Решение по в. т. дело №465/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 289
Дата: 16 октомври 2019 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20195001000465
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

 

Номер 289 Дата 16.10.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:       Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 9 октомври 2019 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 465 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 322 от 17.06.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 994/2018 г., с което съдът е решил следното:

 

ОСЪЖДА „З..“ АД, да заплати на ЕТ „К.“ сумата 28 288.85 лв., съставляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо на основание договор за застраховка на земеделски култури, обективиран в застрахователна полица № 0901 от 19.04.2018 г., ведно със сумата 1 419.76 лв., съставляваща мораторна лихва за забава върху главница в размер на  69 875,85 лв. за периода 20.08.2018 г. до 02.11.2018 г., както и сумата 422.44 лв., мораторна лихва за забава върху главница от 37 018,17 лв., за периода 02.11.2018 г. – 12.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба на 12.12.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 3 251 лева.

 

Решението се обжалва от „З..“ АД, със съображения за неговата неправилност.

 

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

         Единственият спорен въпрос е за начина, по който да бъде определено (пресметнато) дължимото застрахователно обезщетение.

 

         Според застрахователния договор (л. 6), застраховката се отнася за площ от общо 2370 дка, при обща застрахователна сума 213 300 лева.

 

         Тоест, застрахователната сума за 1 декар площ е 90.00 лева (213 300 лева : 2370 дка = 90 лева). 

 

         Според неоспорените данни от двустранно подписания Оценителен протокол за нанесени щети от датата 22.05.2018 г. (л. 16), настъпилото застрахователно събитие (градушка) е унищожило реколтата в общо седем земеделски масива, в посочените проценти площ:

 

         -        масив №*, целия от 100.00 дка – 26.00 % или   26.00 дка;

         -        масив №*, целия от 548.90 дка – 38.40 % или 210.78 дка;

         -        масив №*, целия от 145.70 дка – 32.50 % или   47.35 дка;

         -        масив №*, целия от 335.00 дка – 38.40 % или 128.64 дка;

         -        масив №*, целия от 580.00 дка – 30.60 % или 177.48 дка;

         -        масив №*, целия от 571.40 дка – 28.20 % или 161.13 дка и

         -        масив №*, целия от   88.70 дка – 28.20 % или   25.01 дка.

 

         Общо …………………………………………………… . 776.39 дка.

 

         Приетото по делото заключение на вещото лице проф. д-р И.А.(л. 95 и сл.) определя средна стойност за отглеждането на пшеница за 1 дка в размер на сумата 120 – 130 лева, а при приемане на това заключение в съдебното заседание от 27.05.2019 г. експертът е заявил следното: „Пазарната цена на пшеницата не може да бъде по-ниска от посочените от мен 120 – 130 лева, които са необходими, за да се произведе пшеница от 1 декар“.

 

         Други доказателства (или дори различни мнения) за стойността на застрахованата реколта по делото няма, затова не може да се приеме друго, освен че „действителната стойност“ на унищожената от застрахователното събитие реколта, която би била събрана от 1 декар площ, е била в размер на сумата 120 – 130 лева.

 

         Според т. 56 от приложимите към застрахователната полица Общи условия за застраховка на земеделски култури (л. 7 и сл.):

 

         „Застрахователното обезщетение на декар е равно на договорената застрахователна сума, умножена по процента на вредата“.   

 

         Както по-горе бе посочено, „договорената застрахователна сума“ бе 90 лева за реколтата, която би била произведена от 1 декар площ. При 100 % вреда (унищожена реколта) на посочените също по-горе общо 776.39 дка, тогава 90 лева Х 776.39 дка (със 100 % вреда) = 69 875.10 лева. 

 

         Съвсем същият резултат ще получим и ако пресметнем дължимото застрахователно обезщетение поотделно за всеки един от пострадалите земеделски масиви, както е направил ищецът в исковата молба:

 

         -        масив №*, целия от 100.00 дка:

                   90 лева Х 100.00 дка Х 26.00 % = ……….        2 340.00 лева;

         -        масив №*, целия от 548.90 дка:

                   90 лева Х 548.90 дка Х 38.40 % = ………       18 969.98 лева;

         -        масив №*, целия от 145.70 дка:

                   90 лева Х 145.70 дка Х 32.50 % =  ………. 4 261.73 лева;

         -        масив №*, целия от 335.00 дка:

                   90 лева Х 128.64 дка Х 38.40 % =  ……… 11 577.60 лева;

         -        масив №*, целия от 580.00 дка:

                   90 лева Х 580.00 дка Х 30.60 %  = ……… 15 973.20 лева;

         -        масив №*, целия от 571.40 дка:

                   90 лева Х 571.40 дка Х 28.20 % = ………. 14 502.13 лева и

         -        масив №*, целия от   88.70 дка:

                   90 лева Х   88.70 дка Х 28.20 % = ……….   2 251.21 лева.

 

         Общо: ……………………………………………. 69 875.85 лева.

 

         При липсата на каквито и да било доказателства или дори твърдения на ответника, че „действителната стойност на реколтата“ е била „по-ниска“ от договорената между страните застрахователна сума от 90.00 лева на декар (120 или 130 лева е стойност, която е по-висока от 90 лева), за прилагането на т. 57, във вр. с т. 25 от Общите условия въобще не може да се говори и не е ясно, в каква правна или логическа връзка, в отговора на исковата молба (л. 36 и сл.) застрахователят е обосновал изчисленията си за размера на дължимото застрахователно обезщетение с твърдението, че „действителната стойност на реколтата е по-ниска от застрахователната сума“, след като сам в тези изчисления е приел, че „надзастраховане“ няма – вж. резултатите в колона 5 от таблицата, които са произведения на застрахованата площ на всеки пострадал масив в декари, умножена по ненамалената застрахователна сума точно от 90.00 лева на декар.

 

         Не е било обосновано и предложеното с отговора на исковата молба редуциране на дължимите обезщетения (колона 8 от таблицата) за всеки от пострадалите от градушката земеделски масиви с „19.5 %“, който процент бил „% щета на база получен среден добив“ и е изчислен чрез сравняване (съотнасяне) на декларираното от застрахования придобито в килограми количество реколта от предходната година с придобитото количество реколта, също в килограми, в годината на застрахователното събитие. Определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение чрез допълнителна редукция на действително претърпяната (установена) загуба на стойност (покритата от застрахователя щета на застрахования в пари) с процентното съотношение между предходната и настояща тежест на събраната продукция е начин за оценка, който не държи сметка на ясното правило по чл. 56 от Общите условия и не е бил предвиден нито в процесната застрахователна полица, нито в приетите от застрахователя Общи условия за застраховка на земеделски култури.

 

         Затова поддържаното в процеса възражение на ответника „З.“ АД за неправилно определяне на стойността на дължимото застрахователно обезщетение – като неоснователно – не е подлежало на уважаване.

 

При липсата на спор, че на датата 02.11.2018 г. вече е била изплатена част от общо дължимото застрахователно обезщетение – в размер на сумата 32 857.68 лева и че няма спор за дължимостта на признатата от „З.“ АД с Писмо изх. № 100-6296/29.11.2018 г. (л. 18) друга част от същото обезщетение – в размер на сумата 8 729.32 лева, които две суми изрично са били изключени от размера на претенцията, искът за плащане на дължимото застрахователно обезщетение е подлежал на уважаване до размер на претендираната от ищеца оставаща сума от 28 288.85 лева (69 875.85 лева – 32 857.68 лева – 8 729.32 лева = 28 288.85 лева).

 

Заключението на Апелативния съд е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, това решение – като правилно – ще следва да се потвърди.

 

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на сумата 1 800 лева.

 

В този смисъл ще се постанови и решението.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 322 от 17.06.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 994/2018 г.

 

ОСЪЖДАЗ.а.д. А.“ АД, ЕИК **, да заплати на Едноличен търговец „К.“, ЕИК **, сумата 1 800 (хиляда и осемстотин) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.