Решение по дело №632/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260 116

 

гр. Пловдив,   20.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ                                                                                                ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 632 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Р. Р. П. в качеството й на ЕТ „П. – Р. П.“ против Решение № 122 от 28.02.2020 г., постановено по търг. дело № 534 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от ЕТ „П. – Р. П.“ против О.С. искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 100 лв., като искът е предявен като частичен от общата сума от 103 618.80 лв. /с включен ДДС/, представляваща стойността на извършените допълнителни СМР от ЕТ „П. – Р. П.“ по договор  № .../... от ... г., посочени в протокол образец 19 от 03.08.2015г.: “Усилване със земен насип на язовирна стена на язовир „М.“, о.С. укрепителен насип № ...“, както да заплати и мораторни лихви за забава върху главницата в размер на 2000 лв., като искът е предявен като частичен от общата сума от 30 897.84 лв., за периода от 03.08.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда на 09.07.2018 г.; и с което ЕТ „П. – Р. П.“ е осъден да заплати на О.С. сумата от 2900 лева направени деловодни разноски.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения. Искането е решението да се отмени и вместо това, да се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове, като на ищеца да се присъдят направените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия О.С. който чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че решението на Пловдивския окръжен съд е правилно, поради което следва да се потвърди, като е поискал да му се присъдят направените във въззивното производство разноски.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от П. – Р. П.“ против О.С. обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25100 лв., като част от общо дължима сума от 103 618.80 лв. /с включен ДДС/, представляваща стойността на извършените допълнителни СМР от ЕТ „П. – Р. П.“ по договор  № .../... от ... г., посочени в протокол образец 19 от 03.08.2015 г., както следва: “Усилване със земен насип на язовирна стена на язовир „М.“, о.С. укрепителен насип № ...“; съединен с иск за заплащане  на обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение, в размер на 2000 лева като част от общата дължима сума от 30 897.84 лв., за периода от 03.08.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда на 09.07.2018 г.

Във връзка със заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между тях договор от 17.02.2015 г., за извършване на аварийно възстановителни ремонтни работи, с предмет „Възстановяване на енергогасителя на язовир С.-... /М./“, въз основа на одобрен инвестиционен проект, на обща стойност 326986.50 лева без ДДС или 392383.80 лева с ДДС – чл. 20, ал. 1. Според ал. 2 от същата уговорка, „цената е за цялостното изграждане на обекта, включително цената на вложените материали, извършената работа и разходите за труд, механизация, енергия, складиране и други подобни, както и печалба за строителя“.

Страните не спорят, че възложената с договора работа е извършена в уговорения в чл. 15, ал. 1 срок, приета от възложителя и е изплатено уговореното възнаграждение.

         Спорни са всички останали, заявени от ищеца твърдения, на които се основава предявения главен иск и обусловения от него акцесорен иск. В подкрепа на исковете, ищецът се позовава на възникнали в хода на строителството допълнителни работи, без които, според него, не би било възможно изпълнението на възложените ремонтно-възстановителни работи, а именно – усилване със земен насип на язовирната стена на язовир „М.“, укрепителен насип № ... В тази връзка са посочени и конкретни видове работи, на обща стойност 103 618.80 лв. /с включен ДДС/, както следва:

- изсичане на храсти и оформяне на легло на нов насип в общ размер 1540 кв.м;

- доставка на пръст до 8 км, в общ размер на 9200 куб.м;

- сортиране на доставената пръст на външни тела – ръчно в общ размер 9200 куб.м;

- разриване на сортираната пръст с булдозер и уплътняване с 50 см. с навлажняване в общ размер от 9200 куб.м;

- затревяване на укрепителен насип № ... с люцерна и поливане в общ размер  на 1570 кв.м.

         В подкрепа на иска си, изпълнителят се позовава на двустранно подписан от представители на двете страни протокол обр.19 от 03.08.2015 г., в който са описани допълнителните видове СМР, техните количества, единична и обща стойност /л.17/.

За да отхвърли предявените искове, Пловдивският окръжен съд е приел, че по делото нито са установени договорни отношения във връзка с претендираните допълнителни СМР, нито че допълнителните работи са предприети в интерес на възложителя и без тях би било невъзможно качественото изпълнение на възложените с договора основни аварийно- възстановителни работи. Приел е също, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че допълнителните работи са му възложени въз основа на одобрен проект, както и че тези работи са изпълнени в заявените видове и количества.

 Решаващите изводи на Пловдивския окръжен съд се споделят напълно от настоящата инстанция, като с оглед поддържаните във въззивното производство твърдения и възражения относно релевантните за спора факти, се налагат следните допълнения:

Според твърденията на ищеца, съдържащите се в исковата молба, процесните допълнителни видове работи са възникнали в хода на изпълнение на възложените с договора СМР и извършването им представлявало необходимо и задължително условие за качественото изпълнението на договора. Макар да не са посочени конкретните обстоятелства, породили необходимостта от извършването на допълнителните СМР, от съдържанието на протокол обр. 19, в който са описани процесните работи, може да се изведе, че предназначението им е „усилване със земен насип на язовирната стена на язовир „М.“, укрепителен насип № ...“.

Ищецът обаче не е изложил твърдения, както и не е представил  доказателства относно необходимостта от такова „усилване“ поради отслабване, пробив или какъвто и да е било друг дефект на язовирната стена, както и наличието на конструктивна или функционална връзка между повредата на енергоносителя, чието възстановяване му е възложено с договора, и язовирната стена.

Освен това, наличието на подобна връзка, обуславяща зависимостта на възложените с договора СМР с процесните, се опровергава от приетото по делото заключение на СТЕ и обясненията на вещото лице Й. К. в съдебно заседание на 25.06.2019 г. Според заключението, преливникът и стената представляват две отделни съоръжения на язовира; същите не са свързани помежду си при земно-насипните язовирни стени и при необходимост, могат да се ремонтират независимо едно от друго.

         Съдържащото се в допълнителната искова молба твърдение, че допълнителните работи по укрепването на язовирната стена се налагали, тъй като преминаването по нея не било безопасно, също не обуславя основателността на исковата претенция, поради следното:

         Дори да се приеме, че язовирната стена не е била достатъчно широка, здрава и безопасна за преминаването на строителна техника, необходима за възложения ремонт, това обстоятелство е било известно или поне би могло да бъде установено при самото проектиране на ремонтно-възстановителните работи и съответно – калкулирано като вид, количество и стойност в общата стойност на възнаграждението по сключения договор. Този извод следва и от уговорката на чл. 20, ал. 2 от Договора, която определя съдържанието на уговорената от страните крайна цена на поръчката и предвижда включването на подобни допълнителни дейности.

В случая не се касае за непредвидени обстоятелства, или препятствия по смисъла на чл. 12 от договора, доколкото преценката за ширината и устойчивостта на стената би следвало и би могла да се извърши преди започване на строителството, щом естеството и местоположението на подлежащото на ремонт съоръжение е изисквало преминаването на строителна техника по нея.

         Неоснователно е и позоваването от страна на ищеца на двустранно подписания от представители на страните протокол 19, като доказателство за извършването на процесните строителни работи и условие за заплащане на стойността им от възложителя.   

Процесният договор е сключен по реда и условията на Закона за обществените поръчки /отм. 15.04.2016 г./, поради което и доколкото не са установени предвидените в чл. 43, ал. 2 изключения за изменението му, е действала предвидената в ал.1 забрана за такова изменение.

Дори хипотетично да се приеме, че в конкретния случай е възникнала такава необходимост, то съгласно изискванията и на приложимия специален закон - чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм./, и тези на чл. 21, ал.2 от договора между страните, извършването на допълнителни работи е следвало да се договорят и заплащат допълнително.

В конкретния случай ищецът не само не установява, но дори и не твърди сключването на допълнително споразумение относно извършването на заявените допълнителни работи.     

            След като ищецът не установява настъпването на заявените в подкрепа на предявения главен иск правопораждащи факти, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

         Неоснователността на главния иск на свой ред предпоставя неоснователността и на обусловения акцесорен иск за мораторна лихва.

В същия смисъл е постановено и решението на Пловдивския окръжен съд, поради което същото представлява законосъобразен отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.

Предвид изхода от въззивното производство, О.С. има право на разноски за това производството, възлизащи, според представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за извършването им, на 1800 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122 от 28.02.2020 г., постановено по търг. дело № 534 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд.

 ОСЪЖДА Р. Р. П. в качеството й на „ЕТ „П. – Р. П.“с ЕИК ... да заплати на О.С. с ЕИК ... сумата от 1800 лева - деловодни разноски за въззивното производство по в.т.д. № 632 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.