Решение по адм. дело №159/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Д. К. от [населено място], *, против принудителна административна мярка „принудително задържане /скоба/ на лек автомобил“ * с рег. № [рег. номер], обективирана в констативен протокол №134565/07.01.2025г., оператора Н. М. – ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – [населено място], при Община Димитровград.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на принудителната административна мярка. Твърди се, че на посочената дата в констативния протокол, а именно 07.01.2025 г., жалбоподателят около 14,30 ч. паркирал процесното МПС в началото на [улица], в [населено място], в близост до кръстовището и с [улица], на паркинга, който се намирал вдясно от заведение „Мг. Corner". Жалбоподателя изпратил CMC на посочения номер за заплащане на паркирането и влезнал в „Мг. Corner". Малко след това получила съобщение, че на автомобила е наложена санкция в зона за платено паркиране и след като отишла до автомобила видяла поставената скоба. Помолила служителите да свалят скобата, тъй като била заплатила паркирането, но се установило, че регистрационния номер на процесния автомобил не отговарял на този в изпратения CMC. Вместо 9 била посочена цифра 8. Служителите на общината обяснили, че не носят отговорност за погрешно изписан номер и трябвало жалбоподателката да плати 18 лв. за сваляне на скобата. Тя платила таксата от 18 лв. за сваляне на скобата. С оглед горното се твърди, че принудителна административна мярка „принудително задържане /скоба/ на лек автомобил“ * с рег. № [рег. номер], обективирана в констативен протокол №134565/07.01.2025г., оператора Н. М. – ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – [населено място], при О. Д. не изхожда от компетентен орган, поради което е нищожна. Неправилно и в противоречие с действителните факти в издадения КП се твърдяло, че автомобилът е бил паркиран в [жк], [улица], като по този начин не било посочено точното място на нарушението. При издаването на ПАМ не били взети под внимание всички относими факти и обстоятелства към случая. Не бил взет под внимание и факта, че при заплащане на паркирането е била допусната неволна грешка при изписване на регистрационния номер на автомобила. Освен това съществувало несъответствие между описаните факти и цитираното правно основание по чл. 34, ал. 7 от Наредбата за реда за престой и паркиране на ППС на територията на община Димитровград, тъй като процесната наредба не била сред наредбите, публикувани на интернет страницата на община Димитровград, т.е. нямало данни да е актуална и действаща към момента на налагане на ПАМ. По тази причина не можело да се провери пълното съответствие на чл. 34, ал. 7 от Наредбата с обстоятелствата по твърдяното нарушение. На публичната страница на община Димитровград била публикувана Наредба №9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград, чийто чл. 34, ал. 7 регламентирал съвсем други отношения. На последно място липсвала и търсената от закона специална цел, която прави принудата именно принудителна административна мярка - да се отстранят вредните последици от паркирането на определените за целта места без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.

Предвид изложеното, се иска съдът да отмени принудителна административна мярка „принудително задържане /скоба/ на лек автомобил“ * с рег. № [рег. номер], обективирана в констативен протокол №134565/07.01.2025г., от оператора Н. М. – ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – [населено място], при Община Димитровград.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия - адв.З. Г.. Изтъква се, че принудителната административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Иска се нейната отмяна и присъждане на разноски. В писмени бележки по делото се развиват подробни доводи за неправилно приложение на материалния закон, което обосновавало нейната незаконосъобразност.. Не бил осъществен фактическият състав, при наличието на който, би било законосъобразно прилагането на тази ПАМ по чл.167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В действителност МПС било паркирано в зона за платено паркиране, но не на [улица], а на [улица]. Посоченото в констативен протокол №134565/07.01.2025 г. място на нарушението - [жк], [улица], не съответствало на фактическите обстоятелства по делото. От разпита на св. С. А. Я. безспорно се доказало, че на [улица]не е обособена „синя зона" за платено паркиране, както и че автомобилът е бил паркиран на [улица]перпендикулярна улица на [улица]. В този смисъл били и поясненията в писмо вх. №8718/20.06.2025 г. на началника на ОП „ОКДПО", който сочел, че на 07.01.2025 г. в 13:34 ч., в изпълнение на служебните си задължения, служителката на ОП ОКДПО - Димитровград, С. А. Я., извършва мобилна проверка на обект от платената зона за паркиране „Синя зона" - [улица]при кръстовището и с [улица]определена като такава в чл. 41, ал. 3, т.7 от Наредба № 9. Констатирано е, че лек автомобил с рег. № [рег. номер] е паркиран без извършено плащане. Освен това изнесените по делото факти изключвали възможността мястото на административното нарушение да е [улица], тъй като то не било включено в обособения за „синя зона" район според разпоредбата на чл. 41, ал.3 от представената и действаща на територията на О. Д. Н. №9. Поради това ПАМ била наложена без валидно правно основание по чл. 146, т. 1 от АПК, и била изцяло незаконосъобразна. Установило се от ангажираната доказателствена съвкупност, че към момента на твърдяното административно нарушение е била в сила Наредба №9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград, а цитираната в АА Наредба за реда за престой и паркиране на ППС на територията на община Димитровград не е била действаща. В подкрепа на това бил и факта, че административният орган при поискване от съда да представи цитираната в констативния протокол за налагане на ПАМ Наредба за реда за престой и паркиране на ППС на територията на община Димитровград, представил не тази наредба, а Наредба №9, която била с различно наименование и съдържание. Предвид изложеното, се иска съдът да отмени обективираната в констативен протокол №134565/07.01.2025 г., изд. от Община Димитровград, ОП „ОКДПО", [населено място], принудителна административна мярка - принудително задържане /скоба/ на автомобил с рег. №[рег. номер], извършено от оператор Н. М. след установяване на нарушение от оператор С. А. Я.. По изложените съображения се претендира отмяна на ПАМ и присъждане на разноски по делото.

Ответникът се явява лично, оспорва жалбата. Моли съдът да отхвърли същата. Не сочи нови доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация част I и Удостоверение за граждански брак, се установява и не е спорно, че жалбоподателката В. Д. К. е съсобственик на лек автомобил * с рег. № [рег. номер].

Установява се от представените и приети по делото писмени доказателства и свидетелски показания на св. С. А. Я., която е установила нарушението, , че автомобилът, съсобтвеност на В. Д. К. е бил паркиран на място за паркиране в „Синя зона“ ,в [населено място], в началото на [улица], при кръстовището на тази улица с [улица].

По отношение на паркираното превозно средство на 07.01.2025г., в 13.34 часа е била извършена проверка от инспектор С. А. Я., която е установила, че за този автомобил няма заплатена такса за паркиране и след изчакване от три минути в 13.37часа на 07.01.2025г. е подадена заявка за заскобяване на автомобила. В 13.44 часа на 07.01.2025г. е последвало принудително задържане, респ. наложена е процесната принудителна административна мярка от оператора Н. М.. Във връзка със задържането от Н. М., на процесния автомобил е бил съставен и процесният констативен протокол №134565/07.01.2025г., от оператора Н. М. при ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – [населено място], при О. Д. и било изпратено съобщение на телефона на жалбоподателката. В него се посочва, че на автомобилът е наложена санкция – СКОБА в зона за платено паркиране. Безспорно по делото е установено, че В. Д. К. е заплатила с СМС такса за паркиране в 13.31 часа на 07.01.2025г., за автомобил с регистрационен №**. Тоест е сбъркала една цифра при изписване на номера на собственият си автомобил.

Наред с описаните документи, по делото са представени още: Трудов договор №04/05.04.2024г., сключен между ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – [населено място], при О. Д. и Н. Г. М., по силата на който последният е приел да изпълнява длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ в същото предприятие. Представена е и Длъжностна характеристика на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ в която е посочено, че основната цел на длъжността е да поставя средства за принудително задържане /тип скоба/ на МПС паркирано в нарушение на установения ред.

По делото безспорно е установено, че след заплащане на

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената принудителна административна мярка изхожда от компетентен орган.

Съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Според чл.66, ал.1 от Наредбата №9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград, Колело на автомобил, чийто водач не е заплатил цената за предоставяне на място за кратковременно паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДв.П в „Синя зона“ и в района на „Неделен пазар“ и „Неделен автопазар“, може да бъде блокирано с техническо устройство /скоба/ за принудително задържане, съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДП, като устройството се сваля след заплащане на цената за предоставяне на място и на разходите по прилагане на техническото средство.

От представения Трудов договор №04/05.04.2024г., сключен между ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – [населено място], при О. Д. и Н. Г. М., по силата на който последният е приел да изпълнява длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ в същото предприятие и от представената Длъжностна характеристика на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“, се установява безспорно, че на ответника Н. Г. М. е възложено да изпълнява задължения по поставяне на средства за принудително задържане /тип скоба/ на МПС паркирани в нарушение на установения ред. Тоест тези му задължения и правомощия произтичат от трудовия договор и длъжностната характеристика за длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ на която е назначен ответника към дата на издаване на оспорения акт.

Ето защо съдът приема, че административният орган разполага с необходимите правомощия да прилага ПАМ от вида на процесната.

Принудителната административна мярка, в конкретния случай е обективирана в писмена форма. Макар и непрецизно посочени, съдът приема, че в акта се съдържат необходимите реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване.

От друга страна следва да се има предвид, че неиздаването на писмен акт за прилагане на принудителна административна мярка като оспорената не е основание да се приеме, че изискванията за форма не са спазени. Това е така тъй като принципно мярката се прилага не с акт в писмена форма, а с фактическото поставяне на техническото средство за принудително задържане на пътното превозно средство. По аргумент за противното от чл.172, ал.1 ЗДвП, за принудителната административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката може да се прилага с устно разпореждане на компетентното лице и чрез извършване на фактически действия по заскобяване на превозното средство. Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането ѝ, е ясно установен в законовата норма – наличие на паркирано превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. В случая всички тези елементи са осъществени, поради което и мярката следва да се счита за правилно приложена дори и да не беше обективирана в писмен вид (в този смисъл Решение №5285 от 18.05.2023г. на ВАС по адм. д. № 8847/2022г.).

Изложеното по отношение на изискванията за форма на процесната ПАМ се обосновава и от съдържанието на нормите чл.172 и чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, като първата изрично предвижда издаване на мотивирана заповед за налагане на ПАМ в конкретно изброените случаи, а втората предвижда извършване на фактическо действие от страна на съответните служби за контрол.

Не се установява в случая да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива специални правила не са нормативно регламентирани. Все пак с оглед вида и характера на акта – фактически действия по поставянето на техническото средство за принудително задържане на ППС, е било задължително съответното уведомяване на водача за причините за това задържане, както и разясняване на условията за освобождаване на автомобила. Тези обстоятелства в случая са налице, поради което твърдението за съществено нарушение на процесуалните правила се явява неоснователно.

По отношение спазването на материалния закон съдът намира следното:

Принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство „скоба“ представлява принудителна административна мярка, която по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение. Безспорно в случая е бил реализиран фактическият състав на мярката по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Въз основа на доказателствата по делото се приема, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в зона за платено паркиране, „Синя зона“ в [населено място], на [улица], при кръстовището на тази улица с [улица]. Границите на тази зона са подробно описани в чл.40 и чл.41 от Наредбата №9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград, действаща към датата на нарушението за което е санкционирана жалбоподателката и е наложена процесната ПАМ. Това обстоятелство се установява както от представения с административната преписка снимков материал, така и от посочените мастоположения на паркингите в чл.40 и чл.41 от Наредбата №9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград, а и това не е спорно по делото и се доказва и от показанията на лицето установило нарушението.

Няма съмнение, че за паркирането на автомобила на жалбоподателя не е било извършено заплащане, макар и жалбоподателят да е заплатил такова но на посочен грешен регистрационен номер. Общо известно, че в съответствие с чл.99, ал.3 от ЗДвП, Общински съвет –Димитровград е определил цената за паркиране на местата по чл.99, ал.1 от ЗДвП, както и условията и реда за плащането ѝ от водачите, което е регламентирано в Наредбата №9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград и Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград.

В случая обаче за да наложи обжалваната ПАМ ответникът е действал съобразно разписаното в чл.99, ал.3 и чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП и в изпълнение на чл. 34, ал. 7 от Наредбата за реда за престой и паркиране на ППС на територията на община Димитровград. Последната наредба не се установи да е действаща към момента на твърдяното нарушение, за което е наложена и процесната ПАМ. Тоест ответника се е позовал на недействащ подзаконов нормативен акт за да наложи ПАМ, което според настоящия състав на съда води до незаконосъобразност на оспорения акт. В този случай нито жалбоподателя нито съдът е в състояние да прецени дали наложената ПАМ е за нарушение което е надлежно регламентирано и за него е предвидена такава санкция.

Нещо повече наложената ПАМ се твърди от самия ответник, оператора Н. М. – ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – [населено място], при Община Димитровград, в издадения от него констативен протокол №134565/07.01.2025г., че е наложена за паркиране на процесния автомобил на [улица] [населено място], където съгласно чл.40 и чл.41 от Наредбата №9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград, няма обособени зони за паркиране – „Синя зона“. Тоест в случая не се доказва от описанието в констативен протокол №134565/07.01.2025г., че жалбоподателят е извършил описаното в него нарушение на посоченото в него място, за да е налице основание за налагане на ПАМ. Това е така защото ако автомобилът е бил паркиран на [улица] [населено място], то жалбоподателят е нямал задължение да заплаща такса за паркиране съобразно посочените по-горе наредби, тъй като това не е било „Синя зона“.

Не на последно място следва да се посочи и факта, че макар и да не е посочил точния номер на автомобила си и е сбъркал една цифра, то жалбоподателят е заплатил такса за паркирането но автомобила си и по никакъв начин не е ощетил Община Димитровград.

Всичко гореизложено обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната ПАМ, поради което същата следва да се отмени.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Същите се доказват в размер на 540 лева, от които 10 лева – държавната такса за образуване на делото и разглеждане на жалбата, и 500 лева – адвокатско възнаграждение и 30 лева ДТ по ЧКАД №3818/2025г. по описа на ВАС.

Възражението за прекомерност не е направено по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка „принудително задържане /скоба/ на лек автомобил“ * с рег. № [рег. номер], обективирана в констативен протокол №134565/07.01.2025г. на оператора Н. Г. М. при ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – [населено място], при О. Д..

ОСЪЖДА общинско предприятие „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана – [населено място], при Община Димитровград да заплати на В. Д. К. от [населено място], община Димитровград, [ЕГН], разноски по делото в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.