РЕШЕНИЕ
№ 1418
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501684 по описа за 2022 година
-ри
Обжалвано е решение №260011/18.04.2022г. на Първомайския районен съд, ІІ
съдебен състав, постановено по гр. д. № 311/2019г., с което се отхвърля иска, предявен
от Н. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие
от адв. С. С. М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, процесуално представлявано по
пълномощие от адв. А. С. С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара
Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2 000, 00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, понесени вследствие на неоснователни претенции на ищцовото
дружество за изпълнение на задължения – предмет на гр. дело № 412/2016 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Жалбоподателят Н. Т. Т., ЕГН: ********** моли съда да отмени решението на
районния съд по съображения изложени в жалбата.
Възизваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: ***счита
жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
1
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от приложените граждански дела се установява, че предявения по
реда на чл. 422 от ГПК иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против Н. Т. Т.
за заплащане стойността на доставена питейна и отведена канална вода, със
съответните лихви е отхвърлен с влязло в сила решение. По време на цялото съдебното
производство за установяване дължимостта на процесните суми въззивникът лягал и
ставал с мисълта, че е обявен за длъжник за нещо, което не е ползвал и продължава да
не ползва. От това изпитвал страх да се среща с хора, за да не му се подиграват. Вземал
успокоителни. Трудно споделил за тези си проблеми даже със семейството си.
За тези неимуществени вреди претендира осъждането на „В и К“ ЕООД да му
заплати процесното обезщетение.
От изложеното в исковата молба се налага извода, че ищецьт, тук жалбоподател,
претендира обезщетение за неимуществени вреди от злоупотреба с правото на иск,
което е упражнено недобросъвестно. Това в настоящия казус означава, че възиваемото
дружество е подало заявление за издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, макар да не са били налице основания да се търси
отговорността за стойността на доставена питейна и отведена канална вода.
Доказателствената тежест обаче, да установи недобросъвестността на така заведеното
дело е върху пострадалия, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
От друга страна единственият разпитан по делото свидетел – З.Т., която е сестра
на въззивника установява, че Н. Т. наистина е изглаждал притеснен от воденото срещу
него дело, но според нея той вътрешно си е внушавал, че някой ще го срещне и ще му
се подиграва.
Липсата на доказателства за недобросъвестността на „В и К“ ЕООД, както и че
притесненията на Т. са в резултат на негови субективни внушения, налагат извода, че
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
неоснователно предявена претенция по реда на чл. 422 от ГПК е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Върху този извод не влияе представената медицинска документация, тъй като не
може да се установи какви са предписаните медикаменти и дали те са във връзка с
твърдените притеснения, които е изживял жалбоподателят. Същото се отнася и за
констатираното неврологично заболяване.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил иска районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото
дружество разноски в размер на 480лв.
Воден от горното съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260011/18.04.2022г. на Първомайския районен съд,
-ри
ІІ съдебен състав, постановено по гр. д. № 311/2019г.
ОСЪЖДА Н. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, с адрес: адв. С. С. М.,
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата 480 (четиристотин и осемдесет) лева разноски, направени във
въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3