№ 21686
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110174078 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД срещу М. К. А., с която са предявени
искове, с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване на установено в отношенията между сдтраните, че ответникът дължи на
ищеца суми за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в
плащането на цената, с цена на исковете 433.96 лв., относно топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С., ЖК В.-1, бл.540, вх.В, ет.2, ап.42, аб.№ 295609.
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с М.
К. А. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата 360 лв.
– цена на топлинна енергия за имот в гр. С., ЖК В.-1, бл.540, вх.В, ет.2, ап.42, аб.№ 295609
през периода от 01.5.2020 г. до м.08.2020 г., ведно със законната лихва за период от
02.11.2023 г до изплащане на вземането; сумата 64,34 лв. – обезщетение за забава в периода
от 15.11.2020 г. до 12.10.2023 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 9,62 лв.
1
– обезщетение за забава в периода от 16.12.2020 г. до 12.10.2023 г. по отношение на цената за
дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от
16.07.2020 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът М. К. А. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете,
твърди че са недопустими и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва да е налице облигационно
правоотношение между страните. Оспорва да е била извършена услугата дялово
разпределение, тъй като липсвал валиден договор през този период. Евентуално възразява за
давност.
Третото лице – помагач лице „Т. С.“ ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ.
По допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са допустими, тъй като по подадено заявление от „Т. С.” ЕАД
срещу длъжника М. К. А. на 01.12.2023 година е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 60572/2023 година по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав.
Ответникът М. К. А. е възразил в срок, че не дължи изпълнение на част от вземанията. Въз
основа на дадените указания от съда в законоустановения едномесечен срок, на основание
чл.415 ГПК, „Т. С.” ЕАД е предявило настоящите искове за установяване на вземанията,
спрямо които е подадено възражение, а за останалите суми, за които заповедта за изпълнение
по чл.410 ГПК е влязла в сила е издаден изпълнителен лист от 11.02.2025 г.
По основателността на предявените искове:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на § 1, т. 42 (отм.)
ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
2
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. При спор кой е собственик или
титуляр на ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е доставена топлинна
енергия, т.е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач
по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно
доказване по правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно
обстоятелство.
Основният спорен въпрос по делото се явява дали ответникът М. К. А. е потребител
на топлинна енергия. За да бъде установено така очертаното спорно между страните
обстоятелство ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи,
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, като за
доказването на тези обстоятелства по делото са приобщени множество писмени и гласни
доказателства /СТЕ/.
По делото е безспорно установено, че ответникът М. К. А. е собственик на процесния
апартамент, видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт № 187, том I,
дело 165/2019 г. за дарение на идеални части от недвижим имот, удостоверение за
наследници изх. № 1180/23.08.2018 г. на СО, район В. и договор за продажба на държавен
имот от 18.07.1990 г. по реда на НДИ. По делото е представено и неоспорено Заявление-
декларация от Оля Софрони А.а от 21.09.2018 г., за разкриване на партида на нейно име,
относно апартамент № 42, находящ се в гр. С., ЖК В.-1, бл.540, вх.В, ет.2. Заявлението-
декларация има не само предназначението да индивидуализира купувача на топлинна
енергия /чл.3, ал.2 от общите условия/, но и по правната си същност представлява изявление
/предложение/ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. Това предложение
се счита прието от „Т. С.” ЕАД с откриване или промяна в партидата на името на подалото
заявлението лице, поради което договорът по общи условия по чл.150 ЗЕ се счита сключен с
него, съответно той поема правата и дължи изпълнение на задълженията. Това съдът намира
за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. От представените от третото лице - помагача на страната на ищеца
документи за дялово разпределение на имот с аб. № 295609, като клиент е посочен Оля А.а,
респ. партидата на имота се е водела на нейно име. С промяната на името на титуляра на
партидата, ищецът е приел предложението за сключване на договор при общи условия за
доставка на топлинна енергия, поради което и клиент се явява Оля А.а. Съобразно чл.20а
ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. В този смисъл и
доколкото ищецът е обвързан от горепосочения договор /като нито се твърди, нито се
установява действието на същия да е било прекратено/, то следва да се приеме, че същият не
се легитимира като кредитор на претендираните главници спрямо този ответник. Ето защо
исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, поради липса на
твърдяното облигационно правоотношение между „Т. С.“ ЕАД и ответника, чието наличие
не беше доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца в настоящото
3
производство.
С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
останалите материални предпоставки, респ. събраните доказателства за тяхното установява.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
обусловените от тях акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено ответникът има
право на сторените от него разноски. Ответникът се представлява при условията на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв от адв.С., поради което следва да се присъди сумата от общо 480 лева за
заповедното и исковото производство на процесуалния представител на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу М. К. А. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК В.-1, бл.540, вх.В, ет.2, ап.42, искове по чл.422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 360 лв. – цена на топлинна енергия за
имот в гр. С., ЖК В.-1, бл.540, вх.В, ет.2, ап.42, аб.№ 295609 през периода от 01.5.2020 г. до
м.08.2020 г., ведно със законната лихва за период от 02.11.2023 г до изплащане на вземането;
сумата 64,34 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.11.2020 г. до 12.10.2023 г. по
отношение на цената за топлинна енергия; сумата 9,62 лв. – обезщетение за забава в периода
от 16.12.2020 г. до 12.10.2023 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със
законната лихва върху двете главници за времето от 16.07.2020 г. до изплащане на вземането,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. С.” ЕАД, ЕИК *******, гр.С., ул.Я. 23, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. С., ЕГН **********, сумата от 480 лв., представляваща
сторени разноски в производството пред първата инстанция, и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т. С.” ЕООД, като трето лице-
помагач, на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5