О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 01.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16 СЪСТАВ, в закрито
заседание в състав:
председател: ЕЛЕНА МАВРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 16960 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от 31.12.2019 г., предявена от А.Р.И. срещу „Банка ДСК“ АД и „ОТП Ф.-
България“ ЕАД за осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищеца, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, 50 000 лв., представляваща надвзети
суми по договор за кредит от 20.12.2006 г. и договор за кредит от 15.09.2009 г.,
както и на основание чл. 45, ал. ЗЗД сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от поведението на
служителите на ответните дружества при предприетите спрямо ищеца действия по
събиране на задълженията по посочените два кредита.
С разпореждания от 14.05.2020 г.,
09.07.2020 г. и от 16.12.2020 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на
констатираните нередовности на исковата молба, като в предоставения от съда
срок са постъпили уточнителни молби от 15.06.2020 г., 27.07.2020 г. и от 08.02.2021
г.
Съдът намира, че по отношение на
претенцията на ищеца, насочена срещу „ОТП Ф.- България“ ЕАД, за солидарното му
осъждане да върне неоснователно получени суми по договорите за кредити, въпреки
дадените указания по т. 3 от разпореждане от 14.05.2020 г. и т. 2 от
разпореждане от 09.07.2020 г., в последвалите уточнителни молби от 15.06.2020
г. и от 27.07.2020 г. липсват конкретно изложени твърдения, че „ОТП Ф.-
България“ ЕАД е получило суми по извършваните от него плащания за погасяване
задълженията по кредитите, поради което за това дружество не е налице пасивна
процесуална легитимация да участва в производството като ответник по така
предявения иск за неоснователно обогатяване. Следва да се отбележи, че и в
последната уточнителна молба от 08.02.2021 г. ищецът излага твърдения за
осъществени плащания единствено към „Банка ДСК“ АД, но не и към „ОТП Ф.-
България“ ЕАД.
С разпорежданията от 09.07.2020 г. и
от 16.12.2020 г. на ищеца двукратно са дадени указания да заяви датата, от
която претендира законната лихва, като същите не са изпълнени, доколкото в
уточнителната молба от 27.07.2020 г. изобщо липсва уточнение, а в тази от 08.02.2021
г. е заявено, че такава се претендира от м. септември 2013 г., без да е конкретизирана
датата. Ето защо и поради неотстраняването на констатираната нередовност, то и исковата
молба подлежи на връщане в частта, касаеща акцесорната претенция по иска за
връщане на недължимо получени суми.
Мотивиран от горното, на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба от 31.12.2019 г. в частта по предявения от А.Р.И.
срещу ответника „ОТП Ф.- България“ ЕАД
иск за осъждането на дружеството да заплати на ищеца 50 000 лв., представляваща
неоснователно надвзета сума по договор за кредит от 20.12.2006 г. и договор за
кредит от 15.09.2009 г., като прекратява производството в тази част.
ВРЪЩА,
на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, искова молба от 31.12.2019 г. в частта по предявения от А.Р.И.
срещу „Банка ДСК“ АД акцесорен иск за заплащане на законна лихва върху
претендираните за връщане недължимо заплатени суми за погасяване на задълженията
по договор за кредит от 20.12.2006 г. и договор за кредит от 15.09.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: