РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _14.01._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _шестнадесети декември_ 2019 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_378_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          В районен съд Левски е постъпила жалба от Р.П.М. ***-0938-003351/07.07.2017 г. на Началник на сектор Пътна полиция - ОДМВР Плевен. Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Твърди се, че не е извършено посоченото в АУАН нарушение, но към настоящия момент жалбоподателя не може да намери полицата на договора, тъй като е изминал период повече от две години и най-вероятно не го е запазил. Твърди се също така, че застрахователния брокер при който е била сключена застраховката вече не извършва такава дейност, поради което не може да му поиска копие от договора. Твърди се, че жалбоподателя често пътува в страната и в чужбина и никога не си е позволявал да остави автомобила без застраховка, преглед или винетен стикер и заявява, че към посочената дата, за конкретния автомобил има сключен договор за застраховка ГО и към момента на извършване на полицейската проверка същият е бил валиден, тъй като срокът му не е бил изтекъл, нито е бил прекратен предсрочно от застрахователя.  Твърди се също така, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на обжалваното НП, че АУАН е съставен на 30.06.2017 г., след което на 07.07.2017 г. е издадено обжалваното НП, а същото му е връчено едва на 08.10.2019 г. т.е. от извършване на нарушението до евентуално изпълнение на наказанието са изминали 2 години и 3 месеца, поради което не може да си спомни конкретната фактология и въпреки, че му е предоставена възможност да обжалва НП, не може да го реализира пълноценно, поради изминалия дълъг период от време. Твърди се също така, че е изтекла давността съгласно чл. 82 ал.1 б.б от ЗАНН, тъй като съгласно тази разпоредба наказанието глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години, а в случая от съставянето на АУАН са изтекли 2 г. и 3 м., а от издаването на НП – 2г и 4 м.

          За ответника – редовно призован – представител не се явява. Не е взето становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

          Видно от представения АУАН от 30.06.2017 г. е, че същия е съставен против жалбоподателя  за това, че на 30.06.02.2017 г. в 23.15 часа в с. Г.,  по ул. ***********, като водач на МПС лек автомобил ************ с рег. № **********, негова собственост, управлява без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” валидна за 2017 г. към момента на проверката. Отразено е, че водача виновно е нарушил чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. В акта е отразено, че водача няма възражение.

          Представено е и обжалваното НП, от което се установява, че за установеното с акта нарушение на Р.П.М. е наложено административно наказание на основание чл. 638 ал.1 т.1 във вр. с чл. 461 т.1 от КЗ – глоба в размер на 250 лв.

          Към административно-наказателната преписка е представена и справка/разпечатка от проверка за сключена застраховка „гражданска отговорност” от която се установява, че към датата на проверката и съставяне на акта - 30.06.2017 г. МПС с ДКН ********** няма активна застраховка „гражданска отговорност”.

В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя - В.Н.С. и свидетелите по акта –Д.С.Г. и Н.С.К.. Свидетелите заявяват, че не си спомнят конкретните обстоятелства, но след предявяване на акта  заявяват, че те са се подписали върху същия и поддържат написаното в акта. Свидетелите Г. и К. потвърждават, че това което е констатирано, това е написано и заявяват, че са се подписали след като са се запознали с акта.

Действително от показанията на свидетелите не се установяват конкретни факти относно извършеното нарушение, но както бе посочено по-горе към административно-наказателната преписка е представено доказателство, установяващо, че действително към момента на проверката за автомобила не е имало валидно сключена и активна застраховка „гражданска отговорност”.  Нещо повече, самия жалбоподател е заявил, че няма възражения към момента на съставяне на акта, което обстоятелство е записано и в самия акт.

По делото не са представени каквито и да било доказателства оборващи констатациите на контролните органи, а именно установяващи към момента на проверката да е имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

В жалбата се твърди, че поради изминалия период от две години, жалбоподателя не си спомня конкретните факти и не може да намери полицата по договора, каквато със сигурност е имал. Това твърдение, обаче е в противоречие с отразеното още към момента на установяване на нарушението, че М. „няма възражения”. Не е имало пречка още към момента на съставяне на акта М. да заяви, че има сключена застраховка „гражданска отговорност” и да представи съответната застрахователна полица и не е необходимо да прави това две години по-късно. Твърдението на жалбоподателя, че често пътува в страната и в чужбина не може да установи наличието на застраховка към 30.06.2017 г. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че при съставяне на акта и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не констатира такива.         При съставянето на акта за установяване на административното нарушение и при издаването на наказателното постановление няма допуснати нарушения на  процесуални правила, които да опорочават съответният акт. Извършеното нарушение е установено по един несъмнен и категоричен начин, за което е наложено съответното административно наказание. Както в акта, така и в НП са посочени конкретно и ясно фактите установено при съставяне на акта.

Действително НП е връчено на жалбоподателя едва на 08.10.2019 г., но това не опорочава издаването на същия. Видно от приложеното на л. 12 от делото писмо е, че обжалваното НП е изпратено от ОД на МВР Плевен на 28.09.2017 г. на ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов за връчване, надлежно оформяне на връчването и връщане в ОД МВР Плевен, а от приложената към НП разписка е видно, че връчването на НП е сторено на 08.10.2019 г. От тук може да се направи извода, че забавеното връчване не е поради неиздаване в съответните срокове на НП и по вина на административно-наказващия орган, а поради това, че очевидно М. не е бил намерен своевременно на посочения от него адрес. Самия жалбоподател заявява, че често пътува, което обяснява и забавяне връчването на НП.

Във връзка с твърдението, че е изтекла давността по чл.  82 ал.1 б.б от ЗАНН, съдът приема, че същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ал.1 б.а от ЗАНН „административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли 2 години, когато наказанието е глоба”, но съгласно разпоредбата на чл. 82 ал.2 от ЗАНН, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В настоящия случай наказанието е наложено с обжалваното НП, което не е влязло в сила и 2 годишния срок по чл. 82 ал.1 б.а от ЗАНН не е започнал да тече.

Предвид всички представени по делото доказателства и обсъдени по-горе, съдът приема, че съставеният акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление са правилни и законосъобразни.

          Воден от горното, съдът

                                                  Р Е Ш И :

          НА основание чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0938-003351 от 07.07.2017 г. на Началник Сектор към ОД МВР Плевен, Сектор Пътна полиция, с което на Р.П.М. ***,  ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 638 ал. 1 т.1 във връзка с чл. 461 т.1 от КЗ за нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, установено на  30.06.2017 г. с АУАН  с № Д 95929/30.06.2017 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: