Решение по адм. дело №1087/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Д. С. Т., чрез адв. Н. К. от АК - Пловдив, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив.

Ищецът твърди, че на 22.05.2023 г. в [населено място] полицейски служители му извършили проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, като тестът за употреба на наркотични вещества отчел положителен резултат. Той оспорил установения резултат и се подложил на медицинско изследване. След това бил задържан в Районно управление (РУ) - Първомай, със Заповед за задържане на лице (ЗЗЛ) peг. № 325зз-53/22.05.2023 г., издадена от Р. Д. - младши инспектор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, като бил освободен в 11 часа на същия ден. В резултат на гореописаната проверка спрямо ищеца била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) от Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, с която му било временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Заради отнетото свидетелство той изпаднал в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения като шофьор на автобус в дружество „ЕЛИТТУРТРАНС“ ЕООД и на 31.05.2023 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Установеният срок на предизвестието изтекъл на 30.06.2023 г. и считано от 01.07.2023 г. трудовият договор на ищеца бил прекратен, за което му била издадена и нарочна заповед № 001/01.07.2023 г. В. Д. Т. реализирал осигурителното си право на обезщетение за безработица, като с Разпореждане № 261-00-2148-1/17.07.2023 г. ТП на НОИ Хасково му отпуснало парично обезщетение за безработица считано от 01.07.2023 г. в размер на 31,40 лв. дневно. Сочи се още, че с влязло в сила Решение № 139/09.10.2023 г., постановено по гр. д. № 20235340100293/2023 г. по описа на Районен съд - Първомай била отменена като незаконосъобразна ЗЗЛ peг. № 325зз-53/22.05.2023 г., издадена от Р. Д. - младши инспектор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, а с влязло в сила Решение № 929/28.02.2024 г., постановено по адм. д. № 20237260700754/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково била отменена като незаконосъобразна ЗППАМ № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, издадена от Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив. По посоченото административно дело бил изискан и приобщен като доказателство протокол за извършена експертиза № 23/ТЛ-232/30.11.2023 г., който категорично установявал, че Д. Т. не управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества, тъй като в представените за изследване кръв и урина не било установено наличие на такива. След излизане на токсикохимичната експертиза било прекратено и воденото досъдебно производство № 97/2023 г. по описа на РУ - Първомай. На 12.01.2024 г. ищецът изискал от РУ - Първомай да му бъде върнато СУМПС, но му било разяснено, че това можело да се осъществи само при условие, че заплати разноските по извършената експертиза. Поради това на 12.01.2024 г. той платил чрез банков превод в полза на Медицински институт на МВР сумата от 635,45 лв. за извършената по досъдебно производство № 97/2023 г. по описа на РУ Първомай експертиза. След възстановяването на СУМПС, на 16.01.2024 г. ищецът започнал отново работа като шофьор на автобус в „ЕЛИТТУРТРАНС“ ЕООД, поради което с Разпореждане № 261-00-2148-2/05.02.2024 г. на ТП на НОИ от 16.01.2024 г. било прекратено изплащането на отпуснатата парично обезщетение за безработица. Поддържа се, че процесните отменени актове от органи на ответника му причинили подробно описани неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания като напрежение, силен стрес, чувство на унижение и несправедливо третиране, гняв, отчаяние, чувство на малоценност и срам.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми, а именно: 1. 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт – ЗЗЛ peг. № 325зз-53/22.05.2023 г., издадена от Р. Д. - младши инспектор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, ведно със законната лихва върху нея от датата на отмяна на акта - 31.10.2023 г. до окончателното ѝ изплащане; 2. 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт - ЗППАМ № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, издадена от Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, ведно със законната лихва върху нея от датата на отмяна на акта - 28.02.2024 г. до окончателното ѝ изплащане; 3. 2 201,45 лв., представляваща обезщетение за причинената имуществена вреда от отменен като незаконосъобразен административен акт - ЗППАМ № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, издадена от Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, изразяваща се в разликата между нереализираните трудови възнаграждения и полученото обезщетение за безработица, ведно със законната лихва върху нея от датата на отмяна на акта - 28.02.2024 г. до окончателното ѝ изплащане; 4. 635,45 лв., представляваща обезщетение за причинената имуществена вреда от отменен като незаконосъобразен административен акт - ЗППАМ № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, издадена от Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, изразяваща се в платена такса за извършена токсикохимична експертиза, ведно със законната лихва върху нея от датата на отмяна на акта - 28.02.2024 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и направените разноски по делото.

Ответникът – ОДМВР - Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), оспорва предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Трудов договор № 051/07.09.2022 г. и Допълнително споразумение към него от 01.10.2022 г. се установява, че от 07.09.2022 г. ищецът е работил на длъжност: шофьор, автобус, код по НКПД: 83312002, в „ЕЛИТТУРТРАНС“ ЕООД, с последно уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 %.

От съдържащата се в приложеното към настоящото производство адм. д. № 754/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково Справка за нарушител се установява, че е ищецът е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *********, валидно до 25.11.2025 г.

Според съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА бл. № 956147 от 22.05.2023 г., при извършена проверка на същата дата в 07,37 ч. в [населено място], на [улица]до ОУ „Г. К.“ е установено, че ищецът е управлявал автобус Сетра С *** ГТ ХД, с рег. № Х***** КМ, собственост на „ЕЛИТТУРТРАНС“ ЕООД, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като уредът Д. Т. 500 с номер АРПМ 0027 е отчел употреба на бензодиазепини и амфетамини. Установява се още, че на ищеца е издаден талон за медицинско изследване № 108006, който той е изпълнил, като е дал кръв и урина за изследване.

Със ЗППАМ № 28 от 22.05.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Първомай към ОДМВР – Пловдив, е наложена на Д. С. Т. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е посочено, че са отнети документи: 1) СУМПС № ********* и 2) Контролен талон № 7218441, а в мотивите са възпроизведени констатациите в съставения АУАН.

С влязло в сила Решение № 929/28.02.2024 г., постановено по адм. д. № 20237260700754/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, е отменена ЗППАМ № 28/22.05.2023 г.

Със ЗЗЛ рег. № 325зз-53/22.05.2023 г., издадена от младши инспектор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, Д. С. Т. е задържан за срок до 24 часа в помещение на РУ – Първомай, като са посочени следните мотиви: „управлява МПС под въздействието на наркотични вещества и техните аналози – бензодиазепин и амфетамин - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.“

С влязло в сила Решение № 139/09.10.2023 г., постановено по гр. д. № 20235340100293/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, е отменена ЗЗЛ peг. № 325зз-53/22.05.2023 г.

С Мотивирана резолюция № 23-0325-[рег. номер] от 30.05.2023 г. на Началника на РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив е прекратено административнонаказателното производство по гореописания АУАН поради образуваното досъдебно производство ЗМ 97/23 по чл. 343б, ал. 3 НК по описа на РУ - Първомай.

По досъдебното производство е изготвена от вещо лице в Медицинския институт на МВР токсикохимична експертиза № 23/ТЛ-232/30.11.2023 г., според заключението на която в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 22.05.2023 г. от Д. С. Т., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

С Постановление от 05.01.2024 г. на прокурор от РП – Пловдив, ТО – Асеновград, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 97/2023 г. по описа на РУ – Първомай, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

От Предизвестие № 1/30.05.2023 г. и Заповед № 001/01.07.2023 г. на управителя на „ЕЛИТТУРТРАНС“ ЕООД се установява, че предвид временното отнемане със ЗППАМ № 28 от 22.05.2023 г., на СУМПС на Д. С. Т., ищецът се е намирал в обективна невъзможност да изпълнява задълженията като шофьор на автобус по сключения с дружеството трудов договор, поради което считано от 01.07.2023 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.

С Разпореждане № 261-00-2148-1/17.07.2023 г. на началник отдел КПК към ТП на НОИ - Хасково, на ищеца е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 01.07.2023 г. в размер на 31,40 лв. дневно.

От трудов договор № 063/16.01.2024 г. се установява, че от 16.01.2024 г. ищецът отново е започнал да работи на длъжност: шофьор, автобус, код по НКПД: 83312002, в „ЕЛИТТУРТРАНС“ ЕООД.

С Разпореждане № 261-00-2148-2/05.02.2024 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - Хасково е прекратено изплащането на отпуснатото на Д. С. Т. обезщетение за безработица, считано от 16.01.2024 г. поради започване на трудова дейност.

От платежно нареждане и вносна бележка от 12.01.2024 г. се установява, че на същата дата ищецът е заплатил по банков път в полза на Медицински институт към МВР сумата от 635,45 лв., с посочено основание: „токсикохимична експертиза по ДП № 97/2023 г. по описа на РУ – Първомай“.

По делото е представена и Етапна епикриза амб. № 3228/27.08.2023 г., издадена от д-р В. Д., според която от няколко месеца ищецът е имал оплаквания от тревожност, безпокойство, безсъние, бодежи в гърдите, главоболие, прималяване, гадене и шум в ушите, като му е поставена диагноза: „Генерализирана тревожност. Инсулинозависим захарен диабет с диабетна полиневропатия. Хипертонична болест. Увреждане на междупрешленните пространства в лумбален отдел“ и му е изписана съответна терапия с лекарствени средства.

От показанията на свидетеля З. Д. Т. – син на ищеца, се установява, че те живеели в едно домакинство, като за извършената му проверка от служители на РУ – Първомай разбрал същия ден от майка му, след като се върнал от работа. Баща му бил умислен, мълчалив и не отговарял на въпросите му. На следващия ден бил ядосан от случилото се, защото го изкарали „наркоман“, а бил убеден, че не е вземал „такова нещо“. През следващите 7-8 месеца ищецът не искал да излиза навън, защото съседите му се подигравали, започнал да се притеснява, защото имал кредити, казвал, че „ще си сложа тука въжето“, не можел да спи вечер, посетил и лекар, който му изписал лекарства в тази връзка. Свидетелят изяснява и че ищецът винаги работил като професионален шофьор и заради отнетото СУМПС не можел да си намери работа. Резултатът от дадените проби се забавил във времето, а след като бил готов, трябвало да плати изследването, за да му върнат СУМПС. Сочи се и че ищецът не бил задържан в килия, защото имал диабет и приемал инсулин, като останал в полицейското управление около 4 часа.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като са последователни, правно и житейски логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и не се опровергават от други такива. Вярно е, че същият е много близък роднина на ищеца, но това не изключва изначално възможността да дава достоверни показания, а и доколкото те живеят в едно домакинство, е напълно нормално този свидетел да има освен преки, но и продължителни, подробни и точни впечатления за релвантните в случая факти и обстоятелства.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение от ищеца по прекратения му Трудов договор № 051/07.09.2022 г., изменен с Допълнително споразумение от 01.10.2022 г., за периода от 01.07.2023 г. до 12.01.2024 г. и общата сума на полученото от него за същия период обезщетение за безработица възлиза на сумата от 2 239,90 лв., а при вариант неполучено нетно трудово възнаграждение - на сумата от 795,56 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които са процесуално допустими, доколкото в случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като са насочени срещу юридическoто лице, в чиято структура са включени административните органи - преки причинители на твърдените вреди, а незаконосъобразността на процесните актове е установена с влезли в сила съдебни решения.

По съществото на спора съображенията на съда са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно: наличието на сочените от ищеца незаконосъобразни актове от органи на ответника, отменени с влезли в сила съдебни решения, в резултат на което за него да са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, и наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразно издадените актове и причинените вреди.

В настоящия случай не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства съдът намира за установено по несъмнен начин, че от длъжностни лица на ответника при изпълнение на административна дейност са били издадени ЗППАМ № 28 от 22.05.2023 г., с която на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и ЗЗЛ рег. № 325зз-53/22.05.2023 г. за задържането му за срок до 24 часа в помещение на РУ – Първомай, като те са отменени с влезли в сила съдебни актове - Решение № 929/28.02.2024 г. по адм. д. № 20237260700754/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, и Решение № 139/09.10.2023 г. по гр. д. № 20235340100293/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай. Следователно, по делото безспорно се установява първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Исковете за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди се явяват частично основателни.

По отношение на първия спорен въпрос по делото съдът намира, че от кредитираните показания на свидетеля З. Д. Т. се установява по категоричен начин настъпването на твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, чувство на унижение и несправедливо третиране, гняв, отчаяние, чувство на малоценност и срам, които се явяват пряка и непосредствена последица от процесните административни актове на служители на ответника. Тук е уместно да се посочи, че според настоящия състав самите актове на незаконосъобразно полицейско задържане, респ. на незаконосъобразно временно отнемане на СУМПС несъмнено водят до нанасяне на неимуществени вреди под формата на психическо и емоционално страдание, поради което и ако те не надхвърлят обичайните такива, не е необходимо да бъдат ангажирани формални, външни доказателства за установяването им. Безспорно е и че ако тези заповеди не бяха издадени, увреденото лице не би претърпяло вредите.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим на основание чл. 203, ал. 2 АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд пък е прието, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива са възрастта на пострадалия, вида и характера на причиненото увреждане, механизма на настъпването му, продължителността и интезивността на претърпените болки и страдания, обществено положение на лицето, социално-икономическите условия в страната към релевантния момент.

Принципно правилен е доводът на ищеца, че при незаконното задържане се нарушава конституционно признатото основно право на лична свобода, но съдът споделя съображенията на ответника, че в конкретния случай интензитетът на негативното въздействие от отменената ЗЗЛ рег. № 325зз-53/22.05.2023 г. е бил много по-малък от претендирания. Това е така, защото от материалите, съдържащи се в приложеното към настоящото производство гр. д. № 20235340100293/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай е видно, че на практика ищецът не е бил задържан в арестното помещение и до формалното му освобождаване е стоял в сградата на полицейското учреждение или пред нея. От тях се изяснява още и че престоят му там е бил по-малко от четири часа, доколкото в заповедта е отразено, че е освободен в 11:00 часа на същия ден, а от представените АУАН, ЗППАМ, Протокол за обиск, Декларация за правата на задържаното лице следва, че той всъщност е започнал след 07:37 часа на 22.05.2023 г. Освен това не се твърди и се установява процесното задържане да е станало по унизителен за лицето начин или да е получило широк отзвук в обществото. На следващо място, от събраните по делото гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че негативните емоционални изживявания на Д. С. Т. са били свързани не толкова със задържането му, а по-скоро с временното отнемане на СУМПС. В случая следва да се отчетат и възрастовата зрялост на ищеца и нормалната за нея психическа устойчивост, както и че осъждането само по себе си също има определен ефект на овъзмездяване.

Изхождайки от гореизложеното, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди от отменената ЗЗЛ peг. № 325зз-53/22.05.2023 г., издадена от Р. Д. - младши инспектор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, следва да се определи на 300 лева. Присъждането на пълния предявен размер от 1 500 лева би било несъответно на вредите, респ. би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице.

Върху сумата от 300 лева следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от 31.10.2023 г. - датата на влизане в сила на Решение № 139/09.10.2023 г. по гр. д. № 20235340100293/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, съобразно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, до окончателното ѝ изплащане.

По отношение на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди от отменената ЗППАМ № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП най-напред следва да се посочи, че и в такава хипотеза безспорно се приема наличието на пряка причинна връзка – вж. напр. Решение № 11553 от 13.12.2022 г. по адм. д. № 6597/2022 г. и Решение № 1231 от 06.02.2023 г. по адм. д. № 4115/2022 г., двете на ВАС, III о. Относно размера им следва да се съобразят установените по делото обстоятелства, а именно, че ищецът, който към момента на издаването ѝ е бил на 63 години, винаги е работил като шофьор, че срокът на отнемането на СУМПС е продължил повече от 7 месеца, през който период от време той е преживял стрес, отрицателни емоции и социален дискомфорт, а от друга страна липсата на данни за зловредно въздействие от отменения акт върху личността и здравето му след връщането на СУМПС, както и за вреди в размер над обичайния за подобен род случаи. При съвкупна преценка на тези индивидуални за случая обстоятелства и с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и съдебната практика по аналогични казуси, съдебният състав счита, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди от отменената ЗППАМ № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, издадена от Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, следва да се определи на 3 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева важи изложеното по-горе относно размера на обезщетението във връзка с отменената ЗЗЛ peг. № 325зз-53/22.05.2023 г.

Върху тази сума следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от 28.02.2024 г. - датата на влизане в сила на Решение № 929/28.02.2024 г. по адм. д. № 20237260700754/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, съобразно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, до окончателното ѝ изплащане.

Исковете за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменената ЗППАМ № 28/22.05.2023 г. се явяват изцяло основателни.

Няма спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства - платежно нареждане и вносна бележка от 12.01.2024 г. се установява, че на същата дата ищецът е заплатил по банков път в полза на Медицински институт към МВР сумата от 635,45 лв., представляваща дължими разходи за извършената токсикохимична експертиза. Ето защо следва да се приеме, че в случая действително е възникнала сочената имуществена вреда за ищеца, доколкото имуществото му обективно е засегнато неблагоприятно в пряка причинно-следствена връзка с отменената ЗППАМ, поради което подлежи на репариране от ответника. Това е така, защото ако не бе издаден този незаконосъобразен акт, то СУМПС на Д. С. Т. нямаше да бъде отнето и нямаше да се налага той да заплаща процесната сума. Следователно, тези разходи са сторени именно във връзка с установения от техническото средство резултат за употребени наркотични вещества от ищеца, което прави напълно основателен и доказан така предявеният иск. В този смисъл е и цитираната по-горе практика на Върховния административен съд.

На следващо място безспорно установено по делото е и че към момента на налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП с процесната заповед, по силата на трудов договор за неопределен срок ищецът е работил като шофьор на автобус в „ЕЛИТТУРТРАНС“ ЕООД, с последно уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 %, като след издаването ѝ трудовото му правоотношение е било прекратено на 01.07.2023 г. именно поради временното отнемане на СУМПС, което се явява обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. При това положение следва да се приеме, че в случая е налице доказана сигурна и закономерна възможност за увеличаване на имуществото на Д. С. Т. чрез реализиране на доходи от труд, която би настъпила през исковия период при правомерното поведение на служителите на ответника, но е била пропусната поради наложената с отменения като незаконосъобразен административен акт ПАМ. Това е така, защото при пропуснатата полза, каквато се претендира и в настоящата хипотеза, се изхожда се от предположение за състоянието, в което имуществото на пострадалия би се намирало, ако деликвентът не беше извършил противоправното деяние. Не се спори между страните, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение от ищеца по прекратения му Трудов договор № 051/07.09.2022 г., изменен с Допълнително споразумение от 01.10.2022 г., за периода от 01.07.2023 г. до 12.01.2024 г. и общата сума на полученото от него за същия период обезщетение за безработица възлиза на сумата от 2 239,90 лв. Тук е необходимо да се отбележи, че съдът ценни този вариант на заключението, тъй като размерът на обезщетението следва се определя именно на база брутното месечно трудово възнаграждение. В този смисъл е не само цитираната в писмената защита на ищеца съдебна практика, но и служебно известната такава – напр. Решение № 4346 от 09.04.2024 г. по адм. д. № 10104/2023 г. на ВАС, III о., където това становище е изрично обосновано с нормата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и с уредбата в Закона за здравното осигуряване и Кодекса за социално осигуряване, като е изведено, че претендираните пропуснати ползи представляват данъчен и осигурителен доход при изплащането им, поради което не следва да бъдат намалени с данъците и осигурителните вноски, които щяха да се удържат и внесат от работодателя, ако бяха изплатени на работника. С оглед прогласеното в чл. 6, ал. 2 ГПК диспозитивно начало в исковия процес, което намира приложение и в производството по реда на чл. 203, ал. 1 и сл. АПК, съдът трябва да съобрази само въведения с исковата молба размер – 2 201,45 лв. и не може и да присъжда по-голям.

Относно възражението на ответника, че ищецът не положил усилие да потърси и намери работа, за която не се изисквало СУМПС, следва да се посочи, че то не отчита останалите безспорно установени по делото обстоятелства, а именно безсрочния характер на трудовия му договор, липсата на други предпоставки за неговото прекратяването извън обективната невъзможност, възрастта на ищеца към дата на оставането му без работа, факта, че винаги е работил като професионален шофьор, населеното място в което живее, периодът, през който е останал без СУМПС, както и други обективни фактори, като напр. икономическите условия и ограничените възможности на пазара на труда в страната. Ето защо съдът счита, че периодът, за който се претендира процесното обезщетение за пропусната полза, е определен напълно обосновано и законосъобразно.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията на ответника по чл. 5 ЗОДОВ също не могат да бъдат споделени, доколкото те са абсолютно бланкетни, тъй като не съдържат каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция, а и не са ангажирани никакви доказателства в тяхна подкрепа. Ето защо и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че те не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

По тези съображения съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника спрямо ищеца, поради което исковете за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди се явяват основателни и доказани за горепосочените суми от 300 лева, респ. 3 000 лева, а в останалата им част – за разликата до пълните предявени размери от 1 500 лева, респ. 5 000 лева – да бъдат отхвърлени, а претенциите за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните от тях разноски.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъдят такива в общ размер от 1 091,73 лева, от които 40 лева за внесена държавна такса, 263 лева за внесено възнаграждение на вещо лице и 788,73 лева за платеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. Възражението на ответника за прекомерност на последното е неоснователно, тъй като размерът му е справедлив и обоснован, доколкото от една страна е съобразен, както с фактическата и правна сложност на делото, така и с осъществената от упълномощения адвокат защита по него.

На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 68,55 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен съобразно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 24, изр. 2 НЗПП.

При това положение и предвид изричното искане на процесуалния представител на ищеца за компенсация на двете насрещни вземания на страните за разноски, следва да се извърши такава до размера на по-малката от двете суми, като разликата между тях се дължи от страната с по-голямото по размер задължение, или в полза на Д. С. Т. следва да бъде присъдена сумата от 1 023,18 лева. Извършването на компенсация на разноските не противоречи на закона, след като са налице предпоставките по чл. 103 – 105 ЗЗД, а и такава е константната практика на съдилищата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, адрес: [населено място], [улица], да заплати на Д. С. Т., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. *, чрез адв. Н. К. от АК - Пловдив, следните суми: 1. 300,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, от административен акт – Заповед за задържане на лице peг. № 325зз-53/22.05.2023 г., издадена от Р. Д. - младши инспектор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, отменен с влязло в сила Решение № 139/09.10.2023 г. по гр. д. № 20235340100293/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, ведно със законната лихва върху нея от 31.10.2023 г. до окончателното ѝ изплащане, като иска в останалата му част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 1 500,00 лева ОТХВЪРЛЯ; 2. 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, от административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, издадена от Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, отменен с влязло в сила Решение № 929/28.02.2024 г. по адм. д. № 20237260700754/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху нея от 28.02.2024 г. до окончателното ѝ изплащане, като иска в останалата му част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 5 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ; 3. 635,45 лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда, изразяваща се в платени разходи за извършена токсикохимична експертиза № 23/ТЛ-232/30.11.2023 г., от административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, издадена от Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, отменен с влязло в сила Решение № 929/28.02.2024 г. по адм. д. № 20237260700754/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху нея от 28.02.2024 г. до окончателното ѝ изплащане; 4. 2 201,45 лв., представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда, изразяваща се в разликата между нереализирани брутни трудови възнаграждения и получено обезщетение за безработица за периода от 01.07.2023 г. до 12.01.2024 г., от административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 28/22.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, издадена от Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Първомай при ОДМВР – Пловдив, отменен с влязло в сила Решение № 929/28.02.2024 г. по адм. д. № 20237260700754/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху нея от 28.02.2024 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, адрес: [населено място], [улица], да заплати на Д. С. Т., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. *, чрез адв. Н. К. от АК - Пловдив, сумата от 1 023,18 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове и изчислени по компенсация.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.