Решение по КНАХД №330/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 68в и сл. от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Териториален отдел към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/ със седалище в гр. Русе, с правомощия и за Териториален отдел към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново – със седалище в гр. Велико Търново, чрез упълномощен юрк. П., против решение № 104/14.07.2025 г. по АНД № 326/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено наказателно постановление №ВТ-007237/25.03.2025 г. /НП/, издадено от органа, с което на „БАНКА ДСК" АД, [ЕИК], за нарушение по чл. 68в вр. чл. 68е, ал. 1 и чл. 68г, ал. 4 ЗЗП и на основание чл. 210а ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер 2000,00 лв. Моли съда да отмени оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответната страна – „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез упълномощен представител юрк. М., в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставен в сила първоинстанционния съдебен акт, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Административен съд Габрово, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал. 1 НПК и съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, приема, че касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство, за която оспореният акт е неблагоприятен, като по разпореждане № 1184/02.09.2025 г. по делото на АС Габрово процесуалната легитимация на подателя на касационната жалба – органа, издал процесния административен акт, е уточнена със становище на надлежния касационен жалбоподател от 05.09.2025 г. по делото и съгласно приложена заповед № 1137/29.01.2025 г. на председателя на КЗП.

Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Габрово е образувано по жалба на „БАНКА ДСК" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, р-н „Оборище”, [улица], срещу наказателно постановление №ВТ -007237/25.03.2025 г., издадено от началника на ТО към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, седалища - гр. Русе и за гр. Велико Търново, с което на „БАНКА ДСК" АД, за нарушение по чл. 68в вр. чл. 68е, ал. 1 и чл. 68г, ал. 4 ЗЗП и на основание чл. 210а ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер 2000,00 лв. С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е отменил НП и е присъдил разноски в полза на ответника. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и изрично посочени и обсъдени фактически и правни основания за издаването му, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон при подвеждането на процесните факти към относимата правна уредба. Съдът е обсъдил изводите от извършената проверка за разликата между лихвения процент, посочен в „Общата информация” – 11,50%, и посочения в стандартен европейски формуляр /СЕФ/, проектодоговора и погасителния план - 8,20%, и във връзка, с която разлика органът е приел, че размерът ГПР – 43,30% е неверен, тъй като при изчисляването му е взет предвид лихвен процент в размер на 8,20%, който не бил реално приложим. Според първоинстанционния съд тези констатации не са доказани в съдебното производство, тъй като се установява, че „Банка ДСК” АД предоставя първоначално и за улеснение на клиентите документ, наречен „Обща информация” относно условията за кредитиране. Провеждала „първоначална консултация”, след което кредиторът извършвал проверки относно размер на доходи, работодател, имуществено състояние, кредитна задлъжнялост и др., която информация се посочва от кредитоискателя в искането за кредит и придружаващите документи. След анализ на предоставените данни за оценка на кредитоспособността на искателя се генерирала лихвена отстъпка, поради което в СЕФ, в проектодоговора за кредит и в погасителния план е посочена лихва 8,20 %, а не по-високата стойност - лихва 11,50%. Реалният лихвен процент в конкретния случай бил 8,20% и върху него били направени останалите изчисления. Банката провеждала подробен анализ на начина на формиране на лихвата, описан в договора за кредит - също така подробно записано, и решаващият съд не е възприел извода на органа за неточност, неяснота или незаконосъобразност. Съдът е кредитирал защита по делото с детайлно обяснение относно стойността на референтния лихвен процент, участващ във формирането на лихвата, наред с фиксираната надбавка, за който е била налице информация и в „Общата информация“ и в СЕФ, а именно Банката определя/изменя приложимите по кредитите индекси спрямо стойностите на „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на сектор Домакинства със срок над 1 ден до 2 години”, налични на сайта на БНБ към следните дати – два дни преди 15.01. и два дни преди 15.07. за съответната година. Като стойността на индекса, налична два работни дни преди 15.07.2024 г., е тази публикувана на 27.06.2024 г. – 0,24% и тази стойност била приложена относно кредита, поискан от служителя на КЗП на процесната проверка на 03.12.2024 г. Съдът е кредитирал като съществено, че тези данни се обявяват на сайта на БНБ, а статистиката на БНБ се публикувала по предварително обявен календар и със закъснение, тъй като за всеки месец банките имали срок да подават данни в БНБ, а БНБ от своя страна ги обработвала и публикувала, поради което в заключени е приел, че съгласно описания механизъм стойността, приложена от „Банка ДСК“ към 03.12.2024 г., е точна. Според съда не се доказва извършено нарушение на чл. 68в вр. чл. 68е, ал. 1 и чл. 68г, ал. 4 ЗЗП от дружеството за прилагане на нелоялна заблуждаваща търговска практика, отменил е наказателното постановление и е присъдил разноски.

Решението е правилно.

Настоящият касационен съдебен състав на АС Габрово, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда подробно фактическа обстановка, обосновава мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда, както и правните изводи, довели до отмяна на процесното наказателно постановление, като на осн. чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК съдът може да препрати към тях.

При извършената служебна проверка настоящия касационен съдебен състав на АС Габрово не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство пред РС Габрово. Не са налице твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Изложените с касационната жалба оплаквания не опровергават достигнатите от първоинстанционния съд изводи относно подвеждането на релевантните фактите към относимите правни норми и тяхното правилно тълкуване и прилагане.

Съгласно чл. 68в ЗЗП изрично се забраняват нелоялните търговски практики. Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в § 13, т. 23 ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В случая е безспорно, че осъществената проверка в компетентността на КЗП касае поведение на търговеца пряко свързано с предоставянето на услуги, които попадат в обхвата на ЗЗП и специалните разпоредби относно нелоялните търговски практики, Глава IV, Раздел III от закона, с който във вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.

Легална дефиниция на нелоялните търговски практики е уредена в чл. 68г, ал. 1 и ал. 2, като в ал. 4 е посочено, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д -68к. Според чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, който е посочен в АУАН и НП, търговската практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

Предвид изложеното, фактическият състав на нарушението изисква кумулативното наличие на три елемента - 1. търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. която не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение; 3. да е или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, вкл. събрани гласни доказателства, и спазена процедура, касационният състав приема, че твърденията на касационния жалбоподател релевират на кредитираната от съда фактическа обстановка, но не сочат конкретен порок на съдебния акт, представляващ отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, както и не оборват формираните от съда изводи, че не е доказано извършване на вмененото нарушение и по посочения по-горе фактически състав. В оспорения съдебен акт правилно са тълкувани и приложени материалноправните разпоредби, за които свидетелстват фактите по делото и събраните доказателства. По делото не се спори, че в офиса на „Банка ДСК” в гр. Габрово, [улица], е извършена проверка от служители на КЗП на 03.12.2024 г., при която е предоставена бланка „Обща информация“ относно параметри за предоставяне на кредити, както и характеристики по планове „Без ограничение“ и „Премиум“, подписани са документи по опис в оспорения съдебен акт, и съответно предоставени проектодоговор, погасителен план и др. документи по информация за кредит „Стандартен КТП“. Данните по делото съответстват на тези в проверката по административната преписка, като съдът правилно е съобразил и фактите от тази проверка, че служителят на КЗП бил заявил сключване на договор за кредит без ангажимент на превод на заплата, а подписаното от него искане за кредит било с отбелязване с „да“ за „превод на дохода“, което пък е условие за ползване на преференциален лихвен процент. Тъкмо това отбелязано условие е допринесло за генериране на договор за кредит с лихвен процент, приложим при изпълнени условия за ползване на преференция, което действително е посочено в проектодоговора. Според настоящия съдебен състав не е налице вторият елемент на фактическия състав, а именно да не е предоставена съществена информация. Предоставените параметри на кредита по всеки от документи по проверка съответстват за зададените от служителите данни и на условията за дейността на кредитора, вкл. спрямо определянето/изменянето приложимите по кредитите индекси и данните от БНБ. Правилно е приел първоинстанционният съд, че органът не е съобразил отбелязването за „превод на доход”, което предоставя преференция и генерираният лихвен процент става с по-ниска стойност, докато без тази отметка стойността на лихвения процент би била различна - по-висока. Настоящият касационен съдебен състав споделя извода, че проверяваният търговец е представил вярна, пълна или непротиворечива информация, като не на последно място следва да се посочи, че разликата в лихвения процент, при реално сключване на такъв договор, би била в полза на кредитоискателя, което изключва целенасоченост в търговската дейност на кредитодателя. С оглед изложеното, липсва и третата предпоставка - да е или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В случая липсва нарушение на чл. 68е, ал. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в ЗЗП, поради липсата на кумулативно установените предпоставки за това, а издаденото НП се е явява незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон.

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел от правна страна, че не е осъществен от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 1 ЗЗП и не следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 210а ЗПП, съответно да бъде налагано наказанието имуществена санкция. Като е отменил наказателно постановление № ВТ-007237/25.03.2025 г. началника на ТО към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въз основа на изложеното касационният съдебен състав на АС Габрово приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касационният жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, в съответствие с процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, Районен съд Габрово е достигнал до обоснован извод за основателност на жалбата, съответно за неправилен и незаконосъобразно издаден административно-наказателен акт, който е следвало да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 ЗАНН касационният жалбоподател следва да заплати на ответника „БАНКА ДСК" АД сторените за производството разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер 130 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. §1, т. 6 ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд Габрово, Първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104/14.07.2025 г. по АНД № 326/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено наказателно постановление №ВТ-007237/25.03.2025 г. на началника на ТО към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, седалище - гр. Русе, с правомощия за налагане на административни наказания и издаване на наказателни постановления за област Габрово, ТО към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, седалище гр. Велико Търново, с което на „БАНКА ДСК" АД, [ЕИК], за нарушение по чл. 68в вр. чл. 68е, ал. 1 и чл. 68г, ал. 4 ЗЗП и на основание чл. 210а ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер 2000,00 лв.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, гр. София, [ЕИК], да заплати на „БАНКА ДСК" АД, [ЕИК], сумата 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.