Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, …….02.2021г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 10973 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20208630402296 по описа на ЧСИ Сия Х. срещу разпореждане от 15.09.2020г.
на ЧСИ Х., с което е оставено без уважение възражение на длъжника вх. № 26816/10.09.2020г.
за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
5 ГПК и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа оплаквания за
неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая определеното адвокатско
възнаграждение в размер на сумата общо 1600 лв. е прекомерно, предвид
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде
намалено, като се присъди само сума за образуване на изпълнително дело. Поддържа,
че не са налице предпоставките на чл. 10, т. 2 от НМРАВ № 1/2004г. за
начисляване на такса за водене на изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания. Отделно твърди, че единственото
извършено действие от пълномощника на взискателя е подаването на молба за
образуване на изпълнителното производство. Моли съда да отмени обжалвания акт
на съдебния изпълнител и да намали присъденото адвокатско възнаграждение до
нормативно определения минимум, както и таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
Взискателите И.Г.Г.,
Н.Г.И., Л.Е.М.и Д.Е.И.оспорват жалбата в депозирани отделни писмени възражения.
Поддържат, че обжалваният акт, с който са определени разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 400 лв.
за всеки, от които 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 200 лв.
за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до
1000 лв., е правилен и законосъобразен. Молят съда да остави жалбата без
уважение.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител Х.,
с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид
доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително
дело № 2296/2020 по описа на ЧСИ Сия Х. е
образувано по молба от 28.08.2020г. на И.Г.Г., Н.Г.И., Л.Е.М.и Д.Е.И.срещу „Т.С.“
ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2020г., издаден по гр.д. № 36592/2018г.
на СРС, 47 с-в, за принудително събиране на присъдената общо сума 2400 лв.,
представляваща вземане за разноски в полза на всеки взискателите в общ размер
за всеки от по 600 лв.
Молбата за
образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв. Боряна
Василева, като към нея са представени 4 договора
за правна защита и съдействие, всеки с уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 400 лв., като е удостоверено, че същото е заплатено в брой от всеки взискател.
По делото е
налице изпратена на 28.08.2020г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, без
данни същата формално да е връчена на дружеството - жалбоподател.
На 08.09.2020г.
длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ Х., с което е поискано да се намали
адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум.
С платежно
нареждане от 10.09.2020г. е заплатена цялата дължима сума от 2 400 лв. по
сметка на ЧСИ.
Съгласно сметка
№ **********/10.09.2020г., определената общо такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, е в
размер на сумата 240 лв. без ДДС /4 X 60 лв./ или 336
лв. с ДДС
С обжалваното разпореждане е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване на дължимото адвокатското
възнаграждение и пропорционалната такса.
Настоящият
съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в
чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство, освен
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, по делото не са предприемани никакви други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. В случая
в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изпълнил задължението си.
С оглед липсата
на предприемани действия по осребряване на имущество и погасяване на
задължението в срока за доброволно изпълнение, взискателят не е доказал
наличието на основание за заплащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е
усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 200 лева за всеки, но не и за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
изложеното, на всеки от взискателите се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на сума от по 200 лв., или общо сумата 800 лв. В жалбата не са релевирани доводи относно
разделното присъждане на сумата на всеки от взискателите, поради което, предвид
присъдените отделни вземания на сумите по изпълнителния лист и уговорените и
доказани разноски поотделно от всеки взискател, на всеки следва да се присъди
сума от по 200 лв.
По отношение на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена в размер на сумата 240 лв. без ДДС, в
жалбата не са релевирани никакви конкретни оплаквания относно начина й на
изчисляване. Следва да се отбележи, че длъжникът по изпълнителното дело дължи
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума, независимо дали
дългът е платен преди или в срока за доброволно изпълнение. Съгласно т. 26, б.
"б" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се начислява такса
върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за
горницата над 100 лв. В случая при изчисляване на таксата е спазен визираният
механизъм. По изложените съображения, жалбата
в частта досежно намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
На всяка от страните
не следва да се присъждат претендираните разноски, тъй като настоящото
производство не е състезателно исково и липсва процесуално основание за подобно
процедиране. Общите правила за разпределение на отговорността за разноски по
чл. 78 ГПК са неприложими в настоящото производство.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, разпореждане от от 15.09.2020г. на ЧСИ Х., с което е оставено
без уважение възражение на длъжника вх. № 26816/10.09.2020г. за намаляване на
размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размера
на сумата общо 800 лв., на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера
на дължимото адвокатско възнаграждение на всеки от взискателите И.Г.Г., Н.Г.И.,
Л.Е.М.и Д.Е.И.по изпълнително дело № 20208630402296 по описа на ЧСИ С. Х. от 400лв. на сумата от по 200 лв. за всеки
/общо от 1600 лв. на сумата 800 лв/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“
ЕАД в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.