РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Монтана, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500305 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
Община * против решение № 160/12.05.2025 г. по гр. д. № 1215/2022 г. на Районен съд
– *.
Жалбоподателят Община *, представлявана от кмета Ц.Ц., твърди във
въззивната жалба, че решението на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно, затова
моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли
установителния иск за собственост, предявен от въззиваемите, и да признае за
установено, че процесният имот е собственост на Общината на основание чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Навежда доводи за липса на идентичност между имота, описан в нотариален
акт, с който ищците се легитимират като собственици, и процесния имот, придобит от
Общината. Изтъква, че в нотариалния акт имотът не е идентифициран с номер по
действалия към онзи момент план, а само с площ, местност и съседи, което е
недостатъчно, за да се установи актуалното му регулационно положение. Оспорва
въззиваемите да са наследници по закон на В. К. и на Е. В., като изтъква, че
удостоверенията за наследници са издадени преди повече от 6 месеца. Твърди, че
решението на ЛРС се основава на заключения по съдебнотехнически експретизи,
които са необосновани и не почиват на даните по кадастралната карта и по
предходинте планове на гр. *.
1
Жалбоподателят моли решението на ЛРС да бъде отменено и да се присъдят
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Възизваемите В. К. и К. Н. чрез адв. П. П. оспорват въззивната жалба и молят да
бъде оставена без уважение. Посочват, че решението на ЛРС е правилно и
законосъобразно, постановено след подробен анализ на събраните доказателства,
затова молят да бъде потвърдено. Подчертават, че притежаваният от наследодателите
им имот никога не е бил земеделска земя, поради което и не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, затова и нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ е
неприложима.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Пред *ския районен съд е бил предявен установителен иск за собственост по чл.
124 от ГПК от В. К. и К. Н. против Община * за установяване правото им на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. *, обл. *, местност „*", с
площ от 376 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: неизползвана нива /угар, орница/, категория на земята: *, предишен
идентификатор: *, номер по предходен план: *, при съседи на ПИ: имоти с
идентификатори *, *, *. Ищците твърдят в исковата молба, че са придобили имота по
наследство от родителите им В. В. и Е. В..
Община * е предявила насрещен положителен установителен иск за собственост
по отношение същия имот, като е твърдяла, че основанието за придобиване на имота е
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Първоинстанционният съд е приел, че наследодателите на ищците са придобили
по силата на договор за покупка „празно място, находящо се в района на гр. *,
местността „*“, от 350 кв. м., до конкретни съседи: изток - Р.М., а сега път,
новопрокаран път от юг, запад - собствено В.П. и север наследници на Б.Г., сега И.С.,
което място е част от празно място, цялото от 3,000 хил. кв. м., находящо се в района
на гр. *, местността „*“, до съседи на целия имот: изток - Р.М., юг - наследници на Г.Т.
и А.П., от запад наследници на В. и от север - наследници на Б.Г.“ (нотариален акт №
*/1970г.).
От заключенията по назначените съдебно-технически експретизи съдът е извел,
че имотът, описан в нотариален акт № *, том *, дело */1970 г. е идентичен с ПИ № *,
2
като в него е построена масивна едноетажна жилищна сграда.
В показанията на разпитаните от първоинсатнционния съд свидетели се
съдържат данни, че наследодателите на ищците са живели в процесния имот още през
80-те години на ХХ век, а след смъртта им имотът се поддържа от сина им В. К.. От
заключението по строително-техническа експертиза се установява, че къщата в имота
е построена през 70-те години на ХХ век.
Въз основа на тези данни ЛРС е изложил мотиви, че ищците са собственици на
процесния имот на основание наследствено правоприемство, затова е уважил иска им
за установяване правото на собственост.
Насрещният установителен иск по чл. 124 от ГПК, предявен от Община * е
отхвърлен, защото не са представени доказателства, че имотът на наследодателите на
ищците е бил включен в кооперативна организация като земеделска земя, не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, затова и няма преписка за
реституирането му, поради което не са били налице предпоставките на чл. 19 от
ЗСПЗЗ за актуването му като общинска собственост.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и
като препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите му, го потвърждава.
За да проведат успешно доказване на правата си, ищците следва да докажат
наследствено правоприемство между тях и лицата, посочени като собственици по
Нотариален акт № */1970 г., да установят идентичността на имота на наследодателите
им със съществуващия по настоящем недвижим имот и че той е актуван от Община *
като общинска собственост, с което Общината оспорва правото им.
Двете удостоверенияа за наследници: на В.В. и на Е. В., установяват
родствената връзка между тях и двамата ищци като техни деца. Така В. К. и К. Н. се
яввяат наследници по закон от първи ред. Възражението на Община *, че
удостоверенията са били издадени преди повече от 6 месеца, поради което не могат да
удостоверят актуално състояние е неоснователно. Наследството се открива в момента
на смъртта на наследодателя, следователно от значение е кои са лицата, призовани към
наследяване в този момент. Колкото и дълъг период от време да е изтекъл от издаване
на удостоверението, то данните, удостоверени с него, не се променят. Не съществува
законово ограничение за срок на валидност на този официален удостоверителен
документ.
Правото на собственост на В. и Е. В. е установено с приложения нотариален акт
№ */1970 г. Видно от него двамата наследодатели са придобили празно дворно място в
м. * в землището на гр. * с площ 350 кв.м, представляващо част от по-голям имот с
обща площ 3000 кв.м. Титулът за собственост съдържа индивидуализация на имота
чрез неговите съседи, което позволява проследяване на регулационния му статут и
установяване на идентичността му с процесния поземлен имот. Съществените белези
3
за нидивидуализация на недвижим имот са площта, местонахождението и съседите.
Непосочването в нотариалния акт на идентификационен номер по действалия към
онзи момент план, не опорочава акта, нито лишава собствениците от правото им.
Налице са достатъчно данни за индивидуализиране обекта на правото на собственост.
Като са взети предвид тези данни, вещото лице Е.Н., както и вещото лице В.К. са
установили, че към настоящия момент по кадастралната карта на гр. * имотът е част от
населеното място и представлява двор с построена в него едноетажна масивна
жилищна сграда. Относно момента на построяването е изслушано заключение по
сторително-техническа експертиза, според което къщата съществува от 1970-те.
Разминаването в квадратурата на имота е в рамките на допустимата грешка при
измерване и не изключва идентичността. Вещите лица са изследвали описанието на
имота чрез неговите съседи, проследили са записаните в разписните листове промени
в собствеността на съседните имоти, затова заключенията им са убедителни,
професионално изготвен, а оспорването от страна на Община * е необосновано.
Ирелевантни за спора са доводите на Община * относно това, че имотът не се
намира на ул. „*“. Видно от приложените извадки от кадастралната карта имотът
граничи от две страни именно с тази улица.
От показанията на разпитаните от ЛРС свидетели се установява, че както
наследодателите на ищците, така и самите ищци след придобиване на имота по
наследство не са губили владението върху него. Собствеността им никога не е била
оспрована, нито пък имотът е бил внасян в кооперативна организация и включван в
земеделски блок за обработване като земеделска земя.
Предявеният иск за установяване съществуването на право на собственост на В.
К. и К. Н. върху поземлен имот с идентификатор № *. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. *, обл. *, местност „*", с
площ от 376 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: неизползвана нива /угар, орница/, категория на земята: *, предишен
идентификатор: *, номер по предходен план: *, при съседи на ПИ с идентификатори: *,
*, *, е основателен.
Насрещният установителен иск, предявен от Община * е неоснователен и
правилно е бил отхвърлен.
Предпоставките за придобиване право на собственост върху земеделска земя от
Общината по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ са: да е налице земеделски имот, който е бил
одържавен или включен в ТКЗС, ДЗС или др. под., и не е бил възстановен поради
неподаване на заявление. Именно по отношение тези факти Общината е следвало да
проведе доказване, но тя не е съумяла да го направи.
С чл. 19 от ЗСПЗЗ е уреден статутът на земеделски земи, за които не е било
подадено заявление за възстановяване. Фондът от земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ се съставя
4
само от имоти по чл. 10 от ЗСПЗЗ, за които не е осъществена реституционна
процедура. След като един имот въобще не подлежи на възстановяване, то той не може
да бъде включен и във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и в последствие придобит от
Общината.
Фактът, че имотът е бил извън регулационните граници на гр. * не го превръща
автоматично в земеделска земя. От момента на придобиването му през 1970 г. до
настоящия момент той се ползва като дворно място, предназначението му не е за
земеделско производство. Не е налице никой от белезите на чл. 2 от ЗСПЗЗ, за да бъде
класифициран като земеделски. От обясненията на вещото лице В. К* в съдебно
заседание на 20 декември 2023 г. се изяснява, че имотът е бил включен в т. нар.
околовръстен полигон на гр. *, което по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ означава,
че имотът попада в границите на урбанизирана територия.
В случая липсват доказателства процесният имот да е бил внасян в
кооперативна организация, а фактът, че е застроен и е ползван като жилищен изключва
статута му на земеделска земя. Само това е достатъчно, за да се приеме, че
придобиване на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ е невъзможно.
При така изложените мотими МОС потвърждава обжалваното решение изцяло.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/12.05.2025 г. по гр. д. № 1215/2022 г. на
Районен съд – *.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5