Решение по адм. дело №315/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2128 от 21.08.2025 г., подадена от П. Т. П. от гр. Габрово, [ЕГН], против Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/1213 от 23.07.2025 г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» Габрово.

С оспорената Заповед е отказано отпускане на целева помощ за отопление на жалбоподателя за отоплителен сезон 2025/2026 г., т.к. лицето е прехвърлило жилищен имот в гр. Габрово на 08.05.2025 г. на стойност 16 732.39 лв., което надвишава сумата от 4 593.60 лв. – 24-кратният размер на основата за подпомагане към момента на издаване на акта, което е пречка за отпускането на исканата помощ на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 12, т. 2 от ППЗСП.

Заповедта е обжалвана по административен ред и производството е приключило с Решение № 07-РД04-0320 от 14.08.2025 г. на директор РДСП Габрово, с което е потвърден първоначално издадения ИАА. Посочено е, че лицето има право на 5/36 от сумата 33 464.78 лв. или 4 647.87 лв., която отново се явява по-висока от предвидената основа на стойността за подпомагане от 4 593.60 лв. В приложимите норми не е предвидена възможност за по-облекчен режим на лицата с трайно намалена работоспособност, каквото се явява жалбоподателят.

В депозираната жалба П. атакува заповедта, като посочва, че той не може да се разпорежда с наличния имот, нито да извлича доходи и ползи от него, не е увеличил финансовата си възможност, т.к. е налице дарение, а не възмездна сделка и нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП е неприложима в случая. Неправилно не е бил зачетен факта, че той се явява инвалид с 94% ТНР с чужда помощ. По тези съображения моли за отмяна на атакувания ИАА.

Производството е по реда на чл. 13 от Закона за социалното подпомагане ЗСП/. Налице е задължителната процесуална предпоставка за обжалване на акта по административен ред и произнасяне на контролен орган с решение, поради което и на основание ал. 6 от същата норма заповедта е допустимо да се обжалва по съдебен ред. Решението на горестоящия административен орган е получено от своя адресат на 14.08.2025 г., а жалбата против заповедта е депозирана на 21.08.2025 г. – в рамките на законния срок и като подадена от заинтересовано лице се явява редовна и допустима, с оглед на което подлежи на разглеждане по същество относно нейната основателност.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа депозираната жалба.

Ответната страна, директор Дирекция „Социално подпомагане“ - Габрово, се представлява лично от директора на същата административна структура – Р. Х., която оспорва жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

На 10.07.2025 г. жалбоподателят П. П. подава заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление, в което посочва, че е пенсионер с ТЕЛК решение с призната неработоспособност над 90%. Брутните му доходи са 677 лв., не получава други доходи, не притежава имущество. Посочва, че през предходните 2 години е прехвърлил идеална част от получен по наследство имот чрез дарение на брат си.

От направена справка в Агенция по вписванията се установява, че на 08.05.2025 г. П. П. и майка му – Б. П. са дарили на М. Т. П. свои идеални части от [ПИ] и находяща се в него жилищна сграда с [идентификатор], находящи се на адрес гр. Габрово, [улица]. По същия повод към делото е приложен Нотариален акт № 121 от тази дата, съгласно който двамата отчуждители даряват на М. П. съответно Б. П. 2/9 ид. ч., а П. П. – 5/36 ид.ч. от тези имоти. Съгласно приложената справка, материалният интерес е оценен на 33 464.78 лв.

Изготвен е доклад с предложение за отказ от отпускане на помощта поради нормативна пречка, изразяваща се в така посоченото отчуждаване на идеални части от имота в годината, в която е заявена нуждата от отпускане на помощта.

С процесната Заповед на П. се отказва исканата от него целева помощ поради наличието на това обстоятелство – той е прехвърлил идеални части от съсобствен недвижим имот през настоящата година и общата стойност надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявлението-декларация. Налице е основание за отказ по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 12, т. 2 от ППЗСП.

В законния срок П. подава жалба до директора на РДСП – Габрово, с която моли за отмяна на заповедта, като изтъква, че се явява лице с увреждания и не е получил приходи от сделката, т.к. същата е по вид дарение и то само на идеални части от имота.

С Решение от 14.08.2025 г. жалбата е оставена без уважение, т.к. решаващият орган е счел, че лицето не отговаря на изискванията за отпускане на целевата помощ. Същият не е семеен, в трудоспособна възраст е, има определена ТНР над 90% и чужда помощ, съгласно приложено експертно решение от 2017 година. На адреса, на който живее, съжителства с майка си. На същия адрес, но в отделно обособено домакинство, живее и брат му – приобретателят по сделката. Преценено е, че материалният интерес на П. от сделката е 16 732.39 лв., което надвишава сумата от 4 593.60 лв. /24-кратният размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявлението-декларация/. Обсъдено е това, че при договора за дарение дарителят не получава насрещна имуществена престация, но фактът на сделката е пречка по силата на общото правило на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Нормата изхожда от принципното правило, че право на социално подпомагане имат българските граждани, когато по посочените в закона причини, които не зависят от волята им, не могат да се издържат от доходите и имуществото си, като лице, което прави дарение и то на не ниска стойност не следва да търси подпомагане, след като доброволно се е отказало от доход от същото това имущество. При прехвърляне на идеални части от имот следва да се има предвид само стойността на дела на лицето, кандидатстващо за помощта. П. притежава 5/36 ид. ч., които от сумата 33 464.78 се равняват на 4 647.87 лв. или отново стойността на прехвърления интерес надвишава 24-кратният размер на основата за подпомагане от 4 593.60 лв. Във връзка с възражението, че жалбоподателят е лице с 94% ТНР с чужда помощ е взето предвид, че точно поради тази причина лицето по принцип има право на социално подпомагане, но императивно регламентираната пречка остава налице и няма специално правило, съгласно което тя да отпада за категория лица, в която попада П..

Съдът направи преценка за допустимост и законосъобразност на процесния ИАА на основанията по чл. 146, във вр. с 168 от АПК.

Социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице. Помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства. В случая заповедта е издадена от компетентен орган – директор ДСП Габрово, след проверка и изготвен социален доклад. В него се съдържа факти, които жалбоподателят не оспорва и които са установени от приложени към преписката доказателства. Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира, като това е направено и от съдържанието на мотивите става ясно по какви причини се постановява този отказ. Дали причината съответства на правните норми е въпрос по съществото на спора и по основателността на жалбата, с оглед преценка на съответствие на ИАА с материалния закон. Заповедта се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс, което изискване е спазено. Налице е изрично произнасяне от горестоящия административен орган, с което заповедта се оставя в сила. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП, на обжалване по съдебен ред в този случай подлежи самата заповед, с оглед на което и съдът е конституирал като ответник нейният автор – директор ДСП – Габрово. С оглед така изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на акта не са допуснати процесуални нарушения, процесният ИАА отговаря на изискванията за форма на акта, съдържа ясни фактически и правни мотиви.

По отношение на материалната му законосъобразност съдът взе предвид това, че с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление се определят условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. Общата позиция е, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Административният орган не твърди, че жалбоподателят не отговаря на изискването за нисък доход. Мотивите са свързани с регламентирана пречка по чл. 10, ал. 1, т. 6 и ал. 12, т. 2 от ППЗСП, към които Наредбата изрично препраща.

Съгласно тези правила, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години. В случая се установява, че както жалбоподателят, така и майката му, с която живее в едно домакинство, са прехвърлили идеални части от недвижим жилищен имот чрез дарение, за каквито сделки е налице изрична забрана за отпускане на помощта. Според чл. 10, ал. 12 разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато: 1. в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания; 2. общата стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл. 26.

Поделото няма спор, че жалбоподателят се явява лице с трайни увреждания, поради което предпоставките по ал. 12 са били изследвани от административния орган, издал контролния потвърдителен акт. Според неговото становище не е налице осигуряване на достъпна жизнена среда, осигурена с това прехвърляне. Направено е и изчисление за това, дали сделката надхвърля размера по т. 2, като е отчетено, че е налице такова надхвърляне.

С оглед същността и характера на договора за дарение на недвижим имот, дарителят не получава насрещна престация, но фактически извършеното разпореждане с имоти чрез дарение представлява пречка по силата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, освен ако е доказан, правопораждащият правото факт, а именно, че целта на сделката е смяна на жилището, за да се осигури на лицето с трайни увреждания достъпна жизнена среда. В този смисъл са постановени Решение № 8322 от 19.06.2014 г. по адм. д. № 2224/2014 г., VI отд., на ВАС, Решение № 14564/20.11.2012 г. по адм. д. № 6064/2012 г., VI отд., на ВАС, Решение № 4209 от 02.04.2018 г. по адм. д. № 748/2017 г., VІ отд. на ВАС и др. В случая не са налице подобни твърдения, нито жалбоподателят е ангажирал такива доказателства. Той се е лишил от свой жилищен имот, без да е получил насрещна престация и няма данни това да е довело до подобряване на жизнените му условия. Напротив, в този случай следва да се приеме обратната теза – на практика с тази сделка той се е ощетил, като е отчуждил идеални части от жилището, в което и към момента съжителства с майка си, съгласно подаденото заявление-декларация. В случая не е налице основанието за изключване нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗСП по ал. 12, т. 1 от същия нормативен акт.

По делото е приложено удостоверение на Агенция по вписванията, съгласно което материалният интерес от сделката се равнява на 33 464.78 лв. В случая под материален интерес законодателят очевидно няма предвид насрещна парична престация, т.к. при изричното включване на договора за дарение на имот като пречка за отпускане на социалната помощ очевидно такава престация не е налице. Взема се предвид стойността на отчуждения имот, като видно и от вписването в приложения НА данъчната оценка на идеалните части на имота на дарителите са на така посочената стойност. Материалният интерес на жалбоподателя от сделката, съобразно ид.част от имота, е на стойност 4 647.89 лв., както е изчислено и от административните органи. Основата за подпомагане към датата на подаване на заявлението-декларация /10.07.2025 г./. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ППЗСП, основата за подпомагане е с месечен размер 30% от линията на бедност за съответната година. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, линията на бедност за съответната година се определя с постановление на Министерския съвет. С Постановление на МС № 328 от 30.09.2024 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2025 г. същата е определена на 638 лв., като 30% от тази сума възлиза на 191.40 лв. – това е основата за подпомагане, която се има предвид от нормата на чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП. Съответно 24-кратният размер възлиза на 4 593.60 лв., като стойността на прехвърлителната сделка не следва да надвишава тази сума. В случая е налице надхвърляне на този максимум, т.к., както бе посочено по-горе, материалният интерес от нея за жалбоподателя възлиза на 4 647.89 лв. или и това изключение от общата забрана за отпускане на социална помощ на лица, прехвърлили жилищен им от в 2-годишния срок преди сделката, не може да се приложи по отношение на П..

В заключение съдът намира, че административният орган – автор на оспорения административен акт, правилно е отказал отпускането на целевата помощ за отопление. Взето е предвид здравословното състояние на заявителя, като именно във връзка с него е изследвано дали са налице обстоятелствата по чл. 10, ал. 12 от ППЗСП, т.к. именно те предвиждат изключение от общата забрана по чл. 10, ал. 1, т. 6 от същия нормативен акт за отпускане на социална помощ. При издаването на процесната заповед не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. При отпускане на социалните помощи е от особено значение спазването на императивните правила, регламентиращи условията за това, поради което законодателят е определил точни предпоставки и стойности както на помощта, така и на дохода, имуществото, съответно – прехвърлителните сделки, в рамките на които следва да се преценява необходимостта от средства и възможността и ангажимента на държавата да ги отпуска. Помощите са бюджетен разход, срещу който държавата не получава директен конкретен приход, поради което следва стриктно да се проследява дали кандидатстващите за такива плащания лица отговарят на законовите изисквания към съответния момент. В случая такова съответствие не е налице. С постановения отказ не са нарушени основни правни принципи, поради което съдът следва да отхвърли оспорването на процесния административен акт.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/1213 от 23.07.2025 г. на директор Дирекция «Социално подпомагане» - Габрово, потвърдена с Решение № 07-РД04-0320 от 14.08.2025 г. на директора на Регионална дирекция «Социално подпомагане» - Габрово, с която на жалбоподателя П. Т. П. от гр. Габрово, [улица], се отказва отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2025/2026 г., като неоснователно.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се изпрати на страните в едно с призовките.