Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260149/ 01,02,2021
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на седми октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1523/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЕВН България Топлофикация”
– ЕАД – гр. ****, ЕИК ****; против решение № 1338/13,04,2020 г., постановено по
гр. д. № 10393/2019 г. по описа на РС – Пловдив, II гр.
състав. Като твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост
и нарушение на материалния закон, жалбоподателят иска от въззивния съд да го
отмени и вместо това да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
направените за производството разноски.
Ответникът Л.Б.К. с ЕГН **********; оспорва
жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и иска потвърждаването
му. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1
от ГПК. Предявен от Л.Б.К. с ЕГН **********; против „ЕВН
България Топлофикация” – ЕАД – гр. ****, ЕИК ****.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи следните
вземания: сумата от общо 2341,77 лв., от която: 1034,33 лв. - главница за
начислена топлинна енергия за периода от 01.10.2009г. до 30.04.2011 г. за обект
на потребление гр. *****, 110,10 лв. - обезщетение за забава за периода от
01.02.2010 г. до 22.01.2012 г., 125 лв. съдебни разноски - по издаден ИЛ от
10.01.2014 г. по ч.гр.д. № 970/2012 г. по описа на ПРС, V гр.с.; 632,34 лв. –
присъдени съдебни разноски, включващи 208,67 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 75 лв. за ДТ, 140 лв. за депозит за вещо лице по гр. д. №
4957/2012 г., XVIII гр. с. и 208,67 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред ПОС – по ИЛ, издаден на 20.05.2014 г. по ч. гр. д. №
970/2012 г. по описа на ПРС, V гр. с.;
440 лв. – начислени разноски по изп. д. № 482/2014 г. по описа на ЧСИ Л.
М., от които 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 90 лв. такси и разноски
по ТТРЗЧСИ, като погасени по давност.
Ответникът „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр. ****,
ЕИК ****; оспорва предявените искове и не признава процесните вземания да са
погасени по давност.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по
следните обстоятелства, установени и от събраните пред РС доказателства:
Процесните вземания са съдебно признати и за същите
в полза на ответника са издадени (10,01,2014 г. и на 20,05,2014 г.)
изпълнителни листове въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено в
исково производство по реда на чл. 422 от ГПК.
За събиране на вземанията е образувано (по молба от
взискателя от 10,06,2014 г.) изпълнително дело № 20148190400482 по описа на ЧСИ
М. Същото е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – с постановление
на ЧСИ от 13,06,2019 г. Същото е постановено въз основа на влязло в сила
решение на ПОС по в. гр. д. 1021/2019 г., с което се приема, че след образуване
на изпълнителното производство не са предприемани прекъсващи давността действия
в продължение на две години и на това основание е настъпила перемпция.
Спорният в настоящото производство въпрос е дали е
изтекъл давностният срок, необходим за погасяване на процесните вземания.
Същите, както се посочи, са установени със съдебно решение. Следователно за
погасяването им е необходимо изтичане на петгодишен давностен срок. Същият е
започнал да тече от влизане в сила на съдебното решение.
Решаващо значение има обстоятелството дали молбата
за образуване на изпълнителното производство, предявена на 10,06,2014 г., има
прекъсващо давността действие. В тази връзка следва да се вземе предвид
разрешението, дадено с Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на
ВКС, IV г. о., по правния въпрос от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18,11,1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26,06,2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С посоченото
решение, както и с по-късно постановеното Решение № 51/21,02,2019 г. по гр. д.
№ 2917/2018 на ВКС, IV г. о., се приема че, когато при постановяване на нов
тълкувателен акт се изоставя дадено вече с предходен акт задължително тълкуване
и се възприема различно такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат
прилагана нормата, и тази промяна настъпва занапред. С други думи, последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Затова, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение
са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или
решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
По тази съображения, отмяната на ППВС № 3/18,11,1980
г. има действие от 26,06,2015 г. – датата, на която е прието противоположното
тълкуване. Съгласно даденото с ППВС № 3/18,11,1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Следователно предявената на 10,06,2014 г. молба
за образуване на изпълнителното производство е прекъснала давността, след което
давностният срок по отношение на процесните вземания е бил спрян по силата на
самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство и
това спиране има действие до приемането на ТР № 2/26,06,2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От момента на приемане на същото –
26,06,2015 г., е започнал да тече нов давностен срок. Без значение дали същият
е прекъсван или не, от посочената дата до предявяване на иска – 13,05,2019 г.,
не са изтекли необходимите за погасяване на вземанията пет години.
Следователно не се установява да се е осъществило
твърдяното от ищеца погасяване на вземанията, поради което предявените
отрицателни установителни искове следва да се приемат за неоснователни. Не до
тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд. Затова обжалваното
решение следва да се отмени и вместо това предявените искове следва да се
отхвърлят.
На
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 125 лв. и за заплатена държавна такса – 25 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1338/13,04,2020 г., постановено по гр. д. № 10393/2019 г. по
описа на РС – Пловдив, II гр. състав, И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете да се признае за
установено в отношенията между страните, че Л.Б.К. с ЕГН **********; не дължи на „ЕВН България Топлофикация”
– ЕАД – гр. ****, ЕИК ****; следните вземания: сумата от общо 2341,77 лв., от
която: 1034,33 лв. - главница за начислена топлинна енергия за периода от
01.10.2009г. до 30.04.2011 г. за обект на потребление гр. ****, 110,10 лв. -
обезщетение за забава за периода от 01.02.2010 г. до 22.01.2012 г., 125 лв.
съдебни разноски - по издаден ИЛ от 10.01.2014 г. по ч.гр.д. № 970/2012 г. по
описа на ПРС, V гр.с.; 632,34 лв. – присъдени съдебни разноски, включващи
208,67 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 75 лв. за ДТ, 140 лв. за депозит
за вещо лице по гр. д. № 4957/2012 г., XVIII гр. с. и 208,67 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред ПОС – по ИЛ, издаден на 20.05.2014 г. по ч.
гр. д. № 970/2012 г. по описа на ПРС, V гр. с.;
440 лв. – начислени разноски по изп. д. № 482/2014 г. по описа на ЧСИ Л.
М., от които 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 90 лв. такси и разноски
по ТТРЗЧСИ, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Л.Б.К. с ЕГН **********; да заплати на „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр. ****, ЕИК ****;
сумата от 150 лв., представляваща
разноски за настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: