решение №1012-26-17-8/21.03.2025г. на Директор ТП НОИ Хасково. С решението било потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024г., с което е разпоредено Ст.Д. да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5 859,41 лева. Срещу същото разпореждане била подадена жалба, която Директор ТП НОИ Хасково оставил без разглеждане като недопустима поради просрочване, но това решение било отменено от съда и жалбата била върната за произнасяне по същество. Така при новото произнасяне органът потвърдил оспореното по административен път разпореждане, но и погасил по давност вземанията за обезщетение. В тази част, в която било потвърдено обжалваното разпореждане решението на Директор ТП НОИ, то било незаконосъобразно и само в тази част било обжалвано в настоящия процес. Счита се, че административният орган неправилно упражнил законови правомощия и така постановил вътрешнопротиворечив акт, който не можел да съществува в правния мир. Като анализира разпоредбите на чл.117, ал.3 от КСО и чл.97 от АПК жалбоподателят счита, че когато актът е незаконосъобразен, органът има правомощие да го отмени и реши по същество, а липсва правна възможност да потвърди и едновременно с това да се реши въпросът по същество. При потвърден акт, то липсвал въпрос за решаване по същество. Единствено при отмяна на акта следвало произнасяне по същество, тъй като административното производство не можело да приключи без краен акт. В хода на административното оспорване се допускало събиране на нови доказателства, както и можели да се правят нови възражения и да се дават обяснения. С оглед на направеното възражение за изтекла погасителна давност административният орган трябвало да отмени оспорения акт, а не да го потвърждава, поради което и в тази част се иска да бъде отменено като незаконосъобразно оспореното решение, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът - Директор ТП НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита в оспорената част решението е правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.

С Определение №5609 от 04.06.2025г. е прекратено производството поради недопустимост на оспорването, а с Определение №8512 от 19.08.2025г. на ВАС по а.д.№6616/2025г. определението на ХАС е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на ЕООД С. – в ликвидация – Хасково, било установено, че на самоосигуряващото се лице Ст.Д. е изплатено неоснователно парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 06.10.2013г. до 07.07.2014г. и обезщетение за отглеждане на дете от 08.07.2014г. до 05.06.2015г., като е обсъдено и изтичането на погасителна давност на основание чл.115, ал.1, изр.2 от КСО за периода от 06.10.2013г. до 31.12.2013г. За периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. е счетено, че е приложима разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО /КП №КВ-5-26-01660992 от 06.08.2024г./.

С Разпореждане №РВ-3-26-01678900 от 22.08.2024г. е разпоредено Ст.Д. да възстанови добросъвестно получените обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5 859,41 лева – главница.

При обжалване на разпореждането с Решение №1012-26-17-1 от 07.02.2025г. Директор ТП НОИ Хасково оставил без разглеждане жалбата на Ст.Д. като недопустима – подадена извън сроковете по чл.117, ал.2 от КСО, прекратил производството, както и се произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност, обективирано в жалбата, като го оставил без уважение.

По частна жалба от Ст.Д. е образувано ч.а.д.№299/2025г. на ХАС и с Определение №1827/27.02.2025г. оспореното Решение №1012-26-17-1 от 07.02.2025г. Директор ТП НОИ Хасково е отменено, а преписката върната на Директор ТП НОИ за произнасяне по същество.

С Решение №1012-26-17-8 от 21.03.2025г. е потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-01678900 от 22.08.2024г., с което се разпорежда Ст.Д. да възстанови добросъвестно получените обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5 859,41 лева – главница, както и са погасени по давност вземанията за неоснователно изплатени обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5 859,41 лева – главница, поради изтекъл [възраст] давностен срок по чл.115, ал.1 от КСО. Изрично в мотивите на решението е посочено, че преди датата на разпореждането – 22.08.2024г., няма разпореждане за установяване на вземането и възстановяване на добросъвестно получени суми, както и не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение на тези вземания, поради което давността не е прекъсвана и не е спирана.

Оспореното решение е постановено на 21.03.2025г. и няма данни да е получено от представител на жалбоподателя, но видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена в срок на 31.03.2025г. пред АС Хасково, като Директор ТП НОИ Хасково не формира спор относно просрочие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на задължителните предписания, чиито права са засегнати от този акт, както и е постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът и като има предвид Определение №8512 от 19.08.2025г. на ВАС по а.д.№6616/2025г. приема за жалбата, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Решението е издадено от административен орган, като по делото няма формиран спор относно компетентентност, а и с оглед разпоредбата на чл.117, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, б.Д от КСО следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Актът е в необходимата писмена форма, има съдържанието, изискуемо по чл.59, ал.2 от АПК.

В настоящия случай няма спор относно установените факти в административното производство, касаещи извършената проверка – оспорващата е самоосигуряващо се лице – едноличен собственик и управител на търговско дружество, като въз основа на подадени заявления са изплатени на Ст.Д. парични обезщетения по чл.50, 51 и чл.53 от КСО; при проверката е установено, че за периода от 01.09.2012г. до 30.11.2014г. има наети от процесното дружество лица по трудови договори, както и са подавани данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за наети по трудови правоотношения лица, а управлението не е прехвърлено от оспорващата на друго лице. При установеното упражняване на трудова дейност от оспорващата като управител на търговското дружество е счетено от органа, че неправилно е изплатено обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5 859,41 лева.

Страните не спорят и че при административното обжалване по жалба пред Директор ТП НОИ Хасково вх.№1012-26-17 от 21.01.2025г. срещу Разпореждане №РВ-3-26-01678900 от 22.08.2024г. Ст.Д. прави възражение за изтекла погасителна давност, по което възражение административният орган се е произнесъл и уважил с оспореното решение и в тази част решението е влязло в законна сила.

Въз основа на установеното при проверката административният орган счита за правилно разпореденото оспорващата да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения, а като изследва възможността за спиране и прекъсване на давността прави извод за изтекла към 22.08.2024г. погасителна давност и основателност на направеното възражение, касаещо давността. Независимо от извода за настъпила погасителна давност е постановен диспозитив, с който се потвърждава издаденото разпореждане за дължимост на получени парични обезщетения.

В случая съгласно чл.117, ал.3 от КСО Директор ТП НОИ Хасково се е произнесъл по жалба, в която за първи път в производството е заявено възражение за погасителна давност, т.е. до този момент в административното производство няма изявление от жалбоподателката, касаещо давността, и при постановяване на Разпореждане №РВ-3-26-01678900 от 22.08.2024г. въпросът за изтекла давност по чл.115, ал.1 от КСО не е обсъждан. Като обсъжда възражението за давност съобразно датата на постановеното и оспорено пред него разпореждане, както и изтеклия период от време на петгодишния давностен срок, административният орган е формирал извод, че вземанията са погасени по давност и се е произнесъл по съществото на възражението с „погасявам по давност…..“. С решението си ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт обаче след това има произнасяне по оспореното разпореждане, като съобразно правомощията си следва или да го потвърди, или отмени. Съгласно посочената разпоредба на КСО при отмяна на разпореждането и единствено когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, то преписката следва да бъде върната за ново разглеждане. Така и след като има произнасяне по съществото на искането за погасяване, т.е. Директор ТП НОИ е счел, че са изяснени всички обстоятелства и не дължи връщане на преписката, а дължи да се произнесе относно законосъобразността на оспореното разпореждане. При произнасянето му е следвало да се държи връзка с постановеното относно възражението за изтекла давност. В настоящия случай всички обстоятелства са изяснени и безспорни, а освен това няма ограничение кога да бъде заявено възражението за погасителна давност от оспорващия – дали пред съответния ръководител, издал разпореждането, или пред Директор ТП НОИ. При заявеното възражение за погасителна давност именно пред Директор ТП НОИ и постановеното от същия, че възражението е основателно и са погасени вземанията, то диспозитивът на решението на Директор на ТП НОИ в частта, в която е разгледана законосъобразността на разпореждането, би следвало да бъде „отменя“, а не „потвърждава“. Последното е така, тъй като в оспореното решение има формирано становище по основателността на възражението за погасителна давност, а с него се променя и крайния извод относно дължимостта на процесните вземания. При напълно изяснените и безспорни обстоятелства в случая – давността не е спирана или прекъсвана, както и не са предприемани действия по принудително изпълнение, Директор ТП НОИ е следвало да отмени Разпореждане №РВ-3-26-01678900 от 22.08.2024г., а не да го потвърди. Наличието на диспозитив в решението, в който се потвърждава разпореденото относно дължимост на вземанията и последващ диспозитив за изтекла погасителна давност създава несигурност при евентуално предприемане на принудително изпълнение. Поради което, а и дори да се касае за непрецизно и некоректно оформяне на диспозитива в обжалваната част от решението, то се явява незаконосъобразно в оспорената част и следва да бъде отменено.

При преценката на съответствието на административния акт с материалния закон съдът, отчита, че по настоящето дело естеството на спорния предмет позволява постановяване на съдебно решение по съществото на спора. Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо и не може да бъде събирано принудително.

При крайния извод за основателност на жалбата на оспорващата следва да бъдат заплатени направените по делото разноски – общо 1000,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за пред ХАС /преди прекратяване и за извършените действия след връщане за продължаване на съдопроизводствените действия, т.е. няма повторно разглеждане/ и за пред ВАС – по 500,00 лева за всяка от двете инстанции, и д.т. в размер на 10,00 лева за образуване на делото, като се има предвид разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а и с оглед направеното възражение за прекомерност при фактическата и правна сложност на спора и осъществения обем на предоставена процесуална защита.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-17-8/21.03.2025г. на Директор ТП НОИ Хасково, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024г., с което е разпоредено Ст.Д. да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5 859,41 лева.

ОСЪЖДА ТП НОИ Хасково да заплати на С. А. Д., [ЕГН], от [населено място], направените разноски в общ размер от 1010,00 лева.

Решението на основание чл.119 във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.Д от КСО може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението.