Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
.10. 2019 г., гр. Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, наказателна колегия в публично заседание на тридесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
при участието на
секретаря КОНСТАНТИНА РЯДКОВА и прокурор
ЖИВКО ПЕНЕВ , като разгледа докладваното
от съдията ДЖУНЕВА ЧНД № 672 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИКонфОтнНалФС/ във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от същия закон.
Постъпило
е искане за признаване и изпълнение на австрийско решение на основание Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Към искането е приложено удостоверение по чл.4
от горецитираното Рамково решение - в непълен превод на български език и копие на наказателно постановление /решение/,
на немски език без надлежен превод на български език.
Прокурорът
поддържа становище, че искането не следва да бъде уважено, тъй като не са
изложени обстоятелства в приложеното Удостоверение и не е посочена дата на
извършване на нарушението. Не сочи доказателства.
Засегнатото
лице В.М.Н. не се явява.
Съдът,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпилото
искане за признаване и изпълнение на
Решение, постановено от несъдебен орган на Република А., ведно с
приложените към него удостоверение и решение /наказателно постановление/ са
депозирани в Пазарджишкия окръжен съд, който е местно компетентният съд да се
произнесе по така направеното искане, тъй като
в самото удостоверение е посочено, че местоживеенето на засегнатото лице
е на територията на Пазарджишкия съдебен окръг – съобразно чл.31, ал.1 от
ЗПИКонфОтнНалФС. От приетата по делото справка от БДС също е видно, че
засегнатото лице Н. е с постоянен и настоящ адрес на територията на този
съдебен окръг.
Видно
е, че представеното удостоверение по чл.4 от Рамковото решение, че същото не съдържа
всички реквизити, съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал.1 от ЗПИКонфОтнНалФС. За
обстоятелствата, при които е извършено нарушението то препраща към
наказателното постановление, което от своя страна не е представено с надлежен
превод на български език.
Налице
са основанията да се откаже признаване и изпълнение по чл. 35, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР следва
да се счете за непълно, след като не съдържа в превод на български език какво точно е
извършеното нарушение, какви са фактическите обстоятелства около деянието, кога
е извършено нарушение, за да може да се
прецени и дали това административно нарушение представлява такова според
българското законодателство, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от
същия закон. Действително това удостоверение, формално е на бланка, съгласно
рамковото решение 214/2005 година, но е непълно и от него не може да стане ясно
включително дали е налице частично или цялостно плащане по наложеното
административно наказание, не може да се прецени дали не е настъпила давност,
тъй като липсва дата на извършване на нарушението. Отделно
от това, не може да се прецени и дали това административно нарушение
представлява такова според българското законодателство, за да се прецени дали
не са налице условията за отказ и по
чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС, както и дали нарушението не е било извършено
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния по смисъла на чл.35,т.5 б. „б“ от ЗПИИРКОРНФС . Неяснотата относно
фактическите обстоятелства на евентуално извършеното от засегнатото лице Н. нарушение,
влече след себе си и неяснота относно възможността за преценка дали не е
настъпила изпълнителна давност по българското законодателство.
По
изложените съображения, следва да се откаже признаване и изпълнение по молбата
за признаване и изпълнение на решение постановено от молещата държава Република
А. срещу българския гражданин В.М.Н. с
ЕГН **********, с което му е наложена финансова санкция.
Водим
от горното, и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС съдът
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА
да признае и допусне изпълнение на Решение на несъдебен орган, Република А.
постановено на 30.07.2018 г., влязло в
законна сила на 20.11.2018г., № на решението BHLI-15.1-13068/2018г, с което на В.М.Н. български гражданин,
с ЕГН ********** *** е наложена финансова санкция в размер на 80 евро .
На
основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗПИКонфОтнНалФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както му се изпрати по факс писмен
превод на диспозитива на решението на съда от български на немски език, за
което се възлага превода на преводаческо бюро от гр. Пазарджик, на които да се
изплати сумата по фактура, от бюджета на ПОС.
На
основание чл. 38, ал.2 от ЗПИКонфОтнНалФС копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България, за уведомяване.
Решението
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, който за прокурора и служебния
защитник тече от днес, а за заинтересованото лице Митков – от момента на
получаване на съобщението, пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.