№ 1346
гр. П., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20255220101433 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано искова молба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, срещу Ф. М. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. ******, ул. *********.
Ищецът твърди, че на 01.09.2023 г. е бил сключен Договор за стоков
кредит № ******* между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Ф. М.
С., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 1 022,54 лева за закупуване на мобилни телефони. Твърди
се, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 12
месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.09.2024 г. След
усвояване на кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си
вноски, след което е преустановил плащанията си, като е останало непогасено
задължение по кредита: главница - 874,12 лева, договорна лихва- 110,87 лева и
лихва за забава. Сочи се, че кредитът е станал изцяло изискуем на 14.09.2024 г.
Излага, че на 10.07.2024 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на Ф. М. С., произтичащо
от Договор за стоков кредит № ******* от 01.09.2023 г., било изкупено от
„ЕОС Матрикс” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99
от ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на
Уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно приложено изрично
пълномощно „Адвокатско дружество - Иванов и Денев“ било упълномощено
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, да извършва уведомяване на
длъжниците от името му и за негова сметка. Уведомлението до ответницата
било връчено на 19.09.2024 г., като било изпратено и второ такова, но писмото
1
се върнало с отбелязване - в чужбина. Моли се съдът да приеме, че длъжникът
е надлежно уведомен с връчването на уведомлението, изходящо от цедента,
като приложение към исковата молба. Твърди се, че с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал и
уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на
процесните вземания, като по този начин става надлежно уведомен за
извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Сочи, че
ищцовото дружество пристъпило към принудително събиране на вземанията
си по договора, като на 02.01.2025 г. подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд - П.. Въз основа на него
било образувано ч.гр.д. № 9/2025 г. по описа на същия съд, по което била
издадена заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед
ответникът подал възражение, за което ищцовото дружество е било уведомено
със съобщение, надлежно връчено на 07.03.2025 г. Излага, че във
възражението ответникът твърдял, че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението
по договора за кредит не било осъществено.
Отправя искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че Ф. М. С., ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК ********* сумата в размер на 1 102,89 лева, от които главница в размер
на 874,12 лева; договорна лихва за периода от 14.12.2023 г. до 14.09.2024 г. в
размер на 110,87 лева, както и лихва за забава в размер на 117,90 лева за
периода от 14.12.2023 г. до дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
02.01.2025 г, дължими по Договор за стоков кредит № ******* от 01.09.2023 г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното й изплащане.
Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски, както и тези в
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор от ответницата Ф. М. С..
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 9 от
ЗПК, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД за
съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по
договор за потребителски кредит, прехвърлени с договор за цесия.
Същите са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов
представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от
ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на
ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете, съобразно посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства и с оглед постъпилото искане от страна на ищеца
по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
2
ответника, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответницата е връчен препис от исковата молба
и приложенията към нея на 19.05.2025 г. (лист 68 от делото), същата не е
представила в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба (в случая
изобщо няма подаден отговор), съответно не се явява и не се представлява в
първото редовно по делото открито заседание от 04.11.2025 г., без да е
направила и искане за разглеждането му в нейно отсъствие, като призовката е
връчена редовно на 25.07.2025 г. (лист 72 от делото). На същата са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото доказателства.
При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките
предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, поради което предявените искове
следва да бъде уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването на
неприсъствено решение.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати сторените от ищеца разноски в настоящото
производство. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 125,00 лева –
внесена по делото държавна такса.
Съобразно приетото в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ
установителния иск по чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе и да разпредели
отговорността за разноски и в заповедното производство.
В заповедното производство от страна на ищеца е заплатена държавна
такса в размер на 25,00 лева. Представен е договор за правна защита и
съдействие, фактура, ведно с приложение, както и платежно нареждане, от
които е видно, че са направени разноски и за адвокатско възнаграждение в
размер на 240,00 лева. Доколкото разноските са реално извършени,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
сумата от общо 265,00 лева – сторени в заповедното производство разноски.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл. 422,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес
парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, срещу Ф. М. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., кв. ******, ул. *********, че ответницата Ф. М. С., ЕГН
3
**********, с адрес: гр. П., кв. ******, ул. *********, дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4,
сумата от общо 1 102,89 лева, от която 874,12 лева – главница, 110,87 лева -
договорна лихва за периода от 14.12.2023 г. до 14.09.2024 г. и 117,90 лева -
лихва за забава за периода от 14.12.2023 г. до 02.01.2025 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
02.01.2025 г. до изплащане на вземането, дължими по Договор за стоков
кредит № ******* от 01.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 10 от
06.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 9/2025 г. по описа на Районен съд - П..
ОСЪЖДА Ф. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. ******, ул.
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес
парк София“ № 1, бл. 15,вх. А, ет. 4, сумата от 125,00 лева – сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски за платена държавна
такса.
ОСЪЖДА Ф. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. ******, ул.
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес
парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, сумата от общо 265,00 лева – сторени
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9/2025
г. по описа на Районен съд - П., от които 25,00 лева - държавна такса и 240,00
лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено като неприсъствено и не подлежи на обжалване
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните по аргумент от чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4