Р Е Ш Е Н И Е
№ 3150
гр. Варна ,28.07.2017г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ,
ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми юни през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Г. ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №15011 по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищцата Т.Д.Д. - М., ЕГН: **********, действаща
като майка и законен представител на децата М.С.М., ЕГН: ********** и Б.С.М.,
ЕГН: **********, всички с адрес: ***, * със съдебен адрес:***, претендира от
съда да постанови решение, с което да измени месечната издръжка, дължима от
ответника С.Т.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, присъдена с решение по гр.дело №3922/2012год. на ВРС, и
само за М., впоследствие изменена с решение по гр.дело №10669/2014год. на ВРС,
като в полза на детето М. С. М. я
увеличи от 150лв. /сто и петдесет лева/ на 220лв. /двеста и двадесет лева/ и в
полза на детето Б.С.М. я увеличи от 100лв. /сто лева/ на 150лв. /сто и петдесет
лева/, считано от датата на завеждане на иска
в съда - 01.12.2016год., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Моли за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ищците аргументират правен
интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Майката
на ищците и ответникът по делото са бивши съпрузи и родители на малолетните
деца М., род.*** година и Б., род.*** година,
като сключеният между тях граждански брак е прекратен с влязло в законна сила Решение по гр.дело № 39220/2012
година по описа на ВРС - 21 състав.
При
прекратяване на брака упражняването на родителските права е предоставено на
майката, на бащата е определен обичаен режим на лични отношения, като същевременно
той е осъден и да заплаща ежемесечна издръжка в полза на децата си в размер на
по 100 лева месечно.
Впоследствие
поради здравословни проблеми в полза на дъщерята с влязло в законна сила
решение по гр.дело №
10669/2014 година на ВРС, размерът на издръжката само за
дъщерята е увеличен на сума в размер на 150 лева
месечно.
От
постановяване на предходното решение е изминал период от време, през което
време децата са пораснали, пораснали са
и нуждите им - включително и финансови - като те са увеличени, като и
двете деца са ученици, а здравословните проблеми на дъщерята налагат
ортодонтско лечение, разходите за което не се поемат от здравноосигурителната
система, като тя има и проблеми със зрението, които също налагат специализирано
лечение.
Същевременно
майката работи в общинско детско заведение с доход, незначително по-висок от
минималния за страната, като за да осигури издръжката на децата е била
принудена да изтегли и заем от своята взаимоспомагателна каса. Въпреки
отправената към бащата покана доброволно да увеличи размера на ежемесечната
издръжка, същият не е склонен да стори това.
Доколкото е известно същият по закон не дължи издръжка
на други лица, работи като полицейски служител в София, като има добри доходи.
Размерът
на по-рано присъдената по делото издръжка вече е недостатъчен да осигури част
от издръжката на децата, част от която
бащата следва да поеме по закон.
Горното
поражда за ищците правния интерес да поискат да бъде изменен размера на
издръжката по такъв начин, че да е съобразен с интересите на децата.
Размерът
на тази издръжка следва да бъде съобразен
с нарасналите нужди на децата и здравословното им състояние, като
претендират изменение на размера на издръжката от 150 лева за М. на сума в
размер на 220 лева месечно, а за Б. от сума в размер на 100 лева месечно на
сума в размер на 150 лева.
В срока
за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата
молба. Оспорва исковете. Относно
обстоятелствата, на които се основават исковете, счита, че следните обстоятелства
не отговарят на действителното положение, а именно: Съгласно влязло в сила
Решение N 2521/01.06.2012 г. по гр. дело 3922/2012 г. по описа на ВРС,
първоначално е осъден да изплаща месечна издръжка на родените от брака му с
ищцата деца по 100 (сто) лв. за всяко дете. През 2014 година същата, завежда
дело за изменение на присъдената вече издръжка, като преди съдебното заседание
постигат съгласие увеличението да е в размер на 35 (тридесет и пет) лв. за
всяко дете. Никога не е коментиран пред него фактът, че дъщеря му М.С.М. има
траен здравословен проблем, който изисква специално лечение и това е основание
за вдигането само на нейната издръжка, а тази на сина му Б.С.М.
да остане в стария си размер.
От момента на влизането в сила на Решението по гр. дело
10669/2014 г. по описа на ВРС, ежемесечно изплаща на ищцата и до момента обща
издръжка за двете деца в размер на 270 (двеста и седемдесет) лв., т.е. по 135 (
сто тридесет и пет) лв. за всяко от децата. В някои от месеците сумата за
издръжка е била и в размер на 300 ( триста) лв., т.е. той внася повече от
постановената от съда издръжка.
От приложеното „Медицинско направление/Искане за:
"за ортодонтско лечение на дъщеря му М.С.М. не се добива представа какво
точно лечение се изисква и какво ще включва то. Единственото, което се изтъква
в исковата молба е, че то не се поема от здравното осигуряване.Изтъкването, че
майката е теглила заем, за да осигури издръжката на децата не би трябвало да
има отношение към настоящото производство, тъй като видно от представения
Договор за заем, то е сключен на 04.04.2016 г., т. е. по време когато децата
едва ли са се нуждаели от по-голяма издръжка, която да налага този заем.
Прави впечатление, че представеното от ищцата Удостоверение
за получени възнаграждения е издадено от Ф. „ДЕ. Я.' - ОБЩИНА ВАРНА, а
посочената в Договора за заем месторабота на същата е * * „*“ - здравен
кабинет, което е разминаване на фактите и би трябвало да се уточни.
В съдебно заседание ищците
редовно призовани, явява се законния им представител Т.Д.Д.-М. и процесуалния
им представител адв. Т.. Поддържат исковете. В хода по същество на делото молят
за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован,явява се лично и
с адв. П.Поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото
процесуалния представител на ответника моли за уважаване на иска по отношение
на детето Б. от 100лв. на 115лв. и отхвърляне на иска по отношение на детето М.. Моли за присъждане на разноски. В
съдебно заседание контролиращата страна
– ДСП Варна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представеното по делото заверено за вярност удостоверение за прекратен граждански брак се установява, че
гр.брак на родителите на ищците е прекратен с решение по гр.дело №3922/2012год.
на ВРС, като след развода родителските права по отношение на децата М. и Б. са
предоставени на майката.
От приетото по делото
заверено за вярност удостоверение за раждане, издадено от Община Варна /л.6/ се установява , че ищцата и ответникът са родители
на детето Б.С.М.,, роден на ***год. , ЕГН: **********.
От представеното по делото заверено за вярност удостоверение за раждане, издадено от Община Варна /л.7/ се установява , че ищцата
и ответникът са родители на детето М.С.М., родена на ***год. , ЕГН: **********.
Няма спор между страните , а и
от приетите по делото два броя заверени преписи от ученически книжки се установява
, че децата М. и Б. са ученици.
Приобщен към доказателствата по
делото е договор за заем от
04.04.2016год. /л.10/, видно от които ищцата е теглила заем в размер на
2 443лв.
Съгласно прието по делото
удостоверение за получени възнаграждения /л.11/ в периода от 10.2015год. до 09.2016год., ищцата е получавала
средномесечно брутно тр.възнаграждение в размер от 751.17лв. и средномесечно
нетно възнаграждение в размер от 594.53лв.
Прието по делото е медицинско
направление /л.12/, съгласно което
детето М. се изпраща за ортодонтско лечение.
С оглед заявеното от страна на
ответника оспорване на средствата необходими за ортодонтско лечение на детето М.,
съдът не кретидира в тази насока мед.направление на л.14 от делото.
За плащана от страна на
ответника издръжка в полза на децата са приети доказателства от л.32 без л.35 до л.39. За плащана в полза на децата
издръжка в размер от 270лв. общо са приети доказателства от л.60 до л.88.Доказателствата за плащане на
издръжка съдът не кредитира, защото те установяват плащане на издръжка още
преди иска за увеличение и са в размер, уговорен между страните, а не съобразно
законово определените с влязлото в сила решение за детето Б. и съдебната
спогодба, която носи последиците на съдебно решение за детето М..
Прието по делото е извлечение от сметка /л.89/ видно от която ответникът
има заем с дата на откриване 07.05.2013год. дата на падеж 07.05.2021год. по
който плаща месечна погасителна вноска в размер от 211.67лв.
На лист 35 е приета служебна
бележка установяваща доходите на ответника, видно от която в периода от
10.2015год. до 09.016год. ответникът е получил нетно трудово възнаграждение в
размер от 15 061.82лв. или средно месечно по 1 255.15лв.
Към доказателствата по делото е приет заверен препис от съдебна спогодба,
одобрена в производството по гр.дело №10669/2014год., съгласно която,
ответникът се задължава да заплаща месечна издръжка в полза на детето М. в
размер от 150лв., считано от 21.08.2014год.
За безспорно и ненуждаещо се доказване в отношенията между страните по
делото е прието, че с бракоразводното решение по гр.дело 3922/2012год. на ВРС
за всяко едно от децата ответникът е задължен да заплаща месечна издръжка в
размер от 100лв.
Към доказателствата по делото е приета справка по лице, издадена от
СВ-Варна за лицето Т.Д.Д. за периода от
01.01.1992год. до 27.06.2017год.
Приет по делото е договор за наем
от 14.12.2015год., видно от който ищцата получава месечен наем от 200лв.
за имот в *.
Гореизложената фактическа
обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка,
следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз
основа на които тя е присъдена в определен размер.Следователно основателността
на предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК се обуславя от
настъпването след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени
промени в нуждите на детето и във възможностите на родителя, полагащ грижи за
детето и възможностите на дължащия
издръжка родител.
От определяне на претендираната за
увеличаване издръжка са изминали около три години за детето М. и около пет
година за детето Б.. През този период от
време потребностите на децата , с оглед тяхното физиологично
израстване и развитие , обуславят
и нуждата от повече парични средства за облекло,храна и обучение , който са
нараснали. Само тези нараснали нужди
и отчитайки промяната в стандарта на живот и общо
икономическите процеси в страната и в световен мащаб, довели до
увеличаване цените на всички стоки и услуги,
съдът намира, че се обосновава нуждата от
по-висок размер на издръжката, дължима от ответникът в полза на децата М. и Б.. От присъждане на издръжката в полза
на всяко едно от децата до настоящия момент е налице и променя на минимално
определение размер на издръжка за деца, който към настоящия момент, възлиза в
размер от 115лв.
По
изложените съображение, съдът намира , че е
налице съществено изменение на обстоятелствата, при които е определен
първоначалния размер на издръжката , което е предпоставка за уважаване на
предявените искове с правно основание чл.150 от СК.
Увеличените нужди
на децата, обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Съобразно с увеличените нужди,
необходимата издръжка , следва да се поеме от двамата родители, както от
родителя, който осъществява
упражняването на родителските права, така
и от другия родител. При преценка относно определяне размера на увеличената издръжка, съдът
констатира следното: Родителите на децата са трудоспособни и реализират доходи. Бащата реализира
значително по-високи трудови доходи от майката, като получава средномесечно нетно
възнаграждение в размер от 1 255.15лв. при средномесечно нетно
възнаграждение за майката в размер от 594.53лв.
Двамата родители имат заеми, но тези заеми и задълженията по тях, съдът не
отчита при определяне доходността на родителите и участието, което всеки от
родителите следва да взема при изплащане на издръжката в полза на децата, тъй
като не се установи в хода на производството по делото, че заетите средства са
отишли единствено и само за задаволяване нужди на децата.Освен трудовия доход
майката на децата получава месечен наем в размер от 200лв.Действително от
приетата по делото справка се установява, че ищцата има собственост върху
недвижими имоти в град Варна, но такава собственост същата е имала и при
определяне на предходните по размер издръжки, т.е. това не е нововъзникнало
обстоятелство, което тепърва да установява доходност на майката.Предвид
така доказаните доходите на родителите, възрастта на децата:М. на 12 година и Б. на 10 год. и изискванията
на закона за минималния размер на издръжката за непълнолетен, съдът определя
издръжка в общ размер за детето М. от 300лв. и за детето Б. в размер от 260лв.
От така определения общ размер издръжка ответникът следва да поема издръжката
за детето М. до размера от 180лв. а разликата от 120лв. остава за ищцата, а от
общия размер издръжка за детето Б., ответникът следва да поеме издръжката до
размера от 150лв. , като разликата от 110лв. остава за ищцата. Ответникът
следва да поеме по-висок размер на издръжка
за децата, тъй като ищцата, като тяхна майка упражнява родителските права и
дава непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата.
С оглед горното и съблюдавайки
критериите, установени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г., съдът намира, че определената в
полза на децата издръжка е в справедлив увеличен размер, в който нуждите на
децата ще бъдат задоволени,съобразно възрастта им, а родителите, като
работоспособни с възможност да полагат труд и полагайки такъв ще я осигурят. Ето защо предявения за разглеждане в настоящото
производство иск по отношение на детето М. се явява основателен и доказан, и
следва да се уважи до размера от 180лв.,
като разликата до претендираните 220лв. се отхвърля, а по отношение на детето Б.
се явява основателен и доказан до пълния размер от 150лв. в който размер съдът
го уважава.
Увеличеният
размер на издръжката за всяка от децата се дължи от деня на предявяване на иска
– 30.11.2016г., с падеж първо число на
месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
до настъпване на обстоятелства,обосноваващи нейното изменение или прекратяване.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК , ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 115.20лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, върху
отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на ответника
адв.възнаграждние. Видно от договора за правна защита и съдействие е уговорено
възнаграждение в размер от 600лв., т.е. по 300лв. за всеки един от исковете за
издръжка. Само по отношение на иска за издръжка, касаещ М. се дължи
адв.възнаграждение върху отхвърлената част, а именно в размер от 55лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр.дело 10669/2014год. на ВРС по отношение на
детето М. и по гр.дело №3922/2012год. отношение на детето Б., месечна издръжка , дължима от ответникът С.Т.М.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, в полза на детето М.С.М., ЕГН: **********,
действащо чрез своята майка и законен представител Т.Д.Д.-М., ЕГН: **********
, като
я УВЕЛИЧАВА от 150лв./сто и петдесет лева/ на 180лв./сто и
осемдесет лева/ , считано от датата на предявяване на иска - 30.11.2016г., с падеж първо число на месеца за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на обстоятелства,обосноваващи нейното изменение или прекратяване,като за разликата до претендираните
220лв./двеста и двадесет лева/ отхвърля
иска и в полза на детето Б.С.М.,
ЕГН:**********, действащо чрез
своята майка и законен представител Т.Д.Д.-М.,
ЕГН: **********,като я УВЕЛИЧАВА от 100лв./сто лева/ на 150лв./сто и петдесет лева/ , считано от датата на предявяване на иска -
30.11.2016г., с падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
обстоятелства,обосноваващи нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК.
ОСЪЖДА С.Т.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на Варненски районен съд в
размер на 115.20лв. /сто и петнадесет лева, двадесет ст./, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
Т.Д.Д. - М., ЕГН: **********, действаща като майка и законен
представител на децата М.С.М., ЕГН: ********** и Б.С.М., ЕГН: **********,
всички с адрес: ***, * със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.М., ЕГН: ********** с адрес: ***
, сумата от 55лв./петедест и пет лева/,
представляващи сторени по делото разноски, изразяващи се в платено
адв.възнаграждение, върху отхвърлената част, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считан от датата на съобщаването на страните,ведно с препис
от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р. ХРИСТОВА/