№ 193
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110164742 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД от „С“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,против
С. С. М.,ЕГН **********,с адрес *****,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 1421,04 лева главница за доставена вода и предоставени
ВиК услуги за периода 11.09.2019 г. до 13.03.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка на вода и предоставяне на ВиК услуги,при
което ответницата е пасивно легитимирана да отговаря за изпълнение на
задълженията за заплащане на вода. Сочи се,че за процесния период
11.09.2019 г. до 13.03.2022 г. доставената вода и предоставени услуги възлизат
на 1421,04 лева. Ищецът поддържа,че на 05.04.2022 г. ответницата М. се е
разпоредила с недвижимия водоснабден имот. Исковата претенция се основава
на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.
Ответницата С. С. М. чрез назначения особен представител в подадения
писмен отговор оспорва исковата претенция по основание и по размер като се
твърди,че ответницата не живее в имота,не е доказана консумацията на вода.
При условията на евентуалност е формулирано възражение за настъпила
погасителна давност. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 01.12.2022 г. „С“АД
претендира от С. С. М. сумата от 1421,04 лева главница за вода и ВиК услуги
за имот в ***** за периода 11.09.2019 г. до 13.03.2022 г.,ведно със законната
лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 65980/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „С“АД.
Установява се,че със заявление от 29.04.2022 г. К Р Т е поискал
откриване на партида за недвижим имот в ***** с посочена дата на
придобиване на имота 05.04.2022 г.
От справка от Агенцията по вписванията се установява,че на 05.04.2022
г. е вписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в ***** с
продавач С. С. М. и купувач К Р Т.
Видно от фактура,издадена от „С“АД на 13.05.2022 г.,за клиентски
номер ********** с потребител С. С. М. е начислена сумата от 1421,04 лева за
периода 14.03.2022 г. до 04.04.2022 г.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че за периода 17.09.2019 г. до 13.05.2022 г. са
издадени 33 фактури,извършени са частични плащания на обща стойност
106,59 лева,а е останало незаплатено задължение в размер от 1421,04 лева по
фактура от 13.05.2022 г.,която включва задълженията за периода 11.09.2019
г.,когато е извършен реален отчет до 13.03.2022 г. ( до подаден самоотчет от
новия собственик на 04.04.2022 г. ). Посочените цени съответстват на
утвърдените от КЕВР цени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията на
чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповедта за
изпълнение. В конкретния случай дружеството ищец следва да проведе
доказване,че между страните съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на вода и предоставяне на ВиК услуги,да докаже
доставените услуги,да установи вземането си по размер,а при установяване на
тези предпоставки ответницата следва да проведе доказване,че е изпълнила
точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи
дължимост на паричната сума.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че към процесния период
между страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец
реализира доставка и продажба на вода,а ответницата М. се явява потребител
на вода,защото към процесния период е собственик на водоснабдения имот. За
2
да счете,че е доказано,че ответницата М. е пасивно легитимирана да отговаря
за изпълнение на задълженията за заплащане цена на доставена топлинна
енергия,съдът взе предвид,че от представената справка от Агенцията по
вписванията,която отразява данните за вписаните актове относно
разпореждане с недвижими имоти ответницата М. се е разпоредила с
процесния недвижим имот,за който е открит клиентският номер,на 05.04.2022
г.,което означава,че до тази дата ответницата М. е била собственик на имота за
целия процесен период,защото липсва отбелязване за реализирана придобивна
сделка в полза на ответницата М. на дата,следваща началната дата от
периода,за който се претендира плащане,т.е. имотът се явява придобит от
ответницата М. преди м.09.2019 г. По изложените съображения и като отчете
уточнението,че парични суми са претендирани за имот,находящ се на
ул.“Летец“ № 23,съдът приема,че е доказано съществуването на договорно
правоотношение между страните. Легалната дефиниция на понятието
потребител на ВиК услуги е уредена съгласно § 1,т.2 от Допълнителните
разпоредби към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационите услуги и според легалната дефиниция като потребител се
възприема собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота. Предвид изложените съображения,че ответницата М. се явява
собственик на имота за процесния период съдът приема,че е доказано,че
между страните съществува договорно правоотношение. Договорът за
продажба на вода и предоставяне на ВиК услуги поражда задължение да
доставчика да осигури доставянето на вода и свързаните с това услуги,а за
потребителя възниква задължението да заплати паричните суми за потребена
вода и предоставени ВиК услуги в срока,предвиден според общите условия.
Доказването факта на плащане на задължението за доставена вода е възложено
на ответната страна като възражение,изключващо претенцията на ищцовото
дружество. В хода на производството ответницата М. не е представила
доказателства да е заплатила цената или част от същата,поради което съдът
намира,че искът е доказан по основание. В тази насока съдът счита,че при
съобразяване заключението по съдебно-счетоводната експертиза относно
начислените,съответно заплатените парични суми за процесния имот и
процесния период от време,искът за заплащане сумата от 1421,04 лева
подлежи на уважаване,защото паричната сума е формирана въз основа
показанията на водомер,поставен в имота,както и при прилагане утвърдените
от КЕВР цени. Изводът на съда,че искът е доказан по основание и по размер
налага да бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор
възражение,че вземането е погасено по давност. Погасителната давност е
уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в
определен период от време кредиторът е бездействал. Приложимата
погасителна давност е тригодишната при съобразяване приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Това
означава,че погасени по давност биха могли да бъдат задължения,за които към
датата на предявяване на иска – на 01.12.2022 г. е изтекъл срок,по-дълъг от три
години,считано от изтичане уговорения срок за плащане. Съгласно чл.33,ал.2
от общите условия на дружеството доставчик потребителите заплащат
стойността на предоставени услуги в срок от тридесет дни от фактуриране.
Предвид уговорения срок за изпълнение от тридесет дни,както и като отчете
наличието на частични плащания,с които са погасени най-старите
3
задължения,а и при съобразяване,че с приемането на ЗМДВИП е
регламентирано,че давност не тече в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г.,съдът намира,че възражението за погасителна давност,формулирано от
ответницата М. е недоказано. По изложените съображения исковата
претенция подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 78,42 лева за заповедното производство и 920,42
лева за исковото производство – държавна такса,юрисконсултско
възнаграждение,депозит за експертиза и депозит за особен представител.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД по отношение на С. С. М.,ЕГН **********,с адрес
*****,че съществува вземане на „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В Т,в размер от 1421,04 лева ( хиляда
четиристотин двадесет и един лева и четири стотинки ) главница за доставена
вода и предоставени ВиК услуги за периода 11.09.2019 г. до 13.03.2022 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 65980/2022 г. по описа на СРС,42
състав.
ОСЪЖДА С. С. М.,ЕГН **********,с адрес ***** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „С“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т сумата от 78,42
лева ( седемдесет и осем лева четиридесет и две стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 920,42 лева ( деветстотин и двадесет лева четиридесет и две
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4