Решение по адм. дело №303/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по жалба вх.№ ИО-08-17 от 26.07.2024г. по описа на Община Каолиново, уточнена с Молба рег.№ ДА-01-2048/05.09.2024г. по описа на ШАдмС, подадена от Х. Р. М. от [населено място], обл.Шумен, [улица], И. К. А. от [населено място], обл.Шумен, [улица] и И. К. Х. от [населено място], обл.Шумен, [улица], срещу Заповед № РД-09-32 от 15.07.2024г. на кмета на община Каолиново, с която е одобрен Подробен устройствен план – частично изменение на план за регулация (ПУП-ЧИПР) за УПИ VII, [УПИ], [УПИ], [УПИ], кв.19 по плана на [населено място], с цел вътрешните граници на имотите да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, като се образуват нови – УПИ VII – „озеленяване“, [УПИ], [УПИ], [УПИ], [УПИ], кв.19, и се запазва предназначението на новообразуваните УПИ VII – „озеленяване“, [УПИ], [УПИ], [УПИ], [УПИ], кв.19 – „за малкоетажно жилищно строителство – Жм“. Заповедта се обжалва само в частта й, с която се изменят регулационните граници на поземления имот, за който е отреден [УПИ], кв.19 по плана на [населено място], собственост на тримата жалбоподатели.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед в оспорваната й част, поради издаването й при неспазване на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка се твърди, че оспорващите са собственици на поземления имот, за който е отреден [УПИ], кв.19 по плана на [населено място], като в резултат на ЧИПР – ПУП площта на този имот се намалява от 1100 [жк], че съществуващите граници не са действителните имотни граници. Сочи се и, че жалбоподателите не са уведомени за инициираното административно производство, приключило с оспорваната заповед, като по този начин са засегнати правата им на заинтересовани лица. Счита се също, че със заявеното от възложителя искане за изменение на ПУП границите да бъдат определени по начина, по който са отразени в комбинираната скица, се цели всъщност намиращата се в УПИ Х-364 от кв.19 незаконно построена жилищна сграда, да остане, което изрично е забранено от чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед в частта й, с която се изменят регулационните граници на поземления имот, за който е отреден [УПИ], кв.19 по плана на [населено място]. Претендират се деловодни разноски.

В проведените съдебни заседания оспорващата Х. Р. М., редовно призована, не се явява лично. Същата се представлява от И. К. А. – нейна дъщеря и пълномощник, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира отмяна на оспорвания акт, както и присъждане на направените деловодни разноски.

В проведените съдебни заседания оспорващата И. К. А., редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира отмяна на оспорвания акт, както и присъждане на направените деловодни разноски.

В проведените съдебни заседания оспорващият И. К. Х., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира отмяна на оспорвания акт, както и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответната страна – заместник кмет на община Каолиново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на оспорването.

Заинтересованата страна Б. Н. А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на оспорването.

Заинтересованата страна Р. М. Ф., редовно призована, се представлява от особен представител адв.В. К. от ШАК, която оспорва жалбата и отправя искане за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за особен представител.

Заинтересованата страна Х. В. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на оспорването.

Заинтересованата страна Ф. Ф. Р., редовно призована, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на оспорването.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващите Х. Р. М., И. К. А. и И. К. Х. се легитимират като собственици на поземлен имот, представляващ УПИ ІХ-363, кв.19 по плана на [населено място], община Каолиново. Това се установява от нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер]/06.05.1977г., т.І, дело № 244/1977г. по описа на НПРС, с който Х. М. В. дарил на сина си К. Х. М. къща със застроено и незастроено дворно място [рег. номер].м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел ІХ-121 от кв.27 по плана на [населено място]. Видно от удостоверение № А.-130/10.07.2009г. на специалист „УТ“ в община Каолиново, въпросният имот е идентичен с УПИ ІХ-363 в кв.19 по плана на [населено място]. А според удостоверение за наследници изх.№ ГР-30-35 от 11.04.2017г., издадено от главен специалист в община Каолиново, К. Х. М. е починал на 19.04.2016г., като негови наследници са Х. Р. М. – съпруга, И. К. А. – дъщеря и И. К. Х. – син.

Заинтересованата страна Р. М. Ф. и инициатор на административното производство се легитимира като собственик на УПИ Х-364, кв.19 по плана на [населено място], видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 84/20.06.1997г. на нотариус с район на действие НПРС, том ХІ, дело 2408/1997г., по силата на който е придобила ½ ид.част от дворно място и ½ ид.част от масивна жилищна сграда в [населено място], представляващо пл.№ 364, за който е отреден Х-364 по плана на [населено място]. Административното производство, приключило с издаване на обжалваната в настоящото съдебно производство заповед е инициирано от подадено от последната и от заинтересованата страна Б. Н. А. заявление за допускане изработването на проекти за изменение на подробни устройствени планове вх.№ 4/12.03.2024г. по описа на община Каолиново.

Заинтересованата страна Х. В. Р. е собственик на поземлен имот, за който е отреден УПИ VІІІ-362 в кв.19 по плана на [населено място], съгласно [нотариален акт]/09.08.2011г., том Х, дело 1573/2011г. на нотариус с район на действие НПРС.

С. З. за допускане изработването на проекти за изменение на устройствени планове с вх.№ АР-2001-4/12.03.2024г. (л.18) заинтересованите Р. М. Ф. и Б. Н. А. сезирали община Каолиново с искане да се допусне изработване на проект за ПУП-ПР за УПИ Х-364, кв.19 по плана на [населено място].

С. С. от 04.04.2024г., адресирано до кмета на община Каолиново, главният архитект на общината заявил, че Заявление вх.№ АР-2001-4/12.03.2024г. е законосъобразно, като е предложил на основание чл.109, ал.1, т.2, ал.2; чл.110, ал.1, т.1, чл.124а, ал.2; чл.124б, ал.2; чл.128, ал.3,5,7; чл.129, ал.2; чл.134, ал.2 т.2 от ЗУТ и § 8, ал.2, т.3 от ПЗР на ЗУТ да бъде извършена процедура по изработване, процедиране и одобряване на проект за ПУП – ЧИПР заУПИ VІІ, УПИ VІІІ-362, УПИ ІХ-363, УПИ Х-364, кв.19 по плана на [населено място], с цел вътрешните граници на имотите да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, като се образуват нови – УПИ VІІ, УПИ VІІІ-362, УПИ ІХ-363, УПИ Х-364, УПИ ХVІ-364, кв.19, и се запазва предназначението на новообразуваните имоти – УПИ VІІ – „озеленяване“, УПИ VІІІ-363, УПИ ІХ-363, УПИ ХV-364, УПИ ХVІ-364, кв.19 – „за малкоетажно строителство – Жм“, кв.19 по плана на [населено място].

Със Заповед № РД-09-18 от 08.04.2024г. на кмета на община Каолиново (л.35) било допуснато изработване на проект за ПУП – ЧИПР за УПИ VІІ, УПИ VІІІ-362, УПИ ІХ-363, УПИ Х-364, кв.19 по плана на [населено място], с цел вътрешните граници на имотите да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, като се образуват нови – УПИ VІІ, УПИ VІІІ-362, УПИ ІХ-363, УПИ Х-364, УПИ ХVІ-364, кв.19, и се запазва предназначението на новообразуваните имоти – УПИ VІІ – „озеленяване“, УПИ VІІІ-363, УПИ ІХ-363, УПИ ХV-364, УПИ ХVІ-364, кв.19 – „за малкоетажно строителство – Жм“, кв.19 по плана на [населено място].

С обявление № АГ-03-28/08.04.2024г., издадено на основание чл.124б, ал.2 от ЗУТ, общинската администрация е обявила, че с горепосочената заповед е допуснато да се изработи проект за ПУП-ЧИПР, който може да бъде разгледан в сградата на общината. Обявлението и копие от проект за ПУП-ЧИПР били изпратени по пощата с придружително писмо изх.№ ИО-06-918/07.06.2024г. на заинтересованите лица Х. В. Р., Х. И. А., Р. М. Ф. и И. К. Х., като им била предоставена възможност за депозиране на възражения в 14 дневен срок от получаването им. Няма данни за уведомяване на оспорващата И. К. А..

В указания 14 дневен срок не били депозирани възражения срещу проекта за ПУП-ЧИПР.

Заявление с вх.№ АР-2117-17/04.06.2024г. за одобряване на проект за ПУП (л.18) заинтересованите страни Б. Н. А. и Р. М. Ф. поискали одобряване на изготвения проект за ПУП-ЧИПР, като приложили към същия необходимите документи за това.

С Обявление № АГ-03-42/04.06.2024г. (л.41) изготвеният проект за ПУП-ЧИПР на основание чл.128, ал.3 от ЗУТ бил съобщен на заинтересованите лица, като съгласно чл.128, ал.5 от ЗУТ им била предоставена възможност да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта. С придружително писмо изх.№ ИО-06-918/07.06.2024г.(л.42) обявлението и копие от проекта за ПУП-ЧИПР били съобщени на заинтересованите лица Х. В. Р., Х. И. А. и И. К. Х.. Няма данни за уведомяване на оспорващите Х. Р. М. и И. К. А..

В указания 14 дневен срок не били депозирани писмени възражения, предложения и искания по проекта за ПУП-ЧИПР.

С решение по Протокол № 8/11.07.2024г. (л.45) Общинският експертен съвет по устройство на територията при О. К. разгледал Заявление с вх.№ АР-2117-17/04.06.2024г. за одобряване на проекта за ПУП – ЧИПР на заинтересованите страни Б. Н. А. и Р. М. Ф., като предложил на кмета на О. К. да го одобри.

Със Заповед № РД-09-32/15.07.2024г. (л.49), издадена от Н. Х. - зам.кмет на община Каолиново на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА, чл.129, ал.2 и във връзка с чл.136, ал.1 от ЗУТ бил одобрен проект за ПУП-ЧИПР за УПИ VІІ, УПИ VІІІ-362, УПИ ІХ-363, УПИ Х-364, кв.19 по плана на [населено място], с цел вътрешните граници на имотите да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, като се образуват нови – УПИ VІІ, УПИ VІІІ-362, УПИ ІХ-363, УПИ Х-364, УПИ ХVІ-364, кв.19, и се запазва предназначението на новообразуваните имоти – УПИ VІІ – „озеленяване“, УПИ VІІІ-363, УПИ ІХ-363, УПИ ХV-364, УПИ ХVІ-364, кв.19 – „за малкоетажно строителство – Жм“, кв.19 по плана на [населено място].

Заповедта била съобщена на оспорващия И. К. Х. на 18.07.2024г. (обратна разписка на л.53). Няма данни за съобщаването й на оспорващите Х. Р. М. и И. К. А..

Несъгласни със същата в частта й, засягаща притежавания от тях поземлен имот, за който е отреден УПИ ІХ-363 по плана на [населено място], Х. Р. М., И. К. А. и И. К. Х. оспорили Заповед № РД-09-32/15.07.2024г. пред Административен съд – гр.Шумен с жалба вх.№ ИО-08-17 от 25.07.2024г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство е представена цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед.

По искане на особения представител на Р. Ф. по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал без оспорване от страните и съдът го кредитира напълно като обосновано, обективно и компетентно дадено.

При така установените обстоятелства, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване по делото по същество е индивидуален административен акт по чл.129, ал.2 от ЗУТ, доколкото се касае за заповед, с която зам.кметът на община Каолиново е одобрил проект за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план.

На следващо място, оспорването е инициирано от субекти, разполагащ с правен интерес. Видно от доказателствата по делото, в т. ч. и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, жалбоподателите се легитимират като съсобственици на поземлен имот, за който е отреден за който е отреден УПИ ІХ-363, кв.19 по плана на [населено място]. Цитираният поземлен имот се явява предмет на плана, доколкото в резултат на същия се променят неговите граници, което налага извода за наличието на горепосочената абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявената жалба. С оглед изложеното, оспорващите се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ, което обосновава съществуване на правен интерес от оспорване на процесната заповед. В тази връзка съдът не споделя доводите на процесуалния представител на Р. М. Ф. за липса на правен интерес от оспорване, аргументирани с факта, че одобреното изменение води до увеличаване площта на поземления имот, за който е отреден за който е отреден УПИ ІХ-363, кв.19 по плана на [населено място], респективно е благоприятно за оспорващите. Съгласно чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Според чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите - предмет на самия план. Т.е. качеството на заинтересувано лице се определя единствено от факта на засягане на имота от предвижданията на ПУП, без значение в какво се изразява това засягане. В случая с оспорваната заповед се променят границите на УПИ ІХ-363, кв.19 по плана на [населено място], поради което същият се явява имот, предмет на плана, а неговите собственици – заинтересувани лица по смисъла, вложен в чл.131 от ЗУТ. Действително според чл.147, ал.1 от АПК право да оспорват административния акт имат лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Приложението на тази разпоредба в случая е дерогирано от чл.131 от ЗУТ, доколкото посоченият нормативен акт е специален спрямо АПК.

На следващо място съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок за обжалване. Съгласно чл.215, ал.4 от ЗУТ, жалбите и протестите срещу индивидуални административни актове по ЗУТ се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване в "Държавен вестник" - в 30-дневен срок от обнародването му. В случая оспорваната заповед е издадена на 15.07.2024г., а жалбата срещу нея е депозирана чрез административния орган на 26.07.2024г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Нещо повече, същата е съобщена на жалбоподателя И. Х. К. на 18.07.2024г., респективно няма данни изобщо да е връчвана на останалите жалбоподатели, което е в подкрепа на извода за оспорването й в законоустановения срок за обжалване.

С оглед всички изложени съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:

Чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:

Съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ, подробният устройствен план в обхват до един квартал се одобрява със заповед на кмета на общината. С обжалваната заповед се одобрява изменение на ПУП-ЧИПР досежно поземлени имоти, попадащи в един квартал – кв.19 по плана на [населено място], поради което компетентен да издаде заповедта за одобряване изменение на ПУП е кметът на общината. По силата на § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая заповедта е издадена от Н. Х. – зам.кмет на община Каолиново, надлежно овластен със Заповед № РД-15/-134 от 06.07.2022г. на кмета на общината да изпълнява функциите на последния по Раздел ІІІ „Създаване, обявяване и одобряване на устройствените планове“ и Раздел ІV „Създаване, одобряване и изменение на устройствените планове“ на ЗУТ. Поради това същата се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган при условията на надлежно делегиране на правомощия при спазване на условията, визирани в § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, респ. представлява валиден административен акт.

Атакуваната заповед е изготвена в законоустановената писмена форма и притежава изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити. При постановяването й административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, позовавайки се изрично и на заявление вх.№ АР-2117-17/04.06.2024г., и Протокол № 8 от 11.07.2024г. на Общински експертен съвет. Освен това, както в заповедта, така и в Протокол № 8 от 11.07.2024г. на Общински експертен съвет подробно са описани и правните основания за изменение на ПУП. Според установената съдебна практика (ТР № 16 от 31.03.1975г., ОСГК), мотивите на административния акт могат да се съдържат и в документи, към които актът изрично препраща, както е сторено в случая. Ето защо съдът намира, че атакуваният акт се явява надлежно мотивиран.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Действително в хода на административното производство не са предприети действия за уведомяване на Х. Р. М. и И. К. А. за изработения проект за ПУП, в разрез с изискването на чл.128, ал.3 от ЗУТ, респ. на чл.26 от АПК, като по този начин последните са били лишени от възможността да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за ПУП до общинската администрация съобразно чл.128, ал.5 от ЗУТ, респ. съобразно чл.34 от АПК. Посоченото нарушение на административно производствените правила обаче само по себе си не е съществено, тъй като по повод съдебното оспорване на акта Х. Р. М. и И. К. А. са разполагали с възможността да направят възражения и да ангажират доказателства, в същия обем и последици, както ако това би било направено пред административния орган. Що се отнася до третия оспорващ, същият е бил надлежно уведомен за изработения проект за ПУП на 12.06.2024г, когато, видно от известие за доставяне с обратна разписка, с придружително писмо изх.№ ИО-06-918/07.06.2024г. са му връчени обявление № АГ-03-42/04.06.2024г., съдържащо разяснение за възможността да направи възражения, предложения и искания по проекта, както и копие от проекта за ПУП. Освен това, в обратната разписка е посочено, че изпратените с нея документи на И. К. Х. са получени от И. К. А. – също оспорваща по делото, което е допълнителен аргумент в подкрепа на направения по-горе извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В хода на съдебното производство е установено, че административното производство е инициирано от Р. М. Ф. и Б. Н. А.. Р. Ф. се легитимира като собственик на ½ ид.част от УПИ Х-364, кв.19 по плана на [населено място], видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 84/20.06.1997г. на нотариус с район на действие НПРС, том ХІ, дело 2408/1997г., от което следва, че административното производство е инициирано по надлежния ред от лице, което има право да поиска изменение на ПУП досежно притежавания от него имот. Този извод не се променя от факта, че по делото не са ангажирани доказателства вторият заявител да е собственик или носител на вещни права върху УПИ Х-364, доколкото същото подлежи на провеждане и в случай, че е било отпочнато по заявление, подадено само от Р. Ф..

Обжалваната заповед в атакуваната й част е издадена при съблюдаване на материалния закон и неговата цел. Съображенията в тази насока са следните:

Със заповедта е одобрено изменение на ПУП-ЧИПР за УПИ VІІ, УПИ VІІІ-362, УПИ ІХ-363, УПИ Х-364, кв.19 по плана на [населено място], с цел вътрешните граници на имотите да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, като се образуват нови – УПИ VІІ, УПИ VІІІ-362, УПИ ІХ-363, УПИ Х-364, УПИ ХVІ-364, кв.19, и се запазва предназначението на новообразуваните имоти – УПИ VІІ – „озеленяване“, УПИ VІІІ-363, УПИ ІХ-363, УПИ ХV-364, УПИ ХVІ-364, кв.19 – „за малкоетажно строителство – Жм“, кв.19 по плана на [населено място]. Същата се оспорва единствено в частта й, с която се изменят границите на УП ІХ-363, кв.19 по плана на [населено място], собственост на жалбоподателите. Видно от скицата към обяснителната записка на проекта и от заключението по СТЕ, границите на УПИ ІХ-363 се изменят в частта на имота, граничеща с УПИ Х-364, собственост на заявителите и УПИ VІІІ-362, собственост на заинтересуваното лице Х. В. Р.. Т.е. предмет на оспорване е заповедта в частта, с която се променя границата между УПИ ІХ-363 и УПИ Х-364, както и тази между УПИ ІХ-363 и УПИ VІІІ-362.

Като правно основание за одобреното изменение на ПУП-ЧИПР в становището от 04.04.2024г. на главния архитект на община Каолиново са посочени разпоредбите на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ и § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ.

Съгласно чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план.

Според § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал.4 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Съгласно § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона – т.е. в 6-месечен срок от 31.03.2001г. (датата на влизане в сила на ЗУТ), като общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. А според § 6, ал.4 от ПР на ЗУТ, след влизане в сила на дворищнорегулационните планове по ал. 3 (т.е. такива, които са внесени за обявяване до 31 май 2001г.), те могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила, като общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането.

По силата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, при прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, собственикът на придаваемата се част може да поиска поставянето на вътрешната регулационна линия по съществуващата имотна граница. Съществуваща по смисъла на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е границата на имота по кадастъра. Специалното основание на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е за промяна само на вътрешните регулационни линии. Изменението на ПУП – ПР, в хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, следва да се изразява в прилагане на регулация по съществуващи материализирани имотни граници.

В конкретния казус, видно от заключението на СТЕ, по отношение на поземлените имоти, предмет на обжалваната заповед, към 31.03.2001г. действащ е дворищно-регулационният план за [населено място], одобрен със Заповед № 846/1979г. Според този план има придаваеми части между УПИ ІХ-363 и УПИ Х-364, кв.19 – от УПИ ІХ-363 към УПИ Х-364 и от УПИ Х-364 към УПИ ІХ-363. Вещото лице е установило, че в О. К. не са налице данни за плащане на регулационни сметки за придаваеми места между собствениците на имот пл.№ 364 и пл.№ 363. Сочи също, че в резултат на одобреното изменение, регулационната граница между УПИ ІХ-363 към УПИ Х-364 е поставена по кадастралната граница между двата имота.

Т.е. по делото се установява по безсъмнен начин, че към 31.03.2001г. по отношение на двата имота е бил налице влязъл в сила ДРП (действащ от 1979г.), по силата на който има придаваеми места между двата имота, изразяващи се в това, че част от УПИ ІХ-363 е придадена към УПИ Х-364, а друга част – от УПИ Х-364 е придадена към УПИ ІХ-363. Установява се също, че ДРП не е бил приложен, доколкото в срока по §6, ал.2 от ДР на ЗУТ, относим към процесния казус, в О. К. не е постъпило искане за прилагането му, нито са уредени сметките по регулация между собствениците на поземлените имоти. Установява се и, че в резултат на одобреното с оспорваната заповед изменение на регулационната граница между двата УПИ, същата е поставена по кадастралната такава, т.е. по материализираната имотна граница по смисъла, вложен в § 8, ал.2, т.3 от ДР на ЗУТ. При това положение съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки на § 8, ал.2, т.3 от ДР на ЗУТ за изменение на ПУП-ПР между УПИ ІХ-363 и УПИ Х-364, доколкото с одобреното изменение на регулационната граница между двата имота същата е поставена по материализираната имотна такава, съобразно регламентираното в приложената от административния орган нормативна разпоредба. Това обстоятелство обосновава извода, че с одобреното изменение на вътрешната регулационна граница между УПИ ІХ-363 и УПИ Х-364 е спазен стриктно материалния закон.

Що се отнася до регулационната граница между УПИ ІХ-363 и УПИ VІІІ-362, кв.19 по плана на [населено място], съгласно заключението по СТЕ, изменението на регулационната граница между УПИ ІХ-363 и УПИ Х-364, обсъдено по-горе, е наложило регулационната граница между УПИ ІХ-363 и УПИ VІІІ-362 да бъде продължена до достигането й до изменената с обжалваната заповед регулационна граница на УПИ Х-364, в резултат на което площта на притежавания от оспорващите УПИ ІХ-363 се е увеличила. В този смисъл, настъпилата промяна на тази регулационна граница е логична последица от изместването на вътрешната регулационна граница между УПИ ІХ-363 и УПИ Х-364, респективно е сторено в унисон с действащите материалноправни разпоредби, предвид установеното по-горе наличие на условията на § 8, ал.2, т.3 от ДР на ЗУТ. Впрочем, самите оспорващи не излагат в жалбата си конкретни възражения относно преместването на регулационната граница между УПИ Х-364 и УПИ VІІІ-362, кв.19 по плана на [населено място].

Основните възражения на жалбоподателите се свеждат до това, че според тях, в резултат на поставяне на регулационната граница между УПИ ІХ-363 и УПИ Х-364 по имотната такава, се намалява площта на притежавания от тях поземлен имот, за който е отреден УПИ ІХ-363. Този извод, извлечен от данните за площта на УПИ ІХ-363 преди и след изменението на ПУП, е напълно неоснователен. Съгласно СТЕ и дадените от вещото лице разяснения в съдебното заседание, в резултат на одобреното изменение не само не се намалява площта на притежавания от оспорващите поземлен имот, а неговата площ се увеличава, доколкото площта на УПИ преди изменението е била 1120 кв.м., а в резултат на одобреното изменение става 1148 кв.м., според направеното от вещото лице измерване.

Действително, в обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП-ЧИПР, внесен от заявителите, е посочено, че площта на УПИ ІХ-363 преди изменението [рег. номер].м., а след изменението става 1050 кв.м. Според СТЕ обаче това се дължи на техническа грешка, допусната от правоспособното лице, изготвило проекта, докато в действителност с одобреното изменение на ПУП площта на ПИ, за който е отреден УПИ ІХ-363, се увеличава. От друга страна, в текстовата част на обжалваната заповед, с която е изменен ПУП – Заповед № РД-09-32/15.07.2024г., както и в представляващата неразделна част от същата скица, заверено копие от която е приложено на л.32 от делото, не са отразени площите на поземлените имоти, предмет на плана. При положение, че се касае единствено за техническа грешка, допусната в документацията, въз основа на която е издадена оспорваната заповед, която грешка обаче не е възпроизведена в заповедта, и доколкото на изпълнение подлежи именно заповедта, обективираща властническото волеизявление на издалия я административен орган, а не обяснителната записка към проекта на възложителя, категорично не е налице твърдяното от оспорващите намаление на площта на притежавания от тях имот. Що се отнася до изявлението на вещото лице, че съществува възможност при издаване на скица на имота при изписване на площта да бъде написана площта според обяснителната записка, освен, че е напълно хипотетично, не притежава и нормативна опора, тъй като всяка скица на ПИ следва да отразява точно регулационните граници на имота според действащия регулационен план, в случая – според одобрения такъв с обжалваната заповед, а според него, площта на имота [рег. номер].м и това е установимо посредством елементарно измерване. В заключение следва да се посочи, че допуснатите при изготвяне на проекта за ПУП грешки от възложителя не обуславят незаконосъобразност на обжалваната заповед, доколкото не са мултиплицирани в нея, както и предвид факта, че предмет на съдебен контрол не са данните, отразени във внесената от възложителя обяснителна записка, а заповедта за изменение на ПУП-ЧИПР.

Предвид установеното наличие на материалноправните предпоставки на § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, неоснователно се явява и твърдението на оспорващите, че с изменението на ПУП се цели узаконяване на намиращата се в УПИ Х-364 незаконно изградена постройка, доколкото целта на изменението, видно от СТЕ, е разделяне на УПИ Х-364 на два отделни УПИ, както и поставяне на вътрешната регулационна граница между УПИ ІХ-363 и УПИ Х-364 в съответствие с имотната такава.

За пълнота на изложението, относно посоченото от вещото лице в съдебно заседание, че според приложените от възложителя скици, представляващи неразделна част от обяснителната записка, е предложено изменение и на кадастралните граници, следва да се отбележи, че това е ирелевантно за правния спор, доколкото, видно от текстовата и графичната част на обжалваната заповед, със същата е одобрено единствено и само изменение на ПУП, а не и изменение на кадастралната основа.

В обобщение на изложеното съдът намира, че атакуваната заповед в обжалваната й част, касаеща поземления имот, за който е отреден УПИ ІХ-363, кв.19 по плана на [населено място], е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу нея в атакуваната й част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], обл.Шумен, [улица], И. К. А., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], обл.Шумен, [улица] и И. К. Х., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], обл.Шумен, [улица], срещу Заповед № РД-09-32 от 15.07.2024г. на Кмета на Община Каолиново, в обжалваната й част, с която се изменя ПУП-ЧИПР в частта, касаеща регулационните граници на УПИ ІХ-363, кв.19 по плана на [населено място], собственост на жалбоподателите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 във вр. с чл.138, ал.1 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.